Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Архив за 'VII. Нормативна уредба' Категория

Нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, плажовете, детския отдих и др.

Правилник за прилагане на Закона за концесиите

Публикувано от Жоро & Жоро на 06.03.2011

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за концесиите

Приет с ПМС № 240 от 13.12.1995 г., обн., ДВ, бр. 111 от 22.12.1995 г., изм. и доп., бр. 15 от 18.02.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 7.04.1998 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2002 г., бр. 13 от 17.02.2004 г., бр. 101 от 16.11.2004 г.

кн. 1/96 г., стр. 259; кн. 3/97 г., стр. 134; кн. 5/98 г., стр. 422; кн. 4/2002 г., стр. 157; кн. 12/2004 г., стр. 335

т. 8, р. 1, № 53

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.  (1) С този правилник се уреждат условията и редът, при които се предоставят концесии на физически и юридически лица върху обектите по чл. 4 и за дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, сключването и изпълнението на договорите за концесии и контролът върху тази дейност.

(2) При предоставянето на концесии държавните органи се ръководят от обществените интереси, опазването на държавната собственост и околната среда, развитието на националната икономика и закрилата на националните и чуждестранните инвестиции.

Чл. 2.  Концесията включва предоставянето на вещни, облигационни и други права върху обектите по чл. 4 и във връзка с извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите.

Чл. 3.  Концесия се предоставя чрез:

1.  учредяване на особено право на ползване върху обектите по чл. 4 от Закона за концесиите;

2.  даване на разрешение за извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите;

3.  (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) учредяване на особено право на ползване върху обектите по чл. 4 и даване на разрешение за извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, когато ползването на обекта е пряко свързано с извършването на дейността.

Глава втора

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Чл. 4.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Всяко българско и чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, може да подаде молба за предоставяне на концесия пред съответния министър.

(2) Молбата трябва да бъде мотивирана, да съдържа представяне на търговеца и на извършваната от него стопанска дейност, както и на инвестиционните му намерения.  Всеки министър може да одобрява конкретни изисквания за съдържанието на молбата по ал. 1 или образец за подаване, които трябва да са на разположение на интересуващите се лица.

(3) Съответният министър в срок до един месец преценява съдържащото се в молбата предложение, като може да го съгласува с другите заинтересувани министерства и ведомства.  Непроизнасянето на заинтересуваните министерства или ведомства в определения срок се счита за съгласуване без забележки.

(4) След изтичане на срока по ал. 3 лицето, подало молбата, има право да получи информация за становището по повод молбата му, което не подлежи на обжалване.

(5) Подаването на молба не създава права или привилегии за лицата, подали молба във връзка с предоставянето на концесия.

Чл. 5.  (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министрите могат да започват служебно процедура по предоставяне на концесия.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите на предоставяне на концесия във връзка с приватизация органът по ал. 1 извършва действията по тази глава и внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.

Чл. 5а.  (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Когато концесията е за обект и дейност по чл. 3, т. 3, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.  В тези случаи с решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите Министерският съвет определя министъра, който ще сключи концесионния договор.

(2) При възможност за многофункционално използване на обекта на концесия или за предоставяне на повече от една концесия при разпределяне на ползването върху един обект подготвителните действия задължително се съгласуват със заинтересуваните министерства и ведомства.  В тези случаи концесията се предоставя при условия, чрез които се запазва възможността за нормално експлоатиране на обекта за различни дейности и при повече от една концесия върху него.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Когато концесията е за водоснабдителни съоръжения и системи, за хидротехнически съоръжения и за водноелектрически централи, задължително се изисква съгласие на Министерството на околната среда и водите по отношение на използваните води, а когато концесията е за минерални води, задължително се изисква съгласие на Министерството на здравеопазването.

Чл. 6.  (1) Министрите създават необходимата организация и осигуряват финансиране при изготвянето на предложението по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Органите по ал. 1 създават съответни звена към специализираната администрация във връзка с прилагането на Закона за концесиите, правилника и специалните закони, които уреждат материята на отделните обекти на концесии.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Органите по ал. 1 могат да привличат и специалисти от други министерства и ведомства или независими експерти за изготвяне на становища, на финансово- икономически, социален, екологичен и правен анализ във връзка с предложението за предоставяне на концесия.  Изготвянето на анализите се възлага и анализите се приемат от съответния орган по ал. 1 по ред, установен от него. Изработените от външни експерти анализи се разглеждат от комисия, назначена от съответния министър.  Комисията съставя протокол, който съдържа датата на предаване на анализа и становище на членовете на комисията относно констатациите, изводите и предложенията на анализите по чл. 8, ал. 2. Протоколът се прилага към досието на концесията.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Извършителите на анализите не могат да бъдат физически и юридически лица, които имат пряк интерес от изпълнението на концесионната дейност, или са „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон със служител в звеното по концесиите в съответното министерство.

(5) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Експертите, изработили анализите, представят на възложителя декларация за обстоятелствата по ал. 4. Декларацията съдържа задълженията да не консултират други лица извън възложителя по отношение на концесията и да опазват в тайна информацията, която са узнали във връзка с възложената им работа.  Декларациите се прилагат към досието на концесията

Чл. 7.  (1) Предложенията за предоставяне на концесия по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят пред Министерския съвет от съответните министри.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

(3) Министър-председателят прави предложение пред Министерския съвет за концесии на обекти – изключителна държавна собственост.

Чл. 8.  (Изм. – ДВ, бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Предложението пред Министерския съвет съдържа предмета, срока и мотивите за предоставяне на концесията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) За обосноваване на основните параметри по предложението към него се прилагат:

1.  правен анализ на концесията;

2.  финансово-икономически анализ на концесията;

3.  социален анализ на концесията;

4.  екологичен анализ на концесията;

5.  други анализи съобразно предмета на концесията.

(3) Правният анализ се изготвя от правоспособен юрист и в зависимост от предмета на концесията съдържа:

1.  определяне на правното основание за концесиониране на обекта или дейността;

2.  правни характеристики и индивидуализация на обекта като предмет на концесия и уточняване на конкретните обекти, свързани с осъществяване на дейността, подлежаща на концесиониране, включително анализ на принадлежащата инфраструктура и принадлежности, когато има такива;

3.  установяване и анализ на съществуващи права или фактически отношения на ползване на обекта, на части от него или от прилежащата инфраструктура; представяне на ползвателя и на основанията за ползването;

4.  определяне на правата и задълженията на концесионера и на концедента; конкретизиране на правата на концесионера върху плодовете, приращенията и подобренията на вещите, свързани с предмета на концесия;

5.  установяване на наличие или липса на права на трети лица, имащи отношение към ползването на обекта или осъществяването на дейността, включително на необходимостта от отчуждаване или обременяване с вещни тежести на имоти на трети лица;

6.  установяване на наличие или липса на особености, свързани със защитени със закон територии и обекти, с националната сигурност, отбраната на страната, обществения ред и др.;

7.  установяване и квалифициране на правомерността на придобити или осъществявани права върху обекта;

8.  препоръчителни условия и приоритети в зависимост от обекта или дейността с оглед на евентуално провеждане на конкурс;

9.  предложение за вида на гаранциите за изпълнение на задълженията на концесионера;

10.  други елементи с оглед на характера и особеностите на обекта или дейността.

(4) Финансово-икономическият анализ се основава на правния анализ и в зависимост от предмета на концесията съдържа:

1.  описание и характеристики на обекта или дейността, определяне на техническите параметри и граници;

2.  описание на технологията, свързана с ползването на обекта или с извършването на дейността;

3.  технически изисквания и нива, необходими за осъществяване на дейността или във връзка с ползването на обекта, включително оборудване, гарантиращо спазване на изискванията по опазване на околната среда;

4.  минимална задължителна инвестиционна, работна и рекултивационна програма във връзка с осъществяването на концесията по години, включително индивидуализиране и оценяване на задължителните подобрения;

5.  предложение за гаранции и форми на контрол от страна на концедента за изпълнение на минималната работна, инвестиционна и рекултивационна програма;

6.  определяне и обосновка на срока на концесията;

7.  определяне и анализ на разходите по години – инвестиционни, експлоатационни, ликвидационни, рекултивационни и други, свързани с ползването на обекта или с извършването на дейността;

8.  определяне и анализ на очакваните приходи по години в резултат на ползването на обекта или извършването на дейността; принципи, начин и особености на ценообразуването на дадения пазар;

9.  предварителна оценка и предложение за вида, размера и начина на плащане на концесионното възнаграждение;

10.  предложение за други финансови условия, свързани с контрола и управлението на концесията от страна на концедента;

11.  анализ и изводи за ефективността на проекта, в т.ч. бюджетната, на основата на дисконтираните парични потоци за предлагания срок на концесията, нетната настояща стойност, вътрешната норма на възвръщаемост, срока на откупуване и оценка на риска;

12.  анализ относно правото на обезщетение на концесионера за направените подобрения при прекратяване на концесията и предложение за размера му;

13.  предложение за вида, размера и начина на плащане на депозита за участие в конкурса или търга.

(5) Социалният анализ разглежда възможностите за осигуряване на работни места и квалификация на специалисти във връзка с концесията, отражението й върху демографията на района и очаквания социален ефект.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Екологичният анализ се изготвя от експерти, регистрирани от Министерството на околната среда и водите, и в зависимост от предмета на концесията съдържа:

1.  обща характеристика на обекта или дейността – предмет на концесията: местонахождение; описание на обекта или дейността; технически параметри и граници; свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология; инфраструктура; етапи на концесията;

2.  описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат от предоставянето на концесията: атмосферен въздух; повърхностни и подземни води; геоложка основа, релеф и почви; растителен и животински свят, включително защитени територии; ландшафт; санитарно-хигиенни условия; културно наследство; за действащите обекти – предмет на концесия, се описват и условията на съществуващата околна среда – обект на въздействие;

3.  прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на предоставянето на концесията компоненти и фактори на околната среда;

4.  мерки за намаляване отрицателното въздействие на обекта или дейността върху компонентите на околната среда;

5.  план за действие при аварийни ситуации; мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване (ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;

6.  план за собствен мониторинг за наблюдение на засегнатите в резултат на осъществяване на концесията компоненти на околната среда;

7.  заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.

(7) Органите, възлагащи анализите, могат да поставят допълнителни изисквания към съдържанието на анализите.

(8) При техническа сложност на проекта или при наличие на изградени съоръжения, инфраструктура, принадлежности и др. се изготвя отделен технически анализ.  Когато предмет на концесия е обект, който ще бъде изграден от концесионера с негови средства, се изготвя подробно описание с определени основни строително-технически и икономически параметри.

(9) При определяне за концесионер без търг или конкурс на търговец, който към момента на изготвяне на анализите ползва обекта или извършва дейността, подлежащи на концесиониране, концесионерът е длъжен да предостави необходимите данни и документи за изготвяне на анализите и отговаря за пълнотата и верността на предоставените от него изходни данни.

(10) Анализите се датират и подписват от извършителите.  Към анализите се прилагат копия от документи, легитимиращи собствеността, техническа документация, карти, чертежи, инвентарни описи и други документи, послужили при изготвянето на анализите, както и надлежно предоставените изходни данни, заверени от издалите ги органи.

Чл. 9.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Предложението за предоставяне на концесия и проектът на решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите преди внасянето за разглеждане от Министерския съвет се съгласуват със заинтересуваните министерства и ведомства и със съответния областен управител.  Заедно с предложението задължително се съгласуват, както следва: всички анализи по чл. 8, ал. 2 и проектът на концесионен договор – със специализираната администрация на Министерския съвет, финансово-икономическият анализ – с Министерството на финансите, социалният анализ – с Министерството на труда и социалната политика, екологичният анализ – с Министерството на околната среда и водите или със съответните регионални инспекции по околната среда и водите, съобразно компетентността им по Закона за опазване на околната среда. Анализите или части от документацията могат да се съгласуват и с други заинтересувани органи.  Съгласувателните становища се представят в двуседмичен срок.

(2) Към предложението за предоставяне на концесия за заседанието на Министерския съвет се прилагат и:

1.  проект на решение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите заедно със съгласувателните становища;

2.  проект на концесионен договор – когато предложението е за провеждане на търг или в случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс;

3.  предложение за състава на тръжната, съответно конкурсната, комисия;

4.  акт за държавна собственост – когато концесията е за съществуващ обект, който съобразно естеството си подлежи на актуване по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 10.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Дирекциите от специализираната администрация на Министерския съвет изготвят становища по направеното предложение по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите по анализите и по проектите на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и на концесионния договор преди внасянето му за разглеждане в заседание.

(2) Министър-председателят може да създаде специализирано звено в структурата на Министерския съвет във връзка с прилагането на Закона за концесиите и на този правилник.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) На базата на изготвените становища вносителят прави необходимите изменения и допълнения в предложението и в проектите по ал. 1 по чл. 9, ал. 2 и 3.

Глава трета

ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Чл. 11.  (Предишен текст на ал. 1 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерският съвет се произнася по направеното предложение за предоставяне на концесия с решение.

(Ал. 2 и 3, отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 12.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) С решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите се определя министърът, който ще организира търга или конкурса за определянето на концесионер, ще сключи концесионния договор, ще организира контрола по неговото изпълнение и ще представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато предложението е за предоставяне на концесия по реда на § 5а от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Министерският съвет приема решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на приватизиращото се предприятие без търг или конкурс в 3-месечен срок от внасяне на предложението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато предложението е за предоставяне на концесия по реда на § 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Министерският съвет приема решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на търговското дружество без търг или конкурс в 3-месечен срок от внасяне на предложението.

Глава четвърта

ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЪРГ ИЛИ КОНКУРС

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕРА

(Загл. доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 13.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Концесионерът се определя чрез конкурс или търг.  В определени със закон случаи концесионерът се определя без търг или конкурс.

(2) Конкурс се организира при необходимост от комплексна оценка за предоставяната концесия.

(3) Търг се организира, когато концесионерът се определя само въз основа на предложения размер на концесионното възнаграждение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предоставяне на концесия в случаите по § 5а и 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия концесионер по право е търговското дружество, ползващо обекта или извършващо дейността, подлежащи на концесиониране.

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 15.  (1) Начинът за определяне на концесионера се определя от Министерския съвет в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

(2) Министерският съвет определя вида на конкурса (присъствен или неприсъствен) или на търга (с тайно или с явно наддаване).

Чл. 16.  (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Министър-председателят в 7-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите назначава със заповед комисия за организацията и провеждането на конкурса или търга в състав: председател, заместник-председател и трима членове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Председател на комисията е министърът или заместник министър-председателят, определен с решението по чл. 7, ал. 2 от Закона за концесиите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) За членове на комисията се назначават представители на съответните министерства и ведомства.  В комисията задължително се включва представител на Министерството на финансите и представител на специализираната администрация на Министерския съвет.  При необходимост в комисията се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

(4) Министър-председателят може да прави промени в състава на комисията при смърт, продължително заболяване или друга обективна причина, водеща до невъзможност на нейните членове да изпълняват задълженията си, както и по тяхна молба за освобождаване.

(5) Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на предоставената им във връзка с провеждането на конкурса или търга информация, за което при назначаването си попълват клетвена декларация.

Чл. 17.  (1) Председателят на комисията в 7-дневен срок от назначаването й я свиква на заседание.

(2) На първото си заседание комисията:

1.  определя мястото за провеждане на заседанията и реда за своята работа;

2.  определя условията и реда за провеждане на конкурса или търга;

3.  (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) определя датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга и датата, до която се приемат заявления за участие в конкурса или търга;

4.  одобрява конкурсните или тръжните книжа, определя цената им и сроковете за закупуването им;

5.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) одобрява образец на декларацията за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация;

6.  (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) при необходимост комисията може да привлече експерти при спазване на изискванията за опазване тайната на сведенията; комисията определя размера на възнагражденията на привлечените експерти;

7.  (предишна т. 6 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) подготвя съобщението по чл. 11, ал. 1 от Закона за концесиите.

(3) Комисията преценява необходимостта от по-широко разгласяване на конкурса или търга чрез средствата за масово осведомяване в страната и в чужбина.

(4) На заседанията на комисията се води протокол.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) В своята работа комисията се подпомага от определени от нейния председател служители на администрацията.

Чл. 18.  (1) Конкурсните или тръжните книжа съдържат:

1.  описание на обекта или на дейността – предмет на концесията;

2.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изисквания относно съдържанието на комплексния план или относно разработките по условията на конкурса;

3.  информация за финансовите, икономическите, технологичните, екологичните и други параметри на обекта или на дейността – предмет на концесията;

4.  правен анализ на ползването на обекта или на осъществяването на дейността;

5.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) проект на концесионен договор;

6.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изисквания във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 и 8 от Закона за концесиите;

7.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) размера на депозита и начина на плащането му в съответствие с решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите;

8.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) други изисквания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Към конкурсните книжа се предоставят два плика – голям и малък, а към тръжните за таен търг – един плик.  Пликовете са еднакви за всички кандидати и не се допуска подмяната им с други.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 19.  (1) Председателят на комисията обнародва в „Държавен вестник“ съобщение за конкурса или търга в едномесечен срок от обнародването на решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

(2) Съобщението съдържа:

1.  датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга;

2.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) цената на конкурсните или тръжните книжа, мястото, срока, реда и начина на закупуването им и за подаване на заявленията по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите;

3.  реда и начина за оглед на обекта или за получаване на допълнителна информация за дейността – предмет на концесията, когато комисията е преценила това за необходимо;

4.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) начина за съобщаване на решението на комисията за допускане до участие в конкурса или търга.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Когато се обявява конкурс, в съобщението по ал. 1 се публикуват и критериите за оценка на предложенията по отношение на удовлетворяване на конкурсните условия.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато се обявява търг, в съобщението по ал. 1 се публикува изискването за представяне към заявлението на комплексен план за осъществяване на свързаната с концесията дейност за срока на концесията съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите.

Чл. 19а.  (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Конкурсните или тръжните книжа се получават по двустранно подписан опис след заплащане на определената им цена и след подписване на декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация.

(2) Декларацията за опазване тайната на сведенията се подписва в два екземпляра от лице с представителна власт по регистрацията на търговеца в присъствието на лице, определено от председателя на комисията.  Единият екземпляр се задържа към описа на конкурсните или тръжните книжа, а другият се прилага от заявителя към заявлението за участие в конкурса или търга съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за концесиите.

(3) Заявления за участие в конкурса или търга се приемат до посочените в съобщението дата и час.  Подадените заявления се завеждат в деловодството на съответното министерство или ведомство и се предават срещу подпис на член на конкурсната, съответно тръжната, комисия.  Комисията води регистър, в който се описват заявленията и приложените към тях документи по поредността на подаването им.

Чл. 20.  (1) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията разглежда подадените в срока заявления и проверява изпълнението на изискванията на Закона за концесиите и на специфичните изисквания относно заявленията и приложенията към тях.  По всяко заявление се прави отделен протокол, в който комисията се произнася по спазването на определените изисквания или по необходимостта от даване на срок за отстраняване на допуснати нередовности. При наличие на нередовности комисията посочва каква нередовност е констатирана и уведомява съответния заявител за необходимостта от отстраняването й в 7-дневен срок.  Срокът за отстраняване тече от датата на писменото уведомление на заявителя, което се прави по надлежния ред или с подпис на заявителя върху съобщението.

(2) (Отм., нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разглеждането на заявленията по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от изтичането на посочения в съобщението краен срок за подаване на заявления, съответно на срока, даден за отстраняване на допуснати нередовности.  Комисията допуска до конкурс или търг всички лица, представили редовни документи в съответствие с чл. 12, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите.  В случаите на присъствен конкурс комисията определя реда за явяване на допуснатите участници и ги уведомява за определените им ден и час на явяване по реда на чл. 19, ал. 2, т. 4.

(3) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията се произнася с писмено решение за допускане на участниците до конкурс или търг в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 12, ал. 3 от Закона за концесиите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Решението на комисията по ал. 3 се съобщава на всички подали заявления лица по реда, определен в съобщението по чл. 19, ал. 2, т. 4, и може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред Министерския съвет, който приема окончателно решение в 14-дневен срок от сезирането му.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато в определения за подаване на заявления срок не постъпи нито едно или постъпи само едно заявление, в 7-дневен срок от последната дата за подаване на заявления комисията може да вземе решение за удължаване на срока за подаване на заявления, което се обнародва.

Чл. 21.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 1997 г., отм., предишна ал. 3, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) В определения от комисията срок допуснатите до участие в конкурса кандидати представят в големия плик запечатано своето предложение относно конкурсните условия в 2 екземпляра.  В малкия плик участникът представя запечатан входящия номер на заявлението си по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите.

(2) (Отм., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията организира приемането и съхраняването на предложенията на всички участници в конкурса в определения срок, като отбелязва на пликовете поредния им номер, датата и часа на постъпването им, вписва ги в специален регистър по реда на постъпване и издава на всеки участник съответен документ с поредния му номер за участие в конкурса.

(3) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Допълнения и изменения в предадените вече предложения не се допускат.  Предложения, представени след определения от комисията срок, не се приемат и не се разглеждат.

Чл. 22.  (1) (Предишен текст на чл. 22 – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) След изтичането на срока за подаване на предложенията комисията проверява дали са спазени формалните изисквания за подаване на предложенията, след което отваря пликовете.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай че комисията е взела решение за удължаване на срока за подаване на предложения, пликът с постъпилото предложение не се отваря и се съхранява до изтичане на удължения срок, а участникът се уведомява писмено.

Чл. 23.  (1) При провеждане на присъствен конкурс комисията се запознава предварително с предложенията на кандидатите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Неявяването на участник или на негов упълномощен представител не е пречка за провеждането на конкурса.  Неявилият се участник се счита за отпаднал, ако не се яви до 1 час след определеното време или веднага след изслушването на участниците, които са се явили.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В деня на конкурса кандидатите поотделно по реда на подаване на заявленията за участие в конкурса представят устно пред комисията своите писмени предложения относно конкурсните изисквания при предварително определен от комисията регламент за време на изложението.

(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията може да поставя допълнителни въпроси към кандидатите по време на тяхното устно изложение.  Разясненията на участниците не могат да представляват допълнения или изменения на депозираните предложения.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При повече предложения, по-голяма сложност или обем на документацията конкурсът започва на датата, за която е обявен, продължава в следващите дни по определен от комисията регламент и график и приключва с изслушване на всички участници.

Чл. 24.  (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) При провеждане на неприсъствен конкурс комисията се запознава с писмено направените предложения на заседанието по чл. 22, ал. 1.  По изключение, при повече предложения или при по-голяма сложност или обем на документацията, председателят на комисията определя срок до 7 дни за запознаване на комисията с всички предложения.

(2) Комисията не може да иска и да приема за разглеждане допълнителни писмени разяснения по предложенията.

Чл. 25.  Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на съдържащата се в предложенията информация, да не изнасят материалите за конкурса извън определеното място за заседаване на комисията и да не дават изявления пред средствата за масово осведомяване преди обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за определяне на спечелилия конкурса участник.

Чл. 26.  (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 27.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При провеждане на таен търг всеки участник представя предложението си относно концесионното възнаграждение запечатано в плика, предоставен му с тръжните книжа.

(2) Комисията организира събирането на пликовете, като отбелязва върху тях входящия номер на заявлението на кандидата, името му, датата и часа на подаването и го вписва в специален регистър.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На следващия работен ден след изтичане на срока за подаване на предложенията комисията на свое заседание проверява редовността на тяхното приемане и отваря пликовете.

(4) Комисията класира участниците в търга според размера на направените предложения относно концесионното възнаграждение и прилага и представените комплексни планове по чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите.

Чл. 28.  (1) При провеждане на явен търг комисията предварително определя наддавателната стъпка, като я включва в тръжните книжа.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) На датата и в часа, обявени за провеждане на явен търг, комисията проверява и отбелязва в протокол присъствието на допуснатите участници и на членовете на комисията.  Ако се констатира присъствие само на един участник, комисията взема решение за провеждане на търга или за удължаване на срока за подаване на предложения съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за концесиите. Присъстващият участник се уведомява за решението на комисията.  Решението за удължаване на срока се обнародва, а тръжната процедура се провежда на датата, на която изтича удълженият срок.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Участниците в явния търг лично или чрез свои упълномощени представители правят устно своите предложения пред комисията в наддаване с останалите участници.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Председателят или заместник-председателят на комисията ръководи наддаването.  Търгът приключва след трикратно обявяване на най-високото предложение относно концесионното възнаграждение.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Председателят или заместник-председателят на комисията обявява приключването на търга, като за резултатите от него веднага се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от участниците в търга.

Чл. 29.  (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) След приключване на конкурса или търга председателят на комисията в 7-дневен срок представя в Министерския съвет доклад относно резултатите от провеждането им и проект на решение за резултатите от търга или конкурса.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В доклада комисията оценява и подрежда направените предложения.  В доклада се отбелязват, ако има такива, разногласията и особените мнения на членовете на комисията при изготвянето на доклада и се прилагат мотиви, както и комплексният план на всеки участник в търга и предложението на всеки участник в конкурса.  Комисията може да изрази становище, че не се предлага спечелил търга или конкурса участник.

(3) Съдържанието на доклада и предложенията на комисията не се съобщават на кандидатите и не се разгласяват в средствата за масово осведомяване.

Глава пета

ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕР

Чл. 30.  (1) Министерският съвет приема решение за определяне на спечелилия конкурса или търга участник.

(2) При приемането на решението по ал. 1 Министерският съвет самостоятелно преценява изложените в доклада на комисията обстоятелства и факти и направените предложения.

(3) В решението по ал. 1 се упълномощава министърът, определен в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, да сключи договора за концесия с определения за спечелил конкурса или търга участник при определени от Министерския съвет условия.

Чл. 31.  (1) Министерският съвет може да прецени, че няма спечелил конкурса или търга участник, и приема решение за това.

(2) В случаите по ал. 1 в своето решение Министерският съвет може:

1.  да обяви нов търг или конкурс при спазване на сроковете по чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите;

2.  (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) да измени решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, при условията на глава трета;

3.  да приключи процедурата по предоставяне на концесия без определяне на спечелил конкурса или търга участник.

Чл. 32.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В решенията по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 Министерският съвет се произнася и по задържането и освобождаването на депозитите за участие в конкурса или търга.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Депозитът на спечелилия конкурса или търга участник, както и депозитите на участниците, които са нарушили обявените изисквания за провеждане на конкурса или търга, се задържат.

(3) При сключването на договор за концесия със спечелилия конкурса или търга участник задържаният депозит се прихваща от концесионното възнаграждение.

Чл. 33.  (1) Решенията на Министерския съвет по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“ и подлежат на обжалване в 7-дневен срок от обнародването им.

(2) Обжалването на решението в случаите на чл. 30, ал. 1 спира неговото изпълнение.

Глава шеста

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КОНЦЕСИЯ

Чл. 34.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Упълномощеният министър и определеният за спечелил конкурса или търга участник сключват договор за концесия в едномесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При сключването на договора определеният за спечелил конкурса участник е обвързан с направеното предложение относно конкурсните изисквания.

(3) Определеният за спечелил търга участник е обвързан с представения комплексен план по чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите и с направеното на търга предложение относно концесионното възнаграждение.

(4) Страните по договора за концесия договарят конкретните права и задължения въз основа на определеното в чл. 20 от Закона за концесиите съдържание на договора и решенията на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите.

(5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 1997 г.) Условие по договора е задължението на концесионера да застрахова обекта на концесията, ако той може да бъде застрахован, за своя сметка съгласно Закона за застраховането.

Чл. 35.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министерският съвет може да приеме решение за провеждане на нов търг или конкурс за същия обект или дейност при несключване на договор в срок до 6 месеца от влизането в сила на решението по чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите поради:

1.  отказ от страна на спечелилия търга или конкурса участник да сключи договора; в този случай се прилага чл. 19, ал. 3 от Закона за концесиите;

2.  настъпване на обстоятелства, препятстващи сключването на договора при обявените условия.

(2) С решението по ал. 1 се правят необходимите изменения и допълнения на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

(3) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 36.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) В случаите по чл. 35, ал. 1, т. 1 Министерският съвет може да приеме решение да предложи на втория в класирането участник да сключи концесионния договор при условията на спечелилия конкурса участник.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и подлежи на обжалване по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите.

Чл. 37.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Когато има концесионер, определен без търг или конкурс по реда на § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите при условие за влизане в сила от момента на прехвърлянето на правото на собственост по приватизационния договор.

(2) Концесионният договор с концесионер, определен без търг или конкурс по реда на § 5б от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и влиза в сила от момент, посочен в договора.

(3) Определеният без търг или конкурс концесионер представя комплексен план за осъществяване на концесията в случаите, когато това е посочено в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

Чл. 38.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Концесионният договор се сключва в писмена форма в 3 еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и един за Националния концесионен регистър в Министерския съвет.

(2) (Отм., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато за обекта на концесия съобразно естеството му е издаден акт за държавна собственост, на компетентния орган по чл. 69 или чл. 70 от Закона за държавната собственост се изпраща уведомление и извлечение от Националния концесионен регистър за съответно отбелязване на концесионния договор.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 39.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Във всеки концесионен договор изрично се определя датата на влизането му в сила.

(2) Срокът на концесията започва да тече от момента на влизането в сила на концесионния договор.

Глава седма

ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОНТРОЛ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР

(Загл. доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Раздел I

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

Изпълнение на концесионните договори

Чл. 40.  (1) Концесионерът получава достъп до обекта на концесията със съдействието на областния управител по местонахождението на обекта при предвидените в нормативните актове предпоставки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При необходимост концесионерът може да отправи искане за оказване на съдействие по осъществяване на концесията към министъра – страна по концесионния договор.  В зависимост от естеството на проблемите министърът може да поиска съдействие от други държавни и общински органи и институции.

Чл. 41.  (1) Когато осъществяването на концесията и изпълнението на договора за концесия се препятстват или се затрудняват от права на трети лица, концесионерът може да предприеме самостоятелно съответните (правни и фактически) действия за постигане на споразумение с тези лица, като предварително уведоми за това министъра, с който е сключен договорът за концесия.

(2) В случаите по ал. 1 концесионерът може да поиска:

1.  Министерският съвет чрез компетентните органи да предприеме необходимите правни и фактически действия за отстраняване на пречките или ограниченията;

2.  изменение на концесионния договор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) В случаите по ал. 2 Министерският съвет чрез компетентните органи може да предприеме действия за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 42.  При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред страните по концесионния договор могат:

1.  да изменят концесионния договор;

2.  да го прекратят по взаимно съгласие;

3.  да го прекратят едностранно с писмено предизвестие в подходящ срок, който е уговорен в договора.

Чл. 43.  (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 страните по концесионния договор могат да договорят изменението на отделни негови клаузи, което подлежи на вписване по съответния ред в Националния концесионен регистър.  Към досието на концесията се прилага копие от анекса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При необходимост от изменение на изискванията, включени в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, Министерският съвет приема решение за изменение на договора за концесия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) При доказана необходимост от изменения на основни параметри по концесията, освен в случаите по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, Министерският съвет приема решение за изменение на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и на концесионния договор.

Раздел II

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

Контрол по изпълнението на концесионните договори

Чл. 44.  (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 44а.  (Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) (1) Контролът по цялостното изпълнение на концесионните договори, включително на задълженията на концесионера, се осъществява от сключилия договора министър чрез:

1.  служители от специализираната администрация на съответното министерство;

2.  комисии за контрол по предоставените концесии към съответния министър, сключил концесионния договор, чийто състав той определя със заповед.

(2) Комисиите по ал. 1, т. 2 извършват контрол върху групи концесии съобразно вида на обектите или регионалното им разположение.  Те се състоят от не по-малко от петима членове, в това число председател и заместник- председател.  Председател е заместник-министърът, отговарящ за концесиите в съответното министерство.  В състава на комисиите задължително се включват представители на съответното министерство, на специализираната администрация на Министерския съвет, на Министерството на финансите и на Министерството на околната среда и водите.

(3) Комисиите за контрол върху предоставените концесии могат да канят на своите заседания или при извършването на проверки представители и на съответната областна и общинска администрация, на чиято територия се намират обектите на концесиите, при заявен от тях интерес.

Чл. 45.  (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 44а, ал. 1, т. 1:

1.  извършват текущ контрол по одобрен от съответния министър график относно изпълнението на концесионните договори, включително по отношение на:

а) техническите параметри на концесията;

б) технологията, свързана с ползването на обекта или с осъществяването на дейността;

в) техническите изисквания, необходими за осъществяване на концесионната дейност;

г) изпълнението на задължителната работна, инвестиционна и рекултивационна програма;

д) определянето на конкретния размер на всяко концесионно плащане съобразно принципите за формиране на концесионното възнаграждение, както и спазване на сроковете за периодичните плащания;

е) поетите задължения за осигуряване на работни места и квалификация на специалистите във връзка с осъществяването на концесията;

ж) изпълнението на мерките за намаляване на отрицателното въздействие на обекта или дейността върху околната среда;

з) други задължения, предвидени в концесионния договор или от действащото в страната законодателство;

2.  изискват от концесионера доказателства за техническото състояние и въздействието върху околната среда на експлоатираните обекти или извършваните дейности, като при необходимост сезират специализираните контролни органи за извършване на проверки;

3.  извършват извънредни проверки на обектите на концесия по нареждане на председателя на комисията за контрол по чл. 44а, ал. 1, т. 2 в съответното ведомство;

4.  отчитат резултатите от извършените проверки пред съответната комисия по чл. 44а, ал. 1, т. 2 и предлагат проект на указания за отстраняване на установени нарушения по изпълнението на концесионния договор;

5.  следят за изпълнението на указанията на комисиите за контрол по предоставените концесии за отстраняване на констатираните нарушения.

(2) Комисиите за контрол по предоставените концесии:

1.  разглеждат внесените от лицата по ал. 1 материали от проверките, като вземат решения или дават указания за отстраняване на констатираните нарушения;

2.  извършват проверки на обектите, при които са налице съществени нарушения на концесионния договор;

3.  съставят, приемат и предоставят на Министерския съвет, на съответния министър и на министъра на финансите годишен доклад за извършения контрол за спазването на задълженията по концесионните договори;  докладът се изготвя въз основа на годишните отчети на служителите по ал. 1, извършените проверки от членове на комисията и постъпилите жалби от трети лица във връзка с осъществяването на концесионната дейност;

4.  при необходимост сезират съответните специализирани държавни контролни органи за данни и нарушения – предмет на тяхната контролна дейност;

5.  правят предложение пред органа, определен да представлява държавата по концесионния договор, за прекратяването на концесията.

(3) Комисиите за контрол по предоставените концесии заседават най-малко веднъж на всеки 3 месеца, като на заседанието си през първото тримесечие на съответната година приемат годишния отчетен доклад по ал. 2, т. 3.

(4) Членовете на комисиите за контрол по предоставените концесии и лицата по чл. 44а, ал. 1, т. 1 имат право:

1.  на свободен достъп до подлежащите на контрол концесионни обекти;

2.  да изискват и проверяват документи, данни, сведения и справки, свързани с изпълнението на задълженията по концесионния договор;

3.  да изискват писмени обяснения от проверяваните лица.

Раздел III

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

Прекратяване на договорите за концесия

Чл. 46.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) (1) Концесионните договори могат да се прекратят в случаите по:

1.  член 22, ал. 1 от Закона за концесиите – по взаимно съгласие, или едностранно с писмено предизвестие, направено в срока, предвиден в концесионния договор;

2.  член 23, ал. 2 от Закона за концесиите.

(2) При прекратяване на концесионния договор обезщетението по чл. 22, ал. 4 от Закона за концесиите е в размер, определен в договора.

(3) При констатиране на неизпълнение на условията по концесията, определени с решението по чл. 7 от Закона за концесиите, и на задълженията на концесионера по концесионния договор Министерският съвет със свое решение упълномощава министъра, сключил концесионния договор, да го прекрати в случаите, когато това не е направено с решението по чл. 7 от Закона за концесиите.

Чл. 46а.  (Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) (1) В случаите по чл. 23, ал. 2, т. 3 от Закона за концесиите Министерският съвет може да вземе решение за даване на съгласие концесионният договор да бъде продължен с правоприемник при наличие на следните условия:

1.  да е налице фактическо изпълнение на условията по сключения концесионен договор, в това число по отношение на:

а) финансовите задължения, свързани със заплащане на концесионното възнаграждение и поддържане на парични гаранции;

б) изпълнението на инвестиционната програма за изграждане на производствени мощности и опазване на околната среда;

в) изпълнението на задължението за откриване на работни места за осъществяване на концесионната дейност;

2.  да е представено становище от кмета на съответната община относно целесъобразността от продължаване на концесионния договор с правоприемник;

3.  да не е налице съществено изменение на фактическата обстановка, при което Министерският съвет да прецени за по-целесъобразно да бъде прекратен концесионният договор и да вземе ново решение по чл. 7 от Закона за концесиите.

(2) В случай на неизпълнение на условията по ал. 1, т. 1 правоприемникът следва да е направил писмено заявление, че в определен срок ще изпълни поетите и неизпълнените ангажименти по концесионния договор като условие за неговото продължаване.

Чл. 46б.  (Нов – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) При прекратяване на концесионен договор концесионерът или негов правоприемник е длъжен да предаде обекта на концесия на комисия, назначена от упълномощен министър, а в случаите, когато няма такъв – от министъра, сключил концесионния договор.  За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера или на неговия правоприемник.

(2) Когато към датата на прекратяване на концесионния договор юридическото лице на концесионера е прекратено без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол.

(3) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесия се определя с решението на Министерския съвет за прекратяване на концесионния договор.  В случаите, когато концесионният договор се прекратява на друго основание, срокът е 30 дни от датата на прекратяването му.

(4) В състава на комисията по ал. 1 се включват представители на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на юридическото лице, което по закон управлява обекта на концесия, и други по преценка на съответния министър.

(5) От датата на протокола обектът на концесия се управлява съгласно действащото законодателство.

Чл. 46в.  (Нов – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Когато обектът на концесия е подземно богатство, в комисията по чл. 46, ал. 1 се включва и представител на областния управител на областта, на чиято територия се намира обектът или преобладаваща част от него.

(2) В случаите по ал. 1 от датата на подписване на протокола физическата охрана на находището на съответното подземно богатство се извършва от областния управител по ал. 1.

Глава осма

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНЦЕСИИТЕ

(Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 47.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) Финансирането на дейността по концесиите се извършва чрез бюджета на Министерството на финансите.

Чл. 48.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г., предишен текст на чл. 48, бр. 13 от 2004 г.) Средствата, определени съгласно Закона за концесиите, като част от приходите за покриване на разходите за осъществяване на концесионната дейност постъпват по бюджета на Министерството на финансите и се разходват за:

1.  заплащане на правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи, изготвяне на проектодоговори и документация за предоставяне на концесии, възложени от съответните министерства;

2.  заплащане на извършена техническа работа и изработване на проекти на методики във връзка с предварителната подготовка на обектите и дейностите за предоставяне на концесии, в т. ч. ремонт и реконструкция или изграждане на водовземни съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост;

3.  заплащане на консултантски услуги, експертизи и възнаграждения на членовете и на техническите секретари на конкурсните и тръжните комисии;

4.  възнаграждения на членовете на комисиите за контрол по предоставените концесии и други разходи за осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

5.  изграждане на Национален концесионен регистър, архив към него, ведомствени концесионни регистри и информационно осигуряване на дейностите по предоставяне на концесиите;

6.  други мероприятия и дейности, създаващи условия за предоставяне и осъществяване на концесии, включително за оползотворяване на предоставена помощ (бонуси и други подобни допълнителни плащания за развитие на концесионната дейност), придобиване, ремонт и поддръжка на материални активи, обучение на служители и специалисти, публикации и реклама;

7.  (нова – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) финансиране на дейностите по физическа охрана в случаите по чл. 46в, ал. 2.

(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2004 г.) Възнагражденията на членовете и на техническите секретари за участие в конкурсни и тръжни комисии и на комисиите за контрол по предоставените концесии се определят от съответния министър в размер не по-голям от 100 лв. на заседание.

Чл. 49.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) (1) Министрите изготвят проект по Единната бюджетна класификация за приходите и разходите на съответното министерство по концесионната дейност и го представят в Министерството на финансите в определения срок за изготвяне на проекта на държавен бюджет за съответната година.

(2) Ползването на средствата за концесионна дейност се извършва в съответствие с утвърден от министъра на финансите план за разходите и по ред, определен от Министерството на финансите.

(3) Министерствата и другите бюджетни организации, ползващи средства за концесионна дейност чрез Министерството на финансите, изготвят периодични отчети по Единната бюджетна класификация в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет.

(4) Оперативната работа по отчитане на постъпилите средства от концесиите и финансирането на концесионната дейност се осъществява от специализирано звено в Министерството на финансите.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Предоставянето на средства за финансиране по чл. 48, ал. 1, т. 7 се извършва след писмено мотивирано искане от страна на съответния областен управител до министъра на финансите чрез министъра на държавната администрация.

Чл. 50.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) Министерството на финансите следи аналитично за състоянието на приходите и разходите по концесионната дейност въз основа на докладите по чл. 45, ал. 2, т. 3 и отчетите по чл. 49, ал. 3.

Глава девета

(Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

НАЦИОНАЛЕН КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР И АРХИВ

Чл. 51.  Националният концесионен регистър по чл. 29, ал. 1 от Закона за концесиите, наричан по-нататък „регистъра“, и архивът към него се създават и поддържат от администрацията на Министерския съвет в съответствие с функциите, определени с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 4 и 26 от 2000 г.; попр., бр. 27 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44, 74 и 87 от 2001 г., бр. 81 от 2002 г., бр. 20 и 75 от 2003 г. и бр. 21, 24 и 33 от 2004 г.).

Чл. 52.  (1) Регистърът и архивът към него са публични.

(2) В регистъра се въвеждат и поддържат данните по чл. 30, ал. 1 от Закона за концесиите.

(3) Регистърът се създава и поддържа по начин, който гарантира защита на данните в системата срещу заличаване, неправомерно изменение и ползване.

(4) Архивът към регистъра съдържа на хартиен носител досие за всяка вписана концесия с документите по чл. 31, ал. 1 от Закона за концесиите.

Чл. 53.  (1) Регистърът представлява електронна база данни.

(2) Регистърът се състои от две части:

1.  за концесиите, предоставени от държавата;

2.  за концесиите, предоставени от общините.

Чл. 54.  (1) В 7-дневен срок от сключването на концесионен договор министрите и кметовете на общини изпращат до министъра на държавната администрация:

1.  данните по чл. 30, ал. 1, т. 2 – 11 от Закона за концесиите за откриване на партида за съответната концесия;

2.  оригинален екземпляр от концесионния договор и приложенията към него;

3.  документите по чл. 31, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за концесиите.

(2) В случаите, когато влизането в сила на концесионния договор е поставено в зависимост от изпълнението на определени условия или друг модалитет, органите по ал. 1 изпращат информация и документи, които удостоверяват влизането в сила на договора.

(3) При промяна на вписано обстоятелство, включително при прекратяване на концесионен договор, съответните данни и документи се изпращат в срока и по реда на ал. 1.  Анексите към вписани концесионни договори и приложенията към тях също се изпращат в оригинал.

(4) Данните по ал. 1 и 3 се предоставят по образци и се изпращат едновременно на хартиен носител и в електронен вид.

(5) Министърът на държавната администрация изпраща получените данни и документи по ал. 1 – 3 на длъжностни лица от администрацията на Министерския съвет, които в съответствие с длъжностните си характеристики водят регистъра и поддържат архива към него.

(6) Образците по ал. 4 се утвърждават от министъра на държавната администрация.

Чл. 55.  (1) В 14-дневен срок от получаването на данните и документите по чл. 54, ал. 1 длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 извършват проверка за съответствието помежду им и:

1.  откриват партида с идентификационен номер, по която се извършват и всички последващи вписвания;

2.  откриват досие на вписаната концесия, към което прилагат всички документи, предоставени във връзка със съответните вписвания.

(2) При констатиране на несъответствие между данните в образеца и предоставените документи по чл. 54, ал. 1, т. 2 и 3 длъжностните лица извършват съответните корекции в образеца.  В тези случаи действията по ал. 1 се извършват в 20-дневен срок от получаването на данните и документите.

(3) При констатиране на непълноти в предоставените данни или документи длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 уведомяват съответния орган.

(4) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 органът изпраща липсващите данни и/или предоставя липсващите документи.

(5) В случаите по ал. 3 действията по ал. 1 се извършват в 14-дневен срок от получаването на данните или документите по ал. 3.

Чл. 56.  (1) Последващите вписвания по партидите се извършват в 7-дневен срок от получаването на съответните данни и документи по чл. 54, ал. 3, без да се засягат данните, съдържащи се в предходните вписвания.

(2) Когато предоставените документи доказват прекратяване на съответната концесия, длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 закриват партидата, без да заличават направените по нея вписвания.

Чл. 57.  Длъжностните лица по чл. 54, ал. 5:

1.  откриват и поддържат партида за всяка концесия, като вписват и данните по чл. 30, ал. 1 от Закона за концесиите;

2.  поддържат архива към регистъра с досиетата на вписаните концесии;

3.  съставят удостоверения за липса на регистрация по чл. 32 от Закона за концесиите по образец, утвърден от министъра на държавната администрация;

4.  предоставят информацията, за която министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице е приел решение за предоставяне по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация;

5.  изпълняват и други функции, свързани с водене на регистъра и поддържане на архива към него.

Чл. 58.  Партидата на всяка вписана концесия има идентификационен номер, който се състои от две части:

1.  първа част – буква „Д“ – за концесия, предоставена от държавата, или буква „О“ – за концесия, предоставена от община;

2.  втора част – пореден номер на партидата в съответната част на регистъра.

Чл. 59.  (1) Достъпът до данните от регистъра и информацията в архива към него се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(2) Предоставянето на данни от регистъра и на информация от архива към него се извършва от длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 след решение на лицето по чл. 57, т. 4.

(3) Достъпът до данните от регистъра се осъществява и чрез страницата на Министерския съвет в интернет.

Чл. 60.  (1) Досиетата към архива се подреждат по идентификационните номера на партидите на вписаните концесии.

(2) До закриване на партидата на съответната концесия досието към нея се съхранява от длъжностните лица по чл. 54, ал. 5.

(3) След закриване на партидата на съответната концесия досието към нея се предава по опис в архива на Министерския съвет, където се съхранява 10 години.

(4) С изтичането на срока по ал. 3 досието на съответната концесия се предава за постоянно съхраняване в Държавния архивен фонд.

Чл. 61.  Цялата документация, свързана с подготвителните действия по предоставянето на концесията, провеждането на процедурите за определяне на концесионер, сключването на концесионния договор, контрола по изпълнението му, прекратяването на концесионния договор и последващите действия до предаване на обекта на концесията от концесионера на концедента, се съхранява от органа, извършил или извършващ конкретните действия.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1.  Лицата, придобили права на основание чл. 5, ал. 3, т. 4 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции до влизането в сила на Закона за концесиите, ги осъществяват в съответствие с получените разрешения и сключените договори за определения в тях срок.

§ 2.  (1) Лицата извън случаите по § 1, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 4 и дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите преди влизането му в сила и които не са еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, подават заявления до Министерския съвет чрез министерството, комитета или централното ведомство, от което са получили съответните права, в 3-месечен срок от влизането в сила на Закона за концесиите.

(2) Към заявленията се прилагат:

1.  заверени документи, удостоверяващи самоличността или наличието на съответна регистрация на лицата;

2.  заверени документи, удостоверяващи съществуването на предоставените права, срока и условията, при които се осъществяват;

3.  удостоверение от съответните държавни органи, че предоставените права са в сила.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министрите внасят заявленията, придружени със становище по правомерността на заявените права, липсата на нарушения на лицензионните условия, договорите и други изисквания, при които са предоставени или осъществявани придобитите права, както и проект на решение на Министерския съвет по § 3, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.

§ 3.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерският съвет се произнася с решение по привеждане на заявените права в съответствие със Закона за концесиите.  Решението съдържа съответните данни по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, упълномощава министъра, който да сключи концесионния договор, и определя органа, който ще осъществява контрол по концесията.

(2) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се приема след съгласуване със заинтересуваните министерства и ведомства.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.  Концесионният договор се сключва в двумесечен срок от обнародването на решението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При отказ от страна на заявителя да подпише договора в срока по ал. 3 решението по ал. 1 прекратява действието си, а заварените права се погасяват независимо от срока, за който са придобити, освен ако в нормативен акт се урежда друго.

§ 4.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Искане за предоставяне на концесия без търг или конкурс в случаите по § 3б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите се подава чрез съответното министерство, което прави предложение по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите до Министерския съвет.

(2) Когато участващото в дружеството предложител лице по § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите не е в процедура по ликвидация и/или не бъде ликвидирано преди произнасянето на Министерския съвет, при решение за предоставяне на концесия по този ред Министерският съвет задължително се произнася за отнемане правото на ползване на обекта или на извършване на дейността от досегашния ползвател и за начина на осъществяване на стопанска дейност.

§ 5.  Лицата, осъществяващи неправомерно права върху обектите по чл. 4 и дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, подлежат на санкциониране по специалните закони.

§ 6.  (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Указания по прилагането на правилника дава Министерският съвет, а по прилагането на глава осма от него – министърът на финансите.

§ 7.  (Предишен § 6 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Правилникът се приема на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73

на Министерския съвет от 27 март 1998 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за

концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.

(ДВ, бр. 39 от 1998 г., в сила от 7.04.1998 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 48.  Навсякъде в глава девета думите „регистърът за концесиите“ се заменят с „Националния(т) концесионен регистър“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Допълнителна разпоредба

§ 56.  Определя министрите и председателите на комитети, които съобразно отрасловата им компетентност създават необходимата организация, осигуряват финансирането и правят предложения за предоставяне на концесия по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите съгласно приложението.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 57.  Органите по § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за концесиите внасят заявленията до 31 май 1998 г. в Министерския съвет.  В случаите, когато не са били издадени удостоверения по § 2, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, съответните органи издават такива във всички случаи, когато правата са били в сила към момента на подаване на заявленията.

§ 58.  Органите за управление на предприятията, за които има изготвени анализи на правното състояние по чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, са длъжни в срок до 2 месеца от обнародването на постановлението да предоставят пред органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия информация относно ползването от страна на предприятията на обекти и извършването на дейности, подлежащи на концесиониране.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 54 на Министерския съвет от 7 март 2002 г.

за изменениe и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за

концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.

(ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 28.  Навсякъде в правилника думите „председател на комитет или ръководител на централно ведомство“, „председателите на комитети и ръководителите на централни ведомства“ и „ръководителите на ведомства“ се заличават.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 295 на Министерския съвет от 4 ноември 2004 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за

концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.

(ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

§ 6.  Националният концесионен регистър по изменената глава девета се закрива в срока по § 2, ал. 2 от преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите (ДВ, бр. 80 от 2004 г.), като архивът към него се предава към новосъздадения архив по чл. 29, ал. 2 от Закона за концесиите.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 8.  Министърът на държавната администрация до 28 февруари 2005 г. утвърждава образците по чл. 54, ал. 4 и чл. 57, т. 3.

Приложение към § 56

(Ново – ДВ, бр. 39 от 1998 г.,

в сила от 7.04.1998 г.,

изм., бр. 48 от 2000 г.,

бр. 27 от 2002 г.)

Министрите съобразно отрасловата им компетентност създават необходимата организация, осигуряват финансирането и правят предложения за предоставяне на концесии по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите за обектите по чл. 4 и за дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, както следва:

1.  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на земеделието и горите:

а) за горите по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите;

б) за хидромелиоративните съоръжения и системи по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите;

в) за биологичните ресурси от континенталния шелф и в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване, добив и използване по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите.

2.  Министърът на околната среда и водите:

а) за водите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за концесиите;

б) за парковете с национално значение по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите;

в) за природните резервати по чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за концесиите.

3.  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на икономиката:

а) за подземните природни богатства по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, с изключение на нерудните подземни природни богатства, които се използват като суровини в строителната индустрия, като декоративно- облицовъчни и строителни материали, и на енергийните ресурси;

б) за минералните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите;

в) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

4.  Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

а) за нерудни подземни природни богатства по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, които се използват като суровини в строителната индустрия, като декоративно-облицовъчни и строителни материали;

б) за крайбрежната плажна ивица по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите;

в) за водоснабдителните съоръжения и системи по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите;

г) (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) за републиканските пътища.

5.  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на транспорта и съобщенията:

а) за пристанищата за обществен транспорт и за гражданските летища по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите;

б) (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) обектите на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им;

в) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

6.  Министърът на културата – за археологическите резервати по чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за концесиите и за парковете с национално значение с културно-историческа стойност по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите.

7.  (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2000 г., бр. 27 от 2002 г.) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

а) за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 9 и 11 от Закона за концесиите;

б) за подземните природни богатства – енергийни ресурси по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите;

в) за енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите;

г) за дейностите по чл. 5, т. 1 и 5 от Закона за концесиите и за производството на радиоактивни продукти по чл. 5, т. 6 от Закона за концесиите.

8.  (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

Тагове: , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при социализма

Публикувано от Жоро & Жоро на 15.10.2010

От няколко години се твърди,че се подготвя нова наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Старата наредба била остаряла (в сила е от 1996 г.), не отговаряла на съвременните изисквания т.н.

С темпа с който върви изготвянето на новия нормативен документ, съществува голям риск да се получи пълен разпад на системата (ако все още тя съществува).

На вниманието на нормотворците, предлагаме нормативният документ, регламентирал водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при социализма с уговорката, че не е нужно много, само да препишат по-голямата част от текстовете, а тези които са неприложими в наше време да заменят с подходящи.


ПРАВИЛНИК ЗА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ

ИЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ

Обн. ДВ. бр.65 от 19 Август 1983г., изм. ДВ. бр.45 от 13 Юни 1989г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник определя устройството и задачите на водноспасителната служба, правата и задълженията на министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите относно предотвратяването на удавянията, изискванията към стопаните на водните площи и основните мерки за осигуряване безопасността при тяхното ползуване.

Чл. 2. Разпоредбите на правилника са задължителни за всички физически и юридически лица.

Чл. 3. Ръководството и контролът на водноспасителната дейност се упражняват от Министерството на народното здраве (МНЗ) и Българския червен кръст (БЧК), а тези по осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане – от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Чл. 4. Министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и стопаните, имащи задължения за предотвратяване на удавянията, ръководят и контролират дейността на подведомствените си поделения и служби в тази насока.

Чл. 5. Централната, окръжните (градските) и общинските комисии по водно спасяване към БЧК, в състава на които се привличат опитни специалисти и отговорни представители на министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и техните поделения, имат следните задачи:

1. да координират дейността на държавните органи и обществените организации в областта на водното спасяване;

2. да контролират наред с органите на държавния санитарен контрол, МВР и народните съвети спазването на изискванията на Разпореждане № 10 на Министерския съвет (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и този правилник;

3. да изучават, обобщават и разпространяват положителния опит в системата на водното спасяване.

Глава втора.
ВОДНИ ПЛОЩИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

Чл. 6. На обезопасяване подлежат: всички плувни басейни, напоителни канали, водни площи, образувани в изкопите или местата, където се добиват инертни материали, както и участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се ползуват организирано или неорганизирано масово за къпане, плуване, гребане или друга подобна дейност и поради това или поради обстоятелството, че се намират в близост или в самите населени места, създават повишена опасност от удавяния.

Чл. 7. (1) Всички подлежащи на обезопасяване водни площи се картотекират в съответния окръжен народен съвет (ОНС), респективно в Столичния народен съвет (СНС), в тримесечен срок от влизане на правилника в сила. Новосъздадените или нововъзникналите такива площи се картотекират в едномесечен срок от запълването им с вода.

(2) Картотеката се води от натоварено със заповед от председателя на изпълнителния комитет (ИК) на съответния ОНС (СНС) длъжностно лице.

(3) Данните за вида, размерите и обезопасяването на водните площи се посочват от стопаните им.

Чл. 8. Изпълнителните комитети на ОНС (СНС) ежегодно, не по-късно от края на февруари, след съгласуване с окръжните комисии по водно спасяване обявяват със заповед в кои водни площи и техни участъци извън плувните басейни и специално построените за такава цел плажове се разрешава и в кои се забранява къпането, като посочват и стопаните, отговарящи за тяхното обезопасяване. Заповедта се разгласява сред населението.

Глава трета.
ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

Чл. 9. Обезопасяването може да бъде минимално, средно и максимално.

Чл. 10. (1) На минимално обезопасяване подлежат всички напоителни и други открити канали, изкопи, ями и др., когато са запълнени с вода и водният им пласт е по-голям от 120 см.

(2) Когато водните площи по ал. 1 се намират или преминават през населени места или в непосредствена близост до такива, те се обезопасяват с пояс от нискостеблени растения, парапет или друго ограждение. Освен това по протежение на напоителните канали, включително и тези в извъннаселените места, се поставят на разстояние, не по-голямо от 500 м., леснозабележими табели (знаци), забраняващи къпането, в които се посочва и конкретната опасност. Когато скоростта на водата в каналите е по-голяма от 1,5 м/сек, задължително се поставят на разстояние, не по-голямо от 200 м в населените места и от 500 м в извъннаселените места, стълби за слизането на дъното им.

Чл. 11. (1) На средно обезопасяване подлежат бреговите ивици на неохраняемите (намиращи се извън спасителните станции, постове и водни бази) морски, речни, язовирни и други такива площи, както и на забранените за къпане водоеми, когато в тях се извършват масово къпане, плуване, гребане и др.

(2) Немасови са единичните случаи на къпане, плуване и гребане, които имат подчертано инцидентен характер.

(3) На водните площи по ал. 1 през летния сезон (от 1 юни до 30 октомври) задължително се поставят насочващи, предупредителни и забранителни табели (знаци), въжета с топки и прътове. В същия период тези площи се осигуряват от подвижни охранителни постове, разполагащи с моторни или гребни лодки. През празничните и почивните дни на същите места, при възможност, с помощта на ОК (за столицата градския комитет – ГК) на БЧК се организират спасителни постове на обществени начала.

(4) При наличие на изрично предписание от органите на държавния санитарен контрол в някои от водните площи по ал. 1 се приспособяват или построяват от стопаните им безопасни къпални места (с дъно с постепенен наклон, без ями и прагове, с подходяща дълбочина и т. н.).

(5) В предупредителните и насочващи табели (знаци) се означават опасностите при къпане, начините за тяхното избягване или преодоляване, начините за оказване помощ във водата, включително и от неумеещи да плуват лица. В забранителните табели (знаци) задължително се означават и опасностите, наложили забраната.

(6) Табелите и знаците по ал. 3 трябва да бъдат изработени от метал или друг устойчив материал. Те се поставят в самите къпални места и водни площи или по пътеките, по които хората се придвижват обикновено към тях. Табелите и знаците се проверяват от стопаните в максимално обезопасените водни площи – ежедневно, в средно и минимално обезопасените водни площи – ежемесечно, а през летния сезон – веднъж седмично. Унищожените или повредените незабавно се подменят или поправят.

Чл. 12. (1) На максимално обезопасяване подлежат всички плувни басейни, плажове и други водни площи или участъци от тях, в които се провеждат организирано къпане, плуване, гребане, скокове във вода, занимания с водни ски, водни колела и др.

(2) Водните площи по ал. 1 се обезопасяват с всички табели (знаци), упоменати в чл. 22, ал. 3, с въжета с топки и прътове. Плувните басейни се обезопасяват с табелите (знаците), съответствуващи на техния характер. В зависимост от големината, посещаемостта и характера им тези водни площи се охраняват от водноспасителни станции, спасителни постове или дежурни по водни бази.

(3) На входните места и около спасителните кули на морските, речните и язовирните плажове се поставят: табели със схеми на плажната ивица с означение на специфичните особености, спасителните постове, медицинския пункт, канцеларията на представителя на администрацията, телефона на Бърза медицинска помощ (БМП), както и табели за означаване температурата на водата и въздуха, силата на вятъра и вълнението и работното време на спасителната служба.

(4) На посочените в ал. 3 места се поставят и табели, изясняващи значението на флаговата сигнализация, а именно:

1. бял флаг – къпането е разрешено; водната повърхност е спокойна или вълнението е слабо и незначително;

2. червен флаг – къпането е опасно и частично ограничено или разрешено само в определени участъци; вълнението е около 3-4 бала, водата е по-студена от 16 градуса по Целзий, има голям брой новообразувани и неозначени дънни ями или са налице други опасности; забранено е ползуването на водни колела, надуваеми лодки, дюшеци и др.;

3. черен флаг – къпането е забранено; влизането във водата е изключително опасно, а възможностите за оказване на помощ чрез извличане са много ограничени; вълнението е над 4 бала, има поривист опасен вятър, силно и непреодолимо чрез плуване течение или са налице други, изключително опасни метеорологични условия;

4. липса на флаг или спуснат ниско черен флаг на вишката на спасителния пост – участъкът от плажа не се охранява поради приключване на работното време или преустановяване на спасителната дейност по други причини.

Чл. 13. (1) Спасителните станции и спасителните постове организират и извършват практическа работа по предотвратяването на водните инциденти и оказват помощ на пострадалите или застрашените лица. Те имат следните задачи:

1. да провеждат системно разяснителна и предпазна дейност сред посетителите;

2. да провеждат постоянна подготовка за усъвършенствуване знанията и сръчностите на спасителите и поддържане необходимата степен на тренираност и готовност за действие;

3. да организират наблюдение на своя район на действие и да оказват незабавна помощ при нещастни случаи във водата, включително и при обръщане на плавателни средства, водни колела, надуваеми дюшеци и др.

(2) Дежурният по водна база контролира движението на плавателните съдове, отговаря за спазването на мерките за безопасност и оказва първа помощ на пострадалите или бедствуващите във водата. Той извършва непрекъснато наблюдение на плавателните съдове и хората по време на занятия, тренировки, състезания и др. Дежурният трябва да има на разположение бързоходен спасителен катер. При откриване на търпящи бедствие във водата той оказва незабавно първа помощ.

Чл. 14. (1) На всяка спасителна станция или самостоятелен пост на морските, язовирните и други такива плажове се определят район на действие и зона на спасяване (приложение № 2) с писмена заповед на стопанина на водната площ.

(2) Районът на действие на спасителната станция се означава с далечни плаващи знаци (шамандури), които определят крайните точки за действие на техническите средства за спасяване на станцията.

(3) Зоната за спасяване се означава с близки оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние 50 до 100 м от него и 15 до 30 м помежду им.

(4) В зоната за спасяване се определят и означават участъци с дълбочина, не по-голяма от 1,20 м – за къпещи се, които не умеят да плуват. Същите участъци се ограждат с бели плаващи знаци, които се поставят на разстояние 2 до 5 м помежду им.

(5) Дънните ями, теченията и другите опасности в зоната за спасяване се означават с червени плаващи знаци.

(6) Дъната на плажовете и къпалните места трябва да бъдат с постепенен наклон, без води с ниска температура (грунтови води) и без вливане на замърсена вода. Преди началото на летния сезон дъната на тези къпални места трябва да бъдат проверени и почистени.

(7) Плажовете, водните площи, използувани за спортни цели или транспортна стопанска дейност, както и организираните места за отдих в близост до водни площи, трябва да притежават изправни телефонни връзки. Плажовете по правило трябва да имат високоговорителни уредби за предаване кратки съобщения на посетителите.

Чл. 15. (1) В спасителната станция се организира непрекъснато наблюдение с въоръжено око (бинокъл) на цялата водна повърхност на района за действие от наблюдатели, намиращи се на специално построени кули (средно на 5 спасителни поста по една кула) или на високи брегови точки. Тези наблюдатели разполагат със средства за оповестяване на тревога (рог, камбана, сирена, радиовръзка, телефон и др.) и за посочване мястото на инцидента (флагове, стрелки, ракетни пистолети, локатори-визьори и др.).

(2) Ръководството на станцията трябва да бъде свързано чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационните пунктове, дежурните моторни спасителни катери (лодки), както и със станцията „Бърза медицинска помощ“. Самостоятелните спасителни постове, както и дежурните по водни бази трябва да имат връзка с най-близките медицински звена.

Чл. 16. (1) Спасителните постове са основните звена, в които се извършва профилактична работа за предотвратяване водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременно извличане и оказване на първа помощ на пострадал.

(2) Всеки спасителен пост охранява брегова ивица с дължина до 100 м.

(3) В ученическите почивни лагери край водни площи всеки спасителен пост охранява определен брой ученици независимо от дължината на бреговата ивица.

(4) Броят на спасителните постове в плувните басейни се определя в зависимост от тяхната площ.

Чл. 17. (1) Личният състав на спасителния пост се състои по правило от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато зоната за спасяване, а другият трябва да има пълна готовност за действие в случай на нужда. Той може да почива в близост до поста.

(2) В ученическите почивни лагери край водни площи личният състав на спасителния пост се определя съгласно щатните нормативи, определени от Министерския съвет (Разпореждане № 183 на Бюрото на Министерския съвет от 11 май 1972 г.).

(3) Личният състав на спасителен пост на всеки плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м се състои от един спасител, а с дължина до 50 м и повърхност до 1250 кв. м – от двама спасители.

(4) Когато повърхността на басейна е по-голяма от 1250 кв. м или са налице условия, които затрудняват водноспасителната дейност в значителна степен, като влошена видимост, намалена прозрачност на водата и други такива, броят на спасителните постове и самите спасители съответно се увеличава.

Чл. 18. (1) Обзавеждането на спасителния пост с инвентар и съоръжения се извършва съгласно нормативите, определени в приложение № 1.

(2) Бързоходният спасителен плавателен съд (катер) трябва да бъде комплектуван съгласно изискванията на Държавната инспекция по корабоплаването (ДИК). Освен това той трябва да бъде съоръжен с бинокъл, мегафон, свирка, семафорни флагове, санитарна чанта, спасителна топка с около 30 м дълго въже, комплект за гмуркане № 1 и буксирно въже.

Чл. 19. В спасителните станции и самостоятелните спасителни постове се води следната документация: дневник за дежурствата, произшествията, хидрометеорологичната обстановка и актове за инциденти и смъртни случаи на удавяния.

Чл. 20. (1) Към спасителните станции се организират следните медицински звена:

1. медицински пункт (МП) за оказване обща медицинска помощ и при удавяне;

2. медицински реанимационен пункт (МРП) за оказване специализирана помощ със санитарна линейка.

(2) Медицинските звена се обзавеждат по нормативите на МНЗ.

(3) Един МП се организира на един до пет спасителни поста. Той се разполага в близост до наблюдателната кула. В него работят лекари (фелдшери) с обща медицинска подготовка, преминали курсове за оказване спешна помощ при удавяне, организирани от МНЗ или БЧК.

(4) Броят и разположението на МРП се определят по преценка на съответната дирекция „Народно здраве и социални грижи“ към ОНС (СНС). В тях работят лекари със специална подготовка (анестезиолози).

Чл. 21. (1) Медицинските и реанимационните пунктове ежегодно се утвърждават от директорите на дирекциите „Народно здраве и социални грижи“ към ОНС (СНС), а за черноморските окръзи – от МНЗ.

(2) Медицинските пунктове се обзавеждат от органите на здравеопазването със средства на ОНС (СНС), а медицинските реанимационни пунктове – със средства на МНЗ.

(3) При масови мероприятия медицински пункт се организира и към водните бази.

(4) Дирекциите „Народно здраве и социални грижи“ към ОНС (СНС) могат да организират медицинска помощ със санитарен транспорт на водни обекти и къпални места, където в празнични и почивни дни има масово струпване на хора. На лекарите се заплаща възнаграждение под формата на платени дежурства от съответното здравно заведение съгласно Временната наредба 020 от 1977 г. на МНЗ и ЦК на ПСЗР за организация на труда и разпределение на работното време на работещите в системата на здравеопазването (необнародвана). Средният персонал и шофьорите да се назначават в рамките на месечния работен график, а при невъзможност дежурствата им да се заплащат като извънреден труд при спазване изискванията на Кодекса на труда.

Чл. 22. (1) За географски обособените райони по черноморския бряг, р. Дунав и вътрешните водни площи, където има голямо струпване на къпещи се, спасителни кадри и средства се назначават обектови ръководители, за да координират и осъществяват централизирано ръководство на водноспасителните мероприятия в дадения район.

(2) Обектовият ръководител се назначава за определено време от съответния ОК (ГК) на БЧК и представлява същия и съответната окръжна (Столична) комисия по водно спасяване.

Чл. 23. (1) При обучение за безопасността на обучаваните във водата отговарят стопаните на водните площи, спасителите и треньорите (преподавателите или инструкторите).

(2) Когато заниманията за обучаване по гребане и други такива спортове се провеждат във водна площ с дълбочина, по-голяма от 1,2 м, треньорите (инструкторите, преподавателите) са длъжни предварително и практически да проверят умението на обучаваните да плуват и да допуснат до такива занимания само онези от тях, които умеят да преплуват самостоятелно поне 200 м.

(3) При обучение, тренировки, състезания и други организирани мероприятия във вода отговарящите за безопасността на участниците са длъжни да ги наблюдават непрекъснато и да им осигуряват оказване навременна помощ при нужда. Те трябва да провеждат такива занимания в открити водоеми(язовири, езера, реки и др.) само когато имат на разположение годни за използуване спасителна лодка или катер.

(4) При провеждане на спортни празници, състезания и други такива мероприятия във водни площи или в близост до такива организаторите и непосредствените ръководители са длъжни да осигуряват безопасността на участниците.

Чл. 24. При обучение екипажите на гребните лодки, скутери, водни ски, сърфинг и др. задължително предварително обличат спасителни ризи, жилетки или други подобни спасителни средства, които при обръщане осигуряват поддържането на лицевата част на главата на пострадалия и изпаднал в безсъзнание над повърхността на водата.

Чл. 25. (1) Всички треньори, инструктори, преподаватели, дежурни по водни бази или контролно-пропускателни пунктове и други такива лица трябва да владеят начините за извличане и оказване долекарска помощ на пострадал във водата.

(2) В тримесечен срок от влизане в сила на правилника работодателите на посочените в ал. 1 лица са длъжни да им осигурят необходимите условия за овладяването на умението за оказване първа помощ.

Чл. 26. (1) Началниците на почивни ученически лагери, на летните младежки бригади и др., както и спасителите и треньорите (инструкторите, преподавателите) трябва да провеждат къпането на децата, учениците и младежите от ученическите почивни лагери и летните младежки бригади на подходяща и съобразена с умението им да плуват дълбочина, на малочислени групи (отряди, взводове и др.), наброяващи не повече от 25-30 души, като осигуряват непрекъснатото им наблюдение и оказване необходимата помощ.

(2) Ежедневно преди влизането на децата и младежите по ал. 1 във водата водната площ и дъното й се проверяват за дънни ями, течения, студени пластове вода и други опасности. При наличие на такива къпането се забранява или ограничава.

(3) Децата и младежите по ал. 1 се разделят по двойки („чифтна осигурителна система“) и се инструктират предварително да алармират, когато загубят другаря си във водата.

(4) Преди влизането на децата и младежите по ал. 1 във водата и след излизането им ръководителят им ги преброява веднага на брега. Ако се установи отсъствуващ, започва незабавното му организирано търсене във водата.

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1989 г.) За опазване здравето и живота на учениците в ученическите почивни лагери по Черноморското крайбрежие и край други водни площи:

1. Министерството на културата, науката и просветата, Министерството на народното здраве и социалните грижи и Централният комитет на Българския червен кръст да утвърдят указание за водноспасителната и плажната дейност в ученическите почивни лагери по Черноморското крайбрежие и край други водни площи;

2. въвежда се дневник за водноспасителната и плажната дейност в ученическите почивни лагери край водна площ.

Чл. 27. Водачът (ръководителят) на организирана група, когато я води в охранявано къпално място, е длъжен да уведоми за пристигането й представителя на администрацията на водната площ или неговата водноспасителна служба. Последните са задължени да инструктират участниците в групата за характерните опасности на къпалното място и да вземат допълнителни мерки за тяхната безопасност.

Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1989 г.) Стопаните на почивни бази по Черноморското крайбрежие и край друга водна площ, които през летния сезон ги предоставят на преминаващи маршрутни ученически групи за екскурзионно летуване, трябва да имат отделен воден спасител за всяка група за осигуряване безопасното провеждане на плажната дейност на тези ученици.

Чл. 28. Лицата, посочени в чл. 26, ал. 1, не трябва да допускат провеждането на къпания и други занимания и други занимания във вода, а започнатите да преустановяват незабавно, когато не са взети някои от мерките за безопасност или липсва съответното оборудване.

Чл. 29. (1) За всяко удавяне незабавно се уведомява най-близкият орган на прокуратурата или МВР, като се вземат мерки за запазване обстановката на произшествието.

(2) За всяко удавяне, настъпило в охранявана водна площ, съответната окръжна (Столичната) комисия по водно спасяване съставя и представя в ОНС (СНС) писмена анкета. В нея се изясняват обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, причините и условията за него, допуснатите нарушения на нормативните изисквания, виновните лица и препоръките за подобряване на съществуващото обезопасяване.

(3) Към анкетата по ал. 2 се прилагат писмени показания на очевидци, спасители и други лица, както и обобщителен протокол на комисията.

(4) За всяко удавяне, настъпило в необезопасена, минимално и средно обезопасена водна площ се съставя само анкетна карта.

(5) Копия от анкетните карти и преписки се изпращат на ЦК на БЧК в 10-дневен срок от деня на установяване на инцидента.

Чл. 30. (1) Във всяка максимално обезопасена водна площ трябва да е поставен на видно място правилникът за вътрешния ред с мерките за безопасност във водата, предвидени в този правилник.

(2) Правилникът по ал. 1 за заварените охранявани водни площи трябва да бъде изработен не по-късно от два месеца от деня на влизане в сила на този правилник.

Чл. 31. (1) Обезопасяването на водната площ се осъществява от нейния стопанин.

(2) За стопанин на водната площ се счита:

1. предприятието, социалистическата организация или нейното поделение, които я управляват и стопанисват цялостно или частично;

2. при отсъствие на такъв ползувател – собственикът й;

3. при отсъствие на ползувател и собственик – предприятието или организацията, в района на които се намира подлежащата на обезопасяване водна площ;

4. при отсъствие на предприятие и организация, указани в предходните три точки, обезопасяването се осъществява от съответния общински (районен) народен съвет.

(3) Издръжката и обзавеждането на спасителните станции, постове, водни бази и контролно-пропускателни пунктове се извършват от стопанина на водната площ съобразно разпоредбите на този правилник, включително и нормативите на приложение № 1.

(4) Когато една водна площ има повече от един стопанин от една и съща категория, задължението за цялостното й обезопасяване тежи върху всички. В тези случаи разпределението на тежестите по обезопасяването се извършва чрез постигнато съгласие между отделните стопани, а при липса на такова – със заповед на ИК на съответния общински (районен) народен съвет, който в отделни случаи, когато общественият интерес налага, може да изиска и организиране на единна водноспасителна служба.

(5) Организациите и предприятията, които извършват земленоизкопни работи в населени места или в места, обикновено използувани за отдих, и допуснат удълбочаване на съществуващи водоеми или образуване на нови, са длъжни да ги обезопасят минимално – с ограждение и предупредителни знаци.

Глава четвърта.
ВОДНОСПАСИТЕЛНИ КАДРИ

Чл. 32. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, което е навършило 17-годишна възраст, преминало е курса за подготовка на водни спасители и е положило успешно изпит за такъв.

(2) Годността на водния спасител да извършва водноспасителна дейност и здравословното му състояние се проверяват ежегодно и резултатите се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от свидетелството му за правоспособност. За целогодишно назначаваните спасители проверката се извършва не по-късно от 10 януари, а за сезонно назначаваните – през май на текущата година.

(3) Забранява се назначаването на щатна длъжност и възлагането на обществени дежурства на спасители, непритежаващи свидетелства за правоспособност и заверени талони.

Чл. 33. (1) При постъпване на щатна длъжност „спасител“ лицето предава свидетелството за правоспособност и талона си на работодателя.

(2) След изтичане на срока на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати служебно талона на спасителя на съответния ОК (ГК) на БЧК, към който спасителят се води на кадрови отчет, заедно с оценка за извършената от него работа.

Чл. 34. (1) Обучението на спасителите и всички други водноспасителни кадри се извършва от ОК (ГК) на БЧК по програми, утвърдени от ЦК на БЧК.

(2) Водноспасителните кадри се картотекират в ОК (ГК) на БЧК по постоянното им местожителство.

Чл. 35. (1) За спасители в ученическите почивни лагери край водни площи се назначават само пълнолетни спасители и по възможност притежаващи и педагогическа правоспособност.

(2) Окръжните съвети за народна просвета при ОНС и Столичният съвет за народна просвета към СНС са длъжни да насочват учители за включването им в курсовете за водни спасители и да водят своя картотека за успешно завършилите ги.

Чл. 36. (1) Указанията на водните спасители и на дежурните по водни бази за мерките за безопасност във вода са задължителни за ползувателите на водната площ.

(2) Водният спасител има следните задължения:

1. да поддържа личната си подготовка на необходимата степен за извършване на успешни спасителни акции, като редовно участвува в седмичните тренировки;

2. преди постъпване на дежурство да проверява годността на спасителния инвентар и състоянието на дъното в зоната за спасяване, както и да предупреждава старшията на поста (ръководителя на спасителната станция или обектовия ръководител) за нередностите, които не е могъл да отстрани сам;

3. по време на дежурство да наблюдава зорко и непрекъснато къпещите се, намиращи се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане спасителна акция;

4. при инцидент във водата да извършва спасителната акция по извличането на пострадалия в рамките на установеното време и да оказва правилно първа помощ до пристигането на медицинско лице или докато това е нужно;

5. във времето извън дежурството му като спасител да подпомага началното обучение по плуване;

6. през летния сезон, когато не е назначен на постоянна или сезонна работа като спасител, да дава доброволни дежурства на откритите водни площи през празничните и почивните дни;

7. да се държи вежливо с посетителите и с поведението си да издига престижа на водноспасителната служба.

Чл. 37. Забранява се по време на дежурство да се възлага несвойствена работа на спасителя, извършването на която би го отклонило макар и за кратко време от наблюдението или изпълнението на останалите му преки задължения.

Чл. 38. Медицинският персонал е длъжен:

1. да проверява наличността и годността на медицинските апарати, съоръжения и медикаменти. При липса, повреда или негодност на такива да сигнализира незабавно на съответната дирекция „Народно здраве и социални грижи“, а за черноморското крайбрежие – и на съответния санаторно-курортен комплекс;

2. да проверява сигурността на връзката със спасителните постове и да установява предварително начина за взаимодействие при наличие на инцидент във водата;

3. да проверява предварително сигурността на връзката със станцията за Бърза медицинска помощ;

4. да оказва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, заболявания и травми на нуждаещите се;

5. да съдействува на обектовия ръководител в провеждането на опреснителни занимания по първа долекарска помощ.

Чл. 39. (1) Обектовият ръководител оказва методична помощ и координира дейността на станциите и спасителните постове и е длъжен да осигурява едновременните и съгласувани действия на спасителите с медицинския персонал. Той дава оценка за работата на спасителите.

(2) Обектовият ръководител упражнява контрол за изпълнението на разпоредбите на правилника.

(3) Стопанинът на водната площ и местният общински (районен) народен съвет са длъжни да оказват пълно съдействие на обектовия ръководител относно изпълнението на възложените му задачи.

Глава пета.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛЗУВАЩИ ВОДНИТЕ ПЛОЩИ

\

Чл. 40. (1) Посетителите на водните площи са длъжни:

1. да се къпят само в разрешените от съответния изпълнителен комитет на народния съвет водни площи;

2. да не претоварват плавателните съдове извън допустимите норми на човекоподемност и товароподемност;

3. да не скачат от лодките, катерите и водните колела, както и от непригодените за тази цел брегови съоръжения;

4. да не се доближават до движещи се (а в реките и до закотвени) плавателни съдове;

5. да не се движат с лодки и други плавателни съдове в районите, определени за къпане;

6. да не изместват и да пазят от повреждане знаците, сигналните средства и спасителните съоръжения на спасителната служба, както и съоръженията, оставени за оказване помощ на пострадали лица;

7. да не блъскат другите посетители във водата и да не извършват други груби действия спрямо тях;

8. да спазват всички изисквания на този правилник и правилника за вътрешния ред на съответната водна площ и флаговата сигнализация и да не плуват зад ограничителните плаващи знаци;

9. да викат за помощ само при действителни инциденти;

10. да играят с топка и участвуват в други игри само в определените за тази цел места, без да безпокоят останалите посетители;

11. да не замърсяват водата и брега;

12. да оставят превозните средства само на определените места и паркинги и да не ги мият в къпалните места или в близост до тях;

13. да се подчиняват на нарежданията на личния състав на водноспасителните станции, постове и дежурни по водни бази.

(2) Гражданите са длъжни да не допускат малолетните и непълнолетните си деца да се къпят в забранените или неохранявани от водноспасителни постове водни площи.

(3) Не се допускат в къпалните места деца под 10-годишна възраст, които не се придружават от по-възрастни лица. Къпането на деца под 10 г. да става под контрола на придружаващите ги лица.

(4) Забранява се къпането на лица, намиращи се в нетрезво състояние или страдащи от епилептични припадъци, сърдечни, кожни и други противопоказни заболявания. Забранява се къпането на лица над 5-годишна възраст, които не са облечени с къпални гащета или костюми.

Глава шеста.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТОПАНИТЕ НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ, МИНИСТЕРСТВАТА, ДРУГИТЕ ВЕДОМСТВА, НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Чл. 41. Министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите са длъжни да изпълняват определените им задачи, а стопаните – вменените им задължения по водното спасяване.

Чл. 42. (1) Всяко предприятие, социалистическа организация или тяхно поделение, стопанисващо водна площ, е длъжно:

1. да организира обезопасяването на водната площ чрез назначаване на дежурни по водни бази (контролно-пропускателни пунктове), разкриване на спасителни станции или постове (при спазване нормативите за тяхното обзавеждане – приложение № 1), табелиране, ограждане и други начини, както е посочено в правилника;

2. да застрахова обектовите ръководители и спасителите срещу лична злополука или причиняване такава, както и за нанасяне на други морални и материални вреди на трети лица по време на оказване помощ при воден инцидент;

3. да осигури подходящи битови условия на медицинските и спасителните кадри, работещи в спасителните станции и постове, през летния сезон, а именно:

а) на обектовите ръководители и на лекарите, работещи в медицинските и реанимационните пунктове – безплатна квартира (самостоятелна стая с две легла) и хранене на столови начала на тях и на придружаващите ги членове на семейството им;

б) на медицинските сестри и шофьори на санитарни линейки – безплатна квартира и столово хранене. По изключение, когато липсват условия за столово хранене, тези лица и посочените в буква „а“ имат право да ползуват намаление в заведенията за обществено хранене съгласно разпоредбите на Министерството на финансите, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавния комитет по туризма;

в) на спасителите – безплатна квартира и безплатна храна в размер, определен от Министерството на финансите.

(2) Общинският (районният) народен съвет, когато няма преки задължения по обезопасяването на водните площи като техен стопанин, е длъжен:

1. да организира своевременно обезопасяването на водните площи, намиращи се на територията му и подлежащи на обезопасяване;

2. да извършва необходимата разяснителна работа сред населението за спазване заповедта, определяща разрешените и забранените за къпане водни площи, както и поне веднъж месечно през активния сезон да проверява изпълнението й;

3. ежегодно да разкрива нови организирани места за къпане, плуване и упражняване на други водни спортове или занимания;

4. при нужда да включва доброволни отрядници в дежурствата за осигуряване по-ефективна охрана и опазване обществения ред в охраняваните водни площи;

5. да подпомага организационно и материално обезопасяването на откритите водни площи, характеризиращи се с повишена опасност от настъпване на удавяния, когато същите се стопанисват едновременно от повече стопани.

(3) Министерството на народното здраве е длъжно:

1. да организира ежегодно курсове за повишаване квалификацията на медицинските кадри по въпросите за спешната помощ при давене;

2. да осигурява медицински кадри и санитарен транспорт за водноспасителните станции и постове през летния сезон;

3. да организира с помощта на народните съвети разкриването на медицински и реанимационни пунктове, като ги осигурява с необходимата медицинска апаратура, съоръжения, медикаменти и извършва ежемесечни проверки на работата им;

4. да определя съвместно с Министерството на финансите начините за изпращане на здравните работници, обслужващи медицинските и реанимационните пунктове на водните площи, и заплащане трудовите им възнаграждения;

5. да организира здравнопросветната дейност, свързана с профилактиката на водните инциденти.

(4) Министерството на народната просвета е длъжно:

1. да организира съвместно с БЧК ученически водноспасителни постове и курсове за млад спасител в училищата и ученическите почивни лагери, устроени край водни площи;

2. да организира изучаването на водноспасителния минимум в предсезонния период и по време на летния организиран отдих сред учениците и студентите;

3. да организира ежегодно преди приключването на учебната година чрез директорите на училищата провеждането на разяснителна работа сред учениците относно мерките за предпазването им от удавяния;

4. да организира чрез окръжните съвети за народна просвета водноспасителната дейност в летните ученически почивни лагери на народните съвети и студентските почивни станции, устроени край водни площи;

5. да оказва съдействие на БЧК за привличане на ученици, студенти и учители в курсовете и състезанията по водно спасяване, както и за участието им в обществените дежурства на водноспасителни постове;

6. да оказва съдействие за освобождаване на студенти и ученици от летните бригади, за да бъдат назначавани за водни спасители;

7. да оказва съдействие на БЧК за подготвяне на студентите от ВИФ „Г. Димитров“ от специалностите „плуване“, „водна топка“ и „скокове във вода“ за водни спасители и съдии по водно спасяване.

(5) Министерството на вътрешните работи е длъжно:

1. да организира осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане;

2. да организира изучаването на водноспасителния минимум от кадрите, които обучава;

3. да оказва съдействие при извършване на проверки по обезопасяването на водните площи;

4. да регистрира, анализира и при поискване от БЧК да му предоставя сведенията за удавянията в страната.

(6) Министерството на машиностроенето и електрониката е длъжно да организира планово производство на водноспасителни съоръжения за нуждите на водноспасителните станции, постове и дежурните по водни бази в достатъчни количества за страната.

(7) Българският червен кръст е длъжен:

1. да оказва методична и консултативна помощ на ведомствата, народните съвети и другите организации по водноспасителната дейност;

2. да организира и провежда широка просветно-профилактична дейност за предотвратяване на водните инциденти;

3. да организира ежегодно курсове за подготовка и преквалификация на изпълнителски и ръководни водноспасителни кадри, млади спасители и други служебни лица, с дейността на които е свързана успешната борба с водния травматизъм; да организира състезания по водно спасяване като продължение на учебната работа с водните спасители.

(8) На Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) се препоръчва:

1. да предоставя по съгласувани графици плувните си басейни в страната за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване, организирани от БЧК;

2. да организира съвместно с БЧК обучението на разрядниците по плуване за водни спасители;

3. да организира успоредно с обучението по плуване на населението изучаването на водноспасителния минимум.

(9) На Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се препоръчва:

1. да съдействува на БЧК при подготовката на водноспасителни кадри;

2. да подпомага чрез морските си клубове БЧК при организиране на обществените водноспасителни постове;

3. да организира към морските клубове леководолазни групи за изваждане от водоемите трупове на удавени граждани.

(10) На Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) се препоръчва:

1. да оказва съдействие на БЧК при подбор на кандидатите за водни спасители и при набирането на водни спасители за щатна работа през летния сезон;

2. да освобождава по искане на БЧК студенти и ученици, правоспособни спасители, от участието им в младежките трудови бригади и да ги оставя на разположение на БЧК за използуването им като спасители;

3. да организира водноспасителната дейност в националните и окръжните младежки бригади.

(11) На Българските професионални съюзи (БПС) се препоръчва:

1. да провеждат заедно с БЧК разяснителна водноспасителна работа в предприятията и почивните домове;

2. да съдействуват за подобряване битовите условия на водноспасителните кадри в страната по време на изпълнението на водноспасителната работа;

3. да обезопасяват и оборудват водноспасителните станции и постове на самостоятелните профсъюзни плажове и басейни;

4. да предоставят по съгласувани графици собствените си басейни на БЧК за обучение на спасители за тренировки и състезания по водно спасяване.

(12) Всички стопани на плувни басейни са длъжни да ги предоставят по съгласувани графици на БЧК за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване.

Чл. 43. Ръководителите на ведомствата, народните съвети, предприятията, социалистическите организации и техните поделения в съответствие с разпоредбите на т. 2 и 4 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) са длъжни:

1. да освобождават за срок до 30 дни в годината работниците и служителите за изпълнение на водноспасителната работа като спасители, обектови ръководители и други такива;

2. да изпращат за срок до 20 дни при поискване от БЧК свои служители и работници, за да участвуват в организирани от същата организация курсове за подготовка и преподготовка на водноспасителни кадри.

Чл. 44. Към предприятията, социалистическите организации и техните поделения и учебните заведения се организират водноспасителни постове, които провеждат целогодишно профилактична работа за предотвратяване водните инциденти сред работниците, служителите и учащите се. Начинът на работа на тези постове ще се определи с инструкция на ЦК на БЧК.

Глава седма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 45. (1) Ръководителите на ведомствата, народните съвети, предприятията, социалистическите организации и техните поделения и съответните длъжностни лица за нарушение разпоредбите на чл. 31, ал. 1, 3 и 5 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се наказват съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) с глоба до 200 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба до 300 лв.

(2) Посочените в ал. 1 ведомства, предприятия, организации и длъжностни лица за нарушение разпоредбите на чл. 43 се наказват съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 ЗНЗ с глоба до 100 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба до 200 лв.

Чл. 46. Който наруши разпоредбите на чл. 23, ал. 2, 3 и 4, чл. 26, 27, 28, чл. 32, ал. 3, чл. 36, ал. 2, т. 3, чл. 38, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 40, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 ЗНЗ с глоба до 100 лв.

Чл. 47. Воден спасител, който допуска системно нарушения поради небрежност, незнание или груби грешки при упражняване на дейността си или се държи грубо и непристойно, с което уронва престижа на водното спасяване, ако не подлежи на по-тежко наказание, се лишава от право да извършва водноспасителна дейност за срок от един месец до две години съгласно чл. 102 ЗНЗ.

Чл. 48. Който наруши разпоредбите на правилника извън случаите по чл. 45, 46 и 47, се наказва с глоба до 50 лв. съгласно чл. 101 ЗНЗ.

Чл. 49. При нарушение по обезопасяването на водните площи контролните органи имат право да спират използуването им до отстраняване на нарушението съгласно чл. 21, т. 3 ЗНЗ.

Чл. 50. (1) Нарушенията по чл. 45 съгласно чл. 103, ал. 1 ЗНЗ се установяват с актове, съставени от служителите към дирекциите „Народно здраве и социални грижи“ на ОНС (СНС), от държавните санитарни инспектори и длъжностните лица при МНЗ, определени от министъра на народното здраве. Нарушенията по чл. 46, 47 и 48 се установяват от същите служители, санитарни инспектори и длъжностни лица, членовете на обществените комисии по водно спасяване и обектовите ръководители като представители на тези комисии.

(2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 47 се издават от министъра на народното здраве или упълномощено от него лице.

(3) Наказателните постановления за нарушенията на чл. 45, 46 и 48 се издават от министъра на народното здраве, от главния държавен санитарен инспектор, от директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции и началниците на дирекциите „Народно здраве и социални грижи“ при ОНС (СНС) в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението, съгласно чл. 103, ал. 5 ЗНЗ.

(4) Длъжностните лица по ал. 3 издават и заповедите за спиране на използуването на водните площи по чл. 49.

(5) При явно маловажни случаи на нарушения контролните органи могат да наложат на място глоба в размер до 5 лв. срещу квитанция съгласно чл. 103, ал. 6 ЗНЗ.

Чл. 51. (1) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления (заповеди) се извършват съгласно раздели II, III, IV и V от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) „Повторно извършено“ е административното нарушение, извършено в едногодишен срок след влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение съгласно чл. 104, ал. 2 ЗНЗ.

Чл. 52. Обжалването не спира прилагането на мерките по чл. 49 съгласно чл. 105, ал. 5 ЗНЗ.

Заключителни разпоредби

§ 1. Този правилник се издава на основание т. 3 и 7 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет от 15 януари 1968 г. за подобряване на водноспасителната дейност в страната (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и § 2 от заключителните разпоредби на ЗНЗ и във връзка с чл. 71 с.з.

§ 2. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 се прилагат от 1 юни 1983 г.

§ 3. Отменя се Правилникът за организация на водноспасителната дейност (ДВ, бр. 58 от 1977 г.).

§ 4. Правилникът е съгласуван с Министерството на правосъдието, Министерството на народната просвета, Министерството на финансите, Министерството на строителството и архитектурата, Министерството на машиностроенето и електрониката, Националния аграрно-промишлен съюз, Главната прокуратура, Българските професионални съюзи, Димитровския комунистически младежки съюз, Българския съюз за физкултура и спорт, Организацията за съдействие на отбраната, Държавния комитет по туризма и Комисията по териториалното и селищното устройство към Министерския съвет.

Приложение № 1 към чл. 18, ал. 1

Нормативи за разкриване и обзавеждане на спасителна станция и самостоятелен пост

I. Спасителна станция

Организира се при 5 и повече спасителни постове и включва следните елементи:

1. Наблюдателна кула – на всеки 5 спасителни поста:

а) тяло на кулата със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта, профилактични табла;

б) сигнално средство за тревога – сирена или камбана;

в) свързочни средства – телефон и радиопост;

г) средства за флагова сигнализация;

д) ракетно устройство;

е) пеленгаторно устройство;

ж) бинокъл – морски тип или рогатка;

з) високоговорително устройство или мегафон;

и) секундомер;

к) справочна литература и документи (табл. на Бофорт, схема на спасителната станция с дневник и радиоприемник);

л) термометри за вода и въздух;

м) комплекти резервни плаващи знаци и табелки – ограничителни, означителни, насочващи, за подводна работа и др.

2. Спасителен пост в състава на спасителната станция:

а) спасително въже;

б) профилактично табло;

в) сигнално средство – рупор или мегафон;

г) свирка;

д) спасителна топка;

е) ракетно устройство;

ж) радиотелефон;

з) сигнални флагове;

и) дневник;

к) спасително-наблюдателна вишка със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта;

л) комплект за гмуркане № 1 (перки, маска и шнорхел);

м) спасително облекло по табел на БЧК.

3. Спасителна лодка с гребла – на всеки 5 спасителни поста. Обзавеждане на лодката – съгласно изискванията на ДИК.

4. Спасителен моторен катер – на всеки 10 спасителни поста. Обзавеждане – съгласно изискванията на ДИК.

5. Комплекти плаващи знаци, спасителни съоръжения, табелки, маркери, облекло и др. съобразно щата и наличната техника с 20% резерв за подмяна.

6. Учебно-тренировъчни средства:

а) учебни манекени тип ПИТЕ и АМБУ – по един на 5 спасителни поста;

б) комплекти тренировъчен инвентар (дихателни мехчета, сигнални и свързочни средства и др.) – по един на 10 и повече спасителни постове.

7. Работни помещения:

а) командно-свързочен възел;

б) реанимационен пункт;

в) хангар за плавателни средства;

г) склад за инвентар и облекло;

д) помещение за горивно-смазочни материали (ГСМ).

8. Медицински звена:

а) медицински пункт;

б) медицински реанимационен пункт;

в) подвижен реанимационен екип със санитарна линейка. Обзавеждане – по нормативи на МНЗ.

При географски обособени и изолирани плажове или брегови ивици се допуска:

а) организирането на спасителната станция и при по-малко от 5 спасителни поста;

б) спасителна гребна лодка (или с извънборден двигател) и при по-малко от 5 спасителни поста;

в) спасителен моторен катер и при по-малко от 10 спасителни поста;

г) медицински пункт или медицински реанимационен пункт и при по-малко от 5 спасителни поста.

9. Спасителен леководолазен пост.

За спасителни станции, осигуряващи зона на спасяване с дълбочина между далечните плаващи знаци и брега, не по-малка от 10 м:

а) леководолазни комплекти № 3;

б) портативен въздушен компресор за високо налягане (над 150 атм);

в) радиотелефон;

г) комплект съоръжения за подводно търсене, навигационни знаци за подводна работа, маркери и др.;

д) леководолазен дневник.

Подробности по обзавеждането – съгласно Правилника за леководолазната работа. Леководолазният пост носи дежурство в моторните спасителни катери.

II. Самостоятелен спасителен пост:

а) спасително въже;

б) профилактично табло;

в) сигнално средство – рупор или мегафон;

г) свирка;

д) спасителна топка;

е) ракетно устройство;

ж) радиотелефон;

з) сигнални флагове;

и) спасително-наблюдателна вишка със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта;

к) спасителна лодка с гребла или извънборден двигател;

л) бинокъл;

м) санитарна чанта със спешен набор;

н) комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери и табелки;

о) комплект за гмуркане № 1;

п) термометър за вода и въздух;

р) дневник;

с) спасително облекло;

т) върлина с дължина 5-6 м (само за плувни басейни).

Всички спасителни средства и съоръжения, спасителните облекла и плавателните средства се оцветяват в приетия за морското аварийно обзавеждане оранжев цвят и носят емблемата на водноспасителната служба.

Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1

Схема за определяне район на действие и зона на спасяване на спасителните станции

Под район на действие на спасителната станция се разбира акваторията(водната повърхност), заключена между бреговата ивица и дъгата от окръжността, описана от центъра на спасителната станция, с радиус, равен на далечината на наблюдението (видимостта) с въоръжено око (бинокъл) през деня, равняващо се на 1200 м (от такова разстояние се забелязва главата на плувец).

Във всички точки на района на действие техническите средства на станцията трябва да са в състояние да окажат помощ на човек, взет от повърхността (уморен плувец, екипаж на обърната лодка или ветроходен съд и др.).

Под зона на спасяване на спасителната станция се разбира акваторията, в която техническите средства на станцията дават най-голяма възможност да се спаси човек, взет не само от повърхността, но и изваден от дъното. Зоната на спасяване се ограничава от бреговата ивица и дъгата на окръжността, описана от центъра на спасителната станция с радиус, който се определя по формулата:

V км/час Х Т4/мин

Р

=

________________________

Х

1000,

60

където

Р е радиусът на окръжността на зоната за спасяване в метри;

V – скоростта на катера (лодката), с който разполага станцията, в километри в час;

Т4 – общото време за придвижване на катера, лодката или спасителното средства до мястото на инцидента;

Т4 се изчислява от разликата:

Т0 – (Т1 + Т2 + Т3),

където:

Т0 е максимално допустимо време за престой на човек под водата с оглед шансовете за спасяването му (около 6 минути – приблизително периода на клиничната смърт); в този срок следва да се окаже и първата медицинска помощ;

Т1 – времето за оповестяването на инцидента – от момента на откриване на нещастния случай от наблюдателя до момента на даване на тревога – приема се около 30 сек.;

Т2 – времето от момента на даването на тревога до момента на тръгването на катера, лодката или спасителното средство към мястото на инцидента – приема се също около 30 сек.;

Т3 – времето, необходимо за търсене на потъналия човек от спасителя или леководолаза – приема се максимално до 3 мин.

Величините Т1, Т2 и Т3 зависят от степента на тренираност на личния състав и от състоянието на техническите средства на станцията. Важно задължение на личния състав на спасителната станция е чрез системни тренировки непрекъснато да снижават тези стойности, което ще даде възможност за транспортиране на пострадалия в мястото за първа помощ много по-рано и с по-големи шансове за възстановяване.

Ако заместим във формулата посочените приблизителни стойности, ще получим:

Т4 мин = 6 – (0,5 + 0,5 + 3) = 6 – 4 = 2, това означава, че максимално допустимо време за придвижването на спасителните средства до мястото на инцидента е 2 мин.

За да определим радиуса на зоната на спасяване (приемаме средна скорост на катера 20 км/час), заместваме цифровите стойности и получаваме:

20 Х 2

Р

=

_______________

Х

1000

=

667 м.

60

От формулата се вижда, че за станции, разполагащи със спасителен катер със скорост 20 км/час, зоната на спасяване ще има радиус 667 м; ако съответно изчислим радиуса на зоната на станция, разполагаща само с гребна лодка (около 10 км/час), радиусът ще бъде намален на около 350 м. По същия начин може да се определи и радиусът на зоната на спасяване на отделен спасителен пост, който не разполага с технически средства, а разчита само на спасителите. В този случай при средна скорост на плувеца-спасител от 2 до 3 км/час зоната ще има радиус от 50 до 100 м.

Посочените норми трябва да се използуват при определяне на охранителните райони, щата и техническите средства на спасителните станции, като се вземат пред вид всички местни условия.

Тагове:
Публикувано в VII. Нормативна уредба, Новини и коментари | No Comments »

Нормативни документи на БЧК за квалификационните степени “Старши спасител” и “Инструктор по водно спасяване”

Публикувано от Жоро & Жоро на 12.10.2010

Изисквания на Водноспасителната служба при БЧК участие в курсовете за квалификационните степени:

“Старши спасител”

“Инструктор по водно спасяване”

Тагове: , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Най-после вкарват джетовете в регистър

Публикувано от Жоро & Жоро на 25.06.2010

Плавателните съдове тип джет и приравнените към тях да се вписват в отделни томове в регистровите книги на малките кораби в дирекциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във Варна, Бургас, Русе или Лом.

Това предвижда Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за вписване в регистъра на корабите (ДВ, Бр. 7 от 2003 г.), издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ. бр.44 от 11 Юни 2010г.

Досега те не подлежаха на вписване в регистъра подобно на водните колела, академичните лодки, кану, каяк, надувните лодки и сърфовете.
За да бъде вписан джетът, собственикът му трябва да приложи към заявлението си документ, установяващ основанието за придобиване на плавателния съд, нотариално заверена декларация, че той не е регистриран в друго пристанище, както и декларация за съответствие съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих.
Заедно с пристанището на регистрация, името и адреса на собственика и основанието за придобиване в регистровите книги за джетовете ще се вписват и техническите им характеристики – марка и модел, година на производство, мощност на двигателя и тип на движителя, номерата на корпуса и двигателя. В зависимост от мястото на регистрация плавателните съдове ще получават регистров номер, състоящ се от буква – А за Бургас, В за Варна, Р за Русе и Л за Лом, и 4 цифри. Той ще се изписва на двата борда в носовата част на джетовете, като височината му не трябва да е по-малка от 10 см.
Към джетовете се приравняват всички моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 кВ, предвиждат промените в допълнителната разпоредба.
Създаването на специален регистър за джетовете е отдавнашна идея на работещите в сферата на водното спасяване и морския туризъм заради честите инциденти с мощните машини. Специалисти от Морска администрация и Гранична полиция от години коментират, че е парадоксално единственото законово изискване към водните мотори, които могат да отнемат и живот, да е застраховането им.

Тагове: , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба, Новини и коментари | No Comments »

Инструкция № 1 за водноспасителната дейност в „детските лагери“

Публикувано от Жоро & Жоро на 27.05.2010

ИНСТРУКЦИЯ № 1

ОТ 3 ЮЛИ 1997 Г.

ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЕТСКИ И УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

Обнародвана, ДВ, бр. 57 от 18 юли 1997 г.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С тази инструкция се определят условията и редът за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи при провеждане на детския и ученическия отдих и туризъм.

Чл. 2. Инструкцията определя правата и задълженията на организаторите, длъжностните лица в почивните бази и ръководителите на почивните групи в реализирането на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, ползвани  организирано от деца и ученици.

Раздел II

Изисквания към водната площ и плажната ивица

Чл. 3. Участъкът от плажната ивица, който се ползва за ученически отдих, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е отделен от съседните терени и обозначен с указателни табели за разположението на почивните групи;

2. да е осигурен с чадъри за медицинските лица, спасителите, за началника на почивната смяна и минимум по един чадър на група.

Чл. 4. Мястото за къпане следва да отговаря на следните изисквания:

1. общата водна повърхност осигурява по 2—4 кв. м площ за къпещо се дете или ученик;

2. дълбочината на водата в района на къпане е от 0,70 до 1,50 м;

3. границите на определеното място са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние помежду им от 10 до 15 м;

4. да няма водовъртеж в реките и придънни течения в морето;

5. скоростта на водното течение е до 0,5 м/сек;

6. релефът на дъното е безопасен, задълбочаването е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, тиня, водорасли и подводни храсти.

Чл. 5. Когато в близост до водната площ, определена за къпане, съществува опасност, посочена в чл. 4, т. 4,5 и 6, опасните места се обозначават с червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Раздел III

Задължения на организаторите на детския и ученическия отдих и туризъм и длъжностните лица в почивните бази

Чл. 6. Организаторът на отдиха:

1. осигурява оборудването, необходимия брой водни спасители и медицински персонал съгласно Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр. 65 от 1996 г.), когато водната площ ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм и няма изградени спасителни постове, станции и медицинско обслужване;

2. осигурява само водни спасители и лекари за времето, през което ще се ползва водната площ, когато тя е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване;

3. изисква документ за правоспособност и личен талон за здравословното състояние и годността на водните спасители, издаден за съответната година;

4. изисква от медицинските кадри документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анестезиология и реанимация към висшите медицински училища;

5. предоставя на началника на почивната смяна нормативните актове, които определят правата и задълженията на длъжностните лица в почивната база, уреждащи ползването на водните площи.

Чл. 7. Началникът на почивната смяна, ръководителите на групите, ръководителят на физкултурната, спортната и туристическа дейност, медицинските лица, спасителите и инструкторите носят отговорност за живота и здравето на децата и учениците.

Чл. 8. Началникът на почивната смяна:

1. съвместно със старши спасителя провежда инструктаж на целия състав в почивната база;

2. утвърждава със заповед реда за придвижване на почиващите деца и ученици до плажното място и обратно, действията при евентуален нещастен случай, отговорностите на длъжностните лица и изискванията към къпещите се;

3. съвместно с лекаря и водните спасители определя дневното разписание за плажната дейност съобразно хидрометеорологичните    условия;

4. контролира действията на длъжностните лица и почиващите деца и ученици по време на процедурите при къпане и предприема незабавни мерки за предотвратяване на произшествия.

Чл. 9. Ръководителите на почивните групи:

1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от почивната база до водната площ и обратно;

2. обозначават върху пясъчната ивица местата на съответните групи и настаняват децата и учениците на определените места;

3. следят за реда и дисциплината по време на въздушните и водните процедури;

4. ежедневно информират лекаря за болните и неразположените деца и ученици;

5. влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им;

6. не допускат отклонение на почиващите от района на плажната ивица, определена за групата, както и самоволното им влизане във водата.

Чл. 10. (1) Спасителите и инструкторите по плуване и водни спортове носят отговорност за безопасността на почиващите при къпане, обучение по плуване, спортни прояви, игри и развлечения във водата.

(2) Когато спасителите са двама и повече, организаторът на отдиха определя със заповед единия за старши.

Чл. 11. Спасителите са длъжни да:

1. проверяват преди къпане годността на спасителните средства и съоръжения;

2. измерват ежедневно температурата на въздуха и водата, да се информират за скоростта на вятъра, за степента на вълнение на морската вода и да нанасят данните на информационното табло;

3. издигат ежедневно съответния сигнален флаг;

4. проверяват ежедневно състоянието на дъното в зоната на спасяване и сигнализират опасните места;

5. провеждат инструктаж преди къпане с децата и учениците за основните правила и изисквания при къпане, като обръщат внимание на състоянието на дъното, степента на вълнение и наличието на придънно течение;

6. наблюдават непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения им за охрана район, като имат постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

7. спират незабавно къпането на децата и учениците при поява на предпоставки, криещи опасност за живота им;

8. поддържат постоянна връзка със съседните спасителни постове;

9. водят дневник за водноспасителната и плажна дейност, в който ежедневно нанасят определеното от началника на смяната разписание за плажната дейност, описват обстоятелствата при възникнали инциденти и оказаната помощ при тях; дневникът се представя в края на смяната на организатора на отдиха.

Чл. 12. Медицинските лица са длъжни да:

1. присъстват на плажа по време на провеждане на въздушните и водните процедури на децата и учениците;

2. оказват незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми;

3. проверяват наличието и годността на медицинската апаратура и медикаментите и при тяхна липса или негодност незабавно сигнализират началника на смяната;

4. установяват и поддържат връзка със съседните медицински и реанимационни пунктове.

Чл. 13. Упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност става само с изричното съгласие на началника на почивната смяна при наличие на правоспособни инструктори, извън зоната за къпане, при използване на спасителни жилетки, взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

Чл. 14. Инструкторите по плуване обучават децата и учениците само когато по същото време във водата няма други къпещи се групи.

Раздел IV

Задължения на децата и учениците

Чл. 15. При провеждане на организирания отдих и туризъм децата и учениците са длъжни да:

1. спазват установения ред и изискванията за ползване на водната площ;

2. се къпят само в определената за тях и ограничена с плаващи знаци водна площ;

3. наблюдават другарите си при къпане и да сигнализират водните спасители и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата;

4. изпълняват разпорежданията на спасителите и ръководителя на групата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Тази инструкция се издава на основание чл. 6 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. (ДВ, бр. 65 от 1996 г.) и отменя Инструкция № 9 за водното спасяване в ученическите лагери (ДВ, бр. 41 от 1976 г.).

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | 1 Comment »

Курс за “Воден спасител на открити водни площи и море” – нормативни изисквания

Публикувано от Жоро & Жоро на 04.03.2010

Курсът за обучение, за квалификационната степен “Воден спасител на открити водни площи и море”се провежда съгласно  “Инструкция за организиране на курсове за водни спасители“, утвърдена от Националния съвет на БЧК с решение №9, протокол №1 от 25.01.2008г. Инструкция е изготвена на основание Закона за Българския Червен кръст (обнародван в ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г.) и Наредбата за водно спасителната дейност и обезопасяването на водните площи (приета с Постановление №182 на Министерския съвет от 24.07.1996 г., обнародвана в ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г.).

Курсът дава право на професионална работа на морски плажове и плажове на открити водни площи във вътрешността на страната. Организира се от Областните Съвети на Българския Червен кръст /Обл. С на БЧК/.

Условия за участие в курса

Кандидатите за курса  “Воден спасител на открити водни площи и море” трябва:

  • да са  завършили успешно курс за спасители на плувен басейн – “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”.

  • да са навършили 17 години.

  • да подадат заявление до директора на секретариата на Обл. С на БЧК, за включване в курса. За лица не навършили 18 години и невстъпили в брак се изисква писмено съгласие на родителите или попечителите, съгласно чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството и чл.12, ал.3 от Семейния кодекс.

  • да представят медицинско свидетелство удостоверяващо физическа годност за занимания с плуване и гмуркане.

  • да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Приемен изпит

  • 100м. свободен стил /на гърди/ за 1.50 мин.

  • 25м. бруст /без време/.

Документи за правоспособност

Преминалите курс за “Воден спасител на открити водни площи и море” получават чрез съответния Обл. С на БЧК свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК, след успешно полагане на заключителния изпит.

Документа за правоспособност на “Воден спасител на открити водни площи и море” дава право на професионална работа след представяне на заверен талон за текущата година.

Източник:

Дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК

Тагове: , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Класификация на професията „Спасител на плаж”

Публикувано от Жоро & Жоро на 28.02.2010

В Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България, професията „Спасител на плаж” е класифицирана в Клас 5 – персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната.

Групата в която е включена професията „Спасител на плаж” е 516 – полицаи и друг персонал, осигуряващ защита и сигурност.
В тази група са обхванати лицата, които охраняват хора и собственост срещу пожар и други рискове, поддържат реда и закона. Задачите им обикновено включват: превенция, борба и гасене на пожари, спасяване на хора, имущество и стоки по време на пожари и големи инциденти; поддържане на реда и закона, защитаване на лица и имущество от рискове и беззакония; арестуване на лица за нарушения на закона; управление на пътния трафик; контрол и поддържане на дисциплината в затворите и подобни институции. В задачите може да бъде включен контрол над други работници.

В Единична група 5169 – персонал, осигуряващ защита, некласифициран другаде, заедно с професиите „Ловен надзирател”, „Охранител”, „Пазач, въоръжена охрана”, „Патрул, служби за сигурност”, „Планински спасител”, „Полски пазач-пъдар”, „Прелезопазач”, „Риболовен надзирател”, „Горски стражар”, „Оперативен дежурен”, „Организатор охрана”, „Спасител при бедствия, аварии и катастрофи”, „Спасител на ски-писта”, „Оператор сигурност”, „Рентгенов оператор”, под код 5169-1009 се намира професията „Спасител на плаж”.

Ползвани източници:

http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/metodology.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=317

Тагове: , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Длъжностна характеристика – образец

Публикувано от Жоро & Жоро на 28.01.2010

Име на фирма

Длъжностна характеристика на длъжността

„Спасител на морски плаж”




Клас по НКП: – нискоквалифицирани работници в търговията и услугите

НКП: 9153



Длъжностни задължения


  1. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверената му за охрана зона на спасяване, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

  2. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство районът на действие на спасителния пост, като има постоянна готовност за сигнализиране и предприемане на спасителна акция;

  3. Извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигането на медицински специалист;

  4. Проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване, ежедневно преди постъпване на дежурство;

  5. Уведомява писмено стопанина на плажа при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;

  6. Поддържа личната си подготовка на необходимото ниво за извършване на спасителни акции.


Основни отговорности


  1. Не допуска къпането на деца под 10 годишна възраст във водата без придружител;

  2. Носи отговорност за повреждане на спасителния инвентар при неправилно ползване и съхранение.



Подчиненост, връзки и взаимоотношения


  1. Йерархически – в ежедневната работа е подчинен на Началника на спасителната станция или на Старши спасителя на плажа;

  2. Функционални – в ежедневната работа е във връзка и взаимоотношение с длъжностите:

  • управител на плажа;

  • лекар;

  • медицинска сестра


Изисквания за заемане на длъжността


  1. Образователно квалификационни изисквания за длъжността – основно образование и навършени 18 години

  2. Професионално – квалификационни изисквания за длъжността

  • Свидетелство за воден спасител

  • Заверен за настоящият сезон личен талон на водния спасител с направен медицински преглед


Необходима компетентност за заемане на длъжността


Трябва да познава:

  • Нормативните актове и вътрешните инструкции свързани с дейността на водния спасител



Настоящата длъжностна характеристика може да бъде изменяна и допълвана от работодателя при промяна на изискванията и задълженията, произтичащи от нормативни или структурни промени.




Утвърдил:………………………

(Име и Фамилия на работодателя)





Запознат съм с (имам екземпляр от) длъжностната характеристика.


Дата:…………..

Работник:………………………………………………………………….

Подпис на работника:…………………..

Изтегли: Длъжностна характеристика на длъжността „Спасител на морски плаж”



Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Закон за устройството на черноморското крайбрежие

Публикувано от Жоро & Жоро на 21.01.2010

ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

В сила от 01.01.2008 г.

Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със:

1. условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване;

2. правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.

Чл. 2. Основните цели на закона са:

1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие;

2. осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг;

3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;

4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;

5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;

6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство.

Чл. 3. Черноморското крайбрежие обхваща частта от:

1. територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториалното море;

2. акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега.

Чл. 4. (1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5.

(2) Достъпът на гражданите до обектите по ал. 1 се осигурява чрез предвижданията на:

1. устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща териториите по ал. 1;

2. схемите по чл. 22, ал. 1, т. 2.

(3) За части от територията на обектите по ал. 1 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.

Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата на съответната община.

(2) Актовете и действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, свързани с развитието и устройството на Черноморското крайбрежие, са публични и не представляват класифицирана информация, с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

Глава втора.
КРАЙБРЕЖНА ПЛАЖНА ИВИЦА. ПОЛЗВАНЕ

Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.

(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:

1. морските плажове;

2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;

3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;

4. пясъчните дюни;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност.

(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.

(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.

(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;

2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;

3. организира процедурите за определяне на концесионер;

4. сключва концесионните договори;

5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;

6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.

Глава трета.
ЗОНИ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТА

Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

1. зона „А“ с режим на особена териториалноустройствена защита;

2. зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.

Чл. 10. (1) Зона „А“ обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.

(2) В зона „А“ се забраняват:

1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни;

2. строителството на плътни огради;

3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, освен в случаите по чл. 4, ал. 3;

4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения;

5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

6. изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

7. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

8. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) В зона „А“ извън територията на морските плажове се разрешават:

1. изграждането на пристанища и пристанищни съоръжения, на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, на пречиствателни станции, както и на други обекти на техническата инфраструктура, необходима за обслужване на урбанизираните територии, непопадащи в забраните по ал. 2;

2. строителството на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;

3. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения;

4. осъществяването на дейностите по ал. 4, т. 5 – 7, както и на други дейности, непопадащи в забраните по ал. 2;

5. изграждането на подводни или плаващи обекти в акваторията по чл. 3, т. 2, свързани с туристическата функция на крайбрежието.

(4) На територията на морските плажове се разрешават:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;

2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;

3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;

4. изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;

5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;

6. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности;

7. извършването на изследвания, свързани с опазване на околната среда.

(5) Обектите по ал. 4, т. 2 могат да заемат общо:

1. до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м – на морските плажове с площ до 40 дка;

2. до 1 на сто от площта на морския плаж – на морските плажове с площ над 40 дка.

(6) Териториите от зона „А“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 11. (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.

(2) В зона „Б“ се забраняват:

1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) Териториите от зона „Б“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 12. В зона „Б“ се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със:

1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – средно, с височина до 15 м;

2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,2;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 10 м;

3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 40 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,8;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,0 м;

4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.

Чл. 13. (1) Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти в зона „А“ и в зона „Б“ се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.

(2) При липса на техническа инфраструктура по ал. 1 тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.

(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 14. (1) Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с републикански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата.

(2) Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и велосипедно движение се определят с подробен устройствен план за съответната територия на общината.

(3) Собствениците на недвижими имоти, през които подробният устройствен план предвижда преминаване на обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в полза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за устройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на плана.

(4) При отказ на собствениците да учредят право на преминаване в срока по ал. 3 имотът или част от него се отчуждава в полза на съответната община при условията и по реда на Закона за общинската собственост.

Чл. 15. Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи.

Чл. 16. (1) Инвестиционните проекти за разрешените по този закон обекти, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията, след което се одобряват от главния архитект.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) В състава на съвета по ал. 1 задължително се включват представители на регионалните служби на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и продоволствието, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на отбраната, на Министерството на здравеопазването и на съответния областен управител, по един представител на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и представители на общинската администрация, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на територията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в територии за културно-историческа защита, и такива, засягащи единични културни ценности, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване с Министерството на културата по реда на Закона за културното наследство.

(4) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в защитени територии или в защитени зони, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване, извършено по реда на Закона за защитените територии или на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 17. Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.

Глава четвърта.
УСТРОЙСТВО НА КРАЙБРЕЖИЕТО

Чл. 18. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:

1. специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;

2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1;

3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за:

а) съществуващи урбанизирани територии;

б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони „А“ и „Б“;

4. специализирани планове за земеделските земи, горите и земите от горския фонд, защитените територии и зони и нарушените територии, които се изработват и приемат по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за горите, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.

(2) Плановете по ал. 1, т. 2 – 4 съдържат правила и нормативи за прилагането им.

(3) Плановете по ал. 1, т. 2 и 3 се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не противоречат на този закон.

(4) Изискванията за обема, съдържанието, техническото изпълнение и оформяне на устройствената схема и плановете по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на територията.

Чл. 19. (1) Създаването, общественото обсъждане, съгласуването, разглеждането и одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 18, ал. 1, т. 1, както и на нейните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Общественото обсъждане и съгласуването на тези планове се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Общите устройствени планове по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник“. Заповедта за одобряване на плана е окончателна и не подлежи на обжалване.

(4) Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и одобряването на подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3, както и на техните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(5) Одобряването на устройствената схема по ал. 1 и на плановете по ал. 2 и 4 се извършва след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Екологичната оценка е част от устройствената схема и от съответния план.

Чл. 20. Със специализираната устройствена схема за Черноморското крайбрежие се определят:

1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;

2. териториите за извършване на стопанска дейност;

3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;

4. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;

5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;

6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.

Чл. 21. (1) С общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане се определят:

1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места и селищни образувания, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони по критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и на културните ценности;

3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;

4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии;

5. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии;

6. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;

7. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.

(2) В общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1 се отразяват:

1. границите на крайбрежната плажна ивица, определени по реда на чл. 6;

2. границите на зоните по чл. 10, 11 и 12;

3. териториите на защитените и рекреационните гори;

4. териториите на защитените територии и защитените зони;

5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) териториите и участъците от акваторията със статут на културни ценности;

6. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително охраната и контрола на държавната граница.

Чл. 22. (1) Към подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3 се изработват специализирани схеми за:

1. прилежащата акватория;

2. преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове.

(2) Със схемите по ал. 1, т. 1 се определят зоните за:

1. санитарна охрана и къпане;

2. развитие на водни спортове;

3. подводна археология и подводен туризъм;

4. пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за други съоръжения или обекти, свързани с туристическата функция на крайбрежието и стопанския риболов;

5. осъществяване на дейности, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(3) Одобряването на схемите по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като се спазват определените райони на съществуващо и перспективно ползване на водите и на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 23. За нарушаване на разпоредбите на чл. 10, 11, 12, 15, 17 и на § 3 физическите лица се наказват с глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 24. (1) Физическо лице, което ограничава свободния достъп до морски плаж или определя такси за това, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., а при повторно нарушение – до 12 000 лв.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 12 000 лв., а при повторно нарушение – до 24 000 лв.

Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, както и от длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица, освен ако в закон е предвидено друго.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Задължителни дейности на морския плаж“ са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.

2. „Морски бряг“ е тясна ивица от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето. Състои се от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и сушата.

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Активна плажна площ“ е площта от морския плаж, която се ползва:

а) за осъществяване на задължителните дейности;

б) за поставяне на преместваеми обекти, с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа;

в) от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваемите обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания.

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Плажни принадлежности“ са чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други, използвани от посетителите на морския плаж.

§ 2. За неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Ръководителите на търговските дружества и предприятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на Черноморското крайбрежие, които при производствената си дейност отделят вредни вещества, включени в приложения I и II на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необходимите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните норми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.

§ 4. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона.

§ 5. (1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове.

(2) Незаконно изградените обекти на територията на морските плажове и на обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 се премахват от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, като строителните площадки се рекултивират от тях след премахването на обектите.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

§ 6. Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.

§ 7. Сключените до влизане в сила на този закон концесионни договори за части от крайбрежната плажна ивица, се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон и на Закона за концесиите, както следва:

1. за морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга;

2. за морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга, а предвижданията на подробните устройствени планове се включват по реда на чл. 70, ал. 3, т. 3 от Закона за концесиите като задължение за допълнителна инвестиция от страна на концесионера, която включва извършване на частични строително-монтажни работи, необходими за реализиране на подробния устройствен план;

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) за морските плажове с действащи концесионни договори, които включват пясъчни дюни, площта на дюните остава в концесионната площ до прекратяване на концесионния договор;

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) извън случаите по чл. 7, ал. 3 срокът на всички действащи концесионни договори се удължава при съгласие на концесионера до 31 декември на годината, в която изтича договореният срок на концесията.

§ 8. Границите на зона „А“ и зона „Б“, определени в чл. 10 и 11, се отразяват служебно в 6-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти – по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър, или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 34 от 2000 г.) и Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.; отм., бр. 1 от 2001 г.), и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.

§ 9. Наредбите по чл. 6, ал. 7 и по чл. 21, ал. 1, т. 1 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.

§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

————————-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 1 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 67 ОТ 2008 Г.)

§ 53. Започнатите подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 55. Действащите концесионни договори за морски плажове се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 56. Разпоредбата на § 54, т. 2, относно чл. 8, ал. 2, изречение второ, влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Тагове: , , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

Личен талон на воден спасител

Публикувано от Жоро & Жоро на 06.01.2010

Български червен кръст извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност и издава личен талон.

Личният талон е неразделна част от документа за правоспособност на водния спасител. Резултатите от ежегодната проверка за годността и за здравословното му състояние се нанасят в него.

За спасителите, които се назначават сезонно през лятото – талони се издават до 30 май на текущата година.

Всеки спасител при постъпване на работа и ежегодно представя на стопанина на водната площ личен талон със заверен медицински преглед за здравословното си състояние, направен от здравното заведение, което го обслужва по местоживеене.

През последният сезон на някои Черноморски плажове се появиха спасители с фалшиви талони (стар образец, подправяни или не попълнени правилно), както и талони издадени от организации различни от БЧК. Според нормативната уредба, спасителите притежаващи такива талони са неправоспособни. При фатален воден инцидент съществува вероятност да бъде търсена отговорност от този който ги е назначил им на работа.

Личен талон - образец

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline