В последните години обикновено туроператорите организират детския и ученически отдих в частни хотели, като децата се водят на най-близкия градски плаж. Трябва да се знае, че за да се прави това, има определени изисквания, които трябва да бъдат спазени.

Организиран детски отдих на плажа

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, е необходимо да се определи място за „лагера” на плажа. Туроператорът, трябва да уточни с концесионера на плажа това място, като то се огражда и се обозначава с указателни табели.

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар. Това задължение е на туроператора.

Съгласно изискванията, при детски и ученически отдих с до 120 броя на децата е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Дълбочината на водата в района на къпане на децата трябва да е от 0.70 до 1.50 м. Границите на определеното място се обозначават с оранжеви плаващи знаци, поставени от спасителите успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя осигуряващ детския и ученически отдих край водни площи

Спасителят (спасителите) на детските и ученически групи, разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на децата при къпане. Преди първото къпане на плажа спасителят им разяснява организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойки от деца за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на децата лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането, в условия на организиран детски отдих. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят може да запознае децата с водноспасителния минимум, да организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров

За съжаление в страната това е масова практика. В този случай говорим за концесионер, който е воден спасител. След като при него може да работят нередовни спасители, какво да кажем за концесионерите, които хал хабер си нямат от водно спасяване.

Ето и публикацията:

Класа

17 годишният Петър Андреев, ученик в 1-во СОУ в София, спаси от удавяне двама руснаци на градския плаж в Созопол на 1 септември по обяд. Тийнейджърът, в момента стажант спасител, наблюдаваше развълнуваното море от кулата на Първи пост. Чувайки виковете на мъж, който отчаяно ръкомахаше, Петър наду свирката, за да предупреди колегите спасители и тутакси се хвърли във водата. За броени минути момчето стигна до удавника. В това време двамата опитни спасители Светозар Стефанов и Христо Тодоров, яхнали мощен джет, се насочиха към мястото на инцидента, за да помогнат и на давещия се, и на младия си колега. Посинелият мъж бе изваден на брега, а джетът тутакси се върна на мястото, за да помогне и на ДРУГ, вече омаломащен руснак, който също се давеше. Докато джетът го изтегли на брега, тийнейджърът спасител сам доплува до сушата. Руснаците едва се държаха на крака но отказаха медицинска помощ. С мъка спасителите склониха поне единия да посети реанимационния екип, който да му провери пулса и кръвното налягане. „Ние сме от Челябинск, за втори път сме в Созопол, познаваме и плажа, и морето. Ама тия вълни ни повлякоха“, заоправдава се пред „Класа“ по-леко пострадалият чужденец. После и двамата стиснаха ръката на малкия спасител. „С морето шега не бива. Покрай скалите на левия бряг има течение, което повлича хората. Малцина от курортистите го знаят. А като изпаднат в паника, и господ не може да им помогне“, разказа Петър Андреев пред „Класа“. През зимата той се готви да изкара изпитите за спасител, а следващото лято – вече да работи наравно с другите спасители. Висок и кльощав, тийнейджърът тежи 50 килограма. Всяко лято изкарва поне месец в Созопол. От малък мечтае да работи като спасител, а в момента се учи от аса на водното спасяване Светозар Стефанов. „Сърцето ми се обърна заради момчето – призна пред „Класа“ Цоньо Христов, собственик на фирма „Арена“, която е концесионер на созополския плаж. – Кожа и кости е, тия тежки мъже щяха да го повлекат към дъното, ако не бяхме стигнали навреме до тях. Цяла сутрин им свири да не влизат навътре, те обаче се перчат, не му обръщат внимание. Хлапакът им спаси живота! Дано си извадят поука от преживяното.“ Цоньо Христов е треньор по плуване. В школата му в Габрово са се обучавали почти всички спасители, които в момента работят в Созопол. „Тия момчета са особена порода. И рискът, и смелостта са им в кръвта. Никой не е дошъл за заплатата от 1000-1200 лева, друго ги влече към морето. На тях за всичко може да се разчита“, хвали се от работата на спасителите Цоньо Христов. Екипът му включва 9 спасители, някои от тях – с по 10-12 години стаж все на плажа в Созопол. Помага му и опитен реанимационен екип от Пловдив, който периодически се подменя. Напоследък всички са на нокти, защото морето през ден им сервира изненади. В средата на август извадили почти от дъното летовничка от Минск, свестявали я на плажа, после – в реанимацията в Бургас. „Оцеля, дори си доизкара цялата ваканция, ама не посмя повече да нагази в морето. Всеки ден идваше да благодари“, казва Цоньо Христов. Още ги втриса споменът за 26 септември 2007-а, когато на плажа Харманите се наложило да спасяват наведнъж трима – двама чехи и едно момче от Велинград. „Чехите ги измъкнахме ни живи, ни умрели, но оцеляха, а нашето момче не успяхме! Мъка ми е, било сирак, дошло да работи на морето като готвач, да си храни жената и детето. За първи път през сезона влязло да се изкъпе! После разговарях с жена му, още ме стиска за сърцето мъката“, разказва Цоньо Христов. Светозар Стефанов пък си припомня как преди няколко години в последния му работен ден му се стоварили шест инцидента накуп: „6 септември беше, вече шест и половина вечерта. Дойдох да се сбогувам с шефа, на другия ден си заминавах. Един англичанин взе да се дави, извадих го. После – една българка. И още четирима, все рускоговорящи, от най-тежките случаи! Така в извънработно време спасих живота на шестима. Ако си бях тръгнал, щяха да са мъртви“. Спасителите се жалват от ниската култура на летовниците: „Всеки смята, че щом си е платил, може да прави на плажа каквото иска. Да пие, да мърси. С рускоговорящите е най-трудно – не се съобразяват дори с морската стихия. А тя не прощава“, казва Цоньо Христов. И съветва летовниците задължително да поглеждат флага на спасителните кули, преди да влязат в морето.

Елиана Митова

Четейки изготвената отдавна и неприета все още нова проектонаредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи стигам до униформата на спасителите на плажа.

Жълта фланелка, червена шапка и червени гащета. Това ще е новата униформа на спасителите на плажа, според документа. Проектонаредбата е изготвена от експерти на Български Червен кръст (БЧК) и от членове на Националната комисия по водно спасяване (с представители на всички отговорни държавни институции).

Въпросът който аз бих задал веднага е защо са избрани такива цветове за униформа на спасителите. В сега действащата наредба цветът е оранжев. Какво налага промяната в цвета?

Факт е, че в момента спасителите се обличат както си искат. На повечето плажове дори,  те нямат отличителни знаци и най-често са по разноцветни бански. А регламент за цвета на униформата има и сега.

При положение, че няма единна организация, която да организира водноспасителната дейност по плажовете, а това извършват концесионерите и наемателите им, къде е логиката да има единни цветове на униформата на спасителите на плажа.

Как е решен въпроса по света? Отговорът е – различно. Има обаче, един общ принцип.

Униформата на спасителите на плажа касае водноспасителната служба. В държави където има единна водно спасителна служба по плажовете, цветовете на спасителните екипи са еднакви. Това е униформа на организацията. Там където има отделни водно спасителни служби, организирани поединично съществуват и различни по цвят екипи.

Австралия, държавата с най-развито водно спасяване в света е пример и за това. APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, която се занимава с водно спасяване по австралийското крайбрежие има бели фланелки и тъмно сини гащета, спасителите от Бонди бийч са екипирани в изцяло сини, дори светло сини екипи, а на много плажове се срещат и предложените жълта фланелка, червена шапка и червени гащета.

Георги Димитров

Зима е. На вън е студ. Стоя на топло в къщи и си мисля за лятото… за морето… за плажовете… за обезопасяването им…

Дали политиката на българската държава относно отдаването на черноморските плажове на концесия е правилна, не се наемам да взема отношение. Въпросът с обезопасяването им обаче, определено не е решен по най-добрия начин.

Съгласно нормативната уредба обезопасяването на водната площ се извършва от стопанина на плажа (концесионера). Това е институцията, която на практика се занимава с организирането и обезпечаването на водноспасителната дейност на плажа.

Какво обаче, разбира концесионерът от водно спасяване? В повечето случаи отговорът на този въпрос е нищо не разбира.

Голяма част от концесионерите до деня преди да станат такива са се занимавали основно с търговска дейност. Те са абсолютно некомпетентни в областта на водно спасителната дейност и в повечето случаи не го крият.

Държавата е предвидила некомпетентността на стопаните на плажовете (концесионерите) да бъде коригирана с назначаването на всеки плаж на “Старши спасител”, като ръководител на спасителите или спасителната станция.

Дейността на водноспасителната служба се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ. Той може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за “Старши спасител”, пише в Наредбата.

Че на много плажове това не се случва е известно на всички. В повечето случаи ръководителят е верен на концесионера човек, който има претенции, че разбира и от водно спасяване. Той се доверява на някой от спасителите с повече опит и се консултира с него, а резултатът е, че организацията на водноспасителната дейност на плажа няма нищо общо с тази описана в нормативната уредба.

Какво обаче, представлява т.н. “Старши спасител” и как се става такъв?

Курсовете за квалификационна степен “Старши спасител” се организират от дирекция “ВСС” към секретариата на НС на БЧК. Условията за участие в такъв курс са:

- кандидатите да имат стаж, най-малко 10 месеца за последните 5 години преди курса, като “Воден спасител на открити водни площи и море”, или 20 месеца като “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”;

- да представят препоръка от работодател;

- да представят препоръка от областните структури на БЧК по местоживеене;

- да имат завършено средно образование;

- да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Кандидатите за курс, за квалификационна степен “Старши спасител” се приемат без приемен изпит след представяне на изброените документи. Курсът трае няколко дни и преминалите го получават свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК.

Погледнете критериите за участие в този курс. Само първият критерий има истинска стойност свързана с квалификацията на воден спасител. Останалите четири са абсолютно формални.

Трябва да се зададат и редица въпроси относно този курс. Какво точно се изучава в него? Кои са лекторите на курса? Били ли са лекторите някога ръководители на водноспасителна служба на морски плаж? Това ли са правилните критерии за подбор на курсисти?

Дефакто след изкаран курс за“Старши спасител”, съответното лице придобива документ за такъв. Колко обаче, то е компетентно по обезопасяването на конкретен морски плаж и би ли могло да убеди съответния концесионер как точно да се извърши това е друг въпрос. В чести случаи то се явява един послушник на концесионера, който притежава документ и може да бъде поставено на топа на устата при една евентуална проверка. Обезопасяването на плажа обаче, концесионерът извършва както си реши, като безопасността на гражданите остава на заден план.

Така стигаме до следният извод: ако приемем тезата, че концесионерът не е компетентен по въпросите на водното спасяване, то ръководещият водноспасителната служба на плажа “Старши спасител”  има документ за такъв, но компетентността му е спорна.

И така, остават водните спасители. Всичко се струпва на техен гръб. Те правят това което могат, но лошата организация на водноспасителната дейност, която е създадена на плажа им създава допълнителни трудности в нелеката работа.

Съществуват обаче и по-лоши опции: спасителите да са по-малко от нужния брой или въобще да ги няма, плажа да е обезопасен с табели забраняващи къпането или да е неохраняем, водните атракции да са опасни за плажуващите (много често срещан вариант) и т.н. Има и плажове без стопани (абсурд!), които са абсолютно необезопасени.

Абсолютно недопустимо е като се има в предвид, че активния летен сезон по Черноморието е два – три месеца, да има неохраняеми плажни ивици, както и да се подлага на риск живота на плажуващите на охраняемите. Гоненето на по-големи печалби от страна на стопаните на плажове и слабият контрол от страна на държавата създават опасност за живота и здравето на гражданите посещаващи тези места.

Толкова ли много плажни ивици по морето има Република България, та не може да ги обезопаси?

Дали избраният модел за обезопасяване на плажовете е правилен?

Георги Димитров

Изнасяне от водата на удавник посредством транспортната хватка "самолет" - демонстрация по време на тренировка на водноспасителната служба на ММЦ Приморско, 2004 г.

Изнасяне от водата на удавник посредством транспортната хватка "самолет" - демонстрация по време на тренировка на водноспасителната служба на Морски плаж "Китен юг", 2009 г.

Изнасяне от водата на удавник посредством транспортната хватка "самолет" - демонстрация по време на тренировка в к.к. Албена - водноспасителна служба на БЧК Добрич, 2010 г.

Открийте приликите!

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

На всеки плаж се срещат туристи, които не желаят да изпълняват разпорежданията на водноспасителната служба при жълт и особено при червен флаг. Това поражда конфликти, като понякога дори се стига до бой. Истината е, че спасителите нямат правомощията да прилагат физическа сила, а само да правят превенция и да оказват помощ на попаднали във воден инцидент.

При удавяне обаче, винаги има следствие, в което основно даващо показания лице е водният спасител. Нещо повече, в много случаи водещият следствието търси да намери вина в него.

В наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи е записано, че водният спасител не допуска преминаването на граждани зад близките плаващи знаци (шамандури). Той не трябва да допуска и влизането във водата на граждани в нетрезво състояние, както и на деца до 10 годишна възраст без придружител. Това са все конфликтни моменти в които спасителят трябва да участва, за да изпълни служебните си задължения.

Част от гражданите обаче, не желаят да спазват правилата и се явяват нарушители, които никой не санкционира. А те увличат след себе си и други, и създават предпоставки за водни инциденти.

Пример от този сезон бе англичанин, който 6 пъти е ваден от водата от спасител, а на седмия път, когато влиза в морето, умира.

Ясно се вижда, че нормативната уредба в тази област не е добре направена. Няма санкционираща инстанция. Такава трябва да се въведе още от следващия сезон, за да бъде решен проблема.

Т.н. „плажни полицаи” са все още са идеен проект. Те трябва да са тези, които ще пишат актове на нарушителите, ще ги глобяват, а при нужда ще използват и силови средства.

Всъщност и сега при проблем на плажа се вика полиция, но докато тя пристигне конфликта често е приключил. Това което е необходимо да се направи е полицаят да е позициониран постоянно на плажа, като работещ там.

Факт е, че всяко лято от вътрешността на страната към черноморските курорти се командироват полицаи, които да оказват помощ на местните РПУ-та, поради стичането там на хора и криминогенен контингент от цяла България. Факт е и, че най-големите групи от хора през деня са на плажа. Просто е необходимо и полицията да е там.

Георги Димитров

След приключването на летният сезон спасители, работили на различни морски плажове се оплакаха, че работодателите им не са били коректни в заплащането към тях.

Ощетили са ги с парите, не са им дали договореното и т. н. Последният пресен пример е от централният плаж в Созопол.

Понеже и при предни години на отделни места са се случвали подобни ситуации, споделям свой личен опит какво трябва да се прави, ако заподозрете работодателя в некоректност, относно плащането.

Когато се уговаряте за започване на работа на плажа с работодател, винаги питайте за заплатата, колко точно е тя, как точно се плаща, на кои дати точно (ако има аванс колко точно е той), ако има закъснение (възможно ли е въобще да има такова?) до колко дни е допустимо да бъде?

След като вече сте започнали работа, ако при първата дата на която трябва да ви платят не го направят, задължително питайте какво става с парите. Не отлагайте за утре. Освен това, направете организация между вас спасителите, уговорете се и всеки един по отделно да пита работодателя какво става. Обикновено финансовите проблеми не идват в началото, а в края на сезона, но ако се случи още в началото веднага се организирайте и поискайте смяна на условията за плащане. Колкото по рано го направите, толкова по възможно е това да стане.

В началото на сезона концесионерът има нужда от спасители, предстоят проверки и той е зависим от вас. В края на сезона ситуацията е съвсем различна.

Не се хващайте на приказки от типа „ ама какво искате вие?, къде го има това?, къде плащат така заплати?, това не е законно и т.н.”. Заплащането във водното спасяване по морето навсякъде е в сивата икономика и поради тази причина е възможно всичко. Вие обаче, трябва да си го поискате и да го отстоявате.

Най-правилно е след некоректност (нередовност) в плащането да поискате смяна на правилата.

Концесионерът всеки ден има приходи, следователно и всеки ден може да прави разходи.

Промяната в плащането на заплати се прави по следния начин: Събирате се всички спасители, уговаряте се и искате среща веднага с работодателя. Поставяте срок за срещата, ако той не приеме, спирате работа. Колкото по-рано през сезона го направите, толкова по-бързо ще си гарантирате заплатите.

На срещата с работодателя (концесионера) се мотивирате, че заплатата е забавена, не ви е платено към днешна дата, това е сезонна работа и вие сте притеснени, че щом така тръгва от началото има риск да не си получите парите. Конкретната промяна която искате е да ви се плаща всеки ден. Пресмятате колко е дневната ви надница и искате всеки ден в края на работата ви, да ви се плаща надницата. Първият ден в който не ви платят се счита, че от този момент сте прекратили работата си на плажа.

По същият начин се прави и в края на сезона. Просто искате да се премине към вариант на ежедневно изплащане на заплатата.

Описаното по-горе съм тествал лично не веднъж и мога да гарантирам, че е успешно.

Георги Димитров

Чл. 12. от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи гласи: „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч”.

Какво показва реалността по плажовете към днешна дата? Няма морски плаж в България, на който да има назначени на работа по трима водни спасители на пост.

Концесионерите, които отговарят за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи назначават по двама спасители на пост и така осигуряват минимума. При минимум на спасителите обаче, няма как да се изпълни изискването при носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Спасителите имат физиологични нужди при които се налага да напуснат поста, а в такъв момент е нарушена наредбата. Има и почивка за обяд, която регламентирана или не се прави, а на поста остава по един спасител.

Мотивирайки се с Кодекса на труда на много морски плажове спасителите работят на „две смени”. Първата пристига на работа в 8.00 часа и си тръгва в 17.00 часа. Втората идва на работа от 9.00 часа и работи до 18.00 часа. Така като се прибави и по един час обедна почивка работното време на спасителите става 8 часов работен ден.

От гледна точка на Кодекса на труда правилата са спазени, но при подобна ситуация е грубо нарушен Чл. 12. от  Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи.

Има обаче и продължение на абсурда. Проверяващите органи било в лицето на комисии на отдел концесии на МРРБ или такива на областните управи (в чийто състави влизат специалисти по водно спасяване от БЧК) при наличието на двама спасители на пост отчитат в констативните протоколи от проверките, че всичко е наред и спасителните постове са изрядни.

Непредубеден наблюдател следящ ситуацията от страни би си извадил изводи, че концесионерът се стреми да мине по евтино назначавайки по малко спасители въпреки, че нарушава наредбата. По интересно е обаче, какво би си помислил наблюдателят за проверяващите органи. Опциите са няколко: те са некомпетентни и не познават нормативната уредба или те са корумпирани и за това си затварят очите, или тълкуват наредбата като дявола евангелието.

Що се отнася до формалното „разминаване относно работното време” между Кодекса на труда и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи за незнаещите да четат и тълкуват законите е следният прост пример: медицинският персонал в една болница работи на 8 часов работен ден, а болницата работи 24 часа. Аналогът който трябва да се направи е свързан с разминаване на работното време на спасителя с това на водноспасителната служба.

Георги Димитров