В Австралия водното спасяване освен хуманна професия и спорт е и бизнес.

Дияна Копринкова

Австралия - плуването е забавление, веселие, метод за релаксиране (1932)

Защо плуването е най-популярният спорт в Австралия, страната, в която спорта не се спонсорира от държавата и практикуването му е на доброволни начала? Ако запиташ австралийци от различни възрасти ще ти отговорят, че плуването е забавление, веселие, метод за релаксиране, отслабване, физическо укрепване на духа и тялото и какво ли не още. Плуването винаги е било приемано и разглеждано като упражнение с невероятен ефект. То се препоръчва за лечение на всякакви болежки. За него не се изискват много средства. Трябват ти само бански и евентуално плувна шапка и можеш целогодишно да си във водата, използвайки безбройните абсолютно безплатни плажове, впускайки се в бой с океанските вълни. А ако се страхуваш от атака на акули, можеш да плуваш в огромни, специално направени и ежеседмично почиствани скални басейни, естествено пълнещи се с океанска вода и намиращи се за удобство в непосредствена близост до плажа. Още можеш да плуваш в езера и язовири във вътрешността на страната и отдалечените, провинциални райони или в частните басейни по дворовете на къщите, разбира се ако те поканят, или срещу малко заплащане в обществените басейни към всяко квартално кметство. Ето защо плуването е най-предпочитаният и общодостъпен спорт в страната на кенгурутата и коалите и с удоволствие е практикуван от всички поколения независимо от възрастта. А и не би могло да бъде по друг начин ако живееш в страна заобиколена от повече от 35,000 километра брегова линия и многобройни фантастични плажове. И това ако не е добър повод да се научиш да плуваш!

Още: http://www.bulswim.info/aussie-h-swim.htm

Австралия е държавата с най-добре развито водно спасяване в света. Моделът, който е създаден и използван там е коренно различен от българския.

Surf Life Saving е една от големите водноспасителни организации в Австралия. За нея в сайта вече е писано.

Организацията Surf Life Saving Австралия e добре развита, както като доброволческа служба за водно спасяване така и като федерация за състезателен спорт. През 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

Към днешна дата Surf Life Saving Австралия има 307 водноспасителни сърф клуба, които заедно патрулират на над 400 плажа. През сезон 2003 / 2004 г. Surf Life Saving Австралия има 24 968 активни членове (тези, които са включени в списък и патрулират редовно), от които около 40% са жени. Те са извършили през сезона 9044 спасявания, дали са спешна медицинска помощ на 26 739 нуждаещи се от такава, и са предприели 171965 пъти превантивни действия.

Водните спасители от Surf Life Saving Австралия работят в спасителни служби изградени на доброволен принцип. Те охраняват плажовете в почивните дни и на официални празници и са на целогодишно разположение.

През активния сезон в работните дни за безопасността на гражданите се грижат наети от органите на местното управление платени водни спасители. На същия принцип се патрулират езера, басейни и други водни пространства.

Георги Димитров

Ползван източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Surf_lifesaving

Източник на снимките са сайтовете:  www.harvpix.com и страницата Surf Life Saving Australia във Фейсбук.

bulswim.info

Австралийското движение на сърфистките спасителни клубове започва в началото на ХХ век, във времето когато и плуването и сърфирането са били установени по австралийските плажове и нуждата от спасяване не само на давещи се, но и на упражняващи сърф спортове, е било оценено като наложително. В тези клубове се обединяват опитни сърфисти, които не само познават условията в местните океански води, но и типа на вълните, които се образуват по крайбрежията и плажовете…

Виц цялата статия: bulswim.info.

Четейки изготвената отдавна и неприета все още нова проектонаредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи стигам до униформата на спасителите на плажа.

Жълта фланелка, червена шапка и червени гащета. Това ще е новата униформа на спасителите на плажа, според документа. Проектонаредбата е изготвена от експерти на Български Червен кръст (БЧК) и от членове на Националната комисия по водно спасяване (с представители на всички отговорни държавни институции).

Въпросът който аз бих задал веднага е защо са избрани такива цветове за униформа на спасителите. В сега действащата наредба цветът е оранжев. Какво налага промяната в цвета?

Факт е, че в момента спасителите се обличат както си искат. На повечето плажове дори,  те нямат отличителни знаци и най-често са по разноцветни бански. А регламент за цвета на униформата има и сега.

При положение, че няма единна организация, която да организира водноспасителната дейност по плажовете, а това извършват концесионерите и наемателите им, къде е логиката да има единни цветове на униформата на спасителите на плажа.

Как е решен въпроса по света? Отговорът е – различно. Има обаче, един общ принцип.

Униформата на спасителите на плажа касае водноспасителната служба. В държави където има единна водно спасителна служба по плажовете, цветовете на спасителните екипи са еднакви. Това е униформа на организацията. Там където има отделни водно спасителни служби, организирани поединично съществуват и различни по цвят екипи.

Австралия, държавата с най-развито водно спасяване в света е пример и за това. APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, която се занимава с водно спасяване по австралийското крайбрежие има бели фланелки и тъмно сини гащета, спасителите от Бонди бийч са екипирани в изцяло сини, дори светло сини екипи, а на много плажове се срещат и предложените жълта фланелка, червена шапка и червени гащета.

Георги Димитров

Нивото на водите на река Бризбейн, на която е разположен третият по големина град в страната, нараства вече шест седмици поред и заля града, причинявайки най-тежките наводнения в него за последните 120 години, пише The Australian .

Змия сред придошлите води в Куинсланд, Австралия

Хиляди австралийци са призовани да напуснат домовете си в предградията на третия по големина град в страната Бризбейн, след като двуметрова водна стена уби девет души само за една нощ.

Коли и пешеходци са буквално отнесени, когато силна буря се разразява над Тувумба, западно от Бризбейн. От полицията съобщават, че повече от 40 души са били спасени с хеликоптери от покривите на сгради, но 66 човека все още се водят изчезнали. Според силите на реда случилото се е приличало по мощта си на цунами.

В град Тувумба...

Жителите на 32 предградия, разположени в близост до река Бризбейн, са призовани да се евакуират на по-високи места, тъй като дъждовете продължават и има риск домовете им да се окажат под водата.

Водни спасители, доброволци на Surf Life Saving от всички краища на държавата са мобилизирани в Бризбейн, за да помагат на пострадалите жители от наводненията в южната част на Куинсланд.

Държавната спасителна служба и Surf Life Saving Куинсланд са създали центрове за координация на спасителните операции в планината Грават и Нюмаркет, и реагират спешно в помощ на жителите на Бризбейн засегнати от повишаването на водите от наводнението.

Екипите на доброволните водни спасители са разположени да подпомагат и да евакуират жителите от околните квартали в планината Омани, а една голяма част от тях остават в режим на готовност ако водата в региона продължава да нараства. Те ще останат на разположение денонощно тази седмица, за да осигурят 24-часова поддръжка на засегнатите лица.

В спасителните операции участва и хеликоптерната спасителна служба.

Плажуването е една от големите традиции на австралийското лято. Сега обаче приложение за мобилен телефон ще информира летовниците не само за най-добрите метеорологични условия, но и кои плажове са най-близо и най-безопасни. Над 12 000 спасявания се извършват всяка година по хилядите плажове, обкръжаващи Австралия, а близо 100 души се давят, съобщи Surf Life Saving, която създала безплатното приложение за iPhone „Beachsafe“. Приложението използва GPS, за да установи най-близките до потребителя плажове и след това предоставя допълнителна информация – от условията за сърф, приливите и дали плажът е обезопасен, до указания как се стига до него. До момента приложението, пуснато през октомври, е било свалено около 50 000 пъти, съобщи IT специалистът в Surf Life Saving Травис Клерк, който помогнал за разработването на приложението въз основа на база данни за плажовете, създавана с десетилетия и качена на сайта на организацията. Има обаче и призиви за допълнителни модификации, които да позволят на потребителите да си резервират място на любимия плаж или да качват собствени коментари и снимки. Съществува и версия за мобилни телефони на сайта на Surf Life Saving.

Източник: /БГНЕС /www.bgnes.com

Вижда се, че въздух с AMBU подава спасителят. При нас в България това е в прерогативите на медицинското лице.

Пострадалата беше върната към живот от лекаря с дефибрилатор, уред, който по нашите плажове въобще липсва (Дефибрилатор се изисква при оборудването на реанимационен пункт, но не и при медицински пункт. При нас държавата разделя големите плажове на няколко по-малки с определена цел, а това води до разкриването вместо на реанимационен пункт на медицински.).

Впечатление прави и времето за което пострадалата беше извозена с линейка от плажа.

Източник: http://vbox7.com/play:0019220e

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров