В Черно море има  опасни за човека риби. Това са морската котка,  скорпидът и драконът . Месото на тези риби не е отровно, а опасността идва от шиповете, които те притежават, и които се явяват тяхно защитно оръжие предизвикващо инфекции.

Морска котка - http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dasyatis_pastinaca01.jpg

Морската котка (Dasyatis­ pastinaca) е плоска акулова риба, която се среща в Черно море. Тялото и е ромбовидно, голо и гладко. Гръбната и страна е леко изпъкнала. Коремната е плоска. Опашката е нишковидна, източена като камшик и притежава остър назъбен шип, който стига до 37 см. и съдържа отровен секрет. Той може да пробие неопрен. Убожданията от шипа са много болезнени, трудно заздравяват а могат да доведат и до фатален край.

Тялото на морската котка е гръбно-коремно сплеснато, с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см., а теглото до 10 – 12 кг.

Морската котка е хищник. Тя е дънна риба. Живее на дълбочина от 20 до 80 м. През летните месеци се доближава до брега.

Скорпид - http://64.95.130.5/FishWatcher/Photos/Scorpaena_Porcus_Livorno1.jpg

Друга опасна риба в Черно море е скорпидът (Scorpaena). Той е отровен, но не е смъртоносен. При убождане, в повечето случаи предизвиква алергична реакция

Скорпидът е дънен обитател – хищник. Достига до 500 – 600 г. Лови се както на въдица, така и в мрежа. Отровата му е в основата на гръбните перки и предизвиква болезнени рани, последвани от инфекция. Скорпидът мени окраската си под водата. С изпъкналите си очи е един от най-грозните обитатели на Черно море. Месото му има добри вкусови качества.

Морският дракон (Trachinus draco) е дънна риба с клиновидно източена форма на тялото. Главата му е сплескана. Очите му са разположени върху челото. Той ловува, като се зарива в пясъка и оставя единствено очите си открити. Тялото му е с дължина 12-14 сантиметра и има жълтеникавокафяв цвят. Лови се на на въдица, а също и в мрежа.

Морският дракон може да бъде сбъркан с попче. При пипане с ръка може да последва болезнено убождане, предизвикано от шипа му.

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29

Задържането на дишането (апнея) е от особена важност при гмуркане. Намира приложение в работата на водния спасител при търсене на потънал удавник, както и при извършването на други дейности под вода.

По долу е дадена система за тренировка на апнея изготвена от Ренцо Мазари (Италия) – трикратен световен шампион по подводен риболов. През 1995 г същият, заедно с друг ас от този спорт Умберто Пелизари създават „Апнея академия” – която в последствие става средище за научни изследвания в областта на гмуркането и апнеята.

Метод на Мазари – Италия

I. Суха тренировка – бягане

Бягането в първите няколко месеца на трениране ще помогне за подобряване  на физическото състояние и форма, а ако то става и по долу посочения начин ще помогне и за издръжливостта към хипоксия (липса на кислород в тъканите).

УПРАЖНЕНИЕ А: Бягане с регулиране на дишането.

Пример: 5 крачки вдишване, 10 крачки издишване – 20 пъти. Продължителността на издишване трябва да бъде двойно по-голяма от тази на вдишване.

Начин  1: Увеличаване времето на бягане, поддържайки крачките на вдишване и издишване еднакви (до 20 – 25  пъти, не повече)

Начин  2: Увеличаване ритъма на крачките на вдишване и издишване.

УПРАЖНЕНИЕ В: Бягане с регулиране на дишането, но с по-малки  паузи – апнея в края на всяка фаза вдишване и издишване.

Начин 1: Както в упражнение “А”.

Пример: 5 крачки вдишване – 2 крачки апнея; 5 крачки издишване – 2 апнея (20 пъти).

Начин 2: Както в упражнение “А”.

УПРАЖНЕНИЕ С: Максимално разстояние апнея, с голям интервал на разпускане.

Пример: 60 крачки апнея – пълно разпускане (повторение 10 пъти)

Начин1: Увеличаване продължителността на бягане.

УПРАЖНЕНИЕ D: Стадийно (прогресивно) увеличаване на апнеите, запазвайки постоянна продължителност    на разпускане.

Пример : 2 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 4 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 6 крачки апнея – 10 крачки разпускане……; 10 крачки апнея – 10 крачки разпускане

Начин 1: Увеличаване на максималните разстояния апнея.

Начин 2: Намаляване на броя крачки за разпускане.

Упражнения “А” и “B” са хиперкапникес ( увеличаване на СО2 ).

Упражнения “С” и “D” са хипоксични ( стадийни големи спадове на О2 ).

Седмична тренировка:

II. Динамична апнея – тренировка в басейн 33 метра

1.     10 дължини плуване, вдишвайки на всеки 6 загребвания, след което се увеличава на 8 загребвания след това на 10, на 12 и  т.н. колкото е възможно.

2.     4 дължини по 17 метра под вода, след което се изплува и се продължава още 17 метра на повърхността (цялата дистанция от 34 метра се изплува на апнея).

3.     10 дължини от 33 метра под вода в интервал от 1:30 мин. т.е. -  старт 0:00 мин. изплуване на 0:50 мин.- почивка до 1:30 мин. и отново.

4.     6 дължини по 66 метра под вода, стартирайки на всеки 2 мин.

5.     Едно, две гмуркания максимална динамична апнея.

III. Статична апнея

1.     Ако максималната апнея е 4 минути се започва с 2 мин

·        2 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:15 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:00 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:45 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:15 минути пауза

2.     Увеличаване времето на апнея и задържане на паузата

·        2:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:45 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

Ползвани източници:

http://spearfishing.hit.bg/metodika.htm

http://it.wikipedia.org/wiki/Renzo_Mazzarri

С появата на вятър се образуват малки вълнички, които нарастват с усилването му.При ветрово вълнение вълните се движат по посока на вятъра. Водните частици извършват приблизително кръгово движение, издигайки се до гребена, напредват, спускат се и в основата на вълната се отдръпват назад при преминаването й. При бурно вълнение височината на вълната може да достигне 14 метра от основата до гребена.
Мъртво вълнение се наблюдава, след като вятърът е вдигнал вълна и вече е спрял. Получава след спирането на вятър със сила около 5-10 м/сек. и продължителност 10-15 часа. Водните частици извършват приблизително елипсовидно движение.

Мъртвото вълнение продължава обикновено ден след спирането на вятъра. Представлява свободни вълни на морската повърхност при пълно безветрие, дълги и полегати, с правилна форма. Те се образуват от ветрови вълни след пълното спиране на вятъра или след излизането им от района на неговото въздействие. При мъртвото вълнение водните пластове се движат в различни посоки, затова то се усеща и в дълбочина. Придънното течение, което се образува в този случай, тегли навътре към морето. След подобно явление са необходими няколко дни морето да се успокои.

Разликата между ветровото и мъртвото вълнение, която се забелязва от брега е в това, че при ветровото има гребени на вълните, а при мъртвото, вълните са плоски.

Мъртвото вълнение е една от сериозните причини за удавянията.

Наскоро, навръх Нова година имаше инцидент на плажа Харманите в Созопол. Двама мъже – братя близнаци на 51 години, бяха влезли със сърфове на около 600 метра навътре в морето. Силните вълни обаче ги потопили и те започнали да се давят и да викат за помощ.

По време на инцидента температурата на морската вода е била 6°С. Сърфистите са били с неопрени, но ако не е била навременната помощ на Гранична полиция, ситуацията можеше да приключи фатално.

Ето и таблица с очакваните времена на оцеляване в студена вода:



Ползван източник:

http://www.ussartf.org/cold_water_survival.htm

Мъртвото течение е явление, при което водни маси се придвижват под формата на скрито за окото течение по посока от брега към морето. Явлението не е постоянно и може да сменя мястото си. Наблюдава се при по-голямо вълнение, обикновено в залив, когато вълните се пресичат и събират на едно място.
Поради това, че вълните от повърхностния пласт се движат към брега много често, за него се разбира едва, когато усетим как ни дърпа на вътре в морето. Повечето хора занаят само това за явлението.
Обикновено когато се появи високо вълнение започват да се образуват пясъчни наноси. Получава се така, че близо до брега водата е сравнително дълбока, но 20-30 метра по далече има плитчина образувана от наносите. Вълните минават над нея и се изливат в дълбочината пред самия бряг. Когато на някакво място плитчината се прекъсне водата от по дълбокото пред брега образува нещо като малка река през пролуката с посока обратна на брега. Хората си играят на плитчината и не знаят, че само няколко метра в страни от тях има по-дълбоки води, които на всичкото отгоре теглят навътре. Веднъж попаднали там в паниката си започват с всички сили да плуват към брега. Ако мъртвото течение е достатъчно силно, дори добър плувец трудно може да се пребори с него. Често се среща да възникне давене на такова място и при опита на намиращи се на близо хора да помогнат, също да бъдат увлечени от него.

Техника на излизане от мъртвото течение

Обикновено пролуката между наносите не е по-широка от 10 метра. Навътре в морето мъртвото течение рядко достига повече от 50 метра. Най-важното нещо което трябва да се запомни е да запазите самообладание. Не си хабете силите за да се борите с течението. Започнете да плувате спокойно успоредно на брега. Съвсем скоро ще достигнете място, на което няма да има течение. Стигнете ли там вече много по-лесно ще можете да излезете. Също така е много вероятно само няколко метра в страни наносът да е достатъчно високо за да можете да стъпите.
Ако сте вече много изтощени или помагате на някой и ви е трудно да плувате успоредно на брега, по добре да съхраните силите си докато дойде помощ. Оставете се на течението и се стремете да се задържите на повърхността. Съвсем скоро течението ще загуби силата си и няма да ви завлича по-навътре.

Ползвани източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/

http://science.howstuffworks.com/rip-current.htm/printable

Спасителен буй

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Виж линка:

Мъртво вълнение има, когато няма ветрова вълна, обясни директорът на Водно-спасителната служба.

Съществуват десетки видове възли. Те се използват в морската практика от моряци, рибари, ветроходци и др. Във водноспасителната практика се прилагат някои от тях. Те са изложени по долу.

Съединителни възли

Съединителните възли се използват за съединяване на две въжета.

Прав възел

Прав възел – използва се за съединяване на две въжета с еднаква дебелина. Във водноспасителната практика приложението му е за свързване например на двата края на скъсано спасително въже. Недостатък на правия възел е трудното му развръзване след намокряне.

Шкотов възел

Шкотов възел – това е разновидност на правия възел. Може да се използва се за съединяване както на две въжета с еднаква дебелина, така и за съединяване на две въжета с различна дебелина. Той е по-стабилен като възел.

Брамшкотов възел

Брамшкотов възел - използва се за съединяване на две въжета с различна дебелина. Отличава се от шкотовия по това, че краят на едното от въжетата се прекарва два пъти през ухото. Много стабилен възел.

Плосък възел

Плосък възел – използва се за съединяване на две въжета както с еднаква, така и с различна дебелина.

Рифов възел

Рифов възел – той също е разновидност на правия възел. Краят на едното от въжетата е сдвоен и така е вкаран в ухото. Това дава възможност възелът да бъде развързан лесно, като се дръпне свободният край.

Възли правещи се с едно въже

Моряшки възел

Моряшки (спасителен) възел – Това е възел с който на въже без ухо може да се направи такова. С този възел човек може да се завърже за въже, ако има свободния му край. Спасителят го използва както за направата на гашата, на спасителното въже, така и евентуално, за да се завърже във водата за подаден му край на въже.

Примката (ухото) при моряшкия (спасителен) възел е незатегаема.

Кръстат възел

Кръстат възел – използва се за връзване на въже за скоба, халка или колона. Двата края ня възела излизат в различни посоки.

Рибарски възел

Обикновен рибарски възел – използва се за връзване на въже за скоба, халка, шамандура.

Двоен рибарски възел

Двоен рибарски възел – използва се както обикновеният рибарски възел, а също за връзване на котва, където има голямо триене.

Разликата е в това, че през халката (примерно) се правят две намотки за по-голяма здравина, след което се прави задържаща наметка.

Лодъчен (буксирен) възел

Лодъчен (буксирен) възел – в спасителната практика се използва за влачене на буксир на лодки. Този възел е здрав и в същото време може да бъде развързан незабавно.