Плавателните съдове тип джет и приравнените към тях да се вписват в отделни томове в регистровите книги на малките кораби в дирекциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във Варна, Бургас, Русе или Лом.

Това предвижда Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за вписване в регистъра на корабите (ДВ, Бр. 7 от 2003 г.), издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ. бр.44 от 11 Юни 2010г.

Досега те не подлежаха на вписване в регистъра подобно на водните колела, академичните лодки, кану, каяк, надувните лодки и сърфовете.
За да бъде вписан джетът, собственикът му трябва да приложи към заявлението си документ, установяващ основанието за придобиване на плавателния съд, нотариално заверена декларация, че той не е регистриран в друго пристанище, както и декларация за съответствие съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих.
Заедно с пристанището на регистрация, името и адреса на собственика и основанието за придобиване в регистровите книги за джетовете ще се вписват и техническите им характеристики – марка и модел, година на производство, мощност на двигателя и тип на движителя, номерата на корпуса и двигателя. В зависимост от мястото на регистрация плавателните съдове ще получават регистров номер, състоящ се от буква – А за Бургас, В за Варна, Р за Русе и Л за Лом, и 4 цифри. Той ще се изписва на двата борда в носовата част на джетовете, като височината му не трябва да е по-малка от 10 см.
Към джетовете се приравняват всички моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 кВ, предвиждат промените в допълнителната разпоредба.
Създаването на специален регистър за джетовете е отдавнашна идея на работещите в сферата на водното спасяване и морския туризъм заради честите инциденти с мощните машини. Специалисти от Морска администрация и Гранична полиция от години коментират, че е парадоксално единственото законово изискване към водните мотори, които могат да отнемат и живот, да е застраховането им.

ИНСТРУКЦИЯ № 1

ОТ 3 ЮЛИ 1997 Г.

ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЕТСКИ И УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

Обнародвана, ДВ, бр. 57 от 18 юли 1997 г.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С тази инструкция се определят условията и редът за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи при провеждане на детския и ученическия отдих и туризъм.

Чл. 2. Инструкцията определя правата и задълженията на организаторите, длъжностните лица в почивните бази и ръководителите на почивните групи в реализирането на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, ползвани  организирано от деца и ученици.

Раздел II

Изисквания към водната площ и плажната ивица

Чл. 3. Участъкът от плажната ивица, който се ползва за ученически отдих, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е отделен от съседните терени и обозначен с указателни табели за разположението на почивните групи;

2. да е осигурен с чадъри за медицинските лица, спасителите, за началника на почивната смяна и минимум по един чадър на група.

Чл. 4. Мястото за къпане следва да отговаря на следните изисквания:

1. общата водна повърхност осигурява по 2—4 кв. м площ за къпещо се дете или ученик;

2. дълбочината на водата в района на къпане е от 0,70 до 1,50 м;

3. границите на определеното място са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние помежду им от 10 до 15 м;

4. да няма водовъртеж в реките и придънни течения в морето;

5. скоростта на водното течение е до 0,5 м/сек;

6. релефът на дъното е безопасен, задълбочаването е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, тиня, водорасли и подводни храсти.

Чл. 5. Когато в близост до водната площ, определена за къпане, съществува опасност, посочена в чл. 4, т. 4,5 и 6, опасните места се обозначават с червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Раздел III

Задължения на организаторите на детския и ученическия отдих и туризъм и длъжностните лица в почивните бази

Чл. 6. Организаторът на отдиха:

1. осигурява оборудването, необходимия брой водни спасители и медицински персонал съгласно Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр. 65 от 1996 г.), когато водната площ ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм и няма изградени спасителни постове, станции и медицинско обслужване;

2. осигурява само водни спасители и лекари за времето, през което ще се ползва водната площ, когато тя е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване;

3. изисква документ за правоспособност и личен талон за здравословното състояние и годността на водните спасители, издаден за съответната година;

4. изисква от медицинските кадри документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анестезиология и реанимация към висшите медицински училища;

5. предоставя на началника на почивната смяна нормативните актове, които определят правата и задълженията на длъжностните лица в почивната база, уреждащи ползването на водните площи.

Чл. 7. Началникът на почивната смяна, ръководителите на групите, ръководителят на физкултурната, спортната и туристическа дейност, медицинските лица, спасителите и инструкторите носят отговорност за живота и здравето на децата и учениците.

Чл. 8. Началникът на почивната смяна:

1. съвместно със старши спасителя провежда инструктаж на целия състав в почивната база;

2. утвърждава със заповед реда за придвижване на почиващите деца и ученици до плажното място и обратно, действията при евентуален нещастен случай, отговорностите на длъжностните лица и изискванията към къпещите се;

3. съвместно с лекаря и водните спасители определя дневното разписание за плажната дейност съобразно хидрометеорологичните    условия;

4. контролира действията на длъжностните лица и почиващите деца и ученици по време на процедурите при къпане и предприема незабавни мерки за предотвратяване на произшествия.

Чл. 9. Ръководителите на почивните групи:

1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от почивната база до водната площ и обратно;

2. обозначават върху пясъчната ивица местата на съответните групи и настаняват децата и учениците на определените места;

3. следят за реда и дисциплината по време на въздушните и водните процедури;

4. ежедневно информират лекаря за болните и неразположените деца и ученици;

5. влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им;

6. не допускат отклонение на почиващите от района на плажната ивица, определена за групата, както и самоволното им влизане във водата.

Чл. 10. (1) Спасителите и инструкторите по плуване и водни спортове носят отговорност за безопасността на почиващите при къпане, обучение по плуване, спортни прояви, игри и развлечения във водата.

(2) Когато спасителите са двама и повече, организаторът на отдиха определя със заповед единия за старши.

Чл. 11. Спасителите са длъжни да:

1. проверяват преди къпане годността на спасителните средства и съоръжения;

2. измерват ежедневно температурата на въздуха и водата, да се информират за скоростта на вятъра, за степента на вълнение на морската вода и да нанасят данните на информационното табло;

3. издигат ежедневно съответния сигнален флаг;

4. проверяват ежедневно състоянието на дъното в зоната на спасяване и сигнализират опасните места;

5. провеждат инструктаж преди къпане с децата и учениците за основните правила и изисквания при къпане, като обръщат внимание на състоянието на дъното, степента на вълнение и наличието на придънно течение;

6. наблюдават непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения им за охрана район, като имат постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

7. спират незабавно къпането на децата и учениците при поява на предпоставки, криещи опасност за живота им;

8. поддържат постоянна връзка със съседните спасителни постове;

9. водят дневник за водноспасителната и плажна дейност, в който ежедневно нанасят определеното от началника на смяната разписание за плажната дейност, описват обстоятелствата при възникнали инциденти и оказаната помощ при тях; дневникът се представя в края на смяната на организатора на отдиха.

Чл. 12. Медицинските лица са длъжни да:

1. присъстват на плажа по време на провеждане на въздушните и водните процедури на децата и учениците;

2. оказват незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми;

3. проверяват наличието и годността на медицинската апаратура и медикаментите и при тяхна липса или негодност незабавно сигнализират началника на смяната;

4. установяват и поддържат връзка със съседните медицински и реанимационни пунктове.

Чл. 13. Упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност става само с изричното съгласие на началника на почивната смяна при наличие на правоспособни инструктори, извън зоната за къпане, при използване на спасителни жилетки, взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

Чл. 14. Инструкторите по плуване обучават децата и учениците само когато по същото време във водата няма други къпещи се групи.

Раздел IV

Задължения на децата и учениците

Чл. 15. При провеждане на организирания отдих и туризъм децата и учениците са длъжни да:

1. спазват установения ред и изискванията за ползване на водната площ;

2. се къпят само в определената за тях и ограничена с плаващи знаци водна площ;

3. наблюдават другарите си при къпане и да сигнализират водните спасители и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата;

4. изпълняват разпорежданията на спасителите и ръководителя на групата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Тази инструкция се издава на основание чл. 6 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. (ДВ, бр. 65 от 1996 г.) и отменя Инструкция № 9 за водното спасяване в ученическите лагери (ДВ, бр. 41 от 1976 г.).

Курсът за обучение, за квалификационната степен “Воден спасител на открити водни площи и море”се провежда съгласно  “Инструкция за организиране на курсове за водни спасители“, утвърдена от Националния съвет на БЧК с решение №9, протокол №1 от 25.01.2008г. Инструкция е изготвена на основание Закона за Българския Червен кръст (обнародван в ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г.) и Наредбата за водно спасителната дейност и обезопасяването на водните площи (приета с Постановление №182 на Министерския съвет от 24.07.1996 г., обнародвана в ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г.).

Курсът дава право на професионална работа на морски плажове и плажове на открити водни площи във вътрешността на страната. Организира се от Областните Съвети на Българския Червен кръст /Обл. С на БЧК/.

Условия за участие в курса

Кандидатите за курса  “Воден спасител на открити водни площи и море” трябва:

• да са  завършили успешно курс за спасители на плувен басейн – “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”.

• да са навършили 17 години.

• да подадат заявление до директора на секретариата на Обл. С на БЧК, за включване в курса. За лица не навършили 18 години и невстъпили в брак се изисква писмено съгласие на родителите или попечителите, съгласно чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството и чл.12, ал.3 от Семейния кодекс.

• да представят медицинско свидетелство удостоверяващо физическа годност за занимания с плуване и гмуркане.

• да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Приемен изпит

• 100м. свободен стил /на гърди/ за 1.50 мин.

• 25м. бруст /без време/.

Документи за правоспособност

Преминалите курс за “Воден спасител на открити водни площи и море” получават чрез съответния Обл. С на БЧК свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК, след успешно полагане на заключителния изпит.

Документа за правоспособност на “Воден спасител на открити водни площи и море” дава право на професионална работа след представяне на заверен талон за текущата година.

Източник:

Дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК

В Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България, професията „Спасител на плаж” е класифицирана в Клас 5 – персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната.

Групата в която е включена професията „Спасител на плаж” е 516 – полицаи и друг персонал, осигуряващ защита и сигурност.
В тази група са обхванати лицата, които охраняват хора и собственост срещу пожар и други рискове, поддържат реда и закона. Задачите им обикновено включват: превенция, борба и гасене на пожари, спасяване на хора, имущество и стоки по време на пожари и големи инциденти; поддържане на реда и закона, защитаване на лица и имущество от рискове и беззакония; арестуване на лица за нарушения на закона; управление на пътния трафик; контрол и поддържане на дисциплината в затворите и подобни институции. В задачите може да бъде включен контрол над други работници.

В Единична група 5169 – персонал, осигуряващ защита, некласифициран другаде, заедно с професиите „Ловен надзирател”, „Охранител”, „Пазач, въоръжена охрана”, „Патрул, служби за сигурност”, „Планински спасител”, „Полски пазач-пъдар”, „Прелезопазач”, „Риболовен надзирател”, „Горски стражар”, „Оперативен дежурен”, „Организатор охрана”, „Спасител при бедствия, аварии и катастрофи”, „Спасител на ски-писта”, „Оператор сигурност”, „Рентгенов оператор”, под код 5169-1009 се намира професията „Спасител на плаж”.

Ползвани източници:

http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/metodology.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=317

Име на фирма

Длъжностна характеристика на длъжността

„Спасител на морски плаж”

Клас по НКП: – нискоквалифицирани работници в търговията и услугите

НКП: 9153

Длъжностни задължения

1. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверената му за охрана зона на спасяване, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

2. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство районът на действие на спасителния пост, като има постоянна готовност за сигнализиране и предприемане на спасителна акция;

3. Извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигането на медицински специалист;

4. Проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване, ежедневно преди постъпване на дежурство;

5. Уведомява писмено стопанина на плажа при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;

6. Поддържа личната си подготовка на необходимото ниво за извършване на спасителни акции.

Основни отговорности

1. Не допуска къпането на деца под 10 годишна възраст във водата без придружител;

2. Носи отговорност за повреждане на спасителния инвентар при неправилно ползване и съхранение.

Подчиненост, връзки и взаимоотношения

1. Йерархически – в ежедневната работа е подчинен на Началника на спасителната станция или на Старши спасителя на плажа;

2. Функционални – в ежедневната работа е във връзка и взаимоотношение с длъжностите:

• управител на плажа;

• лекар;

• медицинска сестра

Изисквания за заемане на длъжността

1. Образователно квалификационни изисквания за длъжността – основно образование и навършени 18 години

2. Професионално – квалификационни изисквания за длъжността

• Свидетелство за воден спасител

• Заверен за настоящият сезон личен талон на водния спасител с направен медицински преглед

Необходима компетентност за заемане на длъжността

Трябва да познава:

• Нормативните актове и вътрешните инструкции свързани с дейността на водния спасител

Настоящата длъжностна характеристика може да бъде изменяна и допълвана от работодателя при промяна на изискванията и задълженията, произтичащи от нормативни или структурни промени.

Утвърдил:………………………

(Име и Фамилия на работодателя)

Запознат съм с (имам екземпляр от) длъжностната характеристика.

Дата:…………..

Работник:………………………………………………………………….

Подпис на работника:…………………..

Изтегли: Длъжностна характеристика на длъжността „Спасител на морски плаж”

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Натисни линка:

- Агенция по кадастъра -

Български червен кръст извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност и издава личен талон.

Личният талон е неразделна част от документа за правоспособност на водния спасител. Резултатите от ежегодната проверка за годността и за здравословното му състояние се нанасят в него.

За спасителите, които се назначават сезонно през лятото – талони се издават до 30 май на текущата година.

Всеки спасител при постъпване на работа и ежегодно представя на стопанина на водната площ личен талон със заверен медицински преглед за здравословното си състояние, направен от здравното заведение, което го обслужва по местоживеене.

През последният сезон на някои Черноморски плажове се появиха спасители с фалшиви талони (стар образец, подправяни или не попълнени правилно), както и талони издадени от организации различни от БЧК. Според нормативната уредба, спасителите притежаващи такива талони са неправоспособни. При фатален воден инцидент съществува вероятност да бъде търсена отговорност от този който ги е назначил им на работа.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях.

(2) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение са:

1. моторни плавателни средства;

2. моторно-ветроходни плавателни средства;

3. ветроходни плавателни средства;

4. плавателни средства, задвижвани с човешка сила.

Чл. 2. Наредбата не се прилага:

1. при плаване във военните пристанища (включително граничнополицейски пристанища, пунктове за базиране на военни и граничнополицейски кораби);

2. за пътнически, търговски, риболовни, военни, граничнополицейски и държавни кораби.

Чл. 3. Плаването с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва при спазване на Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. (COLREG) (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.; ратифицирана с Указ № 461 от 1975 г. на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 22 от 1975 г.), Правилника за плаване в българския участък на река Дунав, Специалните препоръки на Дунавската комисия към компетентните власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по р. Дунав и установените задължителни правила по чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.

Чл. 4. (1) Контролът на плаването във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществява самостоятелно и съвместно от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) За контрола по ал. 1 се използват държавни кораби на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, граничнополицейски и военни кораби, технически средства за наблюдение и контрол и средства за връзка.

Чл. 5. (1) Органи за граничен контрол са длъжностните лица от службите за граничен контрол.

(2) Входният и изходният граничен контрол се извършва в български пристанища за обществен транспорт, където има разкрити гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

(3) По изключение граничният контрол на яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, пристигащи от международно плаване, може да бъде извършен и в други български пристанища, в които плавателното средство е принудено да пристане поради авария, бедствие или непреодолима сила.

Раздел ІІ

Правила за плаване във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 6. (1) Плаването се осъществява извън забранените райони.

(2) При плаване и маневриране с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява престоя и/или заставане на котва на фарватерите и входовете на пристанищата.

Чл. 7. При плаване с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява:

1. управлението им от лица без съответната правоспособност, ако се изисква такава;

2. управлението им след употреба или под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. превоза на повече от определения в корабните документи брой лица;

4. изваждането на предмети от морското дъно без съответно разрешение, когато такова се изисква;

5. произвеждането на изстрели и взривове, освен като сигнал за бедствие;

6. изхвърлянето на отпадъци, отпадъчни води, нефтопродукти и замърсени с тях сантинни води, освен в предвидените за това съоръжения.

Чл. 8. (1) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение с дължина над      24 м, извършващи крайбрежно плаване, участват в системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и спазват сигналите и разпорежданията на оператора на системата за управление на трафика за контролирания от него район.

(2) Радиокомуникации се извършват в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по реда на чл. 362, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и при спазване на Радиорегламента, част от Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.), изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.), изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм.,       бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г.), Наредба № 14 за оборудването, регистрацията и използването на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища (обн., ДВ, бр. 89 от 2004 г.) и Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България (обн. ДВ. бр. 3 от 2008 г.).

(3) Установяването на връзка се извършва чрез радиотелефонна УКВ станция по обявените канали за слушане, работа и повикване.

(4) При осъществяване на връзка, капитаните на яхти и лодки са длъжни да спазват разпоредбите на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.); изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.); изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), като се забранява използването на кодирани думи и изрази.

(5) Плавателните средства, за които се изисква да имат радиооборудване, носят радиовахта на 16^-ти канал.

Чл. 9. Капитаните на яхти, плаващи под чуждо знаме, са длъжни да съхраняват и предоставят за проверка документите на плавателното средство, включително и Свидетелство за регистрация (транзитен дневник) на яхти за български пристанища, съгласно приложението.

Чл. 10. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, плаващи под българско знаме и извършващи крайбрежно плаване, са длъжни да изготвят и съхраняват актуален списък на лицата на борда.

Чл. 11. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване, при отплаване от яхтено пристанище и завръщане в него са длъжни да информират собственика му за:

1. броя на лицата на борда;

2. пристанището/района, за който отплава или от който пристига;

3. приблизителното време на плаване.

Чл. 12. (1) Провеждането на регати, ралита и други състезания във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва след получаване на разрешение от съответната териториална дирекция „Морска администрация“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в зависимост от района на плаване.

(2) За провеждане на състезанията по ал. 1 организаторът подава писмено заявление до съответната дирекция, съдържащо информация за района, в който ще се извършва състезанието, началото и продължителността на състезанието, осигуряващите плавателни средства, начина на комуникация и броя на участващите плавателни средства.

(3) Към заявлението организаторът прилага съгласувателни писма от компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за провеждане на състезанията по ал. 1.

Чл. 13. (1) Джетове, както и други моторни плавателни средства, независимо от вида и наименованието им, трябва да бъдат снабдени с 2 (два) червени ръчни димни сигнала, сигнално огледало и свирка.

(2) Движението на плавателни средства по ал. 1 се забранява:

1. когато са налице неблагоприятни хидрометеорологични условия;

2. преди изгрев и след залез слънце;

3. когато плавателните средства не притежават система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината, в случай, че водачът падне във водата;

4. при превоз на повече от допустимия брой лица, определен от производителя за конкретния модел джет;

5. в случай, че лицата не носят индивидуални спасителни жилетки.

(3) Забранява се тегленето от джетове на хора, каращи водни ски или извършващи друг воден спорт за отдих, развлечение и туризъм (като шейна, пръстен и др.).

(4) Забранява се плаването с плавателните средства по ал. 1:

1. на разстояние по-малко от 200 (двеста) метра навътре в морето от плаващите шамандури, които обозначават зоната за санитарна охрана и къпане, съгласно одобрената специализирана схема на прилежащата акватория на охраняемите морски плажове;

2. извън означените с плаващи въжета и шамандури водни коридори на зоната за водни спортове на охраняемите плажове;

3. на разстояние по-малко от 300 (триста) метра от брега, в крайбрежните зони, където няма охраняеми плажове.

(5) Максималното допустимо отдалечаване от брега или кораба, на който плавателното средство е базирано, е 1 морска миля.

(6) Потеглянето и връщането от/към брега до районите по ал. 4 се извършва със скорост не по-висока от 5 (пет) възела или 9 км/ч.

Чл. 14. Плаването с моторни плавателни средства тип „скутер“ се извършва при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

Чл. 15. (1) Водноатракционна услуга „Воден парашут“ (Parasailing) се извършва с високоскоростен плавателен съд, оборудван с платформа, лебедка и двигател с необходимата мощност в зависимост от вида на парашута, при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6, като не се допуска издигане и приземяване на брега.

(2) Екипажът на плавателния съд по ал. 1 се състои най-малко от двама души като поне единият е инструктор по парасейлинг.

(3) Не се допуска използването (тегленето) на парашути с три или повече места.

(4) Теглещото въже трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да се задържа над водата;

2. да няма възли или усуквания;

3. да е с дължина до 80 (осемдесет) метра.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) По време на полета парашутистите трябва да носят индивидуални спасителни жилетки.

Чл. 16. (1) Водноатракционна услуга „Водна шейна“ се извършва с високоскоростен плавателен съд с екипаж не по-малко от двама души и при спазване на

изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

(2) Водната шейна трябва да е снабдена с валидни документи за техническа годност и да има застраховка на местата.

(3) Лицата, ползващи водна шейна, трябва да носят индивидуална спасителна жилетка.

(4) Услугата по ал. 1 се предоставя на лица на възраст над 18 (осемнадесет) години.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) Не се допуска броят на лицата, използващи водната шейна, да надвишава броя на местата, определен от производителя.

Раздел ІІІ

Граничен режим. Организация и провеждане на граничния контрол във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 17. (1) Контролът по спазване на граничния режим се осъществява от патрулните граничнополицейски кораби и бреговите граничнополицейски наряди на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи.

(2) При извършване на контрола по ал. 1 съответните длъжностните лица съставят протокол за проверка на плавателното средство и връчват екземпляр от него на капитана.

Чл. 18. (1) Граничен контрол в българските пристанища се извършва на всички яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи международно плаване.

(2) Не подлежат на граничен контрол яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване.

Чл. 19. Службите, извършващи граничен паспортно-визов и митнически контрол поддържат 24-часово дежурство.

Чл. 20. (1) Входният и изходният граничен контрол се заявява от капитана на яхтата или корабния агент.

(2) За извършване на входен граничен контрол, капитанът на яхтата или корабният агент уведомява органите по чл. 4, ал. 1 при влизането на плавателното средство в териториалното море на Република България на 16^-ти канал УКВ.

Чл. 21. Входният граничен контрол на плавателните средства по чл. 1, ал. 1 се извършва при следната последователност:

1. търсещи спешна медицинска помощ плавателни средства;

2. претърпели авария плавателни средства;

3. други.

Чл. 22. Капитанът вдига жълт флаг „Квебек“ от Международния сигнален код (INTERCO) за карантина на плавателното средство при навлизане в пристанището, който се спуска след получаване на свободна практика.

Чл. 23. До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от международно плаване плавателни средства, с брега, в това число с други физически лица и плавателни средства, освен при необходимост за спасяване на човешки живот или имущество.

Чл. 24. (1) Плавателното средство, преминало изходен граничен контрол, не може да остане повече от два часа на кейовото място, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби, други плавателни средства или въздухоплавателни средства.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 се извършва нов граничен контрол.

(3) След извършен изходен граничен контрол не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващи в международно плаване плавателни средства, с брега, с други физически лица или с други плавателни средства.

(4) При нарушаване на разпоредбата на ал. 3 органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на Агенция „Митници“ извършват повторен граничен контрол на плавателното средство.

Чл. 25. (1) При осъществяване на контрол по спазването на граничния режим, корабите и бреговите постове за наблюдение на Главна дирекция „Гранична полиция“ използват международен канал за връзка (16^-ти канал) с плавателните средства, след което връзката се осъществява на канала, предоставен на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Корабите на органите, които осъществяват граничен контрол върху плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, в случаи на спиране и проверка, влизат във връзка с тях по установените радиоканали като подават и следните сигнали:

1. вдигнат на мачтата флаг (Лима) по Международния сигнален кодекс (INTERCO) – през деня;

2. включени на мачтата две зелени светлини, разположени една над друга и включена синя проблясваща светлина – през нощта, която във вътрешните водни пътища на Република България е кръгло видима.

Чл. 26. При първо посещение в българско пристанище на плавателни средства, плаващи под чуждо знаме, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласувано със съответната регионална дирекция „Гранична полиция“, издава Свидетелството по чл. 8, което е валидно до извършване на изходящ граничен контрол, но не повече от 6 (шест) месеца от датата на издаване.

Раздел ІV

Предоставяне на водноатракциони услуги във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 27. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва от физически или юридически лица – концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители.

(2) Предоставянето на услугите по ал. 1 се извършва единствено в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, чието местоположение и граници се съгласуват предварително с Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Щаба по подготовката на военноморските сили и Главна дирекция „Гранична полиция и се определят в специализираните схеми по чл. 22, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

(3) Лицата по ал.1 подават заявление за съгласуване, към което прилагат следните документи:

1. копие от договора за концесия или наем;

3.копие от договора между концесионера или наемателя на морския плаж и подизпълнителя на водноатракционни услуги – когато има сключен такъв договор;

4. проекти на специализираните схеми по чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗУЧК.

(4) Не се допускат зони за предоставяне на водноатракционни услуги на охраняеми плажове с дължина на водната им граница с Черно море по-малка от 300 метра.

(5) Разстоянието между две зона за предоставяне на водноатракционни услуги не може да бъде по-малко от 500 метра.

Чл. 28. Във всяка зона за предоставяне на водноатракционни услуги лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да назначи управител, който трябва да притежава морска правоспособност съгласно Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 101 от 2007 г.).

Чл. 29. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 разработват Правила за организацията и дейността на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и Указания за безопасно ползване на плавателните средства, които се съгласуват със съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) С правилата по ал. 1 се определят зоните за водни спортове върху територията на морския плаж и коридорите в прилежащата акватория за влизане и излизане на плавателните средства, в съответствие с одобрените специализирани схеми по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗУЧК.

(3) Указанията по ал.1 се изготвят на български език и най-малко на три чужди езика, един от които е английски език.

(4) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги или упълномощено от него лице, което отговаря на изискванията по чл. 28, провеждат задължителен инструктаж на лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги.

(5) Лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги, подписват декларация, че са запознати с указанията за безопасно ползване на плавателните средства, в която вписват имената си.

(6) Декларациите по ал. 5 се номерират и се съхраняват от лицето по чл. 27, ал. 1 за срок 1 година.

Чл. 30. (1) Лицето по чл. 27, ал. 1 изготвя, води и съхранява дневник за вписване на плавателните средства, в който се вписват всички собствени или наети плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, използвани за предоставяне на водноатракционни услуги в зоната, ако не подлежат на вписване в регистъра на корабите на Република България, съгласно Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн., ДВ, бр. 7 от 2003 г., изм., бр. 78 от 2004 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 32 и 91 от 2006 г.).

(2) В дневника по ал. 1 се съдържат следните данни:

1. дата на вписване;

2. номер и име (ако има такова), с които се вписва плавателното средство;

3. вид и модел на плавателното средство, марка, номер и мощност на двигателя (когато има такъв), максимална дължина, ширина, газене, максимална скорост, разрешен брой лица на борда;

4. имена по документа за самоличност, адрес и телефон за връзка на собственика, ако е различен от лицето по чл. 27, ал. 1;

(3) Лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да изготви, води и съхранява дневник за движение на моторните плавателни средства, ползващи зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, в който задължително се вписват:

1. номерът и името (ако има такова) на плавателното средство;

2. декларацията по чл. 29, ал. 5;

3. дата и час на отплаване и завръщане;

4. брой лица, ползващи плавателното средство при отплаването му.

(4) Дневниците по ал. 1 и 3 се прономероват и прошнуроват. Заверяват се от съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и се съхраняват от тях след последното вписване.

Чл. 31. (1) На плавателни средства, вписани в дневника по чл. 30, ал. 1, се определя бордови номер.

(2) Бордовият номер съдържа номера на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и поредния номер, под който е вписано плавателното средство в съответния дневник за вписване на плавателни средства.

(3) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни трайно да закрепят или изпишат на видимо място на предната част на корпуса получения бордови номер по ал. 1.

(4) Спомагателни лодки и джетове се обозначават със същите бордови номера или имена, с които са регистрирани корабите, на които принадлежат.

Чл. 32. (1) Лицата, ползващи плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, са длъжни:

1. да подпишат декларация по чл. 29, ал. 5;

2. да носят индивидуални спасителни жилетки;

3. да не допускат качване на плавателното средство на лица, надвишаващи разрешения брой лица на борда за съответното плавателното средство;

5. да не скачат във водата по време на движение на плавателното средство;

6. да излизат и да се завръщат на брега съобразно инструкциите за безопасност и по указаните коридори.

(2) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги не допуска използването на:

1. моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица под 18-годишна възраст, ако не са с пълнолетен придружител, който да управлява плавателното средство;

2. плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица във видимо нетрезво състояние, употребили алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. плавателни средства, неотговарящи на изискванията за техническа безопасност или ако създават предпоставки за замърсяване на морската среда.

Чл. 33. (1) Съобразно условията на морския бряг и прилежащата акватория се осигуряват и обозначават зони за предоставяне на водноатракционни услуги и водни коридори за безопасно движение, влизане и излизане на плавателни средства от водата.

(2) Размерите и местоположението на зоните за предоставяне на водноатракционни услуги на морския бряг и прилежащата му акватория и на водните коридори в прилежащата акватория на охраняемите плажове се съобразяват с наситеността на движение, типа на плавателното средство и дейността, за която се използва, като водните коридори, които пресичат акваторията на охраняемите морски плажове, не могат да бъдат с широчина по-малка от 30 метра.

(3) Не се допуска навлизането на лица, неползващи плавателно средство или водноатракционна услуга, в зоните за предоставяне на водноатракционни услуги и коридорите за водни спортове по ал. 1.

(4) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да обозначат с ясно видими плаващи знаци, одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, водни коридори с широчина не по-малка от 20 м и с дължина 200 м след зоната за къпане, които служат за влизане и излизане в зоната на спортни моторни плавателни средства.

(4) Движението на моторни плавателните средства във водните коридори се извършва при скорост не по-висока от 5 възела или 9 км/ч. Не се допуска разминаване на плавателните средства в коридора.

(5) Ветроходните плавателни средства се използват на разстояние не по-малко от  100 м от обозначената зона за къпане.

(6) Моторните плавателните средства се използват на разстояние не по-малко от    200 м от обозначената зона за къпане.

(7) Плавателните средства, задвижвани с човешка сила, се използват до 200 м от зоната за къпане.

Чл. 34. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да:

1. осигурят в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги моторна лодка, способна да развие скорост не по-малка от 12 (дванадесет) възела, снабдена със спасителни и пожарогасителни средства, санитарен и превързочен материал и кръгъл спасителен пояс с въже с дължина 30 м, съгласно законните разпореждания на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. На бордовете на лодката се изписва с ясно различими букви надписът: „СПАСИТЕЛНА ЛОДКА“ на български и английски език;

2. осигурят безопасното използване на плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, съгласно указанията и правилата по чл. 29;

3. съхраняват плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения,  предоставящи се за ползване в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, така че да не се допусне нерегламентираното им използване;

4. оборудват джетовете, които отдават под наем, с дистанционна система за автоматично спиране от разстояние най-малко 1 000 м. (CONTROL PANEL), която се използва в случай, че ползвателите създават рискови ситуации за сигурността на лицата и плавателните средства в района;

5. не допускат използването на джетове, които не са оборудвани със система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината в случай, че водачът падне във водата;

6. не предоставят водноатракционни услуги и да забраняват движението на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения при неблагоприятни хидрометеорологични условия, както и преди изгрев и след залез слънце от техните зони за предоставяне на водноатракционни услуги.

Чл. 35. Лицата по чл. 27, ал. 1 не могат да забранят използване на коридорите на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги от плавателни средства, които не са вписвани в дневник за вписване на плавателни средства.

(2) Собствениците/ползвателите на плавателно средство по ал. 1 са длъжни да спазват действащите в тази зона за предоставяне на водноатракционни услуги правила и указания за безопасност.

Раздел V

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 36. За нарушения на наредбата виновните лица се наказват по чл. 121, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 37. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от упълномощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Водноатракционни услуги“ са услуги, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение срещу заплащане;

2. „Джет“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 kW.

3. „Зона за предоставяне на водноатракционни услуги“ е определен, подходящо организиран участък от плажната ивица на морския бряг, нанесен в схемата за разположение на обектите в съответствие с договора за концесия или наем, с прилежаща обозначена водна площ, в който концесионерът или наемателят осъществява водноатракционна дейност с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения;

4. „Коридор“ е обозначена с плаващи знаци част от крайбрежното морско пространство, започваща от брега, преминаваща през зоната за къпане и достигаща навътре в морето до определена дистанция от брега съобразно целите, за които се използва.

5. „Свободна практика“ е разрешение за яхта, пристигаща от международно плаване, да плава крайбрежно, а нейният екипаж и пътници да слязат на брега и да се движат свободно на територията на Република България;

6. „Скутер“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, способно да развива скорост по-голяма от 5 възела или 9 км/ч.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Тази наредба се приема на основание на чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(4) На територията на морските плажове се разрешават:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;

2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;

3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;

4. изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;

5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;

6. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности;

7. извършването на изследвания, свързани с опазване на околната среда.

(5) Обектите по ал. 4, т. 2 могат да заемат общо:

1. до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м – на морските плажове с площ до 40 дка;

2. до 1 на сто от площта на морския плаж – на морските плажове с площ над 40 дка.

(6) Териториите от зона „А“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.

(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:

1. морските плажове;

2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;

3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;

4. пясъчните дюни;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност.

(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.

(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.

(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;

2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;

3. организира процедурите за определяне на концесионер;

4. сключва концесионните договори;

5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;

6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.