Преглеждайки снимки от Стара Варна във Фейсбук попаднах на друга картичка на Христина Хранова Ценкова – първата жена воден спасител в света.

Картичката е юбилейна. Издадена е 5 години по рано от тази, препечатана от bulswim.info и публикувана вече в сайта (http://vodno-spasiavane.com/2011/02/08/ ).

Издадена е по повод честване на двадесет и пет годишната и акушерска и обществена дейност. На картичката е посочено, че Христина Хранова Ценкова е спасила 48 души, давещи се в Черно море.

Георги Димитров

- Тръгваме един ден за Ямайка…

- Бат’ Петьо, къде се намира Ямайка?

- Левак, земята е кръгла. Ако ние сме тук… (показва горната и долната страна на юмрука си).

Излизаме в открито море – само вода и небе. Вече няма какво да ядем. Капитанът казва:

- Трябва някого да изядем.

Приготвят клечки и се пада на мен, да ме ядат.

- Другарю капитан, какво ще ми ядете на мен, аз съм кожа и кокали?

- Е, не може Бат’Петьо, ще те ядем.

Водата в казана вече завира обаче, от мостика дежурният извика:

- Земя!

Остров. Приближаваме към него. Слизаме. А там народ – мравка. Туземците се наредили и викат:

- Бати Петьо, Бати Петьо!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Бат’ Петьо Пандира посещава Айфеловата кула и после разказва:

- Пия си кафенцето на върха на кулата и по едно време какво да видя – един гларус пикира край мен и много ясно го чух да казва: „Бат’ Петьо, Бат’ Петьо”. Чак тук ме познаха!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

bulswim.info

Австралийското движение на сърфистките спасителни клубове започва в началото на ХХ век, във времето когато и плуването и сърфирането са били установени по австралийските плажове и нуждата от спасяване не само на давещи се, но и на упражняващи сърф спортове, е било оценено като наложително. В тези клубове се обединяват опитни сърфисти, които не само познават условията в местните океански води, но и типа на вълните, които се образуват по крайбрежията и плажовете…

Виц цялата статия: bulswim.info.

Това е снимка от 70-те години на спасителна лодка пристанала в Дяволската река, на устието и на южния плаж в Приморско.

Снимка на плажната ивица на Златни пясъци 1961 г.

Източник: http://sofia50.blogspot.com/2008/01/18.html

Снимка (картичка) от официалния плаж на Балчик 1965 г.

Източник: http://sofia50.blogspot.com/2008/01/18.html

Това е снимка на стария мост, на плажа в Бургас – 1971 г.

Източник на снимката е групата „Старият Бургас“ във Фейсбук.

Първообразът на водно-спасителната служба (ВСС) се ражда през 1928 г. след откриването на централните морски бани във Варна. Под ръководството на Владо Бостанджиев е организирана една спасителна команда от моряци и младежи от Рибарското училище. От 1933 г. датират първите курсове за водни спасители сред най-добрите плувци в града. През курортния сезон се установяват санитарни постове за първа помощ на плажа.
Водното спасяване влиза в сферата на дейността на БЧК във Варна след 28 май 1962 г., когато е избрана Окръжна комисия за организиране на водно-спасителното дело с председател д-р Иван Крачунов. Аналогична градска комисия се оглавява от д-р Тодор Василев. Провеждат се 5 курса за медицински работници, в 3 курса се подготвят 114 спасители.
През 1965 г. са създадени първите лекарски реанимационни пунктове на Централния плаж. Над 6500 ученици от горните класове и работници от предприятията са обучени по водно спасяване. През 1970 г. охраняваната ивица вече е 20 км, която включва 33 охранявани плажа, разпределени в 12 обекта с 27 водноспасителни станции и 140 поста. Назначени са около 400 спасители плувци и общо 100 реаниматори, фелдшери и медицински сестри. Започва да функционира т. нар. интензивно отделение на колела – подвижно реанимационно звено.
През 1965 г. във Варна е проведен Първи републикански състезателен преглед, а през 1970 г. – Световен шампионат по водно спасяване. Варненските спасители стават световни шампиони, завоювайки 13 златни, 4 сребърни и 1 бронзов медал.
Статистиката за периода 1965 – 1980 г. показва, че годишно инцидентите се колебаят между 134 и 421, сред тях тежките – от 6 до 59, изведените от клинична смърт – от 5 до 15, а случаите с фатален изход – от 15 до 21. Тяхното количество е сложна функция от много параметри – организация и обхват на ВСС, култура на поведение на морския бряг и във водата, професионализъм на спасителите и медицинските екипи, състояние на бреговата ивица и времето, в крайна сметка – и съдба.

Варненската ВСС обхваща брегова ивица с дължина 105 км, започва от плажа в с. Кранево и завършва с къмпинг „Луна“ (между Бяла и Обзор), като включва повече от 35 обекта в т. ч. 21 км охраняеми плажове, както и басейните в комплексите. Общо около 350 спасители през лятото работят в тази система.

Ако през 1969 г. само една полякиня работи на „Дружба“, сега около 70 – 80 момичета са край басейните. А има мъже, които са превърнали водното спасяване в своя професионална съдба за цял живот. Повече от четвърт век Атанас Атанасов работи към Дома на учените, Колю Колев – в „Слънчев ден“, Валентин Атанасов – на грандхотел „Варна“. Започнали като спасители, преминали през ръководители на различни нива и лектори в курсовете, около 40-50 години в „занаята“ са: Димитър Рашков, Георги Ставрев, Стоичко Пантев, Иван Попов, Сашо Златинов и др. Доайенът – Лавренти Силов, е над 70-годишен, опитен спасител и лектор.

Варненската ВСС е водеща в страната. Откакто с водно спасяване се занимава БЧК, са обучени повече от 4500 спасители, спасени са хиляди хора. През годините нещата се променят, през 60-те и 70-те на километър плаж се падат по 50 – 60 хиляди души. Инцидентите са почти непрекъснати. Сега плажовете не са толкова многолюдни, но и спасителите са по-малко, особено в последните години. Новата пазарна среда прехвърли част от задълженията към стопаните на плажовете и басейните. А ако един плаж като на Галата или Фичоза не е привлекателен за концесионерите, там няма и спасители.

Валентин Проданов

P. S. Материалът е публикуван в бр. 1731 на в. Черно море.

Това е снимка на старите морски бани в Бургас, от началото на миналия век.

Източник на снимката е групата „Старият Бургас“ във Фейсбук.