Пишман-плувец се хвана на бас да преплува басейн без да си поеме въздух, и се озова в реанимацията на “Пирогов”

27-годишният мъж искал да се изфука пред компания в Правец и надул мускули край един от местните басейни. При опита да го преплува под вода обаче Д.Г. се нагълтал и се наложило да го спасяват. От ботевградската болница оценили състоянието му като рисково и без отлагане го транспортирали до “Пирогов”, където моментално го оставили в шокова зала. Пациентът е с оток на мозъка и белия дроб, има риск за живота му.

Какво се случва с нас? С половин уста си признахме, че пословичното българско трудолюбие е химера и че май не сме много наясно с якото бачкане. Излиза, че и да се забавляваме не можем! Кой кара младите българи да дърпат дявола за опашката. Да се правят на герои от мултфилми и да се пъчат с умения, каквито не притежават? От много чатене и гледане на видео пораслите деца, пък и по-възрастните започват наистина да си мислят, че ако паднеш отвисоко или те смачка валяк, само след минута ще станеш жив и здрав, ще си поотупаш дрехите и ще продължиш да щъкаш жив и здрав по белия свят.
Ама не е така! Балконинг, подводно плуване, нощно родео – изцепките на пощръклелия народ нямат край. Как да обясниш на подобни хора, че по-ценно нещо от собствения ти живот няма и че никой и нищо не може да те спаси, ако си играеш опасно с него. Каквото сам си причиниш – никой не може да ти измисли. Дай боже въпросният Д.Г. да оцелее все пак.

Източник: http://pravda.bg/

Агенция Parasol

Министър Трайчо Трайков на обновения мостик

Централният мостик на Слънчев бряг е емблематично за курорта съоръжение. То бе ремонтирано от държавното дружество „Слънчев бряг“ АД за около 180 000 лв. Към днешна дата се използва за приставане на лодки, които качват туристи за морска разходка.

Проблем обаче, представлява понтонът закрепен на края на мостика, който представлява “капан за хора”.

Понтонът на който стана инцидента миналото лято

Понтонът е изграден от пластмасови модули, но не е обезопасен.

През миналото лято на понтон изграден от същите плоскости, успореден на мостика се удави момиче от Полша, по време на нощна разходка по него. Тогава вълна помете разхождащите се по понтона и стана нещастието.

Сега този понтон е прикрепен към мостика и е изкушение за разхождщите се, които без да се замислят се качват на него. Охрана няма! При внезапна вълна обаче, се получава камшичен удар върху понтона и качилите се неразумно върху него биват хвърлени във водата, понякога и върху ръждивите железа на мостика. Скоро спасителите от плажа оказаха помощ на попаднал в „капана“, който се отърва с натъртвания и охлузвания по гърба.

Съоръжението не е безопасно и ако през деня там стои човек, който не допуска произволно качване върху него, не така стои въпроса във времето от 18.00 до 10.00 часа на следващия ден.

Въпрос на време е да стане инцидент с фатален край!

Бизнес на плажа. Допълнителният доход на един спасител…

Прочети от долу!

Съдби – Спасителят в пясъчната ръж – Стандарт

Пандира разказва:

Връщам се в Бургас. Отивам на морето. Приближавам брега. А вълничките се плискат нежно, леко-меко, сякаш искат да ми рекат: „Добре дошъл… добре… добре дошъл!”

Вдигам очи. Гледам: един гларус кръжи, ама кръжи над мен и злобно грачи: „Гла-ад… глад… гла-ад!”

Към сервитьрката:

- Носи допълнително по една моруна панирана! И малко пържени скариди, миди и хайвер!…

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Бат’ Петьо Пандира:

Омръзна ми да съм известен. Реших най-сетне да се усамотя. Къде, къде… отивам във Венеция. Море, канали, паметници, венецианки и… така нататък. И ето ме на площад „Сан Марко”…

Един гълъб каца на рамото ми и започва да нарежда нещо. Заслушвам се… „Пъ-пъ-пън-диир! Пъ-пъ-пън-диир!”

А сиктир бе, викам – и тука ли ме познават?

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

- Тръгваме един ден за Ямайка…

- Бат’ Петьо, къде се намира Ямайка?

- Левак, земята е кръгла. Ако ние сме тук… (показва горната и долната страна на юмрука си).

Излизаме в открито море – само вода и небе. Вече няма какво да ядем. Капитанът казва:

- Трябва някого да изядем.

Приготвят клечки и се пада на мен, да ме ядат.

- Другарю капитан, какво ще ми ядете на мен, аз съм кожа и кокали?

- Е, не може Бат’Петьо, ще те ядем.

Водата в казана вече завира обаче, от мостика дежурният извика:

- Земя!

Остров. Приближаваме към него. Слизаме. А там народ – мравка. Туземците се наредили и викат:

- Бати Петьо, Бати Петьо!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Бат’ Петьо Пандира посещава Айфеловата кула и после разказва:

- Пия си кафенцето на върха на кулата и по едно време какво да видя – един гларус пикира край мен и много ясно го чух да казва: „Бат’ Петьо, Бат’ Петьо”. Чак тук ме познаха!

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

… Бях може би на годинка, когато за пръв път мама ме взе със себе си на плаж. Не знам дали 89-та е имало детски пояси и разните там спасителни неща пълни с въздух. Знам само, че аз нямах, но имах надуваем дюшек – оранжев. Мама го наду и ме сложи върху него, после ме бутна навътре в морето. Естествено, не ме остави да си плавам самоволно, стоеше до мен през цялото време, но буташе дюшека все по-навътре и по-навътре. Водата й стигаше до гърдите, което значи, че е надхвърляло ръста ми поне 6-7 пъти. И за мое голямо нещастие, точно в този момент една вълна реши да обърне дюшека и да ме прати на дъното на морето. Помня как потъвах в прозрачната вода(тогава морето беше много чисто), виждах как лицето на майка ми се отдалечава, а тя се върти около себе си и се опитва да ме намери. Не си спомням какво е станало после, помня само мехурчетата, излизащи от устата ми и явно съм загубил съзнание…

Прочетете цялата статия тук: epitaph von weird: На ръба.

Пандира пийва земеделско уиски (ментичка с газирана вода) в „Малина“ и разправя на аверите:
„Викат ме, да участвам в преплуването от Моста до Поморие. Викам им, хараби, участвам! Нареждаме се, свирна свирката и ние скачаме. Замахвам първи път, замахвам втори път, замахвам трети път… и чувам музика.
Дигам глава – над мен Казиното на Поморие”.
„Та така авери, излязах първи и опънах мангите. После ги изпихме с тайфата в „Интера“!

Разказано: от Георги Панайотов

Спасител на плажа във Варна изважда от водата дете. При опит да му направи реанимация и да му даде първа помощ се оказва, че то си е глътнало езика. При такава ситуация, често се получава контракция на челюстните мускули и не може да се отвори устата. Така е и в случая.

И докато спасителят прави опити да освободи дихателния път пристига колегата му (сега началник на спасителите на градският плаж във Варна) и му носи… нож.

Следва реплика изказана от спасителя: „абе простак, това да не ти е консерва?”… колегата се врътва и си заминава, оставяйки детето на спасителя и божията воля.