Тялото на удавена 36-годишна българка изплува вчера край бреговете на кипърския национален парк Каво Греко, съобщава Cyprus Mail.

Трупът открила бреговата охрана до плажа Конос около 11:00 часа в петък.

Според полицията не става дума за убийство, тъй като по тялото няма външни следи от насилие.

Сигналът за изчезналата българка подали нейни колеги, след като тя не се появила на работа.

Назначена е аутопсия, която ще определи причината за смъртта.

Източник: http://www.24chasa.bg/

Прочети статията на линка от долу.

Хомо серсеминс – Varnautre.bg.

5 души са удавниците по варненските плажове до началото на септември, коментира за „ДНЕС+“ шефът на водноспасителната служба към БЧК Варна Лаврентий Силов. В четири от случаите става въпрос за мъже, от които един е бил със значително количество алкохол в кръвта, каза още Силов. По думите му сред тях има и един чужденец, а експертизата на женския труп е показала, че най-вероятно става въпрос за самоубийство.

Водните спасители отчитат много инциденти на море тази година. Близо 80 например са по-тежките случаи, при които се е наложило на пострадалия да бъде оказана спешна медицинска помощ. Може би три или четири пъти повече пък са леките инциденти, при които не е била наложителна намеса на медицински лица, добави Лаврентий Силов, според когото най-добрият спасител е този, който не е допуснал да се стигне до неговата намеса.

И това обаче е твърде относително, тъй като на човек може да му прилошее докато е във водата и тогава всякаква помощ да се окаже закъсняла, каза още директорът на водноспасителната служба. Той уточни, че по варненските плажове има между 300 и 330 спасители, а трябва да бъдат към 350 и то без да се броят плажовете, които са останали без стопани. С последните биха били необходими над 400 спасители на плажа, поясни Силов.

Припомняме, че наш читател алармира, че въпреки становището на прокуратурата и съставения акт за нарушение от кмета на Каварна Цонко Цонев на собствениците на ваканционно селище „Русалка” за ограничаването на свободния и безплатен достъп до плажа, там продължават да събират такса за паркинг от 6 лева и има синджир.
Това стана след като прокурорска проверка установи, че там незаконосъобразно се събира такса за паркинг в размер на 6 лв. и е поставен синджир. Становището й бе, че има нарушение на чл. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, по силата на който всеки има право на свободен и безплатен достъп до плажа.
Тогава потърсихме за коментар кмета на Каварна Цонко Цонев, който обясни, че общината глобява собствениците на ваканционно селище „Русалка” с 6 хиляди лева, но Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в частност Дирекцията за национален строителен контрол, има компетенциите да премахне синджира и да преустанови събирането на таксата. Сега се оказва, че това е в правомощията на отдел „Концесии”, който в края на август е правил проверка на място.

Източник: НДТ

Колекторът на Ахелой

В края на лятото водата по морето ври и кипи от нечистотии, установили репортери на „Труд“. Част от вонящите морски “дарове” идват от канали с дълбоко заустване. Те изтичат далеч от бреговете, но в този сезон мъртвото вълнение тласка тинята към брега, обясняват специалисти. Така в определени моменти зловоние тормози почиващите дори на плажове, които иначе са чисти.

Отделно десетки малки обекти изливат помия близо до брега. Големите курорти пък са толкова пренаселени, че пречиствателните им съоръжения се задъхват. Според екоминистерството частниците трябва сами да инвестират в пречиствателни съоръжения. Доскоро обаче те се надяваха на държавата, а сега търсят вратички за пари от еврофондовете.

Данните показват, че от общо 20 селища с над 10 хил. жители по морето – Ахтопол, Черноморец, Балчик и Созопол са без пречистващи съоръжения. В Приморско станцията плаче за реконструкция, ще трябва да се инвестира и в Китен. Макар и да не е край морето, Карнобат, който е с 25 000 жители, също има нужда от изграждане на инсталации.

Според здравните специалисти засега замърсяването е в нормите. По данни на екоминистерството през 2009 г. само една от т. нар. зони за къпане по морето не е отговаряла на задължителните изисквания – Южният плаж на Варна.

За сравнение през 2007 г. проблемните зони са осем, а през 2008 – шест. Така страната ни е била на пето място в европейската класация за добро качество на водите. Какви ще са резултатите за тази година все още не знаем, но все повече хората избягват да се къпят в морето и предпочитат басейните.
В интервю за ежедневника Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите, твърди: Пари има, чакаме проекти (за  пречиствателни станции)!

Според нея в Созопол няма изградена пречиствателна станция, няма във Варвара и в Ахтопол. В Синеморец има, но не се експлоатира поради технически причини. „Чакаме проекти от Несебър, Равда, Царево, Ахтопол, Созопол, Айтос, Поморие, Каварна, Приморско, Китен и се стремим да им помагаме, за да станат нещата по-бързо“, обяснява Василева.

В Несебър пречиствателна станция има, но поради голямото строителство не може да поеме всички отпадни води, уточнява „Труд“. Това налага да бъде реализиран проект за разширяването й, съобщи кметът Николай Димитров. Освен това ще бъде построена и нова – в местността Стролата.

Пречиствателната станция в Равда също ще се разшири и новите съоръжения ще са на 2 км в морето. Така ще стане възможно обслужването на 300 000-400 000 души и кардинално ще се решат екопроблемите в района. Към новите съоръжения ще минат Свети Влас и с. Тънково.

Превишаването на нормите на радий в пясъка на залива Вромос е 4 пъти над допустимото, а на уран 236 – 2,5 пъти. Това съобщи вчера областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Последните замервания показали, че тежки метали има не само в пясъка, но и във водата.

Според Гребенаров вероятността вредни емисии да бъдат погълнати при дишане била много голяма. Радиацията обаче е локална и няма нищо общо с Черноморец, допълва той.

От 3 август т.г. плажуването на Вромос е забранено. Навремето в залива са били изхвърлени радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на мина “Росен”. Сега МОСВ препоръчва поставяне на предупредителни табели.

Остра миризма на зле поддържана селска тоалетна се носи още на главния път от Златни пясъци за Кранево на разклона за къмпинг “Лагуна”. Вонята се засилва при спускането по баира в посока яхтеното пристанище. Малко преди да се стигне до него, се вижда стара, обрасла в растителност сграда, с отворени прозорци, от които идват “уханията”. Това е пречиствателната станция на Златни пясъци.

Строена е преди 26 години, за да поеме отпадните води на около 15 хил. летовници. Само леглата в курорта днес са над 110 хиляди, а отделно в нея влиза и стичащото се по канализацията от околните вилни зони.

“Пречистените” води преминават по 200-метров отвеждащ колектор навътре в морето. Реално обаче помията се изсипва на 50-100 метра от плажа до буната, отвъд която е яхтеният пристан. Това се случва, защото тръбата е спукана. Личи и с просто око. Само на няколко метра навътре от мястото, където плажуват чуждестранни туристи, водата образува мехури, сякаш извира оттам, а мястото наоколо има по-тъмен цвят.

От 10 години насам преди началото на лятото се поставя въпросът с изчерпания капацитет на пречиствателната станция. Временният вариант е изграждането на нов заустващ колектор за 7 млн. лв. Той трябва да отведе отпадните води по-навътре в морето.

Проектът за тръбата е изготвен от ВиК-Варна, но дружеството не може да кандидатства за еврофинансиране нито за заустващия колектор, нито за модернизация на пречиствателната станция.

За парите ще се бори община Варна, защото само тя може да бъде бенефициент по оперативната програма “Околна среда”. След края на проекта общината ще прехвърли съоръжението за експлоатация на ВиК.

От години има съмнения за замърсяване и на р. Хаджийска, която се влива в морето в близост до плажа на станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг. През 2006 г. местната екоинспекция правела почти ежедневни замервания поради оплаквания от лоши миризми и странно оцветяване на водата.

Замърсяване обаче не било установено. Сега отново се заговори, че фекалиите от септичните ями на комплекс “Съни дей 6” в несебърското с. Тънково незаконно се вливат в реката.

Управителите на фирмите и екоинспекцията отричат. От РИОСВ-Бургас твърдят, че септичните ями редовно се почиствали. Обектите обаче нямат разрешително за заустване или договор с ВиК.

Източник: http://www.varnautre.bg/home/press-review/item/

Областният управител Константин Гребенаров е поръчал нови табели, които да предупреждават летовниците, че плажът на Вромос е опасен заради висока радиация. Това се потвърдило от изпратеното до него становище на двама министри – на екологията Нона Караджова и на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
Според заключението, подписано от тях въз основа на замерване от специалисти, съдържанието на радий в повърхностния слой на пясъка било завишено до 4 пъти. Затова „ползването на плажната ивица и дълговременното пребиваване на хора създава риск за тяхното здраве“, написали Караджова и Борисова с препоръки да се предупредят хората.
„Ще поставим табели, но не можем да ги спрем, ако те не мислят за здравето си“, заяви Гребенаров.
От 0,27 до 0,42 макросверата варирали измерените стойности на радиацията във Вромос. „При 0,40 има план, при който Гражданска защита трябва да се задейства“, обясни губернаторът.
След заповедта му от средата на август за затваряне на плажа в съседното село Черноморец се завихри истерия като местните обвиниха Гребенаров, че им провалил сезона. Слуховете дори стигнаха дотам, че подготвял общественото мение за евентуален излаз на Вромос на нефтопровода Бургас-Александруполис.

„Не искам да влизам в подробности, защото ще стигна до един кмет“, заяви областният управител, запитан кой стои в основата на истерията с Вромос.

„Знам, че на следващите избори ГЕРБ ще загуби част от своите избиратели в района, но няма да прикрия истината, рискувайки здравето на хората“, добави Гребенаров. Той обаче бе категоричен, че радиационното замърсяване било локално и за разлика от затворения плаж във Вромос, в Черноморец и околните ивици били чисти.
Кметът на Созопол Панайот Рейзи не бе открит за коментар.

Гребенаров намекна, че прикриването на данни за екологията се наказва със затвор до 5 години според чл. 353 А от Наказателния кодекс. Неслучайно от Върховна касационна прокуратура следяли случая с Вромос по повод унищожените наскоро забранителни табели за ползване на плажа.

Виж и това: http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=13756&Itemid=27

Понтонен мостик - място на инцидента

Вече сме писали, че у нас съзнателно се налага информационно затъмнение относно водните инциденти през лятото на някои от морските ни курорти. Пресен пример е случаят с 16-годишната Мартина Анна от Полша намерила смъртта си при нелеп инцидент в морето на  К.к. Слънчев бряг.

Виж линка:

Крият смъртта на полска летовничка в Слънчев бряг – Вестник ДЕСАНТ. Национален седмичник..

Бургас. Плаж Бургас – Север ще работи официално до 12 септември. Това каза за радио „Фокус”- Бургас Николай Иванов, началник „Водно спасяване” на плажа и началник на Асоциацията по водно спасяване в Бургас. До тази дата на бургаския плаж ще работят 30 спасители по двойки за всеки пост. След официалния край на сезона в продължение на седмица или 10 дни, зависи от концесионера, ще има обходни двойки по плажа, обяви още той.

Най-честите инциденти, с които се сблъскват спасителите на бургаския плаж са изгубване на деца. В най-посещаваните дни от седмицата събота и неделя доста родители губят от поглед децата си. Всекидневно спасителите на бургаския плаж се сблъскват и с вадене на хора от водата. Причините са различни, но най-вече затруднена ситуация при ползване на дюшеци при силно вълнение и жълт флаг. Има ги проблемите и с ентусиастите, които скачат от Мостика, въпреки че не могат да плуват. По думите на Иванов най-дисциплинирани са плажуващите от Бургас. „Те са свикнали с нашия начин и метод на работа и ни слушат доста повече от останалите”, посочи Николай Иванов. Според него на бургаския плаж не се допускат по-сериозни инциденти. До този момент са регистрирани не повече от 50-60 леки инциденти, докато техният брой през минали години е достигал до 200-300 на сезон. Най-сериозният и единствен инцидент до момента е бил на централния бургаски плаж, които през лятото остана неохраняем. Спасителите са получили сигнал за 53-годишна жена от Чехия, която е изкарана от водата в много тежко състояние, но върната към живота, благодарение на бързата намеса на спасителите и на медицинските екипи. Инцидентът е от началото на месеца.

Закъснението за работа на спасителите от бургаския плаж е неприемливо, каза още Николай Иванов. Според Наредбата за работа на спасителите, разписана от началника на охраната на бургаския плаж, стриктно се спазва работното време, което е от 08.00 до 18.00 часа. „Закъсненията не се приемат, защото в  08.01 часа може да се удави някой, същото важи и за тръгване една минута по-рано от работа”, поясни Иванов. Сред другите основни забрани са да не се напуска работното място, да не се водят лични разговори с роднини или плажуващи девойки. Спасителите не могат да обядват по заведенията на плажа или да лежат на шезлонг. „Всеки спасител си има трудова характеристика и на курсовете го учат, че неговите задължения да гледа във водата, да следи за безопасността на плажуващите летовници и всяко негово разсейване като заиграване с момичетата, говорене по телефона, ходене до магазина, вършене на несвойствена дейност е т.н. разсейване, което води до фатални инциденти понякога”, посочи началникът на спасителите. „При мен няма този случай да вдигна жълто знаме и да видите във водата надуваеми предмети, т.е. момчетата слушат и изпълняват стриктно разпорежданията на началника. За това и този плаж работи толкова добре. Цялото звено работи много добре като екип”, посочи Иванов.
Виолета Димова

Виж линка:

Няма нито една глоба за заградени плажове.

Варна. На плажовете по Северното Черноморие това лято не са констатирани категоризирани плажове, в които концесионерът или наемателят да не спазва изискването за наличието на свободна зона за плажуване. Това каза в интервю за радио „Фокус” – Варна директорът на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите във Варна Илиян Станоев. Мобилните екипи са реагирали основно на подадени жалби и сигнали. Станоев припомни, че когато един плаж е категоризиран, в самата схема, одобрена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са определени две зони – така наречената платена зона, в която се предоставят допълнителни туристически услуги – шезлонг и чадър срещу заплащане и зона за свободно плажуване, където не се предоставят никакви допълнителни туристически услуги. Важно е да се знае, че тази зона за свободно плажуване не може да бъде по-малка от 50%. При констатациите след извършените проверки по жалбите и сигналите става ясно, че обикновено туристът, който отива на плаж решава, че иска да плажува в платената зона, като казва, че няма да ползва чадър, но иска да постави хавлията си между чадърите. Тогава концесионерите или тези, които стопанисват плажа, му обясняват, че всъщност това не е зоната за свободно плажуване и се получава конфликт между туриста и концесионера. Според становищата на концесионерите, а и според служителите на Комисията за защита на потребителите, при такива случаи се нарушават правата на потребителя, който е заплатил за чадър и шезлонг. „Този, който иска да плажува свободно между чадърите, притеснява туриста, заплатил за услугата. Много е важно да се знае, че когато искаш да упражниш правото си на свободно плажуване, трябва да се насочиш към свободната зона”, каза Станоев и добави, че всеки потребител трябва да знае, че по закон освен права има и задължения.
Марияна Валентинова