На всеки обществен басейн е необходимо:

- Да има достатъчен брой обучени и екипирани спасители

- Да има медицинско лице

- Да отговаря на хигиенните изисквания за качество на водата в басейна

- Дълбочината на басейна да бъде постепенна

- Да е чисто и да няма опасни предмети по дъното

Забележка:  При забелязани нередности в басейните гражданите могат да сигнализират в общината, на чиято територия се намира плувният басейн.

Водноспасителна служба към БЧК

Водноспасителната служба към БЧК е създадена през 1964 г.

Дирекция „Водноспасителната служба” към БЧК е организация в състава на Националния съвет на БЧК. Функцията и е да обединява и координира дейността на организации и структури в областта на водното спасяване. Конкретно се занимава с изготвянето на политиката на БЧК относно водното спасяване.  В състава и работят експерти в тази област. Нейн представител участва в изпитите за водни спасители, лично. Документите за воден спасител се издават от тази Дирекция.

Дирекция „Водноспасителната служба” представлява БЧК пред държавата по отношение на водното спасяване.

Насоките за работа на Дирекция „ВСС” са:

• Повишаване знанията и уменията на гражданите за оказване на помощ и самопомощ при водни инциденти с цел предпазване от удавяне.

• Обучение на водни спасители и други специалисти, работещи във водноспасителната верига – лекари, медицински сестри, леководолази, водачи на плавателни съдове, инструктори и др.

• Oказване на методическа помощ при създаването и функционирането на водноспасителните постове край водните площи.

• Логистична подкрепа при наводнения в помощ на държавните структури.

• Спортно-състезателна дейност.

За водните спасители и конкретните проблеми с които те се сблъскват в своята дейност, Дирекцията играе ролята на „ арменски поп”.

Специалисти по водно спасяване в Областните съвети на БЧК

В Областните съвети на БЧК работят специалисти по водно спасяване.

Специалистите по водно спасяване в Областните съвети на БЧК не са подчинени на Водноспасителната служба към БЧК, а на собствените си Председатели. Те се занимават с набиране на кандидати за водни спасители, провеждат курсовете за такива и организират ежегодната проверка на спасителите и издаването на лични талони. Не навсякъде са компетентни и в такива случаи при провеждане на курс или ежегодна проверка привличат инструктори по водно спасяване.

В повечето случаи тези специалисти се занимават с червенокръстка дейност, а в някои региони съвместяват дейности.

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в лицето на Дирекция „Концесии” представлява държавата и държавната политика по отношение на плажовете и водното спасяване. Има контролни и санкциониращи функции по отношение на концесионерите и наемателите на плажове, но за съжаление няма компетентни кадри в областта на водното спасяване и разчита на БЧК и на гол ентусиазъм.

Концесионери и наематели на морски плажове

Концесионерите и наематели на морски плажове са организаторите на водноспасителната дейност на поверените им от държавата обекти. Това са конкретно отговорните юридически лица за състоянието на водното спасяване на плажа.

За съжаление голяма част от тях не са компетентни в материята и се доверяват случайно или предумишлено на „специалисти” – хора опълномощени от тях, които често ги подвеждат.

Асоциация на концесионерите на морски плажове

Асоциация на концесионерите на морски плажове е организация, която защитава интересите на концесионерите пред държавата. Отношението, което има към водноспасителната дейност е отрицателно, с оглед на това, че става дума за „разходна дейност” на концесионерите.

Асоциация по водно спасяване – Бургас

Асоциация по водно спасяване – Бургас е организация с нестопанска цел. Занимава се основно с посредническа дейност.

През настоящия сезон е „безработна”, поради липсата на концесионери на бургаските (централен и северен) плажове.

Българско животоспасително сдружение Св. Николай (БЖСС) – Варна

Българско животоспасително сдружение Св. Николай (БЖСС) – Варна е организация с нестопанска цел. Занимава се основно с посредническа дейност.

През настоящия сезон предлага спасителски заплати 450 – 500 лв. Охраняват няколко обекта на Св. Св. Константин и Елена с постове състоящи се от един воден спасител. Позволяват си да налагат и глоби по 50 – 100 лева на спасителите, което при такива заплати е престъпление.

Асоциация Водна безопасност – Бургас

Асоциация Водна безопасност – Бургас е организация с нестопанска цел. Същата предлага на Регионалите инспекторати за образование в страната книга със следния анонс: „Асоциация Водна безопасност предлага наръчник за превенция на водните инциденти с превантивен и образователен характер „Плажна култура”, с автори: Райко Берберов и Жельо Михайлов – едни от най-големите имена във водното спасяване”.

Водни спасители

Водните спасители и по точно тези, които работят по морските плажове (около 1 500 човека) са тези които носят цялата система на гръб. Благодарение на техния професионализъм ежегодно, през летния сезон се предотвратяват над 3 000 описани документално инцидента.

Това се оценява от техните работодатели, концесионерите и наемателите на морски плажове със заплата от 450 до 800 лв.

Има и други водни спасители – на басейн …, но това е друга бира.

Георги Димитров

Наближава активния летен сезон и много туроператорски фирми вече организират детски и ученически отдих. Когато обаче, това става в близост до водна площ има държавни изисквания, които трябва да бъдат спазени.

В последните години обикновено туроператорите организират детския и ученически отдих в частни хотели, като децата се водят на най-близкия градски плаж. Трябва да се знае, че за да се прави това, има определени изисквания, които трябва да бъдат спазени.

Организиран детски отдих на плажа

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, е необходимо да се определи място за „лагера” на плажа. Туроператорът, трябва да уточни с концесионера на плажа това място, като то се огражда и се обозначава с указателни табели.

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар. Това задължение е на туроператора.

Съгласно изискванията, при детски и ученически отдих с до 120 броя на децата е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Дълбочината на водата в района на къпане на децата трябва да е от 0.70 до 1.50 м. Границите на определеното място се обозначават с оранжеви плаващи знаци, поставени от спасителите успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя осигуряващ детския и ученически отдих край водни площи

Спасителят (спасителите) на детските и ученически групи, разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на децата при къпане. Преди първото къпане на плажа спасителят им разяснява организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойки от деца за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на децата лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането, в условия на организиран детски отдих. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят може да запознае децата с водноспасителния минимум, да организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров

Това, че държавата не е решила по най-удачния начин въпросът с охраната и обезопасяването на морските плажове е добре известен факт.

При конкурсните търгове за отдаването на плажове на концесия беше заложен проблем. По-голяма тежест във формулата за изчисляване на печелившия има цената на концесионната такса, а не охраната и обезопасяването на плажа. Това доведе до високи такси, които предлагаха бъдещите концесионери на държавата, а в следствие, тя им даваше конкретния печеливш плаж. Последствие от това са високите такси на търговските услуги, но това е отделен въпрос.

Като част от концесионните договори, концесионерите са длъжни, да осигурят водното спасяване, медицинската служба, почистването на плажа, както и да предоставят срещу заплащане съответните услуги като чадъри, шезлонги и леки питейни заведения. Факт е, че на плажовете с концесионери има спасители, друг въпрос е съгласно действащата нормативна уредба ли са обезопасени те.

Какво се случва обаче, с плажовете, които нямат стопани? В България има над 200 морски плажа от които концесионери имат 70 – 80. Останалите, които не са атрактивни от гледна точка извличане на печалба, са безстопанствени и държавата ги предоставя на областните управители и на общините, да им намерят стопани. Тези плажове не са обезопасени, не се охраняват от спасители, а в същото време през активния сезон са посещавани от граждани.

Това създава потенциална опасност за възникване на произшествия и водни инциденти, които могат да доведат до нещастен за хората, фатален изход.

С оглед на това, че от човешкия живот по важно няма, трябва да се създадат водноспасителни служби на тези плажове. Дали тези служби ще бъдат на местно или централизирано управление е отделен въпрос, но създаването им и обезопасяването на плажовете е абсолютно необходимо.

Що се отнася до проблема с финансирането на водноспасителните служби по безстопанствените плажове, то той не е труден за решение. Не е нужно дори да се изискват финанси от държавата.

Всички концесионери плащат концесионни такси. За по миналата 2009 година те са 8 млн. лева. Държавата връща половината от тези пари в общините, а те трябва да ги използват по предназначение, целево за обезопасяване и почистване на плажовете, които нямат стопани.

Георги Димитров

Под термина „водно спасяване” се разбира това, което се прави на плажа – спасяване на човешкия живот на гражданите, пребиваващи там.

Плажът може да бъде разположен край басейн, море, океан или друга открита водна площ.

Всяка държава и крайбрежие имат своя специфика. На някои места се оказва основно помощ на къпещи се и плуващи във водата, на други, на сърфисти и занимаващи се с водни спортове, а има и комбинирани варианти. Водните спасители, които се занимават с тази дейност са подготвени за конкретните условия и ако относно работата на басейн може да има някаква универсализация, не така стои въпросът относно охраната на морското крайбрежие. Там всичко е специфично, което изисква от спасителите специализирана подготовка.

Конкретно, за плажовете по нашето черноморско крайбрежие – инцидентите стават в близост до брега, в повечето случаи на дълбочина до 2 метра. Оказва се помощ основно на къпещи се и плуващи, а в редки случаи има инциденти свързани с водноатракционни услуги. Водните спасители в България са подготвени за тази дейност и я извършват на професионално ниво, съгласно държавна нормативна уредба.

Спасяването на хора, бедстващи вследствие на морски катастрофи, корабокрушения и т.н. е задача на „морското спасяване”. То е дейност различна от „водното спасяване” и двете биха могли да си кореспондират само ако инцидента е в рамките или в близост до акваторията на плажа.

В последните години с развитието на водолазното дело се появи и „подводно спасяване”.

Подводното спасяване е спасяване на водолази. Водолази, се спасяват от водолази и при това от подготвени за това водолази.

Смесването на тези три типа дейност и обединяването им под термина „водно спасяване” е неправилно.

На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:

ОБЩИНА НЕСЕБЪР – ЗАПОВЕД N 458 /17.05.2010 г.

На основание ПМС 182 / 24.07.96 г. и Раздел I от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи във връзка с чл.7 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Решение N 338 / 26. 05. 08 г. на Министерски съвет
ЗАПОВЯДВАМ:
На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:
Максимално обезопасяване:
1. Морски плаж „Обзор- мотела“
2. Морски плаж „Обзор- юг“
3. Морски плаж „Обзор- централен“-
4. Морски плаж „Емона- Бунарджика“
5. Морски плаж „река Вая“
6. Морски плаж „Иракли“
7. Морски плаж „Елените“
8. Морски плаж „ Козлука“
9. Морски плаж „ Робинзон“-
10. Морски плаж „Св. Влас -Манастира“
11.Морски плаж „Св. Влас – Къмпинга“
12.Морски плаж „ Св. Влас-изток“
13.Морски плаж “ Св. Влас- Нов плаж “
14.Морски плаж „ Св. Влас-Болницата“
15.Морски плаж „ Делфин „
16.Морски плаж „ Слънчев бряг- север“
17. Морски плаж „Слънчев бряг- централен“
18. Морски плаж „Слънчев бряг- юг“
19. Морски плаж „ Несебър-изток“ .
20. Морски плаж „Несебър- стар град „ /при Буната /
21. Морски плаж „ Несебър- юг „
22. Морски плаж „Равда -централен“
23. Морски плаж „ Равда – Национален детски комплекс“
24. Морски праж „ Равда- ХТИ „
25. Морски плаж „ Равда- НСА“
26. Морски плаж „ Равда- Олимпийски надежди „
27. Морски плаж „ Равда- Академика „
28. Открит плувен басейн- „Аква парк – Равда „
29. Открит плувен басейн- „Аква парк- Слънчев бряг „
30. Открит плувен басейн- „Аква парк- Елените „
31. Морски плаж „Обзор – детски лагери”
- Открити плувни басейни- във всички хотели в Слънчев бряг и град Несебър
Средно обезопасяване
1. Морски плаж „Смирките”
2. Морски плаж „Емона-юг”
Минимално обезопасяване
1. Река „Перперидере“
2. Река „Козлука „
3. Река „Хаджийска „
4. Река „Двойница”
I. Обезопасяване на водните площи:
1. През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи, забранени за къпане и плуване са длъжни да поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложението към горепосочената наредба.
2. През активния сезон от 1 юни до 30 септември, собствениците на на по- големите водни площи са задължени да осигурят плавателен съд със съответните сигнали и спасителни средства.
3. На всички обекти разрешени за къпане и плуване, както и в детските лагери, да се назначават задължително само правоспособни водни спасители със заверени за сезона талони от водноспасителната служба на БЧК – регион Бургас.
4. Предохранителните мерки в разрешените и забранени за къпане и плуване водни площи възлагам на собствениците на тези обекти и упълномощени представители на кметствата, на чиято територия се намират.
II. Забранявам къпане и плуване във всички останали водни площи на територията на общината – язовири, реки, канали, изравнители и неохраняемите морски плажове.
III. Обявявам сезона за къпане през лято 2010 г. от 01.06.2010 г. до 30.09.2010 г. за всички плажове с действаща легитимна концесия до момента на издаването на заповедта и за тези участвали в конкурса след 01.07.2008 г., с изключение на:
Морски плаж „ Слънчев бряг- север“, Морски плаж „Слънчев бряг- централен“, Морски плаж „Слънчев бряг- юг“, за които сезонът за къпане се определя от 15.05.2009 г. до 30.09.2008 г.
IV. Стопаните на водните площи и плажни ивици да спазват най- строго всички изисквания на Наредбата, като осигурят водното спасяване, медицинско осигуряване и санитарно-хигиенното обезпечаване на обектите съгласно Закона за Черноморското крайбрежие.
V. Лицата, които нарушават разпоредбите на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, носят административно – наказателна отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по- тежко наказание.
VI. Заповедта следва да бъде поставена на видно място в общинската администрация и други обществено достъпни места и се обяви чрез медиите. Копие от заповедта да се изпрати до Областна администрация гр.Бургас, Обл. съвет на БЧК, РИОКОЗ, РПУ -Несебър, собствениците на водни обекти, кметовете по места и директорите на училища.
VII. Контрол по изпълнението на настоящата Заповед възлагам на Комисията по проблемите на водното спасяване, назначена със заповед N 311/ 27.04.2009г.
КМЕТ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР: / Н. ДИМИТРОВ/

Ползван източни: http://www.nessebar-news.com/news/

Към днешна дата в България съществува и друга организация имаща отношение към водните спасители, а именно – Асоциацията по водно спасяване. Тя е  учредена в Бургас преди година и половина и има амбиция да защитава интересите на всички специалисти по водно спасяване в България.

Почетен председател на Асоциацията по водно спасяване е кметът Димитър Николов. Той се ангажира да популяризира дейността и да съдейства за утвърждаване доброто име на асоциацията.
Учредители на организацията са деятелите в областта на водното спасяване зам.-кметът на община Бургас д-р Лорис Мануелян, д-р Андрей Найденов, Райко Берберов, д-р Георги Матев и Николай Иванов. Основна цел на асоциацията е реализирането на европейските норми както във водно-спасителната дейност по нашите плажове и басейни, така и в заплащането и работните условия за водните спасители и медицинските специалисти у нас.
Сдружението си е поставило за цел да развива дейност на много широка основа. Заради изоставането на България в превенцията на водноспасителния травматизъм, негови представители ще влязат в училищата, за да работят с подрастващите. Асоциацията изготвя предложение за промяна в нормативната уредба в областта на водното спасяване и обезопасяване на водни площи, което да бъде предложено на отговорните институции. Учредителите на асоциацията имат амбицията да се включат в програми на Европейския съюз за осъществяване на водно спасяване по плувни басейни и морски плажове.

Източник :      http://www.factor-bs.com/news-2824.html

Виж линка:

БЧК – специалисти по водно спасяване

Организацията на водноспасителната дейност е регламентирана в нормативната уредба на страната и е държавна политика. През годините въпросът е решаван с постановления и наредби на Министерския съвет, както и с правилници, наредби и инструкции на отделните ведомства, имащи отношение към проблема.

Към днешно време организацията на водното спасяване в България е уредена в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, Постановление № 182 на МС от 24. 07. 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31. 07. 1996 г.

С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията. Съгласно наредбата на обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Обучението и подготовката на водни спасители е делегирано на Българският червен кръст. Същият на основание чл. 4, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Български червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

Морските плажове, които са държавна собственост, съгласно Закона за концесиите, Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. се отдават на концесия или аренда. Стопанинът на водната площ (концесионер или арендатор) отговаря за организацията на  водноспасителната дейност и обезопасяването на водната площ и осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.

Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието и от министъра на здравеопазването.

Контролните функции свързани с обезопасяването на водните площи са възложени на кметовете на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Георги Димитров