Поморие

Черно море спада към междуконтиненталните морета с много специфичен режим на теченията и водните си характеристики.

Голяма част от бреговете му са от свлачищно – абразионен тип. Абразията представлява разрушаване на брега и подводния склон под въздействие на вълните и прибоя.

По българското Черноморие абразионни са бреговете на Шабла, както и Франгенско и Авренско плато в околностите на Варна.

Средната ширина на черноморския шелф (крайбрежното плитководие) е 63 км в българския участък. Най-широк е срещу село Крапец (120 км) а, най-тесен югоизточно от нос Калиакра (31 км).

Средната соленост е 18 ‰ в централните части на морето, а в местата на вливане на големите реки намалява до 13-15 ‰ .

Черно море е с много ниско ниво на приливните колебания. Слънчевият прилив е висок около 4 см, а лунно – слънчевият около 9 см.

Схемата на черноморските течения се определя от ветровия режим, речния отток и формата на бреговете. Повърхностните води се движат край бреговата линия в посока обратна на часовниковата стрелка в два кръга – западно и източно морски. В северозападната част на морето се формира мощно течение, което тече на юг покрай румънския и българския бряг (от вливащите се големи реки в този участък). Източно от Варна към него се присъединява кримското течение и двете обединени под името Южно течение се насочват към Босфора. Южното течение преминава на 5-10 км от брега и е най-силно през зимата и пролетта (поради пълноводието на реките през тези сезони).

След Босфора основната маса крайбрежни води се движи на изток покрай анадолския бряг под името Анадолско течение.

Под тези големи кръгови течения на дълбочина 150-200 м често се установяват течения с обратна посока. В централните части на морето на практика няма течения, а само придвижвания на водните маси в посока на съществуващия вятър.

Теченията пред българския бряг са с непостоянен характер. Те зависят преди всичко от ветровете и сезонната им промяна. През пролетта и зимата, когато преобладават северно североизточни ветрове, преобладават теченията насочени на юг, а през лятото при южни и югозападни ветрове, теченията обръщат посоката си на север. Тогава се наблюдава и явлението упуелинг. При него се осъществява издигане на дълбочинни води – по-студени, солени и богати на хранителни вещества за организмите. Явлението възниква при по-продължително духащи надлъжно – брегови ветрове. Получава се издухване на повърхностния топъл воден слой и излизането от горе на по-студени води. През този период е желателно да се избягва влизането и плуването навътре в морето.

Край географските носове (Калиакра, Емине, Галата и др.) се образуват местни течения (рингове), които могат да обхванат цялата област на шелфа, както и по-голяма дълбочина, затова на тези места също трябва да се избягва влизането във водата. Освен непредсказуемостта на повърхностните течения там, по-голямата дълбочина и скалисто дъно могат да доведат до опасни за живота ситуации. Същите опасности съществуват и при изкуствените носови съоръжения построени за защита на брега от размиване, които се наричат молове (буни). Там трябва винаги да се има предвид, че освен изкуствено създадени течения около издадената част, голяма опасност са и стърчащите от пясъчното дъно метални колове, част от железобетонната конструкция на съоръженията.

Скачането от моловете във водата е опасно и често води до тежки после дици за живота и здравето.

Вълните в Черно море могат да достигнат до 6-7 м, но на практика това се случва твърде рядко. Най-високи вълни се наблюдават през есенно-зимния сезон (февруари е щормов период), а минималните височини са характерни за май – юни.

За Варненския залив са характерни силните североизточни и доста студени ветрове през по-голямата част от годината. Те определят и преобладаващата посока на вълнението.

След затихването на вятъра, вълнението продължава още известно време като бавно затихващ колебателен процес. Вълните стават по-полегати, придобиват симетричен вид и се наричат зиб (мъртво вълнение). Мъртвото вълнение може да се наблюдава на стотици мили от мястото на възникването си.

Отвори линка от долу:

NAUI Курсове за Водолазни Ръководители.

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

В оборудването на медицинският пункт на плажа е задължително да има куфар за спешна помощ. Спасителите трябва да знаят да си служат с амбуто намиращо се в него.

Куфар за спешна помощ

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml

В Черно море има  опасни за човека риби. Това са морската котка,  скорпидът и драконът . Месото на тези риби не е отровно, а опасността идва от шиповете, които те притежават, и които се явяват тяхно защитно оръжие предизвикващо инфекции.

Морска котка - http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dasyatis_pastinaca01.jpg

Морската котка (Dasyatis­ pastinaca) е плоска акулова риба, която се среща в Черно море. Тялото и е ромбовидно, голо и гладко. Гръбната и страна е леко изпъкнала. Коремната е плоска. Опашката е нишковидна, източена като камшик и притежава остър назъбен шип, който стига до 37 см. и съдържа отровен секрет. Той може да пробие неопрен. Убожданията от шипа са много болезнени, трудно заздравяват а могат да доведат и до фатален край.

Тялото на морската котка е гръбно-коремно сплеснато, с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см., а теглото до 10 – 12 кг.

Морската котка е хищник. Тя е дънна риба. Живее на дълбочина от 20 до 80 м. През летните месеци се доближава до брега.

Скорпид - http://64.95.130.5/FishWatcher/Photos/Scorpaena_Porcus_Livorno1.jpg

Друга опасна риба в Черно море е скорпидът (Scorpaena). Той е отровен, но не е смъртоносен. При убождане, в повечето случаи предизвиква алергична реакция

Скорпидът е дънен обитател – хищник. Достига до 500 – 600 г. Лови се както на въдица, така и в мрежа. Отровата му е в основата на гръбните перки и предизвиква болезнени рани, последвани от инфекция. Скорпидът мени окраската си под водата. С изпъкналите си очи е един от най-грозните обитатели на Черно море. Месото му има добри вкусови качества.

Морският дракон (Trachinus draco) е дънна риба с клиновидно източена форма на тялото. Главата му е сплескана. Очите му са разположени върху челото. Той ловува, като се зарива в пясъка и оставя единствено очите си открити. Тялото му е с дължина 12-14 сантиметра и има жълтеникавокафяв цвят. Лови се на на въдица, а също и в мрежа.

Морският дракон може да бъде сбъркан с попче. При пипане с ръка може да последва болезнено убождане, предизвикано от шипа му.

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29

Задържането на дишането (апнея) е от особена важност при гмуркане. Намира приложение в работата на водния спасител при търсене на потънал удавник, както и при извършването на други дейности под вода.

По долу е дадена система за тренировка на апнея изготвена от Ренцо Мазари (Италия) – трикратен световен шампион по подводен риболов. През 1995 г същият, заедно с друг ас от този спорт Умберто Пелизари създават „Апнея академия” – която в последствие става средище за научни изследвания в областта на гмуркането и апнеята.

Метод на Мазари – Италия

I. Суха тренировка – бягане

Бягането в първите няколко месеца на трениране ще помогне за подобряване  на физическото състояние и форма, а ако то става и по долу посочения начин ще помогне и за издръжливостта към хипоксия (липса на кислород в тъканите).

УПРАЖНЕНИЕ А: Бягане с регулиране на дишането.

Пример: 5 крачки вдишване, 10 крачки издишване – 20 пъти. Продължителността на издишване трябва да бъде двойно по-голяма от тази на вдишване.

Начин  1: Увеличаване времето на бягане, поддържайки крачките на вдишване и издишване еднакви (до 20 – 25  пъти, не повече)

Начин  2: Увеличаване ритъма на крачките на вдишване и издишване.

УПРАЖНЕНИЕ В: Бягане с регулиране на дишането, но с по-малки  паузи – апнея в края на всяка фаза вдишване и издишване.

Начин 1: Както в упражнение “А”.

Пример: 5 крачки вдишване – 2 крачки апнея; 5 крачки издишване – 2 апнея (20 пъти).

Начин 2: Както в упражнение “А”.

УПРАЖНЕНИЕ С: Максимално разстояние апнея, с голям интервал на разпускане.

Пример: 60 крачки апнея – пълно разпускане (повторение 10 пъти)

Начин1: Увеличаване продължителността на бягане.

УПРАЖНЕНИЕ D: Стадийно (прогресивно) увеличаване на апнеите, запазвайки постоянна продължителност    на разпускане.

Пример : 2 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 4 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 6 крачки апнея – 10 крачки разпускане……; 10 крачки апнея – 10 крачки разпускане

Начин 1: Увеличаване на максималните разстояния апнея.

Начин 2: Намаляване на броя крачки за разпускане.

Упражнения “А” и “B” са хиперкапникес ( увеличаване на СО2 ).

Упражнения “С” и “D” са хипоксични ( стадийни големи спадове на О2 ).

Седмична тренировка:

II. Динамична апнея – тренировка в басейн 33 метра

1.     10 дължини плуване, вдишвайки на всеки 6 загребвания, след което се увеличава на 8 загребвания след това на 10, на 12 и  т.н. колкото е възможно.

2.     4 дължини по 17 метра под вода, след което се изплува и се продължава още 17 метра на повърхността (цялата дистанция от 34 метра се изплува на апнея).

3.     10 дължини от 33 метра под вода в интервал от 1:30 мин. т.е. -  старт 0:00 мин. изплуване на 0:50 мин.- почивка до 1:30 мин. и отново.

4.     6 дължини по 66 метра под вода, стартирайки на всеки 2 мин.

5.     Едно, две гмуркания максимална динамична апнея.

III. Статична апнея

1.     Ако максималната апнея е 4 минути се започва с 2 мин

·        2 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:15 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:00 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:45 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:15 минути пауза

2.     Увеличаване времето на апнея и задържане на паузата

·        2:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:45 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

Ползвани източници:

http://spearfishing.hit.bg/metodika.htm

http://it.wikipedia.org/wiki/Renzo_Mazzarri

С появата на вятър се образуват малки вълнички, които нарастват с усилването му.При ветрово вълнение вълните се движат по посока на вятъра. Водните частици извършват приблизително кръгово движение, издигайки се до гребена, напредват, спускат се и в основата на вълната се отдръпват назад при преминаването й. При бурно вълнение височината на вълната може да достигне 14 метра от основата до гребена.
Мъртво вълнение се наблюдава, след като вятърът е вдигнал вълна и вече е спрял. Получава след спирането на вятър със сила около 5-10 м/сек. и продължителност 10-15 часа. Водните частици извършват приблизително елипсовидно движение.

Мъртвото вълнение продължава обикновено ден след спирането на вятъра. Представлява свободни вълни на морската повърхност при пълно безветрие, дълги и полегати, с правилна форма. Те се образуват от ветрови вълни след пълното спиране на вятъра или след излизането им от района на неговото въздействие. При мъртвото вълнение водните пластове се движат в различни посоки, затова то се усеща и в дълбочина. Придънното течение, което се образува в този случай, тегли навътре към морето. След подобно явление са необходими няколко дни морето да се успокои.

Разликата между ветровото и мъртвото вълнение, която се забелязва от брега е в това, че при ветровото има гребени на вълните, а при мъртвото, вълните са плоски.

Мъртвото вълнение е една от сериозните причини за удавянията.

Наскоро, навръх Нова година имаше инцидент на плажа Харманите в Созопол. Двама мъже – братя близнаци на 51 години, бяха влезли със сърфове на около 600 метра навътре в морето. Силните вълни обаче ги потопили и те започнали да се давят и да викат за помощ.

По време на инцидента температурата на морската вода е била 6°С. Сърфистите са били с неопрени, но ако не е била навременната помощ на Гранична полиция, ситуацията можеше да приключи фатално.

Ето и таблица с очакваните времена на оцеляване в студена вода:



Ползван източник:

http://www.ussartf.org/cold_water_survival.htm