В оборудването на медицинският пункт на плажа е задължително да има куфар за спешна помощ. Спасителите трябва да знаят да си служат с амбуто намиращо се в него.

Куфар за спешна помощ

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

Изтегли от линка:

Кратък наръчник по долекарска помощ

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично         притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /на пясъка/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.

Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.

Източник за картинката:

http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1589&news=%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E+%D0%9D%D0%AF%D0%9C%D0%90+%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98+%D0%A1%D0%9F%D0%90%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98+-+%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%A0&skMID=280

Разпознаване на спрялото кръвообращение става след проверка за наличие на пулс на сънната артерия. При липса на такъв се преминава към изкуствено кръвообращение.

Добре е да се подпомогне кръвообращението, като се постави удавника с повдигнати крака по-високо от тялото, което води до подобряване на притока на кръв към сърцето. На плажа за тази цел се използва профила на брега.

Изкуственото кръвообращение се извършва чрез външен сърдечен масаж (гръдно, външно притискане на сърцето).

Непряк сърдечен масаж се извършва винаги, когато се установи спряла сърдечна дейност чрез търсене на пулсации в сънната артерия. С върховете на пръстите се упражнява лек натиск в областта на шията под долната челюст, встрани от трахеята и в продължение на няколко секунди внимателно се търсят пулсации. Ако не се установят, веднага се започва непряк сърдечен масаж.
Всяко забавяне от съмнение и колебание за наличност на пулсации безвъзвратно изгубено време.
Пострадалият трябва да бъде поставен легнал по гръб върху твърда повърхност. Извършващият масажа трябва да е коленичил до гърдите на пострадалия, поставя едната си ръка с длан върху средата на гръдната кост, а другата другата върху нея. С движение от кръста, а не само със силата на ръцете се извършват тласъчни, почти резки движения върху гръдната кост. От тласъчния натиск с ръце кръвта принудително циркулира и пренася животоспасяващия кислород за главния мозък. Тласъкът трябва да бъде достатъчно силен, за да „потъне“ гръдната кост 4-5 см, но не като удар и не толкова силен, за да счупи ребра. Когато извършващият непряк сърдечен масаж е сам първо се извършват 5 последователни издишвания в белите дробове на пострадалия и веднага след това 15 тласъка върху гръдния кош на пострадалия. По-нататък реанимирането се извършва в съотношение 2:15 с честота на нормалната сърдечна дейност. Повишена честота не е необходима, реанимацията не е ефективна и изморява бързо оказващия първа помощ.
При двама души, единият извършва едно издишване, а другият застанал от другата страна на удавника, 5 тласъчни натискания за непряк сърдечен масаж с честота на нормалната сърдечна дейност. Съотношението 1:5 е много по-ефективно.

Нови изследвания в областта на медицината твърдят, че особено ефективно е съотношението 2:30, прилагано както от един, така и от двама спасители. Това съотношение се прилага в САЩ, а отскоро и в нашата страна. Задължително е периодично по време на реанимирането да се проверява за появата на пулс в областта на сънната артерия. При наличие на пулсации непрекият сърдечен масаж се прекъсва и продължава само изкуствено дишане. Изкуственото дишане и кръвообращение се извършват до възстановяване на самостоятелното дишане и сърдечна дейност или до категоричното установяване на настъпила биологична смърт.

При изваждането от водата на давещ се без дишане и пулс, максимално бързо се действа по схемата „ABC – азбука на живота“.

А. Airway open – осигуряване на проходимост на дихателните пътища

B. Breath for victim – провеждане на изкуствено дишане

C. Circulation – поддържане на кръвообращението

Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането на пострадалия от водата. Първоначално той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи и се осигурява проходимост на дихателните пътища. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеята, бронхите и стомаха. Ако самостоятелното дишане не се възстанови пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При изпадане в безсъзнание лицевата мускулатура и езика се отпускат. Последният падайки назад запушва горните дихателни пътища. За да бъдат освободени те е необходимо главата на пострадалия да бъде изтеглена в положение максимално назад като устата е затворена. Отдалечената по този начин от гръбнака долна челюст издърпва със себе си езика и освобождава глътката като път за дишането. Това положение осигурява проходимост на дихателните пътища и е задължително да бъде поддържано през цялото време на реанимационните действия.

Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма и се преминава към изкуствено дишане.

Изкуственото дишане се провежда по следния начин:

Изкуствено дишане “уста в нос”

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия, поема дълбоко въздух, обхваща с уста носа му и енергично вдухва в ноздрите му, като вкарва въздух в дробовете му.

- При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия.

- Ако след вдухването на въздух гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух.

- Следва отдръпване на спасителя и ново поемане на въздух. Издишването на пострадалия става самостоятелно.

По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Изкуствено дишане “уста в уста”

Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия и поема дълбоко въздух.

- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа.

- Устата на пострадалия се отваря леко.

- Спасителят, поел дълбоко въздух прилепва широко отворената си уста към тази на пострадалия.

- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като се проверява сънната артерия за наличие на пулс.
При изкуственото дишане “уста в уста” поради високото налягане при вкарването на въздуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.

Изкуствено дишане с апарат  тип АМБУ

Маската на апарата се поставя така, че да обхване устата и носа на пострадалия. Апаратът притежава клапи които пропускат въздух само еднопосочно – от атмосферата, в балона, от балона към пострадалия и от пострадалия, навън в атмосферата.

Въздух се подава ритмично, чрез стискане с ръка на балона. При необходимост през апарата може да се подава и кислород.

Давене и удавяне могат да настъпят когато човек се намира във водна среда, по време на къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и в резултат на различни инциденти.

При давенето измененията в организма на човека са обратими, докато при удавяне изхода е с фатален край.

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Попадналата в белите дробове вода не може да бъде извадена навън чрез дренажно положение на тялото с главата надолу. Тя остава там и се резорбира, ако има кръвообращение. Поради това, че водата в Черно море е почти два пъти по концентрирана на соли от кръвта се получава преминаване на вода от кръвта към алвеолите. Това води до сгъстяване на кръвта и увреждане на стените на алвеолите и капилярите. Развива се оток на белите дробове. Алвеолите се изпълват с розова пенеста течност която излиза от устата и носа на удавения.

Сладката вода, обратно е бедна на соли. Тя прониква бързо в кръвообращението и разрежда кръвта. Освобождава се калий, който въздейства неблагоприятно на сърцето. Тук също се развива оток на белите дробове.

Спазъмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане.

Измененията в белите дробове пречат на проникването на килород в кръвта по време на реанимационни действия. За това е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.

Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време.

След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

При биологична смърт настъпват необратими изменения в организма.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване.

Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Работата на водния спасител е много отговорна. Той има за задача да извади от водата давещия се и да го възвърне към живот, ако е възможно. За да изпълни служебните си задължения е необходимо да е запознат със строежа и функциите на човешкото тяло и да има определени медицински познания.

За да бъде жив организмът на човека е необходимо да диша. Процесът на усвояване от клетките на организма, на кислород от въздуха, както и отделянето във външната среда на образувания въглероден двуокис се нарича дишане. Дишането протича в няколко етапа с участието на дихателната и сърдечно-съдовата система.

Дихателната система на човека е изградена от въздухоносни пътища, бели дробове и гръден кош в който е разположена. Въздухът навлиза през носа или устата и преминава през трахеята (дихателна тръба, съставена от подобни на пръстени хрущяли). Трахеята се разделя на две тръби, наречени бронхи, по които въздухът достига до белите дробове. В белите дробове, бронхите се разделят на бронхиоли, които завършват с малки въздушни торбички (алвеоли).

Около алвеолите се намират малки кръвоносни съдове, наречени капиляри. Те са с много тънки стени, въздухът лесно преминава през тях, навлиза в кръвта и достига до всяка част от тялото. Въглеродният двуокис (отпадъчен газ, който не е необходим на тялото) преминава по обратния път през алвеолите към белите дробове и чрез издишването се изхвърля навън.

При вдишване, белите дробове се разширяват, а при издишване те се свиват. Това става благодарение на мускулите и движението на диафрагмата. Диафрагмата е плосък мускул, който разделя гръдния кош от корема. Когато в белите дробове навлезе въздух, тя се премества надолу и освобождава място, а при издишване, тя се отпуска и помага за изтласкването на въздуха.

В ежедневния живот човек не забелязва, че диша. Дишането е автоматизиран процес, който зависи основно от натрупването на въглероден двуокис. Той е най-силният дразнител на дихателния център.

Центърът на дишането обаче, действа не само автоматично. Той реагира на резките промени в алвеолите, на въздействие върху човешката кожа (бързо охлаждане), а може да зависи и от волята на човека.

При всяко вдишване в дробовете нахлуват около 500 кубически сантиметра въздух, от които се уползотворяват само 350. Останалите 150 заемат въздухоносните пътища и не се използват при дишането.

Жизнената вместимост на белите дробове (витален капацитет) при нормалния човек е около 4000 кубически сантиметра въздух. Тя може да се увеличава със системни тренировки и при някои спортисти (плувци, гребци, бегачи, колоездачи) достига 7000 кубически сантиметра въздух.

Трябва да се знае, че атмосферният въздух съдържа 79 % азот и 21 % кислород. При дишане, в кръвта се поемат 4,5 % кислород от вдишания атмосферен въздух. Останалите 16,5 % се издишват и евентуално могат да бъдат използвани още един път.

В покой човек диша 12 – 16 пъти в минута.

Когато дишането е дълбоко и учестено се получава хипервентилация. При това състояние в организма не настъпва особено покачване на кислородните му запаси, но се изхвърля въглероден двуокис. Това от своя страна намалява дразненето на дихателния център и отдалечава момента в който се появява порив за ново вдишване.

Апнеята е волево задържане на дишането. Необходима е при плуване, гмуркане и евентуално, спасителни действия. След хипервентилация при нетрениран човек апнеята може да достигне 100 секунди, а при трениран човек – няколко минути.

В гърлото на човека се намира фаринксът. В него се кръстосват пътят на въздуха през устата и носа към белите дробове и пътят на храната от устата към стомаха.

Трахеята по време на гълтане се затваря атоматично от епиглотиса, който предпазва от попадане в нея на храна и други материи. Ако все пак такива попаднат, следва поява на кашличен рефлекс целта на който е да изхвъри обратно попадналото в трахеята.

Епиглотисът има голяма чувствителност. При внезапно негово раздразване освен кашлица може да настъпи спазъм, който да прекъсне достъпа на въздух до трахеята. Това е предпазен рефлекс който изчезва заедно с дразненето. При продължително дразнене обаче, човек може да загуби съзнание.

По време на давене има наличие на вода във фаринкса. Епиглотисът се затваря атоматично, а човек постепенно загубва съзнание. Следва отпускане на глотиса, навлизане на вода в трахеята, а след това и в белите дробове.

Понякога по време на давене, при гълтането на вода или по време на указване помощ на давещия се, следва рефлектрно повръщане от негова страна. Повърнатите материи също могат да попаднат в трахеята ида бъдат пречка за дишане.

Освен с дишането, транспорта на кислород в тялото на човека е свързано и с кръвообращението.

Движението на кръвта в кръвоносната система е обусловено от сърдечни съкращения. Сърцето е сложен мускул, голям колкото стиснатия юмрук на човека. То има дебели мускулни стени и е разделено на две части (лява и дясна). Всяка част има предсърдие и камера. Предсърдията са по-малки и с по-тънки стени. Те приемат кръвта, която идва по вените. След това предсърдията се свиват и изпомпват кръвта в камерите. От камерите кръвта се изпомпва от сърцето и навлиза в артериите, чрез които достига до цялото тяло.

Изпомваната от сърцето кръв  тече постоянно из тялото. Тя пренася кислород и хранителни вещества до всяка клетка. Изпомпването на кръвта от сърцето става на тласъци. Тези тласъци са т.н. пулс.

При нормален човек пулсът е 70 удара в минута. При занимаващи се активно със спорт той е по-бавен. Някои хора, активни спортисти – състезатели имат пулс 45 – 48 удара в минута. При пулс под 40 и над 190 удара в минута настъпва разстройване на кръвообращението.

Сърдечно-съдовата (кръвоносната) система пренася кислород и хранителни вещества между тъканите и органите. Освен това, тя подпомага отделянето на отпадните вещества от човешкия организъм.

Нарушеното снабдяване с кислород или неговата липса се отразяват различно на тъканите в човешкото тяло. Най-уязвими са клетките на мозъчната кора. Няколко минути след спиране на кръвообръщението настъпва загуба на съзнание.

Ако не бъде възстановено дишането се разстройва ритъма на сърцето и то постепенно спира. Със спиренето но сърцето, спира и кръвообращението.

Мускулите на човека са изградени от снопове влакна. Мозъкът изпраща различни команди до мускулните влакна и те се свиват или разтягат.

Мускулите са прикрепени към костите чрез връзки, наречени сухожилия. Когато мускулите се свиват, те придърпват сухожилията, които от своя страна придърпват костите и така се извършва движение.

Мускулите в човешкото тяло са организирани в групи. При различни движения се натоварват различни групи мускули, а останалите почиват.

Действията на мускулите се контролират от мозъка, който изпраща и получава сигнали от нервната система.

Има и друг вид мускули, неволеви, при които движенията се извършват автоматично от мозъка (движенията на сърцето, диафрагмата, червата, дишането, зеницата – зеничен рефлекс и др.).

Голяма част от своята работа спасителят извършва във водата. От тук идва и необходимостта същият да познава добре измененията на човешкия организъм във водна среда, както и физичните закони.

Според закона на Архимед, всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност. Тялото на човека, потопено във вода, тежи малко повече от водата която е изместило – всъщност около 1 килограм.

Тази отрицателна плаваемост може да бъде компенсирана при напълване с въздух на белите дробове. Ако въздухът от дробовете се издиша, тялото потъва.

При плуване дишането е равномерно, а при гмуркане и плуване под водата то се задържа. Движенията под вода увеличават разхода на кислород, затова те трябва да са бавни и икономични.

Човешкото тяло във водата е подложено на равномерно налягане от всички страни, което с увеличаване на дълбочината нараства. На всеки 10 метра дълбочина, налягането се увеличава с една атмосфера на квадратен сантиметър. Поради това, че тъканите в тялото на човека съдържат 70 % вода, когато бъдат подложени на равномерно налягане от всякъде те са несвиваеми на практика.

На свиване подлежат само изпълнените с въздух или газове кухи части от тялото. Налягането в гръдния кош и коремната кухина  води до тяхното свиване. Намиращият се в гръдния кош и дихателната система въздух също се свива, като увеличава налягането си, докато то се изравни с това на водата. Така се получава уравновесяване между външния воден натиск и вътрешното противоналягане.

В главата на човека (черепа) има няколко малки кухини с костни стени. Паради тяхната твърдост, те не могат да се свиват. Разположени са около синусите и средното ухо. При гмуркане във водата в тях се създава понижено налягане.

Синусите са свързани с носната кухина чрез малки отвори през които въздухът преминава и изравнява налягането. При възпаления в носната кухина се затруднява преминаването на въздуха и изравняването на налягането.

Ухото е сложно устроен апарат. То се състои от три анатомично обособени части (външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо). Външното ухо включва ушната мида и външния слухов проход. Вътрешното ухо на практика е органът на равновесието (вестибуларният апарат). По средата между двете се намира средното ухо.

Средното ухо представлява малка кухина с обем около 1 кубически сантиметър. В него са разположени тъпанчевата мембрана (тъпанчето) и евстахиевата тръба, съединяваща средното ухо с носоглътката и същинския слухов орган.

Ушното тъпанче е много тънко, има диаметър от 8-10 милиметра и се държи опънато с помощта на малки мускули.

Евстахиевата  тръба свързва ухото с най-задната част на небцето. Тя служи за изравняване на атмосферното налягане от двете страни на ушното тъпанче и по такъв начин предпазва от повишаване на налягането в средното ухо. По време на преглъщане евстахиевата тръба се отваря и изравнява атмосферното налягане вътре в ухото с това извън него. През нея преминава въздух към средното ухо при всяко преглъщане и изравнява налягането в него с налягането на външния въздух от ушния канал. Когато обаче има някакво смущение, преминаването на въздух към средното ухо се затруднява или дори спира. Наличният въздух там намалява, не постъпват нови порции и в ухото се развива вакуум. Тъпанчето леко хлътва, защото неговото движение не е в неутралното си положение и човек има усещането, че е с тапа в ухото. Такова хлътване се получава и при увеличено налягане в ухото.

Анатомия на ухото

1. Кост

2. Ушен канал

3. Ушна мида

4. Тъпанче

5,6,7,8. Средно ухо

9. Вътрешно ухо, вестибуларен апарат

10. Лабиринт

11. Чувателен нерв

12. Евстахиева тръба

В нормална обстановка, в повечето случаи налягането се изравнява автоматично. В случай, че това не стане, може да се наложи да се направи енергично преглъщане, което ще предизвика отваряне на евстахиевата тръба и изравняване на налягането.

По време на гмуркане във вода поради бързата промяна на външното налягане се увеличава налягането в ухото. В началото се появява тежест в ушите, която се дължи на натиск върху тъпанчето и по-ниско налягане в средното ухо от това на водата. Постепенно се създава вакуум в средното ухо който води до разтягане и хлътване на тъпанчето.Следва появявата на остра болка. На дълбочина 7-8 метра тази болка става нетърпима.

За да не се стига до подобна ситуация е необходимо спасителят да знае как да изравнява налягането в средното ухо.

Изравняването на налягането става като още на метър и половина дълбочина спасителят  трябва да отвори Евстахиевите тръби на ушите си и да прави това периодично през няколко метра, докато трае гмуркането. Навлизащият през тръбите въздух ще неутрализира налягането на водата върху тъпанчето и болка няма да настъпи.

Има различни способи за отваряне на Евстахиевите тръби. Преглъщането е най-разпространеният от тях. Периодичното преглъщане държи тръбите отворени. В даден момент, на дълбочина преглъщането може да бъде затруднено. Тогава се поема вода в устата е с нейна помощ се преглъща, като се гълтат минимални количества от нея.

Друг способ е периодичното притискане с пръсти на носа и надуване (опит за издухване на въздух през носа). Това може да бъде комбинирано и с преглъщане.

Понякога изравняването на налягането не се удава и е необходимо спасителят да изплува 1-2 метра, за да направи изравняването там.

Появата на болка в ушите въпреки изравняването на налягането е показател, че нещо не е в ред и гмуркането трябва да бъде прекратено.

Понякога по време на гмуркане, когато налягането в средното ухо не е изравнено може да се получи спукване на тъпанчето. Това става когато въпреки болката в ушите спасителят продължава да слиза на все по-голяма дълбочина.

Спукването на тъпанчето се изразява с остра режеща болка, шум в ушите, гадене, виене на свят. Студената вода нахлува в средното ухо и дразни вестибуларния апарат, като го изважда от строя. Това явление е известно като лабиринтна криза (вестибуларна криза).

В такава ситуация спасителят не трябва да губи самообладание. Въпреки загубата на ориентация той може да се ориентира по светлината и да изплува на повърхността. Ако обаче, е на голяма дълбочина е възможно да не може да се ориентира къде е долу и къде горе и вместо да изплува, да плува към дъното. Спасението е в изпускането на минимални количества въздух през устата и плуване след въздушните мехурчета към повъхността на водата.

Изпадането в паника при такъв инцидент може да доведе до трагичен край. За съжаление има доста случаи на удавени по този начин плувци и гмуркачи.

По време на гмуркане болки освен в ушите могат да се появят и в синусите, и в зъбите. Това се получава при някои заболявания на синусите, както и при нелекувани зъби. В затворените кухини на развалените зъби разликата в налягането предизвиква остра болка.При такива ситуации е задължително прекратяването на гмуркането.

В някои ръководства по водно спасяване в общите медицински познания необходими на водния спасител са дадени и измененията в организма при леководолазна дейност с дихателен апарат. Тъй като нормативната уредба в Република България не предвижда леководолазен апарат в оборудването на спасителния пост и използването на такъв от спасителя, то е безпредметно разглеждането на тези изменения.

Използвани са картинки от:

http://body.dechica.com/respiratory.htm

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.tchaikapharma.com/mambo-en/images/tch/ss/ss-sistema_clip_image011.jpg&imgrefurl=http://bgbaby.net/forum/index.php%3Fshowtopic%3D566%26st%3D0&usg=__EAcXkkbrixSjFN3YEuzFTPYcfJk=&h=288&w=377&sz=39&hl=bg&start=60&um=1&tbnid=ssKUeqH2VCLSbM:&tbnh=93&tbnw=122&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2581%25D1%258A%25D1%2580%25D1%2586%25D0%25B5%26ndsp%3D21%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rlz%3D1R1GGGL_bgBG326BG326%26sa%3DN%26start%3D42%26um%3D1

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%85%D0%BE