Според действащата нормативна уредба, водноспасителните служби по морските плажове трябва да бъдат оборудвани със спасителни лодки с гребла, а на всеки 10 спасителни поста и със спасителен моторен катер. Те трябва да бъдат обзаведени по изискванията на Морска администрация (ИАМА).

Спасителната лодка с гребла трябва да е лека и стабилна, от клас който позволява плаване по морското крайбрежие при вълнение до два бала. Най-голямата дължина на такава лодка е до 3,70 м., най-голямата ширина 1,50 м. Височина на борда в мидела е 0,52 м. Газенето при пълно водоизместване е  0,18 м. Теглото на лодката празна е до 90 кг., а пълното и водоизместване около 0,25 т.

Такава лодка се вкарва лесно в морето, управлява се без проблем и е идеална за спасителна дейност.

Спасителна гребна лодка

Спасителната лодка стои на брега, пред спасителния пост, оборудвана и готова за влизане в спасителна акция. При вкарване на лодката във водата, а също и при изкарването и на брега действащите с нея спасители трябва да внимават, да не предизвикат инцидент, тъй като преминаването и през зоната за спасяване крие опасност за къпещите се в нея граждани.

Спасителният моторен катер може да бъде от всякакъв вид. Двигателят му трябва да е мощен, бензинов, като за предпочитане е да е извънбордов. Подвижността на извънбордовия двигател около хоризонталната ос дава възможност той да бъде повдиган целия при плитко дъно и дори да бъде изтеглян на брега без опасност от повреждане на винта. Мощността на двигателя трябва да е съобразена с конструкцията на катера и с разпределението на тежестта в плавателния съд.

Спасителният моторен катер трябва да да бъде оборудван освен по изискванията на Морска администрация (ИАМА) е със специални спасителни средства.

Катерът стой закотвен в морето, в коридора на полигона за водни услуги или на друго подходящо място и при забелязване на воден инцидент или при подаване на сигнал от брега, действа според конкретната ситуация.

Спасителен катер

Наредбата за компетентност на морските лица в Република България гласи, че „кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб или плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, предназначени за плаване по море, независимо от знамето, под което плава, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.

Съгласно цитираната по горе наредба, спасителите, които управляват гребни плавателни средства или дежурни моторни катери трябва да имат съответна правоспособност  за водач на плавателен съд до 20 бруто тона по море.

В последните години голяма популярност добиха т.н. водни джетове. Използването им за водноспасителна дейност не е регламентирано към настоящият момент. Въпреки това, те имат място в оборудването на водноспасителните служби по плажовете. Задължително условие обаче, е влизането им в морето да става през специален коридор. Джетът стои закотвен в коридора и при забелязване на воден инцидент спасителят от най-близкият кост влиза с него във водата и се отправя към мястото на произшествието.

Спасителен джет

Пренасянето на водни маси на разстояние в морето, поради постъпателното им движение се нарича морско течение.

Основното морско течение по българското крайбрежие е в посока от север на юг. То не представлява сериозна опасност за водни инциденти.

По нашето крайбрежие условия за водни инциденти създават обратните, ветровите и местните течения.

Вълната след сблъсъка с морския бряг се устремява обратно към морето. Поради голямото съпротивление което среща от идващите следващи вълни, тя се провира под тях и образува дънно течение. Дънното течение е обратно течение. То е особено опасно за неумеещите да плуват, понеже неусетно ги вкарва навътре в морето. Използва се от спасителите за преодоляване на прибойната вълна.

При оттичането на водата от брега към морето, често поради нееднородност на състава на дъното, между две дънни плитчини може да се образува канал. В него водата се движи със скорост не само по дъното, но и по повърхността. Това е класическо обратно течение. То може да има скорост по-голяма от скоростта с която човек може да плува. Преодолява се с плуване настрани и след излизането от него, към брега. Може да бъде използвано от спасителя за по-бързо придвижване в морето и достигане до мястото на воден инцидент.

Ветровото течение  зависи от силата и скоростта на вятъра който го поражда. Посоката му е под известен ъгъл спрямо посоката на вятъра. Това течение създава условия за завихряния около скални носове, буни и укрепителни съоръжения в морето.

Местните  течения  се образуват около морския бряг, породени от различни причини. Най-често това са реки вливащи се в морето. Тези течения не съществуват непрестанно, имат различна скорост и често променят своето местоположение. Представляват голяма опасност за възникване на водни инциденти. Преодоляват се по начина описан по-горе.

Георги Димитров

Понякога около морския бряг се образуват водовъртежи. Водовъртежът е място в морето, където водата се върти и влече към центъра си и надолу. Попадането във водовъртеж е много опасно за неумеещите да плуват. Излизането става, като плуващият се остави да бъде повлечен към дъното, където силата на дърпането отслабва и тогава с плуване встрани излиза от обсега му.

Сплескът е вълна срещаща се в Черно море. Той е “стояща” вълна. Образува се около вълноломи и отвесни брегове. Може да се получи и около закотвени морски съдове и съоръжения.

Сплескът е по-опасен за слаби плувци, но и добри такива биха могли да пострадат от него.

След спирането и стихването на вятъра, периодичните трептения на водните частици около равновесното им положение в морето не затихват. Траекторията им на движение от кръгова става елипсовидна. Морската повърхност е гладка, но под нея съществува мъртва вълна.

Мъртвото вълнение е явление при което водни маси под повърхността се придвижват с различна скорост, под формата на скрито подводно течение.

При мъртвата вълна съществува обратно дърпане навътре към морето и дъното на водата , която достига брега. Когато човек застане на плитко във водата, усеща как пясъка се изплъзва под краката му и като, че ли го придвижва навътре към по-дълбокото.

Мъртво вълнение по нашето Черноморие настъпва и когато духа северен или североизточен вятър. Тогава посоката на движение на вълната е към Босфора. Когато наближи брега обаче, тя се завърта и излиза от въздействието на вятъра. В момента, в който не зависи от силата и посоката на вятъра вълната се превръща в мъртва. Тя не се разбива в брега и при докосването си до него се обръща обратно към морето.

Мъртвата вълна също копае дупки по дъното.

Георги Димитров

Ветровата вълна се поражда от вятъра. С усилването му, нараства и постъпателното и движение. Скоростта и на придвижване е около 75 % от скоростта на вятъра.

Сигурен белег, че вълната е ветрова са “зайчетата” които набраздяват морето и това, че има гребен. Ветровата вълна се разбива шумно в брега и образува бяла пяна.

При увеличаване на вятъра често гребена на вълната се откъсва от нея. Придвижвайки се към брега долната част на вълната среща дъното и забавя своят ход, а горната и част продължава напред, надвисва над падината на предната вълна и се пречупва, и пада в нея. Това явление се нарича прибой. По нашето крайбрежие обикновено се наблюдават две прибойни вълни. Първата е по навътре в морето, а другата в непосредствена близост до брега. Прибоят крие големи опасности за къпещите се и плуващи граждани.

Верова вълна и прибой

По време на спасителна акция в бурно море спасителят преодолява прибойните вълни и стига до давещия се плувайки под тях.

Ветровата вълна копае дупки по морското дъно.

Таблицата на Бофорт дава връзката между скоростта на вятъра и състоянието на морската повърхност. Създадена е от британския морски адмирал сър Френсис Бофорт. Тя отчита в мерни единици, наречени в негова чест. Базира се на субективни фактори, като състояние на морската повърхност или височина на вълните в морето.

Най-високите стойности на ветрово вълнение, наблюдавано по нашето черноморско прибрежие за времето от когато се водят наблюдения на този океанографски елемент  са измерени край Ахтопол. Регистрирано е вълнение на морето от 9 бала – височина на вълната около 14 метра.

Георги Димитров

Според океанологията морските вълни представляват разпространение на периодични трептения на водните частици около равновесното им положение в морето.

Основните елементи на морските вълни са гребен, падина, височина, дължина и стръмнина.

Гребенът на морската вълна представлява частта, която се намира над средното вълново равнище. Падината е частта на вълната, която е разположена под средното вълново равнище. Разстоянието  вертикално между най-ниската и най-високата точка на вълната е височината и. Дължина на вълната е разстоянието между два съседни гребена, а стръмнина, отношението на височината към дължината.

Съществуват различни видове вълни, но в Черно море най-често срещани са ветрова, мъртва и сплеск.

Георги Димитров

Основните ветрове които духат през летните месеци по бългаското Черноморие са дневният и нощният бриз.

Дневният (морски) бриз обикновено започва като слаб, перпендикулярен на брега, повърхностен вятър, духащ от морето. Той се появява през горещите летни дни. Породен е от различното затопляне на близко разположените суша и вода. През деня земната повърхност се затопля по-бързо от водната, от което следва, че въздухът над сушата е по-топъл от този над морето. Поради факта, че по-топлият въздух е по-лек, въздухът над земната повърхност се издига. В същото време хладният въздух над морето се придвижва към сушата, за да замести издигналия се. Това представлява дневният (морски) бриз.

Морският бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. При слабо движение на вятъра, морски бриз ще се появи по брега скоро след като температурата на сушата започне да става по-висока от тази на водата. Колкото повече нараства разликата, токова по-силен става бризът и нахлува толкова по-навътре към сушата.

През нощта земната повърхност изстива по-бързо от водната. По-топлият въздух над морето е по-лек и се издига. По-тежкият хладен въздух над сушата се придвижва към водата, за да замести издигналия се. Това представлява нощният морски бриз. Също както морския бриз, нощният бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. Нощният бриз е по-слаб от морския бриз и се появява по-рядко.

При нормална конфигурация на брега при  силен северен или северо-източен вятър се поражда вълнение. По нашето Черноморие тези ветрове са основните причинители на ветровите вълни.

Георги Димитров

Думата плаж има френски произход. Според речника на чуждите думи, означава нисък, леко наклонен пясъчен, морски бряг. Има и друго значение, като място за къпане на открито и правене на слънчеви бани. Според океанологията плажът е акумулативна форма в зоната на бреговата линия, създадена като резултат от активното въздействие на прибоя, който възниква при разрушителната дейност на вълните. Горната граница на плажа е валът образуван от най-силните щормове (щормов вал), а долната е под уреза на водата до първия подводен пясъчен вал или първото рязко изменение на релефа на подводния брегов склон. Плажът има надводна и подводна част. Границата между двете части е линията на уреза на водата, която е неравна, с многобройни дъговидни врязвания в тялото на плажа, т. н. плажни фестони. Според наклона на плажа се различава и състава на плажните наноси. При стръмен наклон плажовете обикновено са каменни и чакълести. Когато наклонът на плажа е среден, той обикновено е изграден от едър пясък, а когато е с малък наклон, пясъкът е дребен и фин. Зад щормовия вал на някои плажове, в резултат от действието на вятъра се образуват плажни дюни.

Плажа на Иракли

Черно море е междуконтинентално море. То се свързва със Средиземно море на юг чрез Босфора и Дарданелите. Има ниска водна соленост – 18 промила. През лятото температурата на водата по крайбрежието е 22 – 27 градуса по Целзий, което я прави особено приятна за къпане. Приливите и отливите в Черно море са незначителни.
В границите на Дунавската равнина брегът е от неутрален тип, като височината му се увеличава от север на юг. От н. Сиврибурун до н. Шабла брегът е праволинеен,скалист с обширни плажни ивици. Между н. Шабла и долината на Батова река брегът е абразионно свлачищен. В устието на реката е оформена обширна плажна ивица с дължина около 6 км.
Варненският залив е разположен между Франгенското и Авренското плато. В него са оформени множество плажни ивици. Тук е и най-дългия пясъчен плаж на Българкото черноморско крайбрежие, разположен край долината на река Камчия – 12 км.
Бургаският залив е разположен между н. Емине и Маслен нос. Той е най-големият залив на Черно море. Вдаден 31 км навътре в сушата. Най-голямата му ширина е 41 км, а най-голямата дълбочина – 25 м. Тук съществуват обширни пясъчни плажни ивици. Брегът е нисък, от акумулативен тип.
Между Бургаския залив и Резово брегът е силно разчленен, като са оформени множество бухти с пясъчни плажове.
Българското черноморско крайбрежие има дължина 378 км. По цялото му протежение са разположени множество плажове, покрити с фин пясък, с обща площ около 9 млн. кв. км.
От север на юг на територията на Добричка област са разположени плажните ивици на Дуранкулак, Крапец, Русалка, Балчик, Златна рибка, Албена и Кранево.
На територията на Варненска област за разположени плажовете на Златни пясъци, Ривиера, Чайка, Слънчев ден, Св. Константин и Елена, Варна. По на юг се намират Камчия, Шкорпиловци и Бяла.
По крайбрежието на Бургаска област от се намират Обзор, Иракли, Елените, Св. Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас. На юг от Бургас са разположени Атия, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, ММЦ, Китен, Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол и Синеморец.

Георги Димитров