- Тръгваме един ден за Ямайка…

- Бат’ Петьо, къде се намира Ямайка?

- Левак, земята е кръгла. Ако ние сме тук… (показва горната и долната страна на юмрука си).

Излизаме в открито море – само вода и небе. Вече няма какво да ядем. Капитанът казва:

- Трябва някого да изядем.

Приготвят клечки и се пада на мен, да ме ядат.

- Другарю капитан, какво ще ми ядете на мен, аз съм кожа и кокали?

- Е, не може Бат’Петьо, ще те ядем.

Водата в казана вече завира обаче, от мостика дежурният извика:

- Земя!

Остров. Приближаваме към него. Слизаме. А там народ – мравка. Туземците се наредили и викат:

- Бати Петьо, Бати Петьо!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Бат’ Петьо Пандира посещава Айфеловата кула и после разказва:

- Пия си кафенцето на върха на кулата и по едно време какво да видя – един гларус пикира край мен и много ясно го чух да казва: „Бат’ Петьо, Бат’ Петьо”. Чак тук ме познаха!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Това е снимка от Бургаския плаж около 1960 г. … Територията на 10-ти спасителен пост.

Източник на снимката е Румяна Емануилиду.

Бургас, като космополитен град, има цяла плеяда от майтапчии и зевзеци, но Пандира надмина всички, изнесе репертоара си извън кръчмарското обкръжение и достигна национални габарити. Истинското му име е Петър /Петко/ Благоев, а паспортът му е поморийски /с.Каменар/. Името му е станало нарицателно не само по Черноморието, то е вимпел за всички майтапчии… Известен е още като бат Петьо Пантерата, бат Петко Боримечката и пр… Спасителят, който пълни два чувала с въздух и скача от моста, за да извади давещия се софиянец… Вечният спасител, който свири неистово със свирката си на непослушните летовници и им казва: “По-добре аз да ти свиря, отколкото духовата музика!”… Колоритният Пандир, който постигна американската мечта и се пенсионира като …. шеф на всички спасители…
И той като майстора-лирик Христо Фотев /роден в Истанбул/ не беше от Бургас. В онези години малцина знаеха това, но бат Петьо с вечната си моряшка фланелка и накривена фуражка, минаваше за най-големия бургазлия. “Останахме само аз и гларусите, казваше той.”…
Освен  всичко друго те живееха с поета в един блок, в един вход, на съседни етажи. Патешката походка на Пандира беше добре позната из града. “Аз обслужвам центъра”, обичаше да казва той. Имаше предвид, естествено ,всички питейни заведения из центъра, само из центъра на морския град. Пиеше си утрешното кафе в сладкарница “Черно море”, после се спускаше надолу по главната /дн. “Александровска” бивша “1-ви май”/, отсядаше в малкото “Балканче” или в “Морски вълни”/”Рибите”/, както му казваха бургазлии; по обяд беше в стария “Интернационал” /или “Интера”/, но никога не достигаше до пристанището. От срещи, наздравици, почерпки, закачки и обмен на вицове не му оставаше време. А и не беше нужно… Капитани, моряци, артисти, художници, творци на перото, кибици – всички бяха около него…
Изпълни и най-голямата си мечта, направи 1-2 курса с параходите, върна се от Гибралтар, от магазинчето на Маноло, с чисто ново вънки, кожено яке и … ботуши. Обичаше да пие от стария “Памид” /0.89 лв./, дето вече го няма, но лятно време подпийваше и… ментовка.
И казваше поучително на младите: “С мента се започва, с мента се завършва!”… Любимата му песен беше: “Само ти, сърце, си ми приятел”…
Пандира, бургаският вицажия, но защо Пандира, защо този прякор? Навремето, като млад войник, бат Петьо бил редовно наказван както за чешитското си  поведение, така и за колоритния си език и обноски… Ето и гениалната случка, която още движи умовете на по-старите бургазлии, някои от тях служили със сметохвореца:
Цар Борис III обичал да ловува из Лонгоза, край устието на Ропотамо. В онези години България била както в обтегнати отношения с Турция, така и със Съветския съюз. Войната тропала по безмилостния  си начин … Редник Благоев дежурел на пост и се чудел какво да прави… Отведнъж пред очите му се разкрила нерадостна гледка, която заплашила реалното му съществуване.  Патрулът, който бил в обход, забелязал съмнително лице и, естествено, го арестувал на часа. Спуснатата заповед била неумолима: “Да бъде задържано и арестувано всяко съмнително или цивилно лице в граничния район”.
Царят, естествено, бил цивилен. На всичкото отгоре носел съмнителна шапка с перце, които в този район не са особено препоръчителни, имал пушка и най-важното се оглеждал… подозрително. Патрулът, който всъщност носел топъл хляб от близкото селце, подкарал смаяния ловец, без никакви обяснения, към заставата. Буквално на върха на ножовете си… Старшият яздел на войнишкото магаре, а другият войник подмушвал пленника.
-Ето го, той е! Водят ни го! Познах го по носа! -извикал с гороломния си бас бъдещият Пандир.
Отдалеч изглеждало, че царят идва на гости, на инспекция, на разходка. Само, дето положението било по-сложно… Командирът на заставата веднага схванал ужасяващата ситуация и изкомандвал: “Мирно! За почест! Глави надясно!” Само че войниците не гледали Н.в., а дежурния, който с едната си ръка сочел към портрета на Върховния главнокомандващ всички въоръжени сили на царството, а с другата -  истинския главнокомандващ, пребледнявал от гняв. Царският лов бил пропаднал…
Войниците от патрула получили по една нашивка за “изострено внимание”, а после командирът изкомандвал: “Войник Благоев, марш под пандерата! Двайсет и четири часа! Друг  път да се обаждаш навреме”…
След два-три  дни до заставата се получили телефонограма да си отнесат някакъв секретен колет от интендантството.  Донесло го пак вечното войнишко магаре. Когато го разопаковали, оттам цъфнал портретът на Негово царско височество на всички българи Борис III “Ей такъв, беше голям -  разтваряше слабоватите си ръце бат Петьо – като трикрилен гардероб! Кво стана после с него, кво го направиха ле-е-ваците, никой не знае!”…
Тъй че, Н.Ц.В. всъщност се пада  донякъде и кръстник на бат Петьо. Защото забравената думичка “пандера” /ит.-гр./ означава… знаме. Ето и 2-а примера: “Консулите отишли при Сюлеман паша, молили го да не закача Пловдив”. Затова консулът /гръцкия/ си събира пандерата” /Ив.Вазов”. И още: “Дай, Боже, да имаме по-често такива празници, защото те са, които носят напредъка и щастието на народа, а не ония празници с фишеци и пандери”. /Ал.Константинов/*.
Постепенно пандера, пантера /знаме/  се обургазлява на пандир, пандира и така се обезсмъртява една забележителна личност от бургаската бохема. Един абсолютен бохем от най-висока класа, в който имаше нещо чаплиновско – в походката, в слабоватото тяло, в невероятния миманс на лицето, в изригващия от дълбините на душата му 10-балов дрезгав глас, който и досега мнозина се опитват да имитират неуспешно… Тъй че тези, в сухотата на страната, които го наричат Пантерата /пандерата/, трябва да знаят, че прякорът не идва от хищното и силно животно. Същото се отнася и за песента: “Напред, след славния пантер /пандер/…”.
И още един случай. Който показва тежестта на родната среда. Преди коджа години известни бургаски и софийски артисти организираха смешен спектакъл, озаглавен “100 години смешно театро”. Под имената на известна наши комици като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов и пр. светила на хумора бе изписано и това на … Петьо Пандира. Репетициите минаха безупречно, генералната също. Наближи великият ден… Мощната светлина на прожектора освети сцената на Сатиричния. Беше пълно с бургазлии и поклонници. Всички знаеха, че Пандира не може да играе, че той е цар на “малката сцена”. Уговорено беше… само да се появи. Но той се появи и … падна… Великите комици веднага отреагираха и всички помислиха, че сцената е от сценария. “Беше абсолютно тъмно, казваше след време той, как да играя в пещера?!”….
През последните години от живота си Петьо Пандира беше неотменим аксесоар от тогавашния клуб на културните дейци /сега несъществуващ/, където бай Георги вареше най-вкусния боб на света… Тук редовни клиенти бяха артистите Светослав Иванов /Славито/ и Георги Георгиев /Гец/ и двамата родом от еленското селце Разпоповци /дало най-много артисти в България/, вече покойници/, науморимия Досю Досев/ наздраве на Созопол!/ гръмогласния Генко Генков, който не се страхуваше от никого, идваше Георги Баев /Джурлата/, Александър Притул  /Шурата/, бати Петьо /бай Деб, шахматиста и най-добър счетоводител на Бургас, Стефан Кефа, Кольо Памида, Стефан Чолаков и мн., мн. др. Чак ми е неудобно…
Христо Фотев седеше мълчалив, заобиколен понякога не от някакви известни личности, а с бохеми от ежедневието като Пандира и Бизона /Стоян Добрев/, вж. стих. /”Морето”, посветено му от поета/ и т.н.
Тъй де! Да си дойдем на думата…
В много градове по света има паметници на уникални народни хумористи и колорити, вицаджии и присмехулници, разсмивали поколения. Достатъчни са Тил Уйленшпигел, Марко Тотев, барон Мюнхаузен и дузина известни и неизвестни стихоплетци и разказвачи…
През изминалата година небезизвестен бургаски предприемач обяви решението си да вдигне паметник на известния бургазлия. То бе подкрепено от много интелектуалци и съмишленици на идеята. Ако е само предизборно обещание, това е друг въпрос?…
Христо Фотев получи своя паметник.
Време е и Петьо Пандира да погледне към морето.
Че да бъдат отново заедно…
Нали така? А, ле-е-е-ваците да си гледат работата!

2008 г.

Васил Лаков

Източник: http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=913

„Да бъдеш спасител в онези времена се изисквало не само да си добър плувец, познаващ особеностите на крайбрежната ивица, но хората в града да те знаят, да ти имат доверие, да си известен. А това те доказвали с многото спасени и с монополното си участие в улавяне на кръста на Йордановден.
Освен признание, участието им в ритуала на Богоявление имало и материална страна. Свидетели разказват как няколко часа след завършване на обреда с менче светена вода, китка чимшир и кръста групичка от няколкото участници в улавянето започва “ръсачката” къща по къща, до обхождането на целия Бургас. Като благодарност за дарено и благословено здраве бургазлии пускат своята лепта от монети в менчето със светена вода.
С почивки в пивниците и на смени, обиколката завършвала за няколко дни. Спасителите не само поливали самочувствието си на всенародни любимци, но и прогулявали материализираната благодарност на бургаското гражданство”.

Откъсът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“, а източник на снимката е групата „Старият Бургас“ във Фейсбук.

Пандира пийва земеделско уиски (ментичка с газирана вода) в „Малина“ и разправя на аверите:
„Викат ме, да участвам в преплуването от Моста до Поморие. Викам им, хараби, участвам! Нареждаме се, свирна свирката и ние скачаме. Замахвам първи път, замахвам втори път, замахвам трети път… и чувам музика.
Дигам глава – над мен Казиното на Поморие”.
„Та така авери, излязах първи и опънах мангите. После ги изпихме с тайфата в „Интера“!

Разказано: от Георги Панайотов

Страхотна композиция, браво на фотото!

Веднъж бат Петьо качил в лодката цигуларката Райна Манолова, да я поразходи в морето. Но й прилошало от люлеенето и тя го помолила: „Извинявай бати Петьо, може ли д…а се връщаме, защото твоето любимо море нещо ми действа зле на стомаха.“
„Разбирам те, Райне, на теб моето любимо море действа така, както на мен твоята любима музика.“ й отговорил Пандира.

Снимката и текста са от страницата на Фейсбук „Старият Бургас“.

Арендаторът на Топлите морски бани и плажа Христо Христов-Олеле Батето е привлякъл за спасители на плажната ивица и моста „широко скроени, самобитни и оригинални екземпляри, чеда на морето, пристанището и Бургас” – Борис Йонков, Младен Марков, Ганата, Тома Мавридов, Ташо Негъра, Рингата, Томата Курназа, Шерифа.
Всички били отлични скачачи. Бургазлии се наслаждавали на въздушните им пируети от най-високата колона на моста. Признанието за най-красив скок от моста получил Борис Лимонов. Той станал популярен със своята „лястовица”. Лимонов имал собствена гемия “Марко Поло”, кръстосваща бреговете от Ахтопол до Бургас.
Христо Георгиев-Рингата, или както още го наричат доктор Ринджи Валер, изпъквал със стройната си фигура и поведение на галантен кавалер, усмивката не слизала от лицето му. На плажа сядал до момичетата. Ха-хо-хи-хи, комплименти, „ако искате да ви науча да плувате”? Никой не му се сърдел, защото всичко било в кръга на шегата.
През зимата работел като водопроводчик. Във водомерната работилница на пристанището помагал и Георги Кондолов-Шерифа. Внук на Георги Кондолов, големият революционер от Илинденско- Преображенското въстание. Три години последователно той имал късмета да извади кръста на Богоявление. Като спасител е извадил от водите над 400 кандидат-удавници. Спирали го по улиците, за да му благодарят: „Вие ми спасихте живота!”
Широката бохемска душа, щедростта и страстта му към морето направили особено известен Младен Марков – отличен плувец, треньор по плуване и спасител. Той води отбора по плуване на остров “Света Анастасия” и му плаща всички разноски.
Други колорити били Алекси Пезевенкина и Васко Газура. Васко пеел непрекъснато – висок, хубав тенор, но фалшив. От него е останала следната приказка за комунистите: “След девети септември потъна златото, изплуваха фъшкиите”. Казвал го и пет пари не давал.
От всички като че ли само Петър Благоев-Пандира не бил красавец. Но пък много хора и на него подражавали. Пандира и брат му Методи имали специфични мустаци – а ла Кларк Гейбъл. Те въвели новата мода и много от бургаските зевзеци си пускали такива. Томата Курназа – също.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“, а снимките от страницата на Фейсбук „Старият Бургас“.

Първият бургаски отбор по плуване и скокове във вода датира от 1931 година. Състезатели са десетина младежи: Младен Марков, Борис Йонков, Христо Райнов, Ганата, Дучето, Петър Благоев – Пандира, Топсито, Дарата, Принца и Лафинча. Треньор е бил Христо Богоев.

Повечето от тях са и спасители на плажа.

Тук на тази снимка от 1939 г. е само легендата Пандира.

Текст: Румяна Емануилиду

Източник на снимката: Румяна Емануилиду

Петьо Пандира

Лице бургаско с артистични бръчки

и глас на Армстронг – чудо за ефира.

Пречупваше диктаторските пръчки

разказаното нявга от Пандира.

Всевесел син на смръщена държава

в Бургас остави светлата си диря

и днес далеч в щафета се предава

разказаното нявга от Пандира.

Сега без него беден е пейзажа,

Не може никой да го конкурира.

Като легенда носи се на плажа

разказаното нявга от Пандира.

Юли, 2001 г.

Снимката и стихотворението са от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.