Организираното плуване във Варна отбеляза 85-ия си рожден ден.

За родоначалник на водния спорт във Варна се смята Алекси Алексиев – Папата, който през 1926 г. организира първото масово преплуване на разстоянието от нос Галата до Варна.

По онова време 30-годишният Алексиев е управител на централния плаж. Той е човекът, който прави подбора на спасителите и им организира състезания, за да прецени качествата им, а именно, преплувания на дистанциите между познатите на старите варненци Дяволски, Централен и Рибарски мост.

Алекси Алексиев е завършил във Виена, където е живял 10 г., занимавал се е с много спортове, но основният е плуването. След завръщането си във Варна той започва подбор на плувци, които готви и изпраща на държавните състезания в София. Първи негов възпитаник е Евстати Попов, през 30-те години на миналия век шампион в кроуловите дисциплини – от 100 до 1500 м.
През 60-те години Алекси Алексиев създава първия майстор на спорта при жените – Елисавета Тинева.

Първият майстор на спорта при мъжете пък се утвърждава под ръководството на треньора Милко Рачев. Това е адмирал Петър Странчевски.

През 60-те години на миналия век варненският отбор нееднократно е печелил републикански отборни и комплексни първенства. През годините основното ядро на националния отбор неведнъж е било от варненски плувци – за участия на балканиади, европейски и световни първенства, на олимпиади.
Пак през 60-те години край морето е организирано първото по рода си в света шафетно преплуване от Варна до Одеса. В него участват 12 плувци.

Рентгенологът д-р Любен Лазаров, който работи и като треньор, създава най-добре представилия се български плувец на олимпиада и двукратен световен шампион по водно спасяване – Юлиян Русев.

Варненски плувци са рекордьори в дисциплини на свръхдълги разстояния. Васил Колесниченко, Добри Динев и Невена Дойчинова, възпитаници на треньора Милко Рачев поставят рекорди достойни за Книгата на Гинес.

P. S. Варна е градът родоначалник на водното спасяване по Черноморието. Варненските плувци са първите водни спасители.

Така пристига Нептун преди 50 години на плажа в Бургас. Вляво на лодката се е хванал легендата Петър Благоев – Пандира.

Днес, 31 юли 2011 година, Пандира би навършил 95 години!

Почетният гражданин на Кресна и абсолютен световен шампион по водно спасяване Емилия Даскарева, която е била масажистка на Кадафи и сега живее в Сандански, с пищен купон отбеляза 50-годишния си юбилей с приятели и близки в заведение в курортния град. Шампионката блесна в красив тоалет в сребристо-син цвят, който се съчетаваше отлично със сините й очи и русата коса.

Емилия със съпруга си Георги

Прочети цялата статия:

Вестник „Струма“ – Хайлайф – Санданчанка, шампион по водно спасяване, 4 г. всеки ден правила масажи на Кадафи.

Борис Лимонов е спасител на плажа в Бургас през 40-те, 50-те години на миналия век. Той е един първопроходците на спорта скокове във вода у нас.

Борис Лимонов тренира скокове във вода от 1934 г. Преди това е бил състезател по спортна гимнастика. От 1937 г. е в челната тройка на страната, а през 1940 г. е държавен първенец. Състезателната си дейност прекратява през 1952 г.

През 1946 година, бургаският плувен отбор заема първите места в републиканските състезания. В него са Елза Велкова, Красимир Калиманов и Борис Лимонов.

На плажа в Бургас по онова време, бургазлии са се наслаждавали на въздушните пируети на спасителите от най-високата колона на моста. Признанието за най-красив скок от моста получил Борис Лимонов. Той станал популярен със своята „лястовица”.

Лимонов имал собствена гемия “Марко Поло”, кръстосваща бреговете от Ахтопол до Бургас.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“. Ползвана е и информация и снимки от личния и архив.

Бургас, някога…

Снимка на приятели… Христо Фотев и Пандира

Снимката е препечатана от страницата „Христо Фотев“ във Фейсбук.

Нептунов празник в Бургас. Спасителите извеждат лодката с Нептун. На първата снимка в ляво във водата до лодката, човекът с шапката е Петьо Пандира. На втората снимка, Нептун в спасителната лодка е Георги Калоянчев. Третата снимка е на Пандира.

Снимките са от архива на Румяна Емануилиду

In Memoriam

Иван Славков 1940-2011

В София на 1 май 2011 г. малко преди да навърши 71 години почина Иван Славков – известен български обществен и спортен деятел. Иван Славков е бивш председател на Български олимпийски комитет (БОК), бивш президент на Български футболен съюз (БФС), бивш член на Международен олимпийски комитет (МОК). Иван Славков започва да тренира водна топка през 1955 г. в клуб “Септември” (Сф). Научава се да плува и да играе ватерполо в басейна на ІІ-ра мъжка гимназия в столицата. Играе в младежкия и мъжкия национален отбор на НРБ по водна топка в периода 1959-1963 г. Избран в отбора на века на България по водна топка. Почетен председател на Българска федерация по водна топка (БФВТ). Иван Славков бе ярка, неповторима и колоритна личност, чието име ще остане завинаги свързано с историята на българските плувни спортове. Бог да го прости!

Източник: bulswim.info.

Сандо и Бобоша са на спасителен пост № 10. Шефът Петьо Пандира се задава и нарежда по най-бързия начин да освободят спасителната лодка за разходка, уж негов набор щял да се разкарва из морето.

- Добре, но по-набързо, защото духва карела (вятъра от брега, ниско над водата, който отнася с голяма скорост дюшеци, надуваеми възглавници, топки и пояси, а къпещите се стремят да ги догонят и създават голяма опасност за себе си и за спасителите), казват му те.

- Браво бе момчета, яйцето да учи кокошката…

В лодката се настанява не набор, а една засукана „пани полска”. Бутнали спасителите лодката от брега и се върнали на поста. За беля, вятърът се усилил. Лодката вече е до голямата шамандура. Пандира гребе, та се къса, ала лодката – кютук, не помръдва.

Грабва Сандо спасителното въже и скача в морето, като казва на Бобоша:

- Отивам и го връзвам леко за предната халка, а ти дърпаш, без да те скива някой.

Издърпват Пандира, а той се репчи:

- Видяхте ли бе, леваци? Макар, че ме хвана чалкантията, пак се справих!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Пандира изпраща една мадама на влака за София. Тя стои на прозореца и плаче. Едри сълзи като съчми падат на перона. „ Гледах я, гледах я и аз заплаках”. Тя пита:

- Ти поне, защо плачеш?

- За компания, мадам.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Иван Славков беше ватерполист. Помня го от Циганския плаж на края на „Пиротска“. Там аз бях спасител и понеже нямахме очила за плуване, а пък водата мътна като боза и всички пикаят в басейна, остана ми конюнктивит на очите за цял живот. Там един скочи в басейна и не излезе. Гмурнах се, намерих го лазешком и пипнешком по дъното, извадих го. Той пиян като обущар. И наистина бил обущар. Като го извадих, наметнах си хавлията с величествен жест, обух си налъмите (още нямаше джапанки) и направих тур дьо триомф покрай басейна за овации.

Прочети цялата статия: Спорт. Джамайка!.

P. S. Заглавието е поставено от Жоро & Жоро и изразява нашето отношение към Димитри Иванов.