Правилник за прилагане на Закона за концесиите
Публикувано от Жоро & Жоро на 06.03.2011
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за концесиите
Приет с ПМС № 240 от 13.12.1995 г., обн., ДВ, бр. 111 от 22.12.1995 г., изм. и доп., бр. 15 от 18.02.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 7.04.1998 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2002 г., бр. 13 от 17.02.2004 г., бр. 101 от 16.11.2004 г.
кн. 1/96 г., стр. 259; кн. 3/97 г., стр. 134; кн. 5/98 г., стр. 422; кн. 4/2002 г., стр. 157; кн. 12/2004 г., стр. 335
т. 8, р. 1, № 53
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат условията и редът, при които се предоставят концесии на физически и юридически лица върху обектите по чл. 4 и за дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, сключването и изпълнението на договорите за концесии и контролът върху тази дейност.
(2) При предоставянето на концесии държавните органи се ръководят от обществените интереси, опазването на държавната собственост и околната среда, развитието на националната икономика и закрилата на националните и чуждестранните инвестиции.
Чл. 2. Концесията включва предоставянето на вещни, облигационни и други права върху обектите по чл. 4 и във връзка с извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите.
Чл. 3. Концесия се предоставя чрез:
1. учредяване на особено право на ползване върху обектите по чл. 4 от Закона за концесиите;
2. даване на разрешение за извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите;
3. (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) учредяване на особено право на ползване върху обектите по чл. 4 и даване на разрешение за извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, когато ползването на обекта е пряко свързано с извършването на дейността.
Глава втора
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Всяко българско и чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, може да подаде молба за предоставяне на концесия пред съответния министър.
(2) Молбата трябва да бъде мотивирана, да съдържа представяне на търговеца и на извършваната от него стопанска дейност, както и на инвестиционните му намерения. Всеки министър може да одобрява конкретни изисквания за съдържанието на молбата по ал. 1 или образец за подаване, които трябва да са на разположение на интересуващите се лица.
(3) Съответният министър в срок до един месец преценява съдържащото се в молбата предложение, като може да го съгласува с другите заинтересувани министерства и ведомства. Непроизнасянето на заинтересуваните министерства или ведомства в определения срок се счита за съгласуване без забележки.
(4) След изтичане на срока по ал. 3 лицето, подало молбата, има право да получи информация за становището по повод молбата му, което не подлежи на обжалване.
(5) Подаването на молба не създава права или привилегии за лицата, подали молба във връзка с предоставянето на концесия.
Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министрите могат да започват служебно процедура по предоставяне на концесия.
(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите на предоставяне на концесия във връзка с приватизация органът по ал. 1 извършва действията по тази глава и внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Когато концесията е за обект и дейност по чл. 3, т. 3, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни. В тези случаи с решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите Министерският съвет определя министъра, който ще сключи концесионния договор.
(2) При възможност за многофункционално използване на обекта на концесия или за предоставяне на повече от една концесия при разпределяне на ползването върху един обект подготвителните действия задължително се съгласуват със заинтересуваните министерства и ведомства. В тези случаи концесията се предоставя при условия, чрез които се запазва възможността за нормално експлоатиране на обекта за различни дейности и при повече от една концесия върху него.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Когато концесията е за водоснабдителни съоръжения и системи, за хидротехнически съоръжения и за водноелектрически централи, задължително се изисква съгласие на Министерството на околната среда и водите по отношение на използваните води, а когато концесията е за минерални води, задължително се изисква съгласие на Министерството на здравеопазването.
Чл. 6. (1) Министрите създават необходимата организация и осигуряват финансиране при изготвянето на предложението по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Органите по ал. 1 създават съответни звена към специализираната администрация във връзка с прилагането на Закона за концесиите, правилника и специалните закони, които уреждат материята на отделните обекти на концесии.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Органите по ал. 1 могат да привличат и специалисти от други министерства и ведомства или независими експерти за изготвяне на становища, на финансово- икономически, социален, екологичен и правен анализ във връзка с предложението за предоставяне на концесия. Изготвянето на анализите се възлага и анализите се приемат от съответния орган по ал. 1 по ред, установен от него. Изработените от външни експерти анализи се разглеждат от комисия, назначена от съответния министър. Комисията съставя протокол, който съдържа датата на предаване на анализа и становище на членовете на комисията относно констатациите, изводите и предложенията на анализите по чл. 8, ал. 2. Протоколът се прилага към досието на концесията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Извършителите на анализите не могат да бъдат физически и юридически лица, които имат пряк интерес от изпълнението на концесионната дейност, или са „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон със служител в звеното по концесиите в съответното министерство.
(5) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Експертите, изработили анализите, представят на възложителя декларация за обстоятелствата по ал. 4. Декларацията съдържа задълженията да не консултират други лица извън възложителя по отношение на концесията и да опазват в тайна информацията, която са узнали във връзка с възложената им работа. Декларациите се прилагат към досието на концесията
Чл. 7. (1) Предложенията за предоставяне на концесия по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят пред Министерския съвет от съответните министри.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).
(3) Министър-председателят прави предложение пред Министерския съвет за концесии на обекти – изключителна държавна собственост.
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Предложението пред Министерския съвет съдържа предмета, срока и мотивите за предоставяне на концесията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) За обосноваване на основните параметри по предложението към него се прилагат:
1. правен анализ на концесията;
2. финансово-икономически анализ на концесията;
3. социален анализ на концесията;
4. екологичен анализ на концесията;
5. други анализи съобразно предмета на концесията.
(3) Правният анализ се изготвя от правоспособен юрист и в зависимост от предмета на концесията съдържа:
1. определяне на правното основание за концесиониране на обекта или дейността;
2. правни характеристики и индивидуализация на обекта като предмет на концесия и уточняване на конкретните обекти, свързани с осъществяване на дейността, подлежаща на концесиониране, включително анализ на принадлежащата инфраструктура и принадлежности, когато има такива;
3. установяване и анализ на съществуващи права или фактически отношения на ползване на обекта, на части от него или от прилежащата инфраструктура; представяне на ползвателя и на основанията за ползването;
4. определяне на правата и задълженията на концесионера и на концедента; конкретизиране на правата на концесионера върху плодовете, приращенията и подобренията на вещите, свързани с предмета на концесия;
5. установяване на наличие или липса на права на трети лица, имащи отношение към ползването на обекта или осъществяването на дейността, включително на необходимостта от отчуждаване или обременяване с вещни тежести на имоти на трети лица;
6. установяване на наличие или липса на особености, свързани със защитени със закон територии и обекти, с националната сигурност, отбраната на страната, обществения ред и др.;
7. установяване и квалифициране на правомерността на придобити или осъществявани права върху обекта;
8. препоръчителни условия и приоритети в зависимост от обекта или дейността с оглед на евентуално провеждане на конкурс;
9. предложение за вида на гаранциите за изпълнение на задълженията на концесионера;
10. други елементи с оглед на характера и особеностите на обекта или дейността.
(4) Финансово-икономическият анализ се основава на правния анализ и в зависимост от предмета на концесията съдържа:
1. описание и характеристики на обекта или дейността, определяне на техническите параметри и граници;
2. описание на технологията, свързана с ползването на обекта или с извършването на дейността;
3. технически изисквания и нива, необходими за осъществяване на дейността или във връзка с ползването на обекта, включително оборудване, гарантиращо спазване на изискванията по опазване на околната среда;
4. минимална задължителна инвестиционна, работна и рекултивационна програма във връзка с осъществяването на концесията по години, включително индивидуализиране и оценяване на задължителните подобрения;
5. предложение за гаранции и форми на контрол от страна на концедента за изпълнение на минималната работна, инвестиционна и рекултивационна програма;
6. определяне и обосновка на срока на концесията;
7. определяне и анализ на разходите по години – инвестиционни, експлоатационни, ликвидационни, рекултивационни и други, свързани с ползването на обекта или с извършването на дейността;
8. определяне и анализ на очакваните приходи по години в резултат на ползването на обекта или извършването на дейността; принципи, начин и особености на ценообразуването на дадения пазар;
9. предварителна оценка и предложение за вида, размера и начина на плащане на концесионното възнаграждение;
10. предложение за други финансови условия, свързани с контрола и управлението на концесията от страна на концедента;
11. анализ и изводи за ефективността на проекта, в т.ч. бюджетната, на основата на дисконтираните парични потоци за предлагания срок на концесията, нетната настояща стойност, вътрешната норма на възвръщаемост, срока на откупуване и оценка на риска;
12. анализ относно правото на обезщетение на концесионера за направените подобрения при прекратяване на концесията и предложение за размера му;
13. предложение за вида, размера и начина на плащане на депозита за участие в конкурса или търга.
(5) Социалният анализ разглежда възможностите за осигуряване на работни места и квалификация на специалисти във връзка с концесията, отражението й върху демографията на района и очаквания социален ефект.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Екологичният анализ се изготвя от експерти, регистрирани от Министерството на околната среда и водите, и в зависимост от предмета на концесията съдържа:
1. обща характеристика на обекта или дейността – предмет на концесията: местонахождение; описание на обекта или дейността; технически параметри и граници; свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология; инфраструктура; етапи на концесията;
2. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат от предоставянето на концесията: атмосферен въздух; повърхностни и подземни води; геоложка основа, релеф и почви; растителен и животински свят, включително защитени територии; ландшафт; санитарно-хигиенни условия; културно наследство; за действащите обекти – предмет на концесия, се описват и условията на съществуващата околна среда – обект на въздействие;
3. прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на предоставянето на концесията компоненти и фактори на околната среда;
4. мерки за намаляване отрицателното въздействие на обекта или дейността върху компонентите на околната среда;
5. план за действие при аварийни ситуации; мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване (ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;
6. план за собствен мониторинг за наблюдение на засегнатите в резултат на осъществяване на концесията компоненти на околната среда;
7. заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.
(7) Органите, възлагащи анализите, могат да поставят допълнителни изисквания към съдържанието на анализите.
(8) При техническа сложност на проекта или при наличие на изградени съоръжения, инфраструктура, принадлежности и др. се изготвя отделен технически анализ. Когато предмет на концесия е обект, който ще бъде изграден от концесионера с негови средства, се изготвя подробно описание с определени основни строително-технически и икономически параметри.
(9) При определяне за концесионер без търг или конкурс на търговец, който към момента на изготвяне на анализите ползва обекта или извършва дейността, подлежащи на концесиониране, концесионерът е длъжен да предостави необходимите данни и документи за изготвяне на анализите и отговаря за пълнотата и верността на предоставените от него изходни данни.
(10) Анализите се датират и подписват от извършителите. Към анализите се прилагат копия от документи, легитимиращи собствеността, техническа документация, карти, чертежи, инвентарни описи и други документи, послужили при изготвянето на анализите, както и надлежно предоставените изходни данни, заверени от издалите ги органи.
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Предложението за предоставяне на концесия и проектът на решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите преди внасянето за разглеждане от Министерския съвет се съгласуват със заинтересуваните министерства и ведомства и със съответния областен управител. Заедно с предложението задължително се съгласуват, както следва: всички анализи по чл. 8, ал. 2 и проектът на концесионен договор – със специализираната администрация на Министерския съвет, финансово-икономическият анализ – с Министерството на финансите, социалният анализ – с Министерството на труда и социалната политика, екологичният анализ – с Министерството на околната среда и водите или със съответните регионални инспекции по околната среда и водите, съобразно компетентността им по Закона за опазване на околната среда. Анализите или части от документацията могат да се съгласуват и с други заинтересувани органи. Съгласувателните становища се представят в двуседмичен срок.
(2) Към предложението за предоставяне на концесия за заседанието на Министерския съвет се прилагат и:
1. проект на решение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите заедно със съгласувателните становища;
2. проект на концесионен договор – когато предложението е за провеждане на търг или в случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс;
3. предложение за състава на тръжната, съответно конкурсната, комисия;
4. акт за държавна собственост – когато концесията е за съществуващ обект, който съобразно естеството си подлежи на актуване по реда на Закона за държавната собственост.
Чл. 10. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Дирекциите от специализираната администрация на Министерския съвет изготвят становища по направеното предложение по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите по анализите и по проектите на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и на концесионния договор преди внасянето му за разглеждане в заседание.
(2) Министър-председателят може да създаде специализирано звено в структурата на Министерския съвет във връзка с прилагането на Закона за концесиите и на този правилник.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) На базата на изготвените становища вносителят прави необходимите изменения и допълнения в предложението и в проектите по ал. 1 по чл. 9, ал. 2 и 3.
Глава трета
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ
Чл. 11. (Предишен текст на ал. 1 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерският съвет се произнася по направеното предложение за предоставяне на концесия с решение.
(Ал. 2 и 3, отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) С решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите се определя министърът, който ще организира търга или конкурса за определянето на концесионер, ще сключи концесионния договор, ще организира контрола по неговото изпълнение и ще представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).
(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато предложението е за предоставяне на концесия по реда на § 5а от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Министерският съвет приема решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на приватизиращото се предприятие без търг или конкурс в 3-месечен срок от внасяне на предложението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато предложението е за предоставяне на концесия по реда на § 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Министерският съвет приема решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на търговското дружество без търг или конкурс в 3-месечен срок от внасяне на предложението.
Глава четвърта
ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЪРГ ИЛИ КОНКУРС
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕРА
(Загл. доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Концесионерът се определя чрез конкурс или търг. В определени със закон случаи концесионерът се определя без търг или конкурс.
(2) Конкурс се организира при необходимост от комплексна оценка за предоставяната концесия.
(3) Търг се организира, когато концесионерът се определя само въз основа на предложения размер на концесионното възнаграждение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предоставяне на концесия в случаите по § 5а и 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия концесионер по право е търговското дружество, ползващо обекта или извършващо дейността, подлежащи на концесиониране.
Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 15. (1) Начинът за определяне на концесионера се определя от Министерския съвет в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.
(2) Министерският съвет определя вида на конкурса (присъствен или неприсъствен) или на търга (с тайно или с явно наддаване).
Чл. 16. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Министър-председателят в 7-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите назначава със заповед комисия за организацията и провеждането на конкурса или търга в състав: председател, заместник-председател и трима членове.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Председател на комисията е министърът или заместник министър-председателят, определен с решението по чл. 7, ал. 2 от Закона за концесиите.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) За членове на комисията се назначават представители на съответните министерства и ведомства. В комисията задължително се включва представител на Министерството на финансите и представител на специализираната администрация на Министерския съвет. При необходимост в комисията се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
(4) Министър-председателят може да прави промени в състава на комисията при смърт, продължително заболяване или друга обективна причина, водеща до невъзможност на нейните членове да изпълняват задълженията си, както и по тяхна молба за освобождаване.
(5) Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на предоставената им във връзка с провеждането на конкурса или търга информация, за което при назначаването си попълват клетвена декларация.
Чл. 17. (1) Председателят на комисията в 7-дневен срок от назначаването й я свиква на заседание.
(2) На първото си заседание комисията:
1. определя мястото за провеждане на заседанията и реда за своята работа;
2. определя условията и реда за провеждане на конкурса или търга;
3. (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) определя датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга и датата, до която се приемат заявления за участие в конкурса или търга;
4. одобрява конкурсните или тръжните книжа, определя цената им и сроковете за закупуването им;
5. (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) одобрява образец на декларацията за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация;
6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) при необходимост комисията може да привлече експерти при спазване на изискванията за опазване тайната на сведенията; комисията определя размера на възнагражденията на привлечените експерти;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) подготвя съобщението по чл. 11, ал. 1 от Закона за концесиите.
(3) Комисията преценява необходимостта от по-широко разгласяване на конкурса или търга чрез средствата за масово осведомяване в страната и в чужбина.
(4) На заседанията на комисията се води протокол.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) В своята работа комисията се подпомага от определени от нейния председател служители на администрацията.
Чл. 18. (1) Конкурсните или тръжните книжа съдържат:
1. описание на обекта или на дейността – предмет на концесията;
2. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изисквания относно съдържанието на комплексния план или относно разработките по условията на конкурса;
3. информация за финансовите, икономическите, технологичните, екологичните и други параметри на обекта или на дейността – предмет на концесията;
4. правен анализ на ползването на обекта или на осъществяването на дейността;
5. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) проект на концесионен договор;
6. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изисквания във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 и 8 от Закона за концесиите;
7. (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) размера на депозита и начина на плащането му в съответствие с решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите;
8. (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) други изисквания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Към конкурсните книжа се предоставят два плика – голям и малък, а към тръжните за таен търг – един плик. Пликовете са еднакви за всички кандидати и не се допуска подмяната им с други.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 19. (1) Председателят на комисията обнародва в „Държавен вестник“ съобщение за конкурса или търга в едномесечен срок от обнародването на решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.
(2) Съобщението съдържа:
1. датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга;
2. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) цената на конкурсните или тръжните книжа, мястото, срока, реда и начина на закупуването им и за подаване на заявленията по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите;
3. реда и начина за оглед на обекта или за получаване на допълнителна информация за дейността – предмет на концесията, когато комисията е преценила това за необходимо;
4. (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) начина за съобщаване на решението на комисията за допускане до участие в конкурса или търга.
(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Когато се обявява конкурс, в съобщението по ал. 1 се публикуват и критериите за оценка на предложенията по отношение на удовлетворяване на конкурсните условия.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато се обявява търг, в съобщението по ал. 1 се публикува изискването за представяне към заявлението на комплексен план за осъществяване на свързаната с концесията дейност за срока на концесията съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите.
Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Конкурсните или тръжните книжа се получават по двустранно подписан опис след заплащане на определената им цена и след подписване на декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация.
(2) Декларацията за опазване тайната на сведенията се подписва в два екземпляра от лице с представителна власт по регистрацията на търговеца в присъствието на лице, определено от председателя на комисията. Единият екземпляр се задържа към описа на конкурсните или тръжните книжа, а другият се прилага от заявителя към заявлението за участие в конкурса или търга съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за концесиите.
(3) Заявления за участие в конкурса или търга се приемат до посочените в съобщението дата и час. Подадените заявления се завеждат в деловодството на съответното министерство или ведомство и се предават срещу подпис на член на конкурсната, съответно тръжната, комисия. Комисията води регистър, в който се описват заявленията и приложените към тях документи по поредността на подаването им.
Чл. 20. (1) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията разглежда подадените в срока заявления и проверява изпълнението на изискванията на Закона за концесиите и на специфичните изисквания относно заявленията и приложенията към тях. По всяко заявление се прави отделен протокол, в който комисията се произнася по спазването на определените изисквания или по необходимостта от даване на срок за отстраняване на допуснати нередовности. При наличие на нередовности комисията посочва каква нередовност е констатирана и уведомява съответния заявител за необходимостта от отстраняването й в 7-дневен срок. Срокът за отстраняване тече от датата на писменото уведомление на заявителя, което се прави по надлежния ред или с подпис на заявителя върху съобщението.
(2) (Отм., нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разглеждането на заявленията по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от изтичането на посочения в съобщението краен срок за подаване на заявления, съответно на срока, даден за отстраняване на допуснати нередовности. Комисията допуска до конкурс или търг всички лица, представили редовни документи в съответствие с чл. 12, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите. В случаите на присъствен конкурс комисията определя реда за явяване на допуснатите участници и ги уведомява за определените им ден и час на явяване по реда на чл. 19, ал. 2, т. 4.
(3) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията се произнася с писмено решение за допускане на участниците до конкурс или търг в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 12, ал. 3 от Закона за концесиите.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Решението на комисията по ал. 3 се съобщава на всички подали заявления лица по реда, определен в съобщението по чл. 19, ал. 2, т. 4, и може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред Министерския съвет, който приема окончателно решение в 14-дневен срок от сезирането му.
(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато в определения за подаване на заявления срок не постъпи нито едно или постъпи само едно заявление, в 7-дневен срок от последната дата за подаване на заявления комисията може да вземе решение за удължаване на срока за подаване на заявления, което се обнародва.
Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 1997 г., отм., предишна ал. 3, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) В определения от комисията срок допуснатите до участие в конкурса кандидати представят в големия плик запечатано своето предложение относно конкурсните условия в 2 екземпляра. В малкия плик участникът представя запечатан входящия номер на заявлението си по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите.
(2) (Отм., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията организира приемането и съхраняването на предложенията на всички участници в конкурса в определения срок, като отбелязва на пликовете поредния им номер, датата и часа на постъпването им, вписва ги в специален регистър по реда на постъпване и издава на всеки участник съответен документ с поредния му номер за участие в конкурса.
(3) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Допълнения и изменения в предадените вече предложения не се допускат. Предложения, представени след определения от комисията срок, не се приемат и не се разглеждат.
Чл. 22. (1) (Предишен текст на чл. 22 – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) След изтичането на срока за подаване на предложенията комисията проверява дали са спазени формалните изисквания за подаване на предложенията, след което отваря пликовете.
(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай че комисията е взела решение за удължаване на срока за подаване на предложения, пликът с постъпилото предложение не се отваря и се съхранява до изтичане на удължения срок, а участникът се уведомява писмено.
Чл. 23. (1) При провеждане на присъствен конкурс комисията се запознава предварително с предложенията на кандидатите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Неявяването на участник или на негов упълномощен представител не е пречка за провеждането на конкурса. Неявилият се участник се счита за отпаднал, ако не се яви до 1 час след определеното време или веднага след изслушването на участниците, които са се явили.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В деня на конкурса кандидатите поотделно по реда на подаване на заявленията за участие в конкурса представят устно пред комисията своите писмени предложения относно конкурсните изисквания при предварително определен от комисията регламент за време на изложението.
(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията може да поставя допълнителни въпроси към кандидатите по време на тяхното устно изложение. Разясненията на участниците не могат да представляват допълнения или изменения на депозираните предложения.
(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При повече предложения, по-голяма сложност или обем на документацията конкурсът започва на датата, за която е обявен, продължава в следващите дни по определен от комисията регламент и график и приключва с изслушване на всички участници.
Чл. 24. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) При провеждане на неприсъствен конкурс комисията се запознава с писмено направените предложения на заседанието по чл. 22, ал. 1. По изключение, при повече предложения или при по-голяма сложност или обем на документацията, председателят на комисията определя срок до 7 дни за запознаване на комисията с всички предложения.
(2) Комисията не може да иска и да приема за разглеждане допълнителни писмени разяснения по предложенията.
Чл. 25. Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на съдържащата се в предложенията информация, да не изнасят материалите за конкурса извън определеното място за заседаване на комисията и да не дават изявления пред средствата за масово осведомяване преди обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за определяне на спечелилия конкурса участник.
Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При провеждане на таен търг всеки участник представя предложението си относно концесионното възнаграждение запечатано в плика, предоставен му с тръжните книжа.
(2) Комисията организира събирането на пликовете, като отбелязва върху тях входящия номер на заявлението на кандидата, името му, датата и часа на подаването и го вписва в специален регистър.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На следващия работен ден след изтичане на срока за подаване на предложенията комисията на свое заседание проверява редовността на тяхното приемане и отваря пликовете.
(4) Комисията класира участниците в търга според размера на направените предложения относно концесионното възнаграждение и прилага и представените комплексни планове по чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите.
Чл. 28. (1) При провеждане на явен търг комисията предварително определя наддавателната стъпка, като я включва в тръжните книжа.
(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) На датата и в часа, обявени за провеждане на явен търг, комисията проверява и отбелязва в протокол присъствието на допуснатите участници и на членовете на комисията. Ако се констатира присъствие само на един участник, комисията взема решение за провеждане на търга или за удължаване на срока за подаване на предложения съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за концесиите. Присъстващият участник се уведомява за решението на комисията. Решението за удължаване на срока се обнародва, а тръжната процедура се провежда на датата, на която изтича удълженият срок.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Участниците в явния търг лично или чрез свои упълномощени представители правят устно своите предложения пред комисията в наддаване с останалите участници.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Председателят или заместник-председателят на комисията ръководи наддаването. Търгът приключва след трикратно обявяване на най-високото предложение относно концесионното възнаграждение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Председателят или заместник-председателят на комисията обявява приключването на търга, като за резултатите от него веднага се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от участниците в търга.
Чл. 29. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) След приключване на конкурса или търга председателят на комисията в 7-дневен срок представя в Министерския съвет доклад относно резултатите от провеждането им и проект на решение за резултатите от търга или конкурса.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В доклада комисията оценява и подрежда направените предложения. В доклада се отбелязват, ако има такива, разногласията и особените мнения на членовете на комисията при изготвянето на доклада и се прилагат мотиви, както и комплексният план на всеки участник в търга и предложението на всеки участник в конкурса. Комисията може да изрази становище, че не се предлага спечелил търга или конкурса участник.
(3) Съдържанието на доклада и предложенията на комисията не се съобщават на кандидатите и не се разгласяват в средствата за масово осведомяване.
Глава пета
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕР
Чл. 30. (1) Министерският съвет приема решение за определяне на спечелилия конкурса или търга участник.
(2) При приемането на решението по ал. 1 Министерският съвет самостоятелно преценява изложените в доклада на комисията обстоятелства и факти и направените предложения.
(3) В решението по ал. 1 се упълномощава министърът, определен в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, да сключи договора за концесия с определения за спечелил конкурса или търга участник при определени от Министерския съвет условия.
Чл. 31. (1) Министерският съвет може да прецени, че няма спечелил конкурса или търга участник, и приема решение за това.
(2) В случаите по ал. 1 в своето решение Министерският съвет може:
1. да обяви нов търг или конкурс при спазване на сроковете по чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите;
2. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) да измени решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, при условията на глава трета;
3. да приключи процедурата по предоставяне на концесия без определяне на спечелил конкурса или търга участник.
Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В решенията по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 Министерският съвет се произнася и по задържането и освобождаването на депозитите за участие в конкурса или търга.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Депозитът на спечелилия конкурса или търга участник, както и депозитите на участниците, които са нарушили обявените изисквания за провеждане на конкурса или търга, се задържат.
(3) При сключването на договор за концесия със спечелилия конкурса или търга участник задържаният депозит се прихваща от концесионното възнаграждение.
Чл. 33. (1) Решенията на Министерския съвет по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“ и подлежат на обжалване в 7-дневен срок от обнародването им.
(2) Обжалването на решението в случаите на чл. 30, ал. 1 спира неговото изпълнение.
Глава шеста
СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КОНЦЕСИЯ
Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Упълномощеният министър и определеният за спечелил конкурса или търга участник сключват договор за концесия в едномесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При сключването на договора определеният за спечелил конкурса участник е обвързан с направеното предложение относно конкурсните изисквания.
(3) Определеният за спечелил търга участник е обвързан с представения комплексен план по чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите и с направеното на търга предложение относно концесионното възнаграждение.
(4) Страните по договора за концесия договарят конкретните права и задължения въз основа на определеното в чл. 20 от Закона за концесиите съдържание на договора и решенията на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 1997 г.) Условие по договора е задължението на концесионера да застрахова обекта на концесията, ако той може да бъде застрахован, за своя сметка съгласно Закона за застраховането.
Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министерският съвет може да приеме решение за провеждане на нов търг или конкурс за същия обект или дейност при несключване на договор в срок до 6 месеца от влизането в сила на решението по чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите поради:
1. отказ от страна на спечелилия търга или конкурса участник да сключи договора; в този случай се прилага чл. 19, ал. 3 от Закона за концесиите;
2. настъпване на обстоятелства, препятстващи сключването на договора при обявените условия.
(2) С решението по ал. 1 се правят необходимите изменения и допълнения на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.
(3) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) В случаите по чл. 35, ал. 1, т. 1 Министерският съвет може да приеме решение да предложи на втория в класирането участник да сключи концесионния договор при условията на спечелилия конкурса участник.
(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и подлежи на обжалване по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите.
Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Когато има концесионер, определен без търг или конкурс по реда на § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите при условие за влизане в сила от момента на прехвърлянето на правото на собственост по приватизационния договор.
(2) Концесионният договор с концесионер, определен без търг или конкурс по реда на § 5б от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и влиза в сила от момент, посочен в договора.
(3) Определеният без търг или конкурс концесионер представя комплексен план за осъществяване на концесията в случаите, когато това е посочено в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.
Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Концесионният договор се сключва в писмена форма в 3 еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и един за Националния концесионен регистър в Министерския съвет.
(2) (Отм., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато за обекта на концесия съобразно естеството му е издаден акт за държавна собственост, на компетентния орган по чл. 69 или чл. 70 от Закона за държавната собственост се изпраща уведомление и извлечение от Националния концесионен регистър за съответно отбелязване на концесионния договор.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Във всеки концесионен договор изрично се определя датата на влизането му в сила.
(2) Срокът на концесията започва да тече от момента на влизането в сила на концесионния договор.
Глава седма
ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОНТРОЛ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР
(Загл. доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Раздел I
(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)
Изпълнение на концесионните договори
Чл. 40. (1) Концесионерът получава достъп до обекта на концесията със съдействието на областния управител по местонахождението на обекта при предвидените в нормативните актове предпоставки.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При необходимост концесионерът може да отправи искане за оказване на съдействие по осъществяване на концесията към министъра – страна по концесионния договор. В зависимост от естеството на проблемите министърът може да поиска съдействие от други държавни и общински органи и институции.
Чл. 41. (1) Когато осъществяването на концесията и изпълнението на договора за концесия се препятстват или се затрудняват от права на трети лица, концесионерът може да предприеме самостоятелно съответните (правни и фактически) действия за постигане на споразумение с тези лица, като предварително уведоми за това министъра, с който е сключен договорът за концесия.
(2) В случаите по ал. 1 концесионерът може да поиска:
1. Министерският съвет чрез компетентните органи да предприеме необходимите правни и фактически действия за отстраняване на пречките или ограниченията;
2. изменение на концесионния договор.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) В случаите по ал. 2 Министерският съвет чрез компетентните органи може да предприеме действия за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 42. При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред страните по концесионния договор могат:
1. да изменят концесионния договор;
2. да го прекратят по взаимно съгласие;
3. да го прекратят едностранно с писмено предизвестие в подходящ срок, който е уговорен в договора.
Чл. 43. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 страните по концесионния договор могат да договорят изменението на отделни негови клаузи, което подлежи на вписване по съответния ред в Националния концесионен регистър. Към досието на концесията се прилага копие от анекса.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При необходимост от изменение на изискванията, включени в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, Министерският съвет приема решение за изменение на договора за концесия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) При доказана необходимост от изменения на основни параметри по концесията, освен в случаите по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, Министерският съвет приема решение за изменение на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и на концесионния договор.
Раздел II
(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)
Контрол по изпълнението на концесионните договори
Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).
Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) (1) Контролът по цялостното изпълнение на концесионните договори, включително на задълженията на концесионера, се осъществява от сключилия договора министър чрез:
1. служители от специализираната администрация на съответното министерство;
2. комисии за контрол по предоставените концесии към съответния министър, сключил концесионния договор, чийто състав той определя със заповед.
(2) Комисиите по ал. 1, т. 2 извършват контрол върху групи концесии съобразно вида на обектите или регионалното им разположение. Те се състоят от не по-малко от петима членове, в това число председател и заместник- председател. Председател е заместник-министърът, отговарящ за концесиите в съответното министерство. В състава на комисиите задължително се включват представители на съответното министерство, на специализираната администрация на Министерския съвет, на Министерството на финансите и на Министерството на околната среда и водите.
(3) Комисиите за контрол върху предоставените концесии могат да канят на своите заседания или при извършването на проверки представители и на съответната областна и общинска администрация, на чиято територия се намират обектите на концесиите, при заявен от тях интерес.
Чл. 45. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 44а, ал. 1, т. 1:
1. извършват текущ контрол по одобрен от съответния министър график относно изпълнението на концесионните договори, включително по отношение на:
а) техническите параметри на концесията;
б) технологията, свързана с ползването на обекта или с осъществяването на дейността;
в) техническите изисквания, необходими за осъществяване на концесионната дейност;
г) изпълнението на задължителната работна, инвестиционна и рекултивационна програма;
д) определянето на конкретния размер на всяко концесионно плащане съобразно принципите за формиране на концесионното възнаграждение, както и спазване на сроковете за периодичните плащания;
е) поетите задължения за осигуряване на работни места и квалификация на специалистите във връзка с осъществяването на концесията;
ж) изпълнението на мерките за намаляване на отрицателното въздействие на обекта или дейността върху околната среда;
з) други задължения, предвидени в концесионния договор или от действащото в страната законодателство;
2. изискват от концесионера доказателства за техническото състояние и въздействието върху околната среда на експлоатираните обекти или извършваните дейности, като при необходимост сезират специализираните контролни органи за извършване на проверки;
3. извършват извънредни проверки на обектите на концесия по нареждане на председателя на комисията за контрол по чл. 44а, ал. 1, т. 2 в съответното ведомство;
4. отчитат резултатите от извършените проверки пред съответната комисия по чл. 44а, ал. 1, т. 2 и предлагат проект на указания за отстраняване на установени нарушения по изпълнението на концесионния договор;
5. следят за изпълнението на указанията на комисиите за контрол по предоставените концесии за отстраняване на констатираните нарушения.
(2) Комисиите за контрол по предоставените концесии:
1. разглеждат внесените от лицата по ал. 1 материали от проверките, като вземат решения или дават указания за отстраняване на констатираните нарушения;
2. извършват проверки на обектите, при които са налице съществени нарушения на концесионния договор;
3. съставят, приемат и предоставят на Министерския съвет, на съответния министър и на министъра на финансите годишен доклад за извършения контрол за спазването на задълженията по концесионните договори; докладът се изготвя въз основа на годишните отчети на служителите по ал. 1, извършените проверки от членове на комисията и постъпилите жалби от трети лица във връзка с осъществяването на концесионната дейност;
4. при необходимост сезират съответните специализирани държавни контролни органи за данни и нарушения – предмет на тяхната контролна дейност;
5. правят предложение пред органа, определен да представлява държавата по концесионния договор, за прекратяването на концесията.
(3) Комисиите за контрол по предоставените концесии заседават най-малко веднъж на всеки 3 месеца, като на заседанието си през първото тримесечие на съответната година приемат годишния отчетен доклад по ал. 2, т. 3.
(4) Членовете на комисиите за контрол по предоставените концесии и лицата по чл. 44а, ал. 1, т. 1 имат право:
1. на свободен достъп до подлежащите на контрол концесионни обекти;
2. да изискват и проверяват документи, данни, сведения и справки, свързани с изпълнението на задълженията по концесионния договор;
3. да изискват писмени обяснения от проверяваните лица.
Раздел III
(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)
Прекратяване на договорите за концесия
Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) (1) Концесионните договори могат да се прекратят в случаите по:
1. член 22, ал. 1 от Закона за концесиите – по взаимно съгласие, или едностранно с писмено предизвестие, направено в срока, предвиден в концесионния договор;
2. член 23, ал. 2 от Закона за концесиите.
(2) При прекратяване на концесионния договор обезщетението по чл. 22, ал. 4 от Закона за концесиите е в размер, определен в договора.
(3) При констатиране на неизпълнение на условията по концесията, определени с решението по чл. 7 от Закона за концесиите, и на задълженията на концесионера по концесионния договор Министерският съвет със свое решение упълномощава министъра, сключил концесионния договор, да го прекрати в случаите, когато това не е направено с решението по чл. 7 от Закона за концесиите.
Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) (1) В случаите по чл. 23, ал. 2, т. 3 от Закона за концесиите Министерският съвет може да вземе решение за даване на съгласие концесионният договор да бъде продължен с правоприемник при наличие на следните условия:
1. да е налице фактическо изпълнение на условията по сключения концесионен договор, в това число по отношение на:
а) финансовите задължения, свързани със заплащане на концесионното възнаграждение и поддържане на парични гаранции;
б) изпълнението на инвестиционната програма за изграждане на производствени мощности и опазване на околната среда;
в) изпълнението на задължението за откриване на работни места за осъществяване на концесионната дейност;
2. да е представено становище от кмета на съответната община относно целесъобразността от продължаване на концесионния договор с правоприемник;
3. да не е налице съществено изменение на фактическата обстановка, при което Министерският съвет да прецени за по-целесъобразно да бъде прекратен концесионният договор и да вземе ново решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
(2) В случай на неизпълнение на условията по ал. 1, т. 1 правоприемникът следва да е направил писмено заявление, че в определен срок ще изпълни поетите и неизпълнените ангажименти по концесионния договор като условие за неговото продължаване.
Чл. 46б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) При прекратяване на концесионен договор концесионерът или негов правоприемник е длъжен да предаде обекта на концесия на комисия, назначена от упълномощен министър, а в случаите, когато няма такъв – от министъра, сключил концесионния договор. За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера или на неговия правоприемник.
(2) Когато към датата на прекратяване на концесионния договор юридическото лице на концесионера е прекратено без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол.
(3) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесия се определя с решението на Министерския съвет за прекратяване на концесионния договор. В случаите, когато концесионният договор се прекратява на друго основание, срокът е 30 дни от датата на прекратяването му.
(4) В състава на комисията по ал. 1 се включват представители на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на юридическото лице, което по закон управлява обекта на концесия, и други по преценка на съответния министър.
(5) От датата на протокола обектът на концесия се управлява съгласно действащото законодателство.
Чл. 46в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Когато обектът на концесия е подземно богатство, в комисията по чл. 46, ал. 1 се включва и представител на областния управител на областта, на чиято територия се намира обектът или преобладаваща част от него.
(2) В случаите по ал. 1 от датата на подписване на протокола физическата охрана на находището на съответното подземно богатство се извършва от областния управител по ал. 1.
Глава осма
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНЦЕСИИТЕ
(Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) Финансирането на дейността по концесиите се извършва чрез бюджета на Министерството на финансите.
Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г., предишен текст на чл. 48, бр. 13 от 2004 г.) Средствата, определени съгласно Закона за концесиите, като част от приходите за покриване на разходите за осъществяване на концесионната дейност постъпват по бюджета на Министерството на финансите и се разходват за:
1. заплащане на правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи, изготвяне на проектодоговори и документация за предоставяне на концесии, възложени от съответните министерства;
2. заплащане на извършена техническа работа и изработване на проекти на методики във връзка с предварителната подготовка на обектите и дейностите за предоставяне на концесии, в т. ч. ремонт и реконструкция или изграждане на водовземни съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост;
3. заплащане на консултантски услуги, експертизи и възнаграждения на членовете и на техническите секретари на конкурсните и тръжните комисии;
4. възнаграждения на членовете на комисиите за контрол по предоставените концесии и други разходи за осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;
5. изграждане на Национален концесионен регистър, архив към него, ведомствени концесионни регистри и информационно осигуряване на дейностите по предоставяне на концесиите;
6. други мероприятия и дейности, създаващи условия за предоставяне и осъществяване на концесии, включително за оползотворяване на предоставена помощ (бонуси и други подобни допълнителни плащания за развитие на концесионната дейност), придобиване, ремонт и поддръжка на материални активи, обучение на служители и специалисти, публикации и реклама;
7. (нова – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) финансиране на дейностите по физическа охрана в случаите по чл. 46в, ал. 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2004 г.) Възнагражденията на членовете и на техническите секретари за участие в конкурсни и тръжни комисии и на комисиите за контрол по предоставените концесии се определят от съответния министър в размер не по-голям от 100 лв. на заседание.
Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) (1) Министрите изготвят проект по Единната бюджетна класификация за приходите и разходите на съответното министерство по концесионната дейност и го представят в Министерството на финансите в определения срок за изготвяне на проекта на държавен бюджет за съответната година.
(2) Ползването на средствата за концесионна дейност се извършва в съответствие с утвърден от министъра на финансите план за разходите и по ред, определен от Министерството на финансите.
(3) Министерствата и другите бюджетни организации, ползващи средства за концесионна дейност чрез Министерството на финансите, изготвят периодични отчети по Единната бюджетна класификация в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет.
(4) Оперативната работа по отчитане на постъпилите средства от концесиите и финансирането на концесионната дейност се осъществява от специализирано звено в Министерството на финансите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Предоставянето на средства за финансиране по чл. 48, ал. 1, т. 7 се извършва след писмено мотивирано искане от страна на съответния областен управител до министъра на финансите чрез министъра на държавната администрация.
Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) Министерството на финансите следи аналитично за състоянието на приходите и разходите по концесионната дейност въз основа на докладите по чл. 45, ал. 2, т. 3 и отчетите по чл. 49, ал. 3.
Глава девета
(Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)
НАЦИОНАЛЕН КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР И АРХИВ
Чл. 51. Националният концесионен регистър по чл. 29, ал. 1 от Закона за концесиите, наричан по-нататък „регистъра“, и архивът към него се създават и поддържат от администрацията на Министерския съвет в съответствие с функциите, определени с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 4 и 26 от 2000 г.; попр., бр. 27 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44, 74 и 87 от 2001 г., бр. 81 от 2002 г., бр. 20 и 75 от 2003 г. и бр. 21, 24 и 33 от 2004 г.).
Чл. 52. (1) Регистърът и архивът към него са публични.
(2) В регистъра се въвеждат и поддържат данните по чл. 30, ал. 1 от Закона за концесиите.
(3) Регистърът се създава и поддържа по начин, който гарантира защита на данните в системата срещу заличаване, неправомерно изменение и ползване.
(4) Архивът към регистъра съдържа на хартиен носител досие за всяка вписана концесия с документите по чл. 31, ал. 1 от Закона за концесиите.
Чл. 53. (1) Регистърът представлява електронна база данни.
(2) Регистърът се състои от две части:
1. за концесиите, предоставени от държавата;
2. за концесиите, предоставени от общините.
Чл. 54. (1) В 7-дневен срок от сключването на концесионен договор министрите и кметовете на общини изпращат до министъра на държавната администрация:
1. данните по чл. 30, ал. 1, т. 2 – 11 от Закона за концесиите за откриване на партида за съответната концесия;
2. оригинален екземпляр от концесионния договор и приложенията към него;
3. документите по чл. 31, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за концесиите.
(2) В случаите, когато влизането в сила на концесионния договор е поставено в зависимост от изпълнението на определени условия или друг модалитет, органите по ал. 1 изпращат информация и документи, които удостоверяват влизането в сила на договора.
(3) При промяна на вписано обстоятелство, включително при прекратяване на концесионен договор, съответните данни и документи се изпращат в срока и по реда на ал. 1. Анексите към вписани концесионни договори и приложенията към тях също се изпращат в оригинал.
(4) Данните по ал. 1 и 3 се предоставят по образци и се изпращат едновременно на хартиен носител и в електронен вид.
(5) Министърът на държавната администрация изпраща получените данни и документи по ал. 1 – 3 на длъжностни лица от администрацията на Министерския съвет, които в съответствие с длъжностните си характеристики водят регистъра и поддържат архива към него.
(6) Образците по ал. 4 се утвърждават от министъра на държавната администрация.
Чл. 55. (1) В 14-дневен срок от получаването на данните и документите по чл. 54, ал. 1 длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 извършват проверка за съответствието помежду им и:
1. откриват партида с идентификационен номер, по която се извършват и всички последващи вписвания;
2. откриват досие на вписаната концесия, към което прилагат всички документи, предоставени във връзка със съответните вписвания.
(2) При констатиране на несъответствие между данните в образеца и предоставените документи по чл. 54, ал. 1, т. 2 и 3 длъжностните лица извършват съответните корекции в образеца. В тези случаи действията по ал. 1 се извършват в 20-дневен срок от получаването на данните и документите.
(3) При констатиране на непълноти в предоставените данни или документи длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 уведомяват съответния орган.
(4) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 органът изпраща липсващите данни и/или предоставя липсващите документи.
(5) В случаите по ал. 3 действията по ал. 1 се извършват в 14-дневен срок от получаването на данните или документите по ал. 3.
Чл. 56. (1) Последващите вписвания по партидите се извършват в 7-дневен срок от получаването на съответните данни и документи по чл. 54, ал. 3, без да се засягат данните, съдържащи се в предходните вписвания.
(2) Когато предоставените документи доказват прекратяване на съответната концесия, длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 закриват партидата, без да заличават направените по нея вписвания.
Чл. 57. Длъжностните лица по чл. 54, ал. 5:
1. откриват и поддържат партида за всяка концесия, като вписват и данните по чл. 30, ал. 1 от Закона за концесиите;
2. поддържат архива към регистъра с досиетата на вписаните концесии;
3. съставят удостоверения за липса на регистрация по чл. 32 от Закона за концесиите по образец, утвърден от министъра на държавната администрация;
4. предоставят информацията, за която министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице е приел решение за предоставяне по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация;
5. изпълняват и други функции, свързани с водене на регистъра и поддържане на архива към него.
Чл. 58. Партидата на всяка вписана концесия има идентификационен номер, който се състои от две части:
1. първа част – буква „Д“ – за концесия, предоставена от държавата, или буква „О“ – за концесия, предоставена от община;
2. втора част – пореден номер на партидата в съответната част на регистъра.
Чл. 59. (1) Достъпът до данните от регистъра и информацията в архива към него се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(2) Предоставянето на данни от регистъра и на информация от архива към него се извършва от длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 след решение на лицето по чл. 57, т. 4.
(3) Достъпът до данните от регистъра се осъществява и чрез страницата на Министерския съвет в интернет.
Чл. 60. (1) Досиетата към архива се подреждат по идентификационните номера на партидите на вписаните концесии.
(2) До закриване на партидата на съответната концесия досието към нея се съхранява от длъжностните лица по чл. 54, ал. 5.
(3) След закриване на партидата на съответната концесия досието към нея се предава по опис в архива на Министерския съвет, където се съхранява 10 години.
(4) С изтичането на срока по ал. 3 досието на съответната концесия се предава за постоянно съхраняване в Държавния архивен фонд.
Чл. 61. Цялата документация, свързана с подготвителните действия по предоставянето на концесията, провеждането на процедурите за определяне на концесионер, сключването на концесионния договор, контрола по изпълнението му, прекратяването на концесионния договор и последващите действия до предаване на обекта на концесията от концесионера на концедента, се съхранява от органа, извършил или извършващ конкретните действия.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Лицата, придобили права на основание чл. 5, ал. 3, т. 4 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции до влизането в сила на Закона за концесиите, ги осъществяват в съответствие с получените разрешения и сключените договори за определения в тях срок.
§ 2. (1) Лицата извън случаите по § 1, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 4 и дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите преди влизането му в сила и които не са еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, подават заявления до Министерския съвет чрез министерството, комитета или централното ведомство, от което са получили съответните права, в 3-месечен срок от влизането в сила на Закона за концесиите.
(2) Към заявленията се прилагат:
1. заверени документи, удостоверяващи самоличността или наличието на съответна регистрация на лицата;
2. заверени документи, удостоверяващи съществуването на предоставените права, срока и условията, при които се осъществяват;
3. удостоверение от съответните държавни органи, че предоставените права са в сила.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министрите внасят заявленията, придружени със становище по правомерността на заявените права, липсата на нарушения на лицензионните условия, договорите и други изисквания, при които са предоставени или осъществявани придобитите права, както и проект на решение на Министерския съвет по § 3, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.
§ 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерският съвет се произнася с решение по привеждане на заявените права в съответствие със Закона за концесиите. Решението съдържа съответните данни по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, упълномощава министъра, който да сключи концесионния договор, и определя органа, който ще осъществява контрол по концесията.
(2) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се приема след съгласуване със заинтересуваните министерства и ведомства.
(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“. Концесионният договор се сключва в двумесечен срок от обнародването на решението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При отказ от страна на заявителя да подпише договора в срока по ал. 3 решението по ал. 1 прекратява действието си, а заварените права се погасяват независимо от срока, за който са придобити, освен ако в нормативен акт се урежда друго.
§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Искане за предоставяне на концесия без търг или конкурс в случаите по § 3б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите се подава чрез съответното министерство, което прави предложение по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите до Министерския съвет.
(2) Когато участващото в дружеството предложител лице по § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите не е в процедура по ликвидация и/или не бъде ликвидирано преди произнасянето на Министерския съвет, при решение за предоставяне на концесия по този ред Министерският съвет задължително се произнася за отнемане правото на ползване на обекта или на извършване на дейността от досегашния ползвател и за начина на осъществяване на стопанска дейност.
§ 5. Лицата, осъществяващи неправомерно права върху обектите по чл. 4 и дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, подлежат на санкциониране по специалните закони.
§ 6. (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Указания по прилагането на правилника дава Министерският съвет, а по прилагането на глава осма от него – министърът на финансите.
§ 7. (Предишен § 6 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Правилникът се приема на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73
на Министерския съвет от 27 март 1998 г.
за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за
концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.
(ДВ, бр. 39 от 1998 г., в сила от 7.04.1998 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 48. Навсякъде в глава девета думите „регистърът за концесиите“ се заменят с „Националния(т) концесионен регистър“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Допълнителна разпоредба
§ 56. Определя министрите и председателите на комитети, които съобразно отрасловата им компетентност създават необходимата организация, осигуряват финансирането и правят предложения за предоставяне на концесия по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите съгласно приложението.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 57. Органите по § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за концесиите внасят заявленията до 31 май 1998 г. в Министерския съвет. В случаите, когато не са били издадени удостоверения по § 2, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, съответните органи издават такива във всички случаи, когато правата са били в сила към момента на подаване на заявленията.
§ 58. Органите за управление на предприятията, за които има изготвени анализи на правното състояние по чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, са длъжни в срок до 2 месеца от обнародването на постановлението да предоставят пред органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия информация относно ползването от страна на предприятията на обекти и извършването на дейности, подлежащи на концесиониране.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Постановление № 54 на Министерския съвет от 7 март 2002 г.
за изменениe и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за
концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.
(ДВ, бр. 27 от 2002 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 28. Навсякъде в правилника думите „председател на комитет или ръководител на централно ведомство“, „председателите на комитети и ръководителите на централни ведомства“ и „ръководителите на ведомства“ се заличават.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Постановление № 295 на Министерския съвет от 4 ноември 2004 г.
за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за
концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.
(ДВ, бр. 101 от 2004 г.)
§ 6. Националният концесионен регистър по изменената глава девета се закрива в срока по § 2, ал. 2 от преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите (ДВ, бр. 80 от 2004 г.), като архивът към него се предава към новосъздадения архив по чл. 29, ал. 2 от Закона за концесиите.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 8. Министърът на държавната администрация до 28 февруари 2005 г. утвърждава образците по чл. 54, ал. 4 и чл. 57, т. 3.
Приложение към § 56
(Ново – ДВ, бр. 39 от 1998 г.,
в сила от 7.04.1998 г.,
изм., бр. 48 от 2000 г.,
бр. 27 от 2002 г.)
Министрите съобразно отрасловата им компетентност създават необходимата организация, осигуряват финансирането и правят предложения за предоставяне на концесии по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите за обектите по чл. 4 и за дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, както следва:
1. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на земеделието и горите:
а) за горите по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите;
б) за хидромелиоративните съоръжения и системи по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите;
в) за биологичните ресурси от континенталния шелф и в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване, добив и използване по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите.
2. Министърът на околната среда и водите:
а) за водите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за концесиите;
б) за парковете с национално значение по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите;
в) за природните резервати по чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за концесиите.
3. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на икономиката:
а) за подземните природни богатства по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, с изключение на нерудните подземни природни богатства, които се използват като суровини в строителната индустрия, като декоративно- облицовъчни и строителни материали, и на енергийните ресурси;
б) за минералните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите;
в) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
а) за нерудни подземни природни богатства по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, които се използват като суровини в строителната индустрия, като декоративно-облицовъчни и строителни материали;
б) за крайбрежната плажна ивица по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите;
в) за водоснабдителните съоръжения и системи по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите;
г) (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) за републиканските пътища.
5. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на транспорта и съобщенията:
а) за пристанищата за обществен транспорт и за гражданските летища по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите;
б) (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) обектите на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им;
в) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).
6. Министърът на културата – за археологическите резервати по чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за концесиите и за парковете с национално значение с културно-историческа стойност по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите.
7. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2000 г., бр. 27 от 2002 г.) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:
а) за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 9 и 11 от Закона за концесиите;
б) за подземните природни богатства – енергийни ресурси по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите;
в) за енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите;
г) за дейностите по чл. 5, т. 1 и 5 от Закона за концесиите и за производството на радиоактивни продукти по чл. 5, т. 6 от Закона за концесиите.
8. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).
Тагове: закон, концесии, правилник, прилагане
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »
