Агенция „Фокус“

София. Летният сезон 2011 показа дълбоката управленска и концептуална криза в българския туризъм, каза пред Агенция „Фокус” директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Според него никога досега у нас по време на летния сезон не е имало толкова много отрицателни публикации за България. Той визира нещастния случай във Варна с удавеното в басейн дете, откритите тонове храна с изтекъл срок на годност по морето, населени места по Черноморието без пречиствателни станции, представянето на България като страна за алкохолен туризъм в някои от морските комплекси, което силно е обезпокоило една част от почиващите, които са отишли за друг тип почивка. Оказало се е и че една значителна част от нощните заведения работят без касови апарати, не плащат данъци, правят фалшиви обороти.
„Никога досега не е било така, че на немския пазар най-големите вестници да излизат със заглавия, свързани с трагичния случай на германското дете, което се удави в басейн у нас, както и това, че този инцидент се повтаря и че няма отговорни лица в България, които да могат да кажат какво точно се е случило и кой отговаря за това. Като цяло видяхме, че ние нямаме министър на туризма, който да отговаря за детските лагери, който да отговаря за басейните, за храненето, за реда в комплексите, за чистотата и качеството на водите в морските или водните басейни. Тоест всичко това излезе на бял свят и като цяло ние имаме дискредитиран български туризъм, независимо, че в същото време бяха обслужени над 4 млн. посетители, не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната”, каза Драганов.
По думите му все пак една голяма част – над 90 % от туристите са останали доволни. Но единичните неприятни случаи, които са станали, са показали, че „ние не разполагаме с власт”. „Това, което категорично отбелязаха немските вестници, беше именно това – че няма власт в България по отношение на туризма – тогава, когато се виждаха пияни деца да се разхождат по улиците на туристическите обекти. Но ние видяхме, че няма власт, която да може да реагира незабавно и да предупреди всички останали какви действия да предприемат, за да не се повторят такива инциденти.
Според него се подценява необходимостта от създаване на закона за туризма – „нещо, което определено е изхвърлено от дневния ред на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма поне преди изборите”.
„То ще бъде отложено някъде далече в края на годината или в следващата година. Дори вече не се коментира възможността от нов закон за туризма. Ние виждаме една апатия в същото това министерство. Абсолютно е ненужно към дългото име на министерството да бъде добавено и приставката „туризъм”, тъй като министър Трайчо Трайков показа, че той не обича туризма, той няма отношение към туризма. Той обича да кара ски, но не обича организираните туристи – те го дразнят определено. Видя се, че заместник-министърът Иво Маринов прави всичко възможно да прехвърли отговорността на всеки друг, на всяко друго министерство, агенции и асоциации, на всеки друг под слънцето, но не и той като отговарящ за туризма. Видяхме неправителствени организации, които се скриха в миша дупка във времето на кризата. Видяхме г-н Рагин, който не реагира на случващото се в българските хотели, видяхме г-жа Соколова, която въобще не се появи цяло лято, за да каже какво правят туроператорите, как е възможно да работят с хотели, в които басейните не отговарят на изискванията и всичко това доведе именно до тази дискредитация на туризма”, коментира Драганов.
Галина Димова

Монитор

Общо 17 акта са съставили служителите на общинска полиция в Бургас на нарушителите на плажа това лято. Само за последната седмица, когато морето беше бурно и опасно, са глобени 15 туристи, които не са се подчинили на забраната да влизат в морето.

Мярката е в сила от средата на лятото, когато със заповед на кмета Димитър Николов общинската дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ оказва пълно съдействие на спасителите на бургаската ивица. Глобата може да бъде от 100 до 2000 лева според степента на агресия. Ако нарушителите псуват или се карат със спасителите, ако оказват съпротива и не представят личните си данни и документи, санкцията прогресивно нараства. Това лято 17-те плажни хулигани ще платят по 1000 лева за непослушанието си.

До месец след съставянето на акта документът се получава по постоянния адрес на нарушителя. Оттам тече седемдневен срок, в който той да обжалва глобата пред съда. Съдебната инстанция от своя страна може да я намали.

Спасителите на плажа коментираха, че мярката е облекчила работата им това лято и се надяват тя да дисциплинира плажуващите занапред.

Агенция „Фокус“

Бургас. През следващото лято ще се постараем да разширим периметъра на охраняемата зона към плаж Атанасовска коса или, както бургазлии го знаят, Евиния плаж към солниците. Това каза пред Радио „Фокус” Бургас Николай Иванов, председател на Асоциацията по водно спасяване и началник на Водноспасителната служба в града. За да се подобри сигурността на плажуващите, от сега се обсъжда въпроса и как да се обезопаси мостика, който е предпочитан от младите хора за скокове във водата. Като цяло това лято е било сравнително спокойно от към инциденти и на двата Бургаски плажа – Северен и Централен, и инциденти на охранямата зона не бяха допуснати. Изключение прави 15-годишното момче, което се удави през август, но това стана на необезопасена ивица. „Винаги изглежда лесен един сезон, но той е изпълнен с много трудности, защото водноспасителната служба всекидневно има по нещо, на което трябва да се отреагира – дали ще бъде изгубено дете, или човек попаднал в дънна яма, или хора с ниско кръвно”, обясни Иванов. Въпреки, че за проблема с плажуващите, които не се подчиняват на заповедите на спасители и не спазват флаговата сигнализация, се заговори това лято, Иванов бе категоричен че той не е от сега. Именно за това кметът на община Бургас Димитър Николов издаде заповед с глоби за тези летовници – от 100 до 1000 лв. До момента има глобени над 10 души. „Започнахме това през август месец, защото хората пренебрегват флаговата сигнализация и масово не се подчиняват на заповедите на спасители. Да се надяваме от следващата година да работим още от самото начало и хората да се научат, че трябва да се спазва флаговата сигнализация и за всички летовници, които не го правят ще има санкции. Изказвам голяма благодарност към общината, която оказа доста голямо съдействие. Бих дал съвет и на другите общини ако имат една добра водноспасителна служба да работят заедно, защото това е един кръг, в който водноспасителната служба, общината, „Гранична полиция” и „Морска администрация”, трябва да си помагаме взаимно, за да може да се гордеем с плажовете си. Все пак плажовете са лицето на черноморските общини и да се стараем да докараме повече туристи, и за тях да е безопасно”, каза още председателят на Асоциацията по водно спасяване.

…

Бургас Според началникът водноспасителната служба в Бургас и председател на Асоциацията по водно спасяване, наредбата за водното спасяване е остаряла. Още през 2008г са внесени промени, но без резултат. Николай Иванов каза, че в сегашната наредба има неща, които не са включени в оборудването на един спасителен пост. Това са маски за обдишване, спасителелни буюве. Според него е нужно да се дооборудва самия спасител, защото той се гмурка само с маска и плавници. Иванов даде за пример други страни, в които спасителите имат сърф дъски или джетове. „Има доста неща, които трябва да се променят специално в закона. Трябва да се седне със специалисти и да се обсъди защото е важно”, каза още той. Председателят на асоциацията по водно спасяване изрази надежда, че в бъдеще ще се проведе кръгла маса по тези проблеми предвид добрата работа със сегашното управление. „Мисля че и зам-министърката на регионалното развитие е приела присърце наредбата за водното спасяване и специално концесионните договори за плажовете, така че да се надяваме че ще имаме положителен резултат”, каза Иванов.

Калина Енчева

67 часа след като морето изкара очевидно прострелян мъртъв делфин от морето. 2 спетември 2011 година, 13 часа. Европа. България. На плажа седя и играя шах с Ева. Звъни ми телефона.

- Отзад зад плажа, на 10 метра по пътя за селото (Лозенец) в момента с багер изваждат делфина!

Веднага 3-ма човека хващаме фотоапаратите и излитаме към колата. С мръсна газ излизаме от плажа, 2 завоя и оп, полицейския джип и зад него багера на 15-на метра отстрани от пътя на т.н. депо за пръст (тук имаше страхотна гора преди няколко години – изсякоха я, обезобразиха мястото и го кръстиха депо за пръст – общината). Излизаме снимаме от не добър ъгъл:

Цялата статия:

Най-удобната смърт за един делфин | CLUB EXTREME.

Вече година и три месеца не тръгва делото за смъртта на 7-годишната Ивета Николова. Момиченцето се удави в басейн преди 2 г. – на 1 септември 2009 г., в хотелски комплекс „Божурленд“ в Банско пред очите на няколко учители. Трагедията стана по време на зелено училище. Учителите, които били в момента там, така и не разбрали, че Ивета се дави. Първи видял детето охранителят на дъщерята на енергийния бос Христо Ковачки. Гардът тогава се хвърли в басейна и извади момичето. То обаче издъхна в спешния център, където бе откарано след инцидента.
През май 2010 г. в Районен съд-Разлог бе внесен обвинителен акт срещу директорката на частното столично училище „Свети Георги“ Даниела Северинова Лалова, учителя по физкултура Филип Афонкин, класната ръководителка Боряна Йонкова и преподавателката по английски език Цветанка Доганова, която е организирала зеленото училище.

Цялата статия:

Драми – 2 години буксува делото за Ивета – Стандарт.

Делфинът, който изплува край къмпинг „Корал“ и за който свидетели твърдяха, че е бил застрелян, е умрял от удавяне, съобщи по телефона за БТА прокурор Кънчо Крумов от районната прокуратура в Царево.

Разстрелян делфин / Фотограф: Атанас Русев

Цялата статия:

България | Смъртта на „разстреляния“ делфин се оказа удавяне – Dnevnik.bg.

в. Черно Море

Наказани са 13 стопани на морски ивици по Северното Черноморие заради неспазване на наемните договори

Концесионерите на 13 морски плажа по Северното Черноморие плащат неустойки за неизпълнение на едно или повече от поетите задължения по концесионните договори. Двойно повече са глобените им колеги по южното крайбрежие, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. При общо сключени 67 концесионни договора излиза, че са наказани над 58% от наемателите, като наложените неустойки надхвърлят 645 000 лв. Към момента са прекратени концесионните договори за „Иканталъка I“- Каварна, „Кранево-централен“ и „Бяла – Карадере“ (отстранени са и наемателите на 3 плажни ивици на юг от н. Емине). В същото време се отчита с 14% нарастване до 9,566 млн. лв. на годишните приходи от концесионни плащания за морските плажове, сочат данните от доклада на комисиите за контрол по предоставените концесии за морски плажове, който бе разгледан на вчерашното правителствено заседание. Това увеличение се дължи основно на увеличената с 20% концесионна такса, която става непосилна за повечето наематели, коментират от Асоциацията на концесионерите на морските плажове. Продължава да намалява броят на сключените концесионни договори, а мнозина от наемателите са изправени пред невъзможността да изпълнят поетите непосилни задължения. Проблемът е в неправилната наредба за изчисляване на концесионните възнаграждения, твърди Иво Стефанов, председател на УС на Асоциацията на концесионерите на морските плажове. По неговите думи в момента има едни и същи изисквания за плажа на Златни пясъци и за този на най-отдалеченото глухо място на юг – Силистар. От асоциацията са предложили на МРРБ да се въведе категоризация на плажовете, да се промени начинът на определяне на наемните и концесионните такси и да се създаде цялостна политика за управлението им. Трябва да има плажове със силна икономическа насоченост и такива, които да са екологични, категоричен е Иво Стефанов. За да се запазят т. нар. диви плажове, трябва да се промени политиката за отдаване за стопаниване, защото при сегашните условия те ще бъдат унищожени, допълни шефът на асоциацията. Според него друг много голям проблем е, че няма мяста по морското крайбрежие нито на север, нито на юг от Варна, където законно може да се сложи палатка или каравана и да се почива. Този въпрос също бил поставен пред МРРБ, но все още нямало отговор.

Община Бургас

Лятото свърши. От 4 септември Централният плаж на Бургас става неохраняема зона. Разбира се, за времето от тази дата до 15 септември ивицата ще бъде наглеждана от обходни двойки спасители и инспектори от дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“. В този период водата все още е топла и много хора продължават да плажуват.

Нека всеки, който на своя глава реши да се къпе в морето оттук нататък, да не забравя пресните случаи с удавени хора от последните няколко дни!

Източник: http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/9007

„В разговорен смисъл престъпление е онова деяние, което е явно несправедливо, и санкционирано от обществото за противоправно, недопустимо и противоречащо на моралните очаквания за дължимо поведение“. „Според чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България престъплението е общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.“

Разстрелян делфин / Фотограф: Атанас Русев

Цялата статия:

България | Бездействието на държавата, или историята за един разстрелян делфин – Dnevnik.bg.

Концесионерите на морски плажове са особено изобретателни в заобикалянето на законите и договорите, и в правенето на далавера.

Най-голямата новост е отново икономия за сметка на водно спасяване.

На централния плаж в Поморие от утре намаляват заплатите на спасителите. До днес те са получавали 700 лева, но от утре ще получават 450 лв.

Разбира се част от водните спасители не са съгласни с новите условия и напускат, а това е и целта на мероприятието.

Крайно време е да се промени закона и концесионерите да престанат да се занимават с водно спасяване. Факт е, че за голяма част от тях човешкия живот не струва нищо.