Така пристига Нептун преди 50 години на плажа в Бургас. Вляво на лодката се е хванал легендата Петър Благоев – Пандира.

Днес, 31 юли 2011 година, Пандира би навършил 95 години!

Борис Лимонов е спасител на плажа в Бургас през 40-те, 50-те години на миналия век. Той е един първопроходците на спорта скокове във вода у нас.

Борис Лимонов тренира скокове във вода от 1934 г. Преди това е бил състезател по спортна гимнастика. От 1937 г. е в челната тройка на страната, а през 1940 г. е държавен първенец. Състезателната си дейност прекратява през 1952 г.

През 1946 година, бургаският плувен отбор заема първите места в републиканските състезания. В него са Елза Велкова, Красимир Калиманов и Борис Лимонов.

На плажа в Бургас по онова време, бургазлии са се наслаждавали на въздушните пируети на спасителите от най-високата колона на моста. Признанието за най-красив скок от моста получил Борис Лимонов. Той станал популярен със своята „лястовица”.

Лимонов имал собствена гемия “Марко Поло”, кръстосваща бреговете от Ахтопол до Бургас.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“. Ползвана е и информация и снимки от личния и архив.

Бургас, някога…

Снимка на приятели… Христо Фотев и Пандира

Снимката е препечатана от страницата „Христо Фотев“ във Фейсбук.

Нептунов празник в Бургас. Спасителите извеждат лодката с Нептун. На първата снимка в ляво във водата до лодката, човекът с шапката е Петьо Пандира. На втората снимка, Нептун в спасителната лодка е Георги Калоянчев. Третата снимка е на Пандира.

Снимките са от архива на Румяна Емануилиду

Сандо и Бобоша са на спасителен пост № 10. Шефът Петьо Пандира се задава и нарежда по най-бързия начин да освободят спасителната лодка за разходка, уж негов набор щял да се разкарва из морето.

- Добре, но по-набързо, защото духва карела (вятъра от брега, ниско над водата, който отнася с голяма скорост дюшеци, надуваеми възглавници, топки и пояси, а къпещите се стремят да ги догонят и създават голяма опасност за себе си и за спасителите), казват му те.

- Браво бе момчета, яйцето да учи кокошката…

В лодката се настанява не набор, а една засукана „пани полска”. Бутнали спасителите лодката от брега и се върнали на поста. За беля, вятърът се усилил. Лодката вече е до голямата шамандура. Пандира гребе, та се къса, ала лодката – кютук, не помръдва.

Грабва Сандо спасителното въже и скача в морето, като казва на Бобоша:

- Отивам и го връзвам леко за предната халка, а ти дърпаш, без да те скива някой.

Издърпват Пандира, а той се репчи:

- Видяхте ли бе, леваци? Макар, че ме хвана чалкантията, пак се справих!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Пандира изпраща една мадама на влака за София. Тя стои на прозореца и плаче. Едри сълзи като съчми падат на перона. „ Гледах я, гледах я и аз заплаках”. Тя пита:

- Ти поне, защо плачеш?

- За компания, мадам.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Съдят Пандира, че е откраднал десет метални тръби от гробищата. Съдията го пита:

- Как можа да откраднеш десет метални тръби от гробищата?

- Не са 10, 13 бяха, казва Пандира невъзмутимо – За какво са им на мъртвите тръби, те вода не пият? С парите купих на жена си една много хубава рокля и розов памук на клечка.

Има и друга версия:

- Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка – ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият.

И сълзите на Пандира потекли по пода: „Кап, кап, кап”. Портиерът отворил вратата и попитал:

- Кой чука?

Според друг вариант – продал ги, за да спаси майките и децата от студа.

И казва към секретарката:

- Малката записа ли?

И после добавя:

- Аз съм като Георги Димитров пред Лайпцигския процес, сам се защитавам.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

През 60-те години на миналия век Бургас е наводнен от пришълци. По този повод Бат’ Петьо казва: „Край морето бургазлии останахме само аз и гларусите (всичко друго е селяни)”.

Той тананика на плажа по модерна за времето си мелодия следното:

Елате селяци,

с осил в мустаци,

шарени черги тъчем.

Продайте марули,

Купете „Жигули”,

Курорта Бургас ви зове…

Пандира разказва:

Връщам се в Бургас. Отивам на морето. Приближавам брега. А вълничките се плискат нежно, леко-меко, сякаш искат да ми рекат: „Добре дошъл… добре… добре дошъл!”

Вдигам очи. Гледам: един гларус кръжи, ама кръжи над мен и злобно грачи: „Гла-ад… глад… гла-ад!”

Към сервитьрката:

- Носи допълнително по една моруна панирана! И малко пържени скариди, миди и хайвер!…

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Бат’ Петьо Пандира:

Омръзна ми да съм известен. Реших най-сетне да се усамотя. Къде, къде… отивам във Венеция. Море, канали, паметници, венецианки и… така нататък. И ето ме на площад „Сан Марко”…

Един гълъб каца на рамото ми и започва да нарежда нещо. Заслушвам се… „Пъ-пъ-пън-диир! Пъ-пъ-пън-диир!”

А сиктир бе, викам – и тука ли ме познават?

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.