По нашето Черноморие водният джет е познат основно, като средство за водни атракции. С оглед безопасността на къпещите се във водата той се управлява по определени правила в предварително обозначено трасе.

На някои плажове обаче, джетът се използва и като спасително средство. По света той отдавна се употребява за тези цели, като специално за подобни ситуации са създадени подобрения.

Австралийската океанска професионална водноспасителна асоциация (APOLA) е разработила и използва специална спасителна шейна.

Спасителната шейна представлява специфичен, оборудван с ръкохватки, достатъчно дълъг и широк борд (размер – 1.66m x 0.9m) прикрепен към водния джет. Оборудван по този начин джетът става перфектно спасително средство.

1

2

3

4

5

6

Използван източник на снимките: www.dynamicwatersports.com

Комплектът за гмуркане № 1 (плавници, маска,шнорхел) е представител на категорията спасителни средства – за търсене под водата на удавник.

Комплект за гмуркане

Комплектът е задължителен за оборудването на всеки спасителен пост. Освен за гмуркане и подводно търсене плавниците играят дейна роля и при извличане на удавник. Те трябва да бъдат с по-големи размери, по-твърди, с което спасителите получават по-голяма скорост и товароподемност. Шнорхелът и маската имат пряко отношение към подводното наблюдение, търсенето и откриването на потънали хора. Маската подобрява яснотата на наблюдението под водата, а шнорхелът дава възможност да се наблюдава дъното, като се плува с потопена във водата глава и се вдишва и издишва въздух.

Спасителният буй е сравнително ново за България  средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители. Съществуват два вида буйове.

Първият е направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки за носа на който е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

Вторият тип буй е направен от микропореста материя и има способността да се огъва, и да се закопчава около тялото на пострадалия.

Спасителната риза и спасителният нагръдник са част от задължителния инвентар на плавателните съдове. Изработени са от микропореста пластмаса или друга плаваща материя, която е обвита с плат. Отговарят на определени стандарти и служат за поддържане върху повърхността на водата на човешкото тяло. Задължителни са при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Спасителният кръг е от категорията спасителни средства, които служат за поддържане на давещ се на повърхността на водата. Той  може да има различен размер и  тегло. Обикновено е направен от корк, но може да бъде и от друга материя. Обвит е с плат и по външната му обиколка е прокарано въже.

Спасителният кръг отговаря на определени стандарти и се използва основно за оказване на помощ от плавателен съд. Той е част от  задължителния инвентар на плавателните съдове.

Спасителна топка

Спасителната топка е част от инвентара на спасителния пост. Тя има приложение най-вече при спасяване от плавателен съд или от висок бряг, а също и в басейн. Направена е от гумена или друга плаваща материя и е увита с въжена уплетка за която да може да се хване давещия се. Прикрепена е към въже с дължина 30 метра и дебелина 6-8 мм, имащо качества подобни на спасителното въже.

Спасителното въже представлява средство за извличане на пострадал от водата. То е задължително в инвентара на спасителния пост. Трябва да е изработено от синтетична, негниеща и непотъваща материя, да е издържливо на опън до толкова, че да не се къса при тегленето на спасителя, пострадалия и влиянието на съпротивлението на водата. Дебелината на спасителното въже е 6–8 мм, а дължината му се определя от разстоянието между брега и най–далечната прибойна вълна на даден плаж. При фиксирана дължина от 100 м на спасителното въже се гарантира покриването на всеки плаж по българското Черноморие. Препоръчва се по въжето да няма възли, за да не се получи оплитане.

В единия край на въжето се прави гаша (клуп) чрез спасителен (моряшки) възел. Тя се обвива с мека материя (парцали и бинт) против протриване на тялото (раменете) при извличане. Гашата трябва да е достатъчно голяма по размер. Това е необходимо за да може свободно да се изхлузва от раменете, при теглене на въжето, когато ръцете бъдат вдигнати високо горе. Гашата се поставя зад врата и под раменете от спасителя. В другия край въжето завършва с по–малка халка или с плаващ означител.

Спасителното въже се намотава на макара. Тя дава възможност за голяма мобилност на спасителя и е за препоръчване. Въжето се привежда в готовност за употреба, като част от него се разполага зигзагообразно върху брега, така, че да може да се разгърне безпрепятствено при акция. Това е необходимо, за да не се получи удар върху макарата при влизането във водата, който да доведе до оплитане на въжето.

Макара със спасително въже

Съществува вариант въжето да бъде намотано на кълбо. Поне половината от него обаче, трябва да бъде разположено зигзагообразно върху брега пред кълбото. В противен случай е възможно кълбото да бъде вкарано във водата по време на употреба. При този вариант, намотаването на въжето на кълбо след акция или в края на работният ден отнема много време.

Когато на плажа има функционираща водноспасителна служба въжето е най-доброто  спасително средство при всяка ситуация възникнала около или в зоната на спасяване.

Георги Димитров

Спасителните средства са предназначени за спасяване на давещи се от брега или от плавателни съдове и съоръжения. Според предназначението им за употреба те се делят на няколко категории:

1. 1. Спасителни средства за извличане на давещ се.

1. 2. Спасителни средства за поддържане на давещ се на повърхността на водата.

1. 3. Спасителни средства за търсене под водата на удавник.