Новинар
Българи и чужденци пренебрегват правилата, а така стават инцидентите
Борис Захариев / Фото: Aни Петрова
Борис Захариев е експерт във Водно-спасителната служба към БЧК. Завършил е Националната спортна академия с профил плуване. Работил е като спасител на басейн, във водни паркове и по морето. Бивш състезател е по плуване и водно спасяване. Участвал е в европейски и световни първенства по водно спасяване. Преподавал е плуване в спортно училище. В момента е временно изпълняващ длъжността треньор по водно спасяване към БЧК.
- Г-н Захариев, колко са удавените хора през тази година?
- До момента имаме 44 удавени. От тях 11 са на морето, 2 от случаите са в басейн, останалите са във вътршността на страната – в язовири, реки и микроязовири. Там няма как да има спасители, защото площта е голяма, а и повечето язовири не са с добро качество на водата. Тези места са забранени за плуване.
- На какви критерии трябва да отговаря човек, който e решил да става спасител?
- В момента курсовете са разделени на два вида – за бесейни и водни паркове, както и за водни площи и море. За всяко едно от тези нива курсът започва с приемен изпит. Покриват се и нормативи за 50 м свободен стил. Те трябва да се изплуват за 1 минута. Има и 25 м бруст, тук се съблюдава само техниката. Това е важно, защото при хватките за извличане на удавници е много важно да се владее този стил плуване. Важна е техниката на краката, ръцете. След норматива кандидатите се обучават на много други умения. Такива са хватките, както и да работят със спасителните средства и въже.
- Вярно ли е, че повечето спасители предпочитат да работят на басейни, а не на морето?
- Нямаме такава статистика. Басейните не са никак безопасни и не може да се каже, че работата е лека. Въпреки това тенденцията е такава. Басейните и без друго са повече. Заплащането също е по-примамливо.
- Много от спасителите казват, че е много трудно да се видят главите на плуващите на около 200-300 м навътре в морето, а в басейна е доста по-лесно.
- Да, това е така. Но затова пък има зона, която е определена за къпане и плуване и тя не е толкова далеч. Тя е до 2 м дълбочина или до 100 м навътре в морето.
- Колко спасители има по Черноморието?
- Точна статистика нямаме. Единствено можем да кажем колко са обучените от Българския червен кръст. Можем да кажем само за плажовете, които се охраняват чрез БЧК. В момента това са само два плажа – в Албена и Бургас.
- Има ли случаи, в които хора, които не са завършили курсовете, работят като спасители?
- Такъв вариант не знам да има. Тук трябва да се знае, че не е необходимо да си добър плувец, за да си добър спасител. Това е необходимо качество, но не е единственото. Спасителят трябва да е концентриран, да може да наблюдава, да преценява ситуацията и да предотвратява инцидентите. Добрият спасител е точно това – да умее да предотвратява инцидентите.
- Има ли дела срещу спасители, които не са си вършили добре работата?
- Има такива заведени дела, тъй като при всеки фатален инцидент се предприемат разследвания. За осъдени не мога да кажа. Може би има няколко случая през годините. Не трябва да се забравя, че има случаи, когато спасителят може и да си е свършил работата. Разбираемо е при инсулт или инфаркт да не може да се направи много.
- Намаляват ли спасителите с всяка изминала година? Някои се оплакват от малкото пари, които получават.
- Обучените спасители за 2010 г. са 888 човека, а за водни площи и море са 268. Към днешна дата за 2011 г. има обучени съответно 752 за басейни и за море 265. Още сме по средата на годината и виждаме, че за море са обучени толкова, колкото за цялата 2010 г. До края на тази година ще обучим още, защото след летния сезон продължават курсовете.
- Какво заплащане получават?
- За морето около 600-650 лв. плюс осигурени храна и спане. За басейните долу-горе се припокриват нещата, но има места, където им дават и малко повече. Има и спасители, които заминават в чужбина. На доста места се признава преминатият курс. Там разликата в заплащането идва от стандарта на живот. Примерно заплатата в САЩ е по-висока, но когато си плати всички разходи, ще му остане колкото и тук. Там може да вземаш по 8 долара на час на 8-часов работен ден, но трябва да си плащаш спане и храна.
- Какво мислите за инцидента на Златни пясъци, при който загина германското момиченце? Кой трябва да понесе отговорността?
- Аз мога да кажа кои са инстанциите, които проверяват, но що се отнася до това кой трябва да понесе отговорността, не бих могъл да кажа. След като има повтаряемост на инцидентите трябва да се търси изход от положението, за да не се повтаря в бъдеще. Националната агенция за надзор на строителството е органът, който прави проверките. Ведомството трябва да прецени дали този басейн е опасен или безопасен.
- От министерството на регионалното развитие и благоустройството обявиха, че още през април са помолили общините да проверят басейните, но им отговорили, че всичко е наред. Впоследствие видяхме, че не е така. Можем ли да очакваме и други инциденти, подобни на този в Златни пясъци?
- Има общински комисии, които се сформират и те имат задачата да проверят не само басейните, а всички водни обекти. При тези проверки се установява дали има спасител, спасителен пост, оборудване. Има и човек от регионалната инспекция по хигиената, който съблюдава за водата.
- А техническата изправност?
- За техническата изправност не са компетентни. Може би трябва да се потърси представител на институция, който е компетентен, за да отговаря специално за тази част.
- Можем ли да кажем, че има още доста басейни, които са „потенциални убийци” ?
- Не мисля, че трябва да ги наричаме толкова страшно. Трябва да се наблегне на факта, че където има вода, не е безопасно. В случая германското дете може би не е наблюдавано какво прави и затова се е случило това нещастие. Спасителят е бил там и е отреагирал веднага, но работата на родителите в случая, къде е? Нека по-малките да не бъдат оставяни самостоятелно в басейните, а да са под наблюдение. Ако се забележи, че някоя от игрите не е безопасна, да се реагира. В случая трагедията е заради чистото детско любопитство – да види, да пипне и оттам става проблем. Въпреки всичко, не можах да разбера дали е имало защитна решетка или е нямало на басейна.
- Какво мислите за идеята да има плажна полиция, която да предпазва туристи и спасители от хора в неадекватно състояние?
- Идеята е да има сътрудничество от страна на полицията, както е в други държави. Пример за това са САЩ. Там има тясна взаимовръзка между спасители и полиция, каквото е предложението и за нашата страна. Работата няма да е по-различна за полицаите, т. е. ще се въдворява ред и ще се следи да не се нарушават законите. Така ще се избегне саморазправата, а и ще се провокира малко по-голямо уважение към спасителите. На всеки му е ясно, че когато трябва да се разговаря с пияни туристи е много трудно.
- Кога най-често се стига до саморазправа?
- Ясно е, че когато се прави забележка при червен флаг да не се влиза във водата, на никой не му е приятно, че го спират. Ясно е също, че това се прави, за да се спаси животът им.
- Безотговорни ли са туристите по родното Черноморие?
- Безотговорни не знам дали е точната дума, но може да се каже, че не са стигнали на това ниво на култура, при което да уважават спасителите и да знаят какви правила трябва да спазват. Има много българи, както и чужденци, които пренебрегват правилата, а от там стават и инцидентите.
- Резултат от пренебрегване на правилата ли са инцидентите, които станаха с джетове и моторни лодки? Трябва ли и там по-сериозен контрол?
- Абсолютно. За тези моторни лодки и джетове отговарят концесионерите. Тези, които отдават плавателни съдове, задължително трябва да дават спасителни жилетки на хората, за да може при евентуален инцидент да се предотвратят сериозни наранявания.
- Кой трябва да контролира това?
- Отново Министерството на регионалното развитие и благоустройството, комисията, която минава да проверява дали са изпълнени предписанията за плажа. Освен това е редно да се гледа и за коридора за плавателните съдове.
Йордан Йорданов
Варна. Най-големият проблем на водните спасители по плажовете в курортните комплекси край Варна са свързани с млади хора, които влизат в морето след употреба на алкохол. Това заяви Лаврентии Силов от Водноспасителната служба на БЧК в града. Той добави, че към момента не се наблюдава ръст на инцидентите по плажовете и басейните в сравнение с миналата година, но пък се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на млади хора, които влизат да се къпят след употреба на спиртни напитки. „Това е така, защото много млади тази година идват, заради така наречения пиянски туризъм”, посочи Силов. Той уточни, че не рядко при опит от страна на спасителите да извадят подпийналите младежи от водата, те се съпротивляват и понякога се стига до саморазправи, като досега е нямало сериозен инцидент. „Тези млади хора не слушат и не изпълняват нашите съвети, а освен това нямаме и помощ, защото докато полицията дойде, всичко е отшумяло”, посочи Силов и добави, че за щастие към момента няма тежки инциденти, но почти всеки ден спасителите оказват помощ именно на такива туристи.
