Съдят Пандира, че е откраднал десет метални тръби от гробищата. Съдията го пита:

- Как можа да откраднеш десет метални тръби от гробищата?

- Не са 10, 13 бяха, казва Пандира невъзмутимо – За какво са им на мъртвите тръби, те вода не пият? С парите купих на жена си една много хубава рокля и розов памук на клечка.

Има и друга версия:

- Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка – ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият.

И сълзите на Пандира потекли по пода: „Кап, кап, кап”. Портиерът отворил вратата и попитал:

- Кой чука?

Според друг вариант – продал ги, за да спаси майките и децата от студа.

И казва към секретарката:

- Малката записа ли?

И после добавя:

- Аз съм като Георги Димитров пред Лайпцигския процес, сам се защитавам.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Спасителните кули на ММЦ Приморско са уникални спасителни съоръжения. Построени през 60-те години на миналия век с цел да бъдат ползвани за наблюдение на водната повърхност и за командни центрове, за управление на водноспасителната дейност на плажа, днес те се рушат.

Първа кула

За водноспасителна дейност се ползва основно първа кула. Там е базирана водноспасителната служба и медицинския пункт на плажа. До скоро на кулата имаше  сирена, която оповестяваше за наличието на воден инцидент на плажа, но… вече няма.

От години втора кула на ММЦ Приморско не се ползва по предназначение. Създадена за водноспасителна дейност в днешно време тя е по скоро плажно заведение отколкото спасително съоръжение.

За първоначалното и предназначение напомня единствено веещото се на кулата знаме.

Упадъкът е от години и е показател за отношението на държавата (плажът е държавна собственост) към водното спасяване.

Водното спасяване в Добрич датира от 1969 г. Тогава към ОК на БЧК се открива сектор „Водно спасяване”. Организирането на курс за подготовка на спасители се оказва доста трудно начинание.

Първият курс е проведен в басейна на хотел „Интернационал” – Златни пясъци. Лектори са капитан Гатев от Балчик, който поема морската подготовка и Християн Генчев, лектор по медицинската част. Той е и бъдещият председател на комисията по водно спасяване.

В този курс участват 18 души, от които 15 издържат изпита. В началото опитите за организиране на водноспасителна дейност са доста плахи, но по-късно дейността се пренася в района на току-що открития комплекс „Албена.”

Построени са 15 спасителни вишки, но няма достатъчно спасители. Потърсена е помощ от София, Пловдив, Стара Загора. Събрани са 30 водни спасители.

Първите години не могат да бъдат отбелязани особени успехи, но постепенно се натрупва опит и самочувствие, организацията се усъвършенства, инцидентите намаляват.

С приетия през 1993 г. Закон за туризма, се откриват възможности за обновление на водноспасителните средства, поставя се началото на арендното охраняване на плажовете, на комплекса. Изработен е и стриктно се спазва вътрешен правилник за работа.

През 1999 г. сектор „Водно спасяване” на БЧК – Добрич първи въвежда водноспасителния буй в страната, като спасително средство и той бързо доказва своята висока ефективност.

Петър Андреев. Научна сесия по повод честване на 45-годишнината на организираното водно спасяване в България и на Водноспасителната служба при Българския Червен кръст – 2 октомври 2009 г.

През 60-те години на миналия век Бургас е наводнен от пришълци. По този повод Бат’ Петьо казва: „Край морето бургазлии останахме само аз и гларусите (всичко друго е селяни)”.

Той тананика на плажа по модерна за времето си мелодия следното:

Елате селяци,

с осил в мустаци,

шарени черги тъчем.

Продайте марули,

Купете „Жигули”,

Курорта Бургас ви зове…

В Поморие Саньо е емблематична фигура. Той е доайен на работещите водни спасители в града.

Роден е през 1950 г. в Поморие. В младите си години тренира морски спасителен многобой. Участвал е на държавни състезания. Понастоящем е рибар, а през лятото, спасител.

Саньо е завършил първия курс за водни спасители, организиран в града през 1969 г. Курсът тогава се ръководи от небезизвестния Звездов. Теоретичната подготовка се провежда в базата на Морски клуб „Поморие”, а практическата – в морето.

От 1969 г. до сега, Саньо няма пропуснат сезон в който да не е бил спасител. Работил е на плажовете на Сарафово, къмпинг Европа, Поморие – южен, източен, централен, станциите, Ахелой, Слънчев бряг и др.

Георги Димитров

Булфото

На 4 април 2011 година се навършват 7 години от трагедията в река Лим, при която загинаха 12 български деца.

На 4 април 2004 година група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище „Николай Катранов“ в Свищов. Към 22 часа българско време, на завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство.

Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим.

Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. 38 души са спасени. 12 български деца от Свищов загиват във водите на река Лим.

Пандира разказва:

Връщам се в Бургас. Отивам на морето. Приближавам брега. А вълничките се плискат нежно, леко-меко, сякаш искат да ми рекат: „Добре дошъл… добре… добре дошъл!”

Вдигам очи. Гледам: един гларус кръжи, ама кръжи над мен и злобно грачи: „Гла-ад… глад… гла-ад!”

Към сервитьрката:

- Носи допълнително по една моруна панирана! И малко пържени скариди, миди и хайвер!…

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Бат’ Петьо Пандира:

Омръзна ми да съм известен. Реших най-сетне да се усамотя. Къде, къде… отивам във Венеция. Море, канали, паметници, венецианки и… така нататък. И ето ме на площад „Сан Марко”…

Един гълъб каца на рамото ми и започва да нарежда нещо. Заслушвам се… „Пъ-пъ-пън-диир! Пъ-пъ-пън-диир!”

А сиктир бе, викам – и тука ли ме познават?

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

bulswim.info

Българският отбор по водно спасяване на плажа „Мамура Бийч”

От ляво на дясно-клекнали: Борис Захариев, Светослав Златков, Георги Сейменов, Ивайло Ярловски, Димо Вулев; прави: Марина Гордеева, София Златкова, Христо Григоров, Теодора Томова, Стоян Андонов, Мария Златкова, Наталия Стоянова.

Дисциплините на басейн бяха проведени на „Олимпийския басейн” в града, а морските на плажа „Мамура Бийч”.

България за пръв път взе участие с пълен отбор, като бяха изпратени 5 мъже и 4 жени. Тимът бе съпроводен и бе под ръководството на настоящия треньор на националния отбор – Наталия Стоянова, която е бивша елитна плувкиня на Левски (Сф). Състезателите ни се класираха на общо 8 полуфинала в дисциплините на басейн и море. В комплексното класиране българите се наредиха на 21-о място от общо 44 страни. Мъжете ни успяха да запишат два полуфинала в щафетите, а жените общо 6 (3 щафетни и 3 индивидуални). Най-големият ни успех бе 8-мото място на сестрите Мария и София Златкови в дисциплината спасяване с борд. Този финал е най-голямото ни постижение през последните 25 години.

Мария Златкова

Ако се чудите защо наричат спасителите на плажа гларуси, можете да попитате Зарко Дончев – Капитана от Несебър. Той е техният кръстник. Атлетичният младеж е един от първите спасители на Слънчев бряг. С мускулеста фигура, купонджийски нрав и умения на отличен плувец правел веднага впечатление на плажа. Колко гаджета са му се сваляли сами през годините, не иска да брои. По груби сметки обаче смята, че са над 1200.

Още: Гларус за пример – 1200 жени през леглото.