Водно спасяване / Vodno spasiavane /

В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.

В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.

Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.

Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).

През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.

През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.

Две години по-късно са разработени знаци, които  да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове –  безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.

Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.

През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години  до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).

През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.

След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.

През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя  метода на Shaeffer.

През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.

В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.

През 1966/67 г. е първото изпитание  на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.

През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).

1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална  младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.

Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.

През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.

През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.

В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).

Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.

Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.

Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.

Георги Димитров

Туристите, отиващи на посещение в Австралия, често се страхуват от смъртоносните паяци и акули, но нова кампания на борда на самолетите, пристигащи в страната, предупреждава за една по-голяма опасност – карането на сърф.

Презокеанските туристи, идващи в Австралия, ще получават инструкции за безопасност след голямо покачване на случаите на удавяния на чужденци по известните плажове на страната. 82 души са се удавили по плажовете на Австралия миналата година, а повече от 1/4 от тях, 26, са били чужденци. Данните показват голямо покачване на удавянията спрямо предходни години. „Тази група, изложена на голям риск, има ограничени познания по английски език, не познава плажа, надценява плувните си умения и не се съобразява с инструкциите за безопасност при каране на сърф“, заяви Брет Уилямсън, главен изпълнителен директор на Surf Life Saving Australia (SLSA). В опит да ограничат броя на жертвите, шест международни авиокомпании се съгласиха да пускат кратък видеофилм за мерките за безопасност по плажовете на пристигащите полети.

Източник: http://www.infotourism.net/

Нова жертва на отровната медуза-ируканджи | КОМПАС.

През 1850 г. в Сидни се наема персонал, на който се поставя задачата да охранява водните басейни и крайбрежните лагуни, и плажове. Това е последствие от стратегията на крайбрежните съвети, които в началото на XIX век решават, че водите по крайбрежието трябва да се наблюдават и охраняват.
Увеличеният брой къпещи се в океана и развитието на плуването в крайбрежните води, води до възникването в началото на XX век на организирани спасителни служби.
Първата водноспасителна асоциация в Австралия (Beach and Pool Officers Association) се основава през 1937 година. Впоследствие се създават и други водноспасителни организации, които през 1984 година се обединяват в Австралийска асоциация на спасителите инспектори на плаж – Australian Beach Inspector Lifeguard Association (ABILA). По късно ABILA се преименува в APOLA – Австралийска професионална организация на спасителите на океан.
Към момента APOLA е организацията, която се занимава с водно спасяване по австралийското крайбрежие. Tя организира водноспасителната дейност по плажовете, както и подготовката на океанските водни спасители.
Трябва да се отбележи, че APOLA е професионална организация и, че водноспасителната дейност по Австралийското крайбрежие е организирана изключително добре. Тя е съобразена с местните крайбрежни особености и с океанските приливи и отливи.

http://www.apola.asn.au/about.htm