Днес е Илинден по стар стил.

Съществува поверие, че днес морето взема най-много жертви като курбан за светия пророк Илия.

Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Морето се обръща изведнъж, без причина и вятър.

Според народните поверия на 2-ри август – Илинден не се работи, защото гръм може да удари човек. Не се ходи и на плаж. Вярващите летовници спазват стриктно това и не припарват до морето днес, а преди години, старите спасители поставяха на вишките черно знаме.

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

Когато стане дума за опасните морски обитатели в Черно море, обикновено се сещаме за три вида риби (морски дракон, скорпид, морска котка) и  за медузите.

Има обаче и друг обитател на нашето черноморско крайбрежие, от когото бихме могли да изпитаме страх и неприятна емоция. Това е т.н. „морска” змия.

Морски змии в Черно море всъщност няма. Това са обикновени водни змии, най-често сива водна змия (Natrix tessellata) или жълтоуха водна змия (Natrix natrix). Те са от сем. Смокови. Достигат дължина до 140 см. Коремите им са изпъстрени с шахматно разположени бели и черни полета.

Навлезли са в морето от реките които се вливат в него и са се приспособили да живеят в солена вода. Създали са поколения и с пълно право могат да бъдат наричани морски змии.

В морето сивата водна змия изглежда черна, поради което летовниците неправилно я наричат “черна морска змия”. Тя отлично плува и може да остане дълго време под вода. Активна е денем, а през нощта излиза на брега.

Жълтоухата водна змия обикновено е тъмнозелена или кафява на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името ѝ.

Срещат се по цялото Черноморско крайбрежие от север на юг. Наблюдавани са змии в морето на 5 км от брега.

От посетените от мен места по морето като змиярници могат да бъдат класифицирани акваториите на Камчия, Ахелой, Поморие, Перла, Приморско, Китен, Лозенец, устието на река Велека и др. Срещу устието на река Ропотамо се намира Змийският остров, който е основно населен с такива видове змии.

Основна храна на „морските” змии са рибите. Те по принцип не са опасни за хората, не нападат, не хапят и не са отровни. Не са защитени видове.

Георги Димитров

Чадърите за плаж не могат да защитят напълно кожата ни от въздействието на ултравиолетовите лъчи. Според испански учени от Университета на Валенсия най-малко 34% от UV-лъчите преминават и през най-плътните чадъри, защото някои успяват да прихванат изцяло преките слънчеви лъчи, но не и т.нар. разсеяно излъчване, което прониква от различни страни.

За да изследват количеството проникващи лъчи, експертите, цитирани от Би Би Си, поставили ултравиолетов датчик под чадър с диаметър 80 см и височина 1,5 м. Оказва се, че тъканта на чадъра спира прякото лъчение (до 95%), но част от разсеяното – около 60%! от общото количество UV-лъчи, все пак достига до кожата.

Испанските дерматолози напомнят, че наднорменото ултравиолетово облъчване не само покачва драстично риска от меланома, но и води до изгаряне, фотостареене на кожата, различни очни заболявания (особено катаракта), отслабване на имунната система и увреждане на ДНК-структурите. Атмосферата на Земята служи като естествен щит срещу вредното въздействие на ултравиолетовата радиация, но въпреки това специалистите препоръчват настойчиво да се използват всякакви възможни средства за защита от UV-лъчите: дрехи с дълги ръкави и дълги панталони или поли, шапка с голяма периферия, слънчеви очила, чадър, както и лосиони или кремове за слънцезащита. Освен това трябва да се избягва излагането на слънце в часовете между 11 и 16.

Източник: http://www.rusenews.eu/

Вчера попаднахме на снимка в нета от тренировка на водни спасители в КК „Албена”. На снимката се вижда как спасителите изнасят от водата удавник с транспортната хватка „самолет”.

Ако целта на това изнасяне от водата е да се покаже как не трябва да се прави това, изпълнението е удачно. Ако обаче, това е начинът по който там изнасят удавен от водата, водно спасителната служба може и да бъде подведена под съдебна отговорност особено при настъпила смърт.

Снимката е от статия за БЧК Добрич и водно спасителната служба на КК „Албена” (http://www.dobrichonline.com/polezna-informaciya/informaciya-ot-bchk/bchk-dobrich-spasitelna-deinost-na-kk-albena/).

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Обикновено удавеният е в безсъзнание, често с пяна по устата, поради наличната хипоксемия и с посиняване на устните.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш в дълбокото, достатъчни са и 10 см вода. Това може да стане и в локва.

Голяма част от удавените са самоубийци. Всяка година десетки хора слагат край на живота си в морето. С издирването на труповете им обикновено се заемат местни водолазни групи. Специалистите наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

През зимата преобладават телата на самоубийците, а лятото – на удавниците туристи. Случва се удавеният да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-неприятно, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Понякога трупове на удавници биват откривани на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водата тялото може да се осапуни и запази. При затоплянето на водата обаче, теченията се променят и трупът изплува на повърхността. При досега с кислорода започва бързото му разлагане. Такива удавници са най-страшни и остават като незабравим спомен. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

Един колега воден спасител се отказа от професията след такава случка.

Поморие

Черно море спада към междуконтиненталните морета с много специфичен режим на теченията и водните си характеристики.

Голяма част от бреговете му са от свлачищно – абразионен тип. Абразията представлява разрушаване на брега и подводния склон под въздействие на вълните и прибоя.

По българското Черноморие абразионни са бреговете на Шабла, както и Франгенско и Авренско плато в околностите на Варна.

Средната ширина на черноморския шелф (крайбрежното плитководие) е 63 км в българския участък. Най-широк е срещу село Крапец (120 км) а, най-тесен югоизточно от нос Калиакра (31 км).

Средната соленост е 18 ‰ в централните части на морето, а в местата на вливане на големите реки намалява до 13-15 ‰ .

Черно море е с много ниско ниво на приливните колебания. Слънчевият прилив е висок около 4 см, а лунно – слънчевият около 9 см.

Схемата на черноморските течения се определя от ветровия режим, речния отток и формата на бреговете. Повърхностните води се движат край бреговата линия в посока обратна на часовниковата стрелка в два кръга – западно и източно морски. В северозападната част на морето се формира мощно течение, което тече на юг покрай румънския и българския бряг (от вливащите се големи реки в този участък). Източно от Варна към него се присъединява кримското течение и двете обединени под името Южно течение се насочват към Босфора. Южното течение преминава на 5-10 км от брега и е най-силно през зимата и пролетта (поради пълноводието на реките през тези сезони).

След Босфора основната маса крайбрежни води се движи на изток покрай анадолския бряг под името Анадолско течение.

Под тези големи кръгови течения на дълбочина 150-200 м често се установяват течения с обратна посока. В централните части на морето на практика няма течения, а само придвижвания на водните маси в посока на съществуващия вятър.

Теченията пред българския бряг са с непостоянен характер. Те зависят преди всичко от ветровете и сезонната им промяна. През пролетта и зимата, когато преобладават северно североизточни ветрове, преобладават теченията насочени на юг, а през лятото при южни и югозападни ветрове, теченията обръщат посоката си на север. Тогава се наблюдава и явлението упуелинг. При него се осъществява издигане на дълбочинни води – по-студени, солени и богати на хранителни вещества за организмите. Явлението възниква при по-продължително духащи надлъжно – брегови ветрове. Получава се издухване на повърхностния топъл воден слой и излизането от горе на по-студени води. През този период е желателно да се избягва влизането и плуването навътре в морето.

Край географските носове (Калиакра, Емине, Галата и др.) се образуват местни течения (рингове), които могат да обхванат цялата област на шелфа, както и по-голяма дълбочина, затова на тези места също трябва да се избягва влизането във водата. Освен непредсказуемостта на повърхностните течения там, по-голямата дълбочина и скалисто дъно могат да доведат до опасни за живота ситуации. Същите опасности съществуват и при изкуствените носови съоръжения построени за защита на брега от размиване, които се наричат молове (буни). Там трябва винаги да се има предвид, че освен изкуствено създадени течения около издадената част, голяма опасност са и стърчащите от пясъчното дъно метални колове, част от железобетонната конструкция на съоръженията.

Скачането от моловете във водата е опасно и често води до тежки после дици за живота и здравето.

Вълните в Черно море могат да достигнат до 6-7 м, но на практика това се случва твърде рядко. Най-високи вълни се наблюдават през есенно-зимния сезон (февруари е щормов период), а минималните височини са характерни за май – юни.

За Варненския залив са характерни силните североизточни и доста студени ветрове през по-голямата част от годината. Те определят и преобладаващата посока на вълнението.

След затихването на вятъра, вълнението продължава още известно време като бавно затихващ колебателен процес. Вълните стават по-полегати, придобиват симетричен вид и се наричат зиб (мъртво вълнение). Мъртвото вълнение може да се наблюдава на стотици мили от мястото на възникването си.

Отвори линка от долу:

NAUI Курсове за Водолазни Ръководители.

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml