Варна живее със стари трофеи от световни първенства, нови няма.

Варна има много шампионски титли и призови класирания на световни първенства и турнири по водно спасяване, но те са стара слава. Това са думи казани на пресконференция преди три години, по повод 80-годишнината от създаването на първата професионална водноспасителна команда в града от Вили Цеков, председател на Сдружението на специалистите по водно спасяване.

Първият трофей е спечелен през 1967 г. в Австрия от варненеца Димитър Статев. Той става носител на златен медал на Световното по водноспасителен четирибой . Националният ни отбор, съставен само от варненци – Иван Янков, Йордан Гергинов, Драгомир Рачев и Статев, завоюва вицешампионска титла на планетата.

На световното първенство през 1969 г. в Рим, Италия, са спечелени нови 4 индивидуални отличия. Виолета Петкова грабва златото в дисциплината хвърляне на спасителен кръг, Димитър Статев – бронза в дисциплината гребане, Румен Любенов е с бронзов медал с отбора на страната, Драгомир Рачев е трети в дисциплината гребане. Националният ни тим става трети в отборното класиране.

През 1970 г. Варна е избрана за домакин на поредния световен шампионат. В него вземат участие рекордните 500 състезатели от 15 страни. Успоредно с шампионата се провеждат и научни конференции по медицински, юридически и организационни въпроси. Абсолютни световни шампиони в индивидуалното класиране стават Юлиян Русев и Валя Антонова, със сребърни отличия се окичват Васил Атанасов и Виолета Петкова. В отборната надпревара при мъжете и жените първото място е за България, като от общо 16 златни медала варненци завоюват 13.

На световното първенство във Вител, Франция, през 1972 г. Юлиян Русев става за втори път шампион на планетата. Виолета Петкова печели златните медали в дисциплините хвърляне на спасителен пояс и извличане на удавник. Отборно световни вицешампиони са Ани Калдерон, Васил Атанасов, Виолета Петкова, Михаил Костадинов, Росица Янакиева.

Спортна слава за България носят и участниците в световния шампионат в Англия през 1978 г. В нашия отбор, заел петото място, участват трима варненци – Велислав Цеков, Михаил Костадинов и Валентин Атанасов. Първите двама печелят бронзови отличия в дисциплините извличане на удавник и гребане.

В периода 1972 – 1981 г. представителният отбор на България, съставен предимно от варненски съзтезатели, участва в редица престижни международни турнири в Полша, Австрия, Германия и други страни членки на европейската федерация по водно спасяване. Сред призьорите там са Валентин Янакиев, Григор Костадинов, Богомил Чакъров, Росица Янакиева, Ани Калдерон, Мария Бинева, Раймонда Ставрева.

Източник: http://more.info.bg/article.asp?articleID=801774&topicID=178&issueID=2257

Организираното водно спасяване в международен аспект датира от 1878 година, когато в Марсилия е организиран международен конгрес по тази тема. Именно там се ражда и идеята, че е нужна някаква световна организация, която да обобщава идеите и нововъведенията в тази област.
Така през 1910 г. в Париж се учредява Международната федерация по водно спасяване (Federation Internationale de Sauvetage Aquatique – FIS), а малко по-късно е създадена и формацията Световно животоспасяване (World Life Saving – WLS). Първата организация се занимава приоритетно със спасяването във вътрешни водоеми, а WLS – в морета и океани. Закономерно FIS и WLS се сливат в едно – Международната федерация по водно спасяване (ILS). Това става на учредителния конгрес в Кардиф, Англия, през 1994 г.
Световни първенства по водно спасяване се организират от 1951 г., като сега се правят шампионати както в басейн, така и на открито. Първенствата в басейн включват шест дисциплини: 50 м извличане на манекен, 100 м комбинирано плуване, 100 м спасяване на манекен с плавници, 100 м спасяване с буй, 200 м плуване с препятствия, 200 м супер спасител. Всички тези изпитания са в рамките на 3-4 дни, което прави състезанията по водно спасяване много динамични, изключително трудни, но и много интересни.
Ето и какво представляват отделните дисциплини. При 100 м извличане на манекен с плавници се симулира спасяване на жертва далеч от брега. Състезателят скача във водата, плува 50 м до потопения на дъното манекен, изважда го на повърхността и го извлича до финала.
При 100-те метра комбинирано спасяване, състезателят плува 50 м свободен стил, след обръщането – 17,5 м под вода, където изважда манекена от дъното и го извлича до финала.
При плуването на 200 м с препятствия състезателят преминава под 8 препятствия, с което демонстрира умението си да плува под вълните, докато изпълнява спасителна акция.
Изваждането на жертва под водата се симулира при 50-те м спасяване на манекен. Мнимият удавник е на дъното на средата на басейна и трябва да бъде извлечен до края.
200 м суперспасител е особено тежка, в нея състезателят симулира спасяване на две жертви. Първо плува 75 м, след което се гмурка към манекена, изкарва го на повърхността, извлича го 25 м и докосва стената. Пуска манекена, слага плавниците и спасителния буй, плува 50 м свободен стил, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го извлича до финала.
Спасяване с екипировка се симулира при 100 м спасяване с буй. Състезателят плува 50 м свободен стил с плавници и спасителен буй, докосва стената, фиксира спасителния буй около манекена и го тегли до финала.
Отделно от изброените дисциплини в басейн има и отборни изпитания. Те са 4 по 50 м комбинирано спасяване, 4 по 25 м плуване с манекен, 4 по 50 м плуване под препятствия, извличане със спасително въже и симулация на спешен случай.
Не по-малко атрактивни са и плажните дисциплини. При 90-те метра бягане по плажа състезателят показва своите скоростни възможности по пясъка, като част от спасителната акция. Същите качества се искат и при „Плажни флагове“, където спасителите стартират от лег и за пределно кратко време трябва да достигнат до палка, забита на 20 м от старта.
При състезанието със спасителен борд състезателят преодолява трасе, маркирано с три шамандури. Плувните възможности пък се тестват в открити води, като трасето е очертано със седем шамандури. В последното изпитание състезателите преминават дистанция от 600 – 800 м със спасителен каяк.
Отборните плажни дисциплини са щафетно бягане по плажа, щафетно спасяване с борд, и щафетно спасяване със спасителен буй.
Както вече споменахме, първото световно по водно спасяване е през 1951 г., а България за първи път присъства на шампионат на планетата през 1967 г. Тогава още с първото си участие в австрийския град Залцбург тимът ни регистрира и големи успехи. Нашия състезател Димитър Статев се окичва със световната титла. От другите ни представители Иван Янков е 9-и, Йордан Йорданов – 12-и и Драгомир Рачев – 17-и, с което тимът ни заема второто място в отборната надпревара. Дисциплините тогава са 50 м извличане на манекен, хвърляне на спасителен пояс, 150 м спасяване с лодка и 200 м плуване с препятствия.

Юлиан Русев (в средата) е единственият българин с две световни титли във водното спасяване

Успехите на българските водни спасители продължават и през 1970 г., когато на страната ни е поверено домакинството на поредния световен шампионат. Домакин е Варна, където българите отново са над всички, а Валя Антонова и Юлиан Русев безапелационно печелят златните медали.
Потвърждавайки своята класа, Юлиан Русев става за втори път световен шампион през 1972 г. Звездните мигове за България продължават и с успехите, който постигнаха нашите състезатели през 1981 г., когато домакин е пак България. Стоян Андонов и Емилия Юрукова са абсолютни световни шампиони, а двата ни отбора – мъже и жени, също са първенци.
Следващият успех за българските водни спасители е на световното първенство във Варшава през 1983 г. Женският отбор отново е на първо място, мъжете ни са втори, а Теодора Томова остава в историята като поредната шампионка.
От 1982 г. започват да се организират и европейски първенства, а от 1997 г. юношите и девойките от Европа започват да мерят сили по басейните и плажовете. През 2002 г. домакин на шампионата на Стария континент бе Созопол и там младежкият ни отбор зае третото място.
Не е незабележимо и българското присъствие в Международната федерация по водно спасяване. С почетни медали на организацията са отличени Димитър Венов, Димитър Доросиев, Филип Фратев и бившият председател на Българския червен кръст проф. д-р Стоян Саев.

Иван Златарев

Източник: www.duma.bg

P. S. Заглавието на статията е променено от редакцията на сайта http://vodno-spasiavane.com/

Крайното класиране по нации на световното първенство по водно спасяване в Александрия е извършено на базата на спечелените точки от националните отбори, след провеждане на всички дисциплини на плувен басейн и на плаж (океански дисциплини).

Бронзов медал от провеждащото се в Александрия, Египет Световно първенство по водно спасяване спечели великотърновецът Веселин Стефанов, съобщиха от Туристическо дружество „Трапезица- 1902″.

В продължаващия  до днес шампионат участват около 4200 състезатели от 43 държави.

Великотърновецът стартира във възрастовата група от 55 до 59 години, в която се класира трети в дисциплината плуване на 100 метра с препятствия.

Бронз за страната извоюва и Валентин Митрев на 200 метра с препятствия във възрастта до 50 години.

Освен тях, при ветераните страната ни бе представена още от Симеон Бъчваров, който записа две четвърти и едно пето място до 70 години, и Добри Динев- четвърти до 65 г. на 100 м. с препятствия.

В щафетната надпревара Веселин Стефанов и колегите му се подредиха четвърти на 4Х25 метра плуване с манекен, пети на 4х50 м. с манекен и шести на 4х50 м. с препятствия.

Източник: DarikNews.bg

Агенция „Фокус“

София. Българските състезатели по водно спасяване се представиха достойно на Световното първенство в Египет, съобщиха от БЧК. Страната ни бе представена от национален отбор (4 жени и 5 мъже) и отбор на ветерани.
В гр. Александрия, Египет, под патронажа на първата дама на страната-домакин – Нейно Превъзходителство Сюзан Мобарак, се проведе Световното първенство по водно спасяване и се отбеляза официално 100-годишнината от създаването на Международната федерация по водно спасяване. Българската делегация за събитията бе ръководена от председателя на БЧК Христо Григоров, а в нея участват и доц. Стоян Андонов – председател на Националната комисия по водно спасяване и Теодора Томова – директор на Водноспасителната служба на БЧК.
От проведените дисциплини на плувен басейн и плажни (океански) дисциплини в общото класиране за мъже и жени българският отбор се представи достойно, като завоюва 21-во място от 44 участващи отбора.
В дисциплината спасяване със спасителен борд Мария и София Златкови завоюваха престижното 8 място, което е най-големият успех на наши състезатели в последните години на такъв висок форум.
В някои от индивидуалните и отборни дисциплини нашите национали се класираха и участваха в 8 полуфинала.
Участието на българския отбор се осъществи с финансовата подкрепа на Столичната община.

Източник на снимките: Фейсбук

От 2-ри до 17-ти октомври в Александрия, Египет се провежда световно първенство по водно спасяване. Участват над 3000 състезатели и над 1000 делегати и длъжностни лица. Състезателните дисциплини за басейн се провеждат в Олимпийския плувен басейн на Александрия, а морските на плажа на Мамура Бийч.

Организатори на първенството са Международната федерация по водно спасяване (ILS) и Египетската федерация по гмуркане и водно спасяване (EDLF).

Участват 44 национални отбора между които и България.

Източник: http://rescue2010.com/

Първата интернационална организация по водно спасяване е Международната федерацията по водно спасяване ФИС (FIS – Fédération Internationale de Sauvetage Aquatique).

ФИС е основана на 27 март 1910 г. в Сент Куен, малък град близо до Париж, Франция.

Учредители са Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Люксембург и Швейцария. Испания и Италия, които не присъстват на учредяването, също подкрепят създаването на федерацията.

Седалището на ФИС е в Париж.

В последствие в периода 1952 – 1963 г. федерацията се преименува на два пъти, като в името и освен водно спасяване се добавя и „приложни спортове”.

През 1985 г. ФИС отново променя устава си името и става: „Международната федерация по водно спасяване“ (Fédération Internationale de Sauvetage Aquatique).

Официалната абревиатура е ФИС. Официалното лого на организацията е спасителен пояс с буквите на ФИС и карта на света.

Към 1993 г. ФИС има над 30 пълноправни члена.

През 1971 в Кронула, Австралия е създадена друга международна организация по водно спасяване – Световно водно спасяване / World Life Saving (WLS).

Учредители са: Австралия, Великобритания, Нова Зеландия, Южна Африка и САЩ.

Към 1993 г. WLS има над 20 пълноправни члена.

На 24 февруари 1993 г. в Льовен (Белгия), на съвместно общо събрание, двете организации FIS и WLS се сливат  е се създава Международна федерация по водно спасяване – International Life Saving Federation (ILS).

ILS се състои от четири региона, като всеки един от тях се ръководи от председател. Членовете на ILS са разпределени на териториален принцип.

I. Регион – Северна, Централна и Южна Америка

II. Регион – Азия и тихоокеанските острови (с изключение на тези в Северна и Южна Америка)

III. Регион – Европа и Израел

IV. Регион – общоприетите африкански нации



Ползвани източници:
http://www.ilsf.org/index.php?q=en/about/history/fis
http://www.ilsf.org/index.php?q=en/about/history/wls

http://en.wikipedia.org/wiki/International_Life_Saving_Federation