При разглеждане на снимки на тема водно спасяване в интернет, попаднах на тази снимка от вестник „Монитор”. Тя е направена по време на демонстрация по водно спасяване организирана от БЧК.

Какво се вижда на снимката? Демонстриращият спасител е хванал пострадалата с подраменна транспортна хватка и двамата са извлечени до ръба на басейна със спасително въже (действието се развива на басейн, но касае море) от свои колеги.

Проблемът обаче, е в гашата на спасителното въже. Тя в случая е гола, а това задължително води до травмиране на раменете на спасителя.

Това не е гаша за водноспасителна дейност.

Недопустимо е, когато се прави демонстрация с цел популяризиране на водното спасяване да се показват неща, които са неправилни. В конкретния случай се формират погрешни впечатления и мнения у непознаващите проблема, травмира се демонстратора и се появяват съмнения, относно компетентността на организиращата събитието институция.

Георги Димитров

Тази статия е написана от нашия колега, водния спасител Каприел Ширинян, специално за сайта http://vodno-spasiavane.com/ .

Каприел Ширинян е студент във втори курс на НСА „Васил Левски” – София, специалност плуване.

Специфични особености на професията “воден спасител”

Както всяка друга, така и професията “воден спасител” има своите специфични особености. Много хора в днешно време мислят, че за един спасител не е необходимо да има кой знае какви физически и психически качества, достатъчно е да може да плува задоволително, да има определени познания по медицинска подготовка (да оказва долекарска помощ),  да е завършил курсовете за “воден спасител”.

Хората в страната имат противоположни, положителни или отрицателни мнения относно въпросната професия.

Защо ли обаче, е така? Причината е в това, че в този бранш работят хора с различни характери, настройки и отношение към професията. Гражданите не познаващи материята разглеждат спасителите като “гларуси”, свалячи, хора, които по цял ден се чудят какво да правят, но не и като такива, които се занимават с преките си задължения.

Въпросът е, какъв точно трябва да бъде модела за спасител и има ли образец, по който трябва да се ръководим след като сме решили да станем  такива? Разбира се по този въпрос може да се спори. Хората запознати с професията, както и тези в сферата на обучението на водни спасители, знаят какво е нужно на едно младо момче или момиче, за да практикува тази високо хуманна професия. В начало от изключително значение е бъдещият спасител да има афинитет към професията, да бъде отговорен, комуникативен, да умее да работи в екип, да има добра двигателна култура, добри плувни умения и не на последно място да е човек с добро сърце готов винаги да рискува живота си за хора в беда. Знаем, че перфектни хора няма, но качествата които са необходими са от особена важност.

Физически качества:

Физическите умения са с приоритет. Обикновено спасителите са или спортисти, или хора занимавали се в миналото си с вид спорт.

Спортът развива в човека двигателни навици. Това благоприятства за по-бързото овладяване на техниката във водното спасяване.

Бързината на реакцията е важна за оказване на бърза, спешна помощ по време на инцидент.

Плувните умения също не са на заден план. Умението човек да плува – да се придвижва във водата е безценно, особено ако става дума за добро, спортно плуване. То е и плюс при навременната намеса на спасителя по време на инцидент, тъй като от това може да зависи и живота на давещия се.

Психически качества:

Приоритет имат психическите качества и интелектуалните особености на спасителя. Често в практиката си водният спасител участва в конфликтни ситуации, в които е необходима намесата му.

Преди всичко той трябва да бъде спокоен, любезен, уравновесен, да умее да разговаря с всеки, да намира общ език с хората, с цел избягване на нежелани конфликтни ситуации. Начинът по който разговаря и подходящите изразните средства с които си служи, биха допринесли за бързото решаване на даден проблем. Също така не е маловажно и умението да взима отношение по проблеми и да влиза в положението на другите хора. Това благоприятства постигането на консенсус.  Външният вид и  поведението също играят решаваща роля, за избягването на конфликти.

Умението на спасителя да преценява хората след разговор или визуален контакт  допринася за избягването и предотвратяването на инциденти. Той трябва добре да умее да наблюдава хората, които влизат и излизат от водата, както и поведението им. Така би могъл да направи преценка кои хора могат да бъдат потенциални удавници, или да създадат проблем.

Често на спасителя се налага да попада в ситуации, които могат да повлияят пряко на психиката му (труп на удавен). За това от особена важност е характерът му да бъде силен и устойчив.

Някои от спасителите, които са с по-голям стаж и с квалификация „старши спасител” се изправят пред още по-големи отговорности в качеството си на шефове на спасителни служби на плажа. Те са отговорни за личния състав на спасителните постове, провеждат тренировките на колектива, организират спасителни акции, а и се занимават с административни дела. Те са длъжни да поддържат атмосферата в колектива, да защитават мненията на колегите и да не допускат конфликти и разногласия в колектива.  Въз основа на професионалните си и психически качества спасителя се изгражда, като успешен или неуспешен.

Каприел Ширинян

На този клип е показано действието на водните спасители на плажа Бонди бийч в Австралия по време на инцидент. Вижда се перфектната организация в работата им. Прави впечатление оборудването с което разполагат и високото им ниво на квалификация.

Вижда се, че въздух с AMBU подава спасителят. При нас в България това е в прерогативите на медицинското лице.

Пострадалата беше върната към живот от лекаря с дефибрилатор, уред, който по нашите плажове въобще липсва (Дефибрилатор се изисква при оборудването на реанимационен пункт, но не и при медицински пункт. При нас държавата разделя големите плажове на няколко по-малки с определена цел, а това води до разкриването вместо на реанимационен пункт на медицински.).

Впечатление прави и времето за което пострадалата беше извозена с линейка от плажа.

Източник: http://vbox7.com/play:0019220e

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

След приключването на летният сезон спасители, работили на различни морски плажове се оплакаха, че работодателите им не са били коректни в заплащането към тях.

Ощетили са ги с парите, не са им дали договореното и т. н. Последният пресен пример е от централният плаж в Созопол.

Понеже и при предни години на отделни места са се случвали подобни ситуации, споделям свой личен опит какво трябва да се прави, ако заподозрете работодателя в некоректност, относно плащането.

Когато се уговаряте за започване на работа на плажа с работодател, винаги питайте за заплатата, колко точно е тя, как точно се плаща, на кои дати точно (ако има аванс колко точно е той), ако има закъснение (възможно ли е въобще да има такова?) до колко дни е допустимо да бъде?

След като вече сте започнали работа, ако при първата дата на която трябва да ви платят не го направят, задължително питайте какво става с парите. Не отлагайте за утре. Освен това, направете организация между вас спасителите, уговорете се и всеки един по отделно да пита работодателя какво става. Обикновено финансовите проблеми не идват в началото, а в края на сезона, но ако се случи още в началото веднага се организирайте и поискайте смяна на условията за плащане. Колкото по рано го направите, толкова по възможно е това да стане.

В началото на сезона концесионерът има нужда от спасители, предстоят проверки и той е зависим от вас. В края на сезона ситуацията е съвсем различна.

Не се хващайте на приказки от типа „ ама какво искате вие?, къде го има това?, къде плащат така заплати?, това не е законно и т.н.”. Заплащането във водното спасяване по морето навсякъде е в сивата икономика и поради тази причина е възможно всичко. Вие обаче, трябва да си го поискате и да го отстоявате.

Най-правилно е след некоректност (нередовност) в плащането да поискате смяна на правилата.

Концесионерът всеки ден има приходи, следователно и всеки ден може да прави разходи.

Промяната в плащането на заплати се прави по следния начин: Събирате се всички спасители, уговаряте се и искате среща веднага с работодателя. Поставяте срок за срещата, ако той не приеме, спирате работа. Колкото по-рано през сезона го направите, толкова по-бързо ще си гарантирате заплатите.

На срещата с работодателя (концесионера) се мотивирате, че заплатата е забавена, не ви е платено към днешна дата, това е сезонна работа и вие сте притеснени, че щом така тръгва от началото има риск да не си получите парите. Конкретната промяна която искате е да ви се плаща всеки ден. Пресмятате колко е дневната ви надница и искате всеки ден в края на работата ви, да ви се плаща надницата. Първият ден в който не ви платят се счита, че от този момент сте прекратили работата си на плажа.

По същият начин се прави и в края на сезона. Просто искате да се премине към вариант на ежедневно изплащане на заплатата.

Описаното по-горе съм тествал лично не веднъж и мога да гарантирам, че е успешно.

Георги Димитров

Удавянето е вид механична асфиксия (задушаване), настъпваща в резултат на изпълване на дихателните пътища с течни или полутечни материи. Механизмът на асфиксията се съчетава с аспирация на течност в белите дробове и свързаните с това морфологични промени.

Етапи в удавянето:

1) След попадането на човека във водата се наблюдават усилени и безпорядъчни движения, безпокойство, дълбоки вдишвания.

2) След това настъпва волево задържане на дишането, което продължава 30-40 сек., рядко повече от порядъка на 1 – 1,5 минута. Развива се прогресивно хипоксемия (намаляване на кислородното съдържание в кръвта) и хиперкапнея (увеличава се съдържанието на въглероден двуокис). Поради дразненето на дихателният център от натрупалата се в кръвта млечна киселина се появяват дълбоки и чести вдишвания.

3) Установява се задух при вдишване, при което става аспириране на вода и изпълване на дихателните пътища. Навлязлата течност дразни лигавицата на трахеята и големите бронхи с отделяне на слуз. Тя се смесва с остатъчният въздух на белите дробове и се образува дребномехурчеста пяна, която постепенно изпълва просвета на дихателните пътища.

4) Течността, която е навлязла в дихателните пътища се явява чуждо тяло и предизвиква усилени издишвания. При издишването една част от аспирираната течност се издишва заедно с въздуха във вид на пяна или едри газови мехури на повърхността там, където е попаднал удавникът.

5) В резултат на задълбочаване на асфиксията се губи съзнание, развиват се клинични и тонични гърчове.

6) Това е вече стадият на относителният покой с прекратяване на дихателните движения, мускулният тонус отпада с отпускане на тялото и удавения пада на дъното. Сърдечната дейност продължава няколко минути след спиране на дишането.

Не за всеки труп във вода причините са удавяне. Може да настъпи смърт във вода при заболявания на сърдечно-съдовата система, при хистаминов шок в резултат на дразнене на кожните рецептори, при удар върху корема и половите органи или пък при механични увреждания на главата и тялото.

Наблюдават се съществени различия на водно-солевите и обменните промени при давене в сладка и в солена вода:
* При удавяне в сладка вода вследствие на хипотоничността и като разтвор тя много бързо и в голямо количество навлиза от алвеолите в белите дробове в кръвта и предизвиква хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) и развитие на анемия, като настъпва и хиперволемия (увеличаване на общия плазмен обем); това води до намаляване на плазмените белтъци, промени в електролитите (намаляват) – като намаляват натрият, хлорът, калцият, магнезият, но се увеличава калият.

* При удавяне в солена вода се създава осмотичен градиент между аспирираната вода в белите дробове и кръвта, но в обратно направление. Солената вода по отношение на кръвта се явява хипертоничен разтвор, при което вода от кръвта навлиза в алвеолите, а електролити от солената вода навлизат в кръвта. Вследствие на това настъпва хиповолемия (намаляване на общия обем кръв) с хемоконцентрация (повишава се визскозитета на кръвта); повишаване на протеините в кръвната плазма; увеличаване на концентрацията на електролитите в кръвта. Течната част на кръвта преминава от капилярите в алвеолите, увличайки със себе си белтъците от плазмата, при което се развива по силно изразен оток на белия дроб при удавяне в солена вода.

Водещите моменти при смърт при удавяне са хипоксия (намалено съдържание на кислород), електролитни промени и остро разтройство в кръвообращението, както и развитието на алвеоларен шок.
Предразполагащи моменти за удавяне са: къпане в бурно море и студена вода, къпане след обилно нахранване, след употреба на алкохол; незнание да се плува; наличие на различни остри и хронични заболявания и др.

Външни белези при удавяне :

- Дребномехурчеста пяна – сивкаво-белезникава топка около устата и ностните отвори. Пяната е гъста и устойчива и след засъхване започва да се рони. Често в пяната има наличие на чужди тела – песъчинки, водорасли, примеси от тиня, дребни водорасли с кремъчна обвивка. При липса на пяна, тя може да се появи след притискане на гръдния кош през устата и носните отвори.
- Цианоза (посиняване) на лицето и точковидни кръвоизливи под конюнктивата на клепачите и очните ябълки
- Настръхване на космите „гъща кожа“, свиване на кожата в областта на тестисите
- При престой на трупа във водата кожата му мацерира – като при температура от 18-24 градуса кожата побелява и се набръчква на пръстите на дланите и стъпалата, след 1-2 дни побелява и се сбръчква кожата на цялата ръка, а след 2-4 дни започва отделянето на епидермиса и падане на костмите, след 16 дни епидермисът на ръцете и краката се отделя и настъпва т. нар. ръкавици и цървули на смъртта. А след 2-3 месеца се наблюдава осапунване на трупа.

Когато стане дума за опасните морски обитатели в Черно море, обикновено се сещаме за три вида риби (морски дракон, скорпид, морска котка) и  за медузите.

Има обаче и друг обитател на нашето черноморско крайбрежие, от когото бихме могли да изпитаме страх и неприятна емоция. Това е т.н. „морска” змия.

Морски змии в Черно море всъщност няма. Това са обикновени водни змии, най-често сива водна змия (Natrix tessellata) или жълтоуха водна змия (Natrix natrix). Те са от сем. Смокови. Достигат дължина до 140 см. Коремите им са изпъстрени с шахматно разположени бели и черни полета.

Навлезли са в морето от реките които се вливат в него и са се приспособили да живеят в солена вода. Създали са поколения и с пълно право могат да бъдат наричани морски змии.

В морето сивата водна змия изглежда черна, поради което летовниците неправилно я наричат “черна морска змия”. Тя отлично плува и може да остане дълго време под вода. Активна е денем, а през нощта излиза на брега.

Жълтоухата водна змия обикновено е тъмнозелена или кафява на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името ѝ.

Срещат се по цялото Черноморско крайбрежие от север на юг. Наблюдавани са змии в морето на 5 км от брега.

От посетените от мен места по морето като змиярници могат да бъдат класифицирани акваториите на Камчия, Ахелой, Поморие, Перла, Приморско, Китен, Лозенец, устието на река Велека и др. Срещу устието на река Ропотамо се намира Змийският остров, който е основно населен с такива видове змии.

Основна храна на „морските” змии са рибите. Те по принцип не са опасни за хората, не нападат, не хапят и не са отровни. Не са защитени видове.

Георги Димитров

Чадърите за плаж не могат да защитят напълно кожата ни от въздействието на ултравиолетовите лъчи. Според испански учени от Университета на Валенсия най-малко 34% от UV-лъчите преминават и през най-плътните чадъри, защото някои успяват да прихванат изцяло преките слънчеви лъчи, но не и т.нар. разсеяно излъчване, което прониква от различни страни.

За да изследват количеството проникващи лъчи, експертите, цитирани от Би Би Си, поставили ултравиолетов датчик под чадър с диаметър 80 см и височина 1,5 м. Оказва се, че тъканта на чадъра спира прякото лъчение (до 95%), но част от разсеяното – около 60%! от общото количество UV-лъчи, все пак достига до кожата.

Испанските дерматолози напомнят, че наднорменото ултравиолетово облъчване не само покачва драстично риска от меланома, но и води до изгаряне, фотостареене на кожата, различни очни заболявания (особено катаракта), отслабване на имунната система и увреждане на ДНК-структурите. Атмосферата на Земята служи като естествен щит срещу вредното въздействие на ултравиолетовата радиация, но въпреки това специалистите препоръчват настойчиво да се използват всякакви възможни средства за защита от UV-лъчите: дрехи с дълги ръкави и дълги панталони или поли, шапка с голяма периферия, слънчеви очила, чадър, както и лосиони или кремове за слънцезащита. Освен това трябва да се избягва излагането на слънце в часовете между 11 и 16.

Източник: http://www.rusenews.eu/

Вчера попаднахме на снимка в нета от тренировка на водни спасители в КК „Албена”. На снимката се вижда как спасителите изнасят от водата удавник с транспортната хватка „самолет”.

Ако целта на това изнасяне от водата е да се покаже как не трябва да се прави това, изпълнението е удачно. Ако обаче, това е начинът по който там изнасят удавен от водата, водно спасителната служба може и да бъде подведена под съдебна отговорност особено при настъпила смърт.

Снимката е от статия за БЧК Добрич и водно спасителната служба на КК „Албена” (http://www.dobrichonline.com/polezna-informaciya/informaciya-ot-bchk/bchk-dobrich-spasitelna-deinost-na-kk-albena/).

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Обикновено удавеният е в безсъзнание, често с пяна по устата, поради наличната хипоксемия и с посиняване на устните.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш в дълбокото, достатъчни са и 10 см вода. Това може да стане и в локва.

Голяма част от удавените са самоубийци. Всяка година десетки хора слагат край на живота си в морето. С издирването на труповете им обикновено се заемат местни водолазни групи. Специалистите наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

През зимата преобладават телата на самоубийците, а лятото – на удавниците туристи. Случва се удавеният да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-неприятно, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Понякога трупове на удавници биват откривани на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водата тялото може да се осапуни и запази. При затоплянето на водата обаче, теченията се променят и трупът изплува на повърхността. При досега с кислорода започва бързото му разлагане. Такива удавници са най-страшни и остават като незабравим спомен. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

Един колега воден спасител се отказа от професията след такава случка.