Вижда се, че въздух с AMBU подава спасителят. При нас в България това е в прерогативите на медицинското лице.

Пострадалата беше върната към живот от лекаря с дефибрилатор, уред, който по нашите плажове въобще липсва (Дефибрилатор се изисква при оборудването на реанимационен пункт, но не и при медицински пункт. При нас държавата разделя големите плажове на няколко по-малки с определена цел, а това води до разкриването вместо на реанимационен пункт на медицински.).

Впечатление прави и времето за което пострадалата беше извозена с линейка от плажа.

Източник: http://vbox7.com/play:0019220e

Удавянето е вид механична асфиксия (задушаване), настъпваща в резултат на изпълване на дихателните пътища с течни или полутечни материи. Механизмът на асфиксията се съчетава с аспирация на течност в белите дробове и свързаните с това морфологични промени.

Етапи в удавянето:

1) След попадането на човека във водата се наблюдават усилени и безпорядъчни движения, безпокойство, дълбоки вдишвания.

2) След това настъпва волево задържане на дишането, което продължава 30-40 сек., рядко повече от порядъка на 1 – 1,5 минута. Развива се прогресивно хипоксемия (намаляване на кислородното съдържание в кръвта) и хиперкапнея (увеличава се съдържанието на въглероден двуокис). Поради дразненето на дихателният център от натрупалата се в кръвта млечна киселина се появяват дълбоки и чести вдишвания.

3) Установява се задух при вдишване, при което става аспириране на вода и изпълване на дихателните пътища. Навлязлата течност дразни лигавицата на трахеята и големите бронхи с отделяне на слуз. Тя се смесва с остатъчният въздух на белите дробове и се образува дребномехурчеста пяна, която постепенно изпълва просвета на дихателните пътища.

4) Течността, която е навлязла в дихателните пътища се явява чуждо тяло и предизвиква усилени издишвания. При издишването една част от аспирираната течност се издишва заедно с въздуха във вид на пяна или едри газови мехури на повърхността там, където е попаднал удавникът.

5) В резултат на задълбочаване на асфиксията се губи съзнание, развиват се клинични и тонични гърчове.

6) Това е вече стадият на относителният покой с прекратяване на дихателните движения, мускулният тонус отпада с отпускане на тялото и удавения пада на дъното. Сърдечната дейност продължава няколко минути след спиране на дишането.

Не за всеки труп във вода причините са удавяне. Може да настъпи смърт във вода при заболявания на сърдечно-съдовата система, при хистаминов шок в резултат на дразнене на кожните рецептори, при удар върху корема и половите органи или пък при механични увреждания на главата и тялото.

Наблюдават се съществени различия на водно-солевите и обменните промени при давене в сладка и в солена вода:
* При удавяне в сладка вода вследствие на хипотоничността и като разтвор тя много бързо и в голямо количество навлиза от алвеолите в белите дробове в кръвта и предизвиква хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) и развитие на анемия, като настъпва и хиперволемия (увеличаване на общия плазмен обем); това води до намаляване на плазмените белтъци, промени в електролитите (намаляват) – като намаляват натрият, хлорът, калцият, магнезият, но се увеличава калият.

* При удавяне в солена вода се създава осмотичен градиент между аспирираната вода в белите дробове и кръвта, но в обратно направление. Солената вода по отношение на кръвта се явява хипертоничен разтвор, при което вода от кръвта навлиза в алвеолите, а електролити от солената вода навлизат в кръвта. Вследствие на това настъпва хиповолемия (намаляване на общия обем кръв) с хемоконцентрация (повишава се визскозитета на кръвта); повишаване на протеините в кръвната плазма; увеличаване на концентрацията на електролитите в кръвта. Течната част на кръвта преминава от капилярите в алвеолите, увличайки със себе си белтъците от плазмата, при което се развива по силно изразен оток на белия дроб при удавяне в солена вода.

Водещите моменти при смърт при удавяне са хипоксия (намалено съдържание на кислород), електролитни промени и остро разтройство в кръвообращението, както и развитието на алвеоларен шок.
Предразполагащи моменти за удавяне са: къпане в бурно море и студена вода, къпане след обилно нахранване, след употреба на алкохол; незнание да се плува; наличие на различни остри и хронични заболявания и др.

Външни белези при удавяне :

- Дребномехурчеста пяна – сивкаво-белезникава топка около устата и ностните отвори. Пяната е гъста и устойчива и след засъхване започва да се рони. Често в пяната има наличие на чужди тела – песъчинки, водорасли, примеси от тиня, дребни водорасли с кремъчна обвивка. При липса на пяна, тя може да се появи след притискане на гръдния кош през устата и носните отвори.
- Цианоза (посиняване) на лицето и точковидни кръвоизливи под конюнктивата на клепачите и очните ябълки
- Настръхване на космите „гъща кожа“, свиване на кожата в областта на тестисите
- При престой на трупа във водата кожата му мацерира – като при температура от 18-24 градуса кожата побелява и се набръчква на пръстите на дланите и стъпалата, след 1-2 дни побелява и се сбръчква кожата на цялата ръка, а след 2-4 дни започва отделянето на епидермиса и падане на костмите, след 16 дни епидермисът на ръцете и краката се отделя и настъпва т. нар. ръкавици и цървули на смъртта. А след 2-3 месеца се наблюдава осапунване на трупа.

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

Кратък наръчник по долекарска помощ

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично         притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /на пясъка/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.

Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.

Източник за картинката:

http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1589&news=%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E+%D0%9D%D0%AF%D0%9C%D0%90+%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98+%D0%A1%D0%9F%D0%90%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98+-+%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%A0&skMID=280

Добре е да се подпомогне кръвообращението, като се постави удавника с повдигнати крака по-високо от тялото, което води до подобряване на притока на кръв към сърцето. На плажа за тази цел се използва профила на брега.

Изкуственото кръвообращение се извършва чрез външен сърдечен масаж (гръдно, външно притискане на сърцето).

Нови изследвания в областта на медицината твърдят, че особено ефективно е съотношението 2:30, прилагано както от един, така и от двама спасители. Това съотношение се прилага в САЩ, а отскоро и в нашата страна. Задължително е периодично по време на реанимирането да се проверява за появата на пулс в областта на сънната артерия. При наличие на пулсации непрекият сърдечен масаж се прекъсва и продължава само изкуствено дишане. Изкуственото дишане и кръвообращение се извършват до възстановяване на самостоятелното дишане и сърдечна дейност или до категоричното установяване на настъпила биологична смърт.

Георги Димитров

А. Airway open – осигуряване на проходимост на дихателните пътища

B. Breath for victim – провеждане на изкуствено дишане

C. Circulation – поддържане на кръвообращението

Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането на пострадалия от водата. Първоначално той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи и се осигурява проходимост на дихателните пътища. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеята, бронхите и стомаха. Ако самостоятелното дишане не се възстанови пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При изпадане в безсъзнание лицевата мускулатура и езика се отпускат. Последният падайки назад запушва горните дихателни пътища. За да бъдат освободени те е необходимо главата на пострадалия да бъде изтеглена в положение максимално назад като устата е затворена. Отдалечената по този начин от гръбнака долна челюст издърпва със себе си езика и освобождава глътката като път за дишането. Това положение осигурява проходимост на дихателните пътища и е задължително да бъде поддържано през цялото време на реанимационните действия.

Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма и се преминава към изкуствено дишане.

Изкуственото дишане се провежда по следния начин:

Изкуствено дишане “уста в нос”

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия, поема дълбоко въздух, обхваща с уста носа му и енергично вдухва в ноздрите му, като вкарва въздух в дробовете му.

- При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия.

- Ако след вдухването на въздух гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух.

- Следва отдръпване на спасителя и ново поемане на въздух. Издишването на пострадалия става самостоятелно.

По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Изкуствено дишане “уста в уста”

Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия и поема дълбоко въздух.

- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа.

- Устата на пострадалия се отваря леко.

- Спасителят, поел дълбоко въздух прилепва широко отворената си уста към тази на пострадалия.

- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като се проверява сънната артерия за наличие на пулс.
При изкуственото дишане “уста в уста” поради високото налягане при вкарването на въздуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.

Изкуствено дишане с апарат  тип АМБУ

Маската на апарата се поставя така, че да обхване устата и носа на пострадалия. Апаратът притежава клапи които пропускат въздух само еднопосочно – от атмосферата, в балона, от балона към пострадалия и от пострадалия, навън в атмосферата.

Въздух се подава ритмично, чрез стискане с ръка на балона. При необходимост през апарата може да се подава и кислород.

Георги Димитров

При давенето измененията в организма на човека са обратими, докато при удавяне изхода е с фатален край.

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Попадналата в белите дробове вода не може да бъде извадена навън чрез дренажно положение на тялото с главата надолу. Тя остава там и се резорбира, ако има кръвообращение. Поради това, че водата в Черно море е почти два пъти по концентрирана на соли от кръвта се получава преминаване на вода от кръвта към алвеолите. Това води до сгъстяване на кръвта и увреждане на стените на алвеолите и капилярите. Развива се оток на белите дробове. Алвеолите се изпълват с розова пенеста течност която излиза от устата и носа на удавения.

Сладката вода, обратно е бедна на соли. Тя прониква бързо в кръвообращението и разрежда кръвта. Освобождава се калий, който въздейства неблагоприятно на сърцето. Тук също се развива оток на белите дробове.

Спазъмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане.

Измененията в белите дробове пречат на проникването на килород в кръвта по време на реанимационни действия. За това е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.

Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време.

След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

При биологична смърт настъпват необратими изменения в организма.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване.

Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Георги Димитров