Новинар / novinar.net
Интервю на Аделина Делийска с Иво Стефанов – председател на Асоциацията на концесионерите на морските плажове у нас
Иво Стефанов
Иво Стефанов е роден през 1960 г. в Русе. Завършил е право, специализирал е икономика. Преди е работил в различни сфери предимно като консултант. Той е председател на Асоциацията на концесионерите на морските плажове у нас.
- Г-н Стефанов, от доста време вече алармирате обществеността, че имате затруднения в комуникациите с представителите на държавата във властта, за какво точно става въпрос?
- Практически държавата едностранно три пъти променя правилата, при които се изпълняват концесиите. Става въпрос за публично частни партньорства, което предполага да има партниране между две страни, а не едностранна промяна на условията по договора и то във вреда предимно на едната страна. Т.е. на нас. Трите изменения, за които споменах, са: намаляване на площта, разрешена за стопанска дейност за концесиониране от 80% на 50 на сто. На практика се получава така, че ние сме длъжни да се грижим за 100% от плажа, но само 50 от тях вече можем да ползваме за наши нужди. Останалите са безплатни за гражданите, а ние нямаме права за каквато и да е стопанска дейност в тях. Мога да илюстрирам ситуацията така – все едно вие да вземете ресторант със сто маси, да ви принуждават да ги обслужвате всичките, но да ви плащат само за 50 от тях. В началото на т. г. пак едностранно, за старите концесии, които са сключени до 2011 г., сложиха ДДС върху концесионното възнаграждение. Никой не ни повика за обсъждане на това решение. То беше натрапено, въпреки че действащият закон казва, че щом ДДС не е договорен предварително, се смята, че е включено във възнаграждението, което се плаща. Това товари още дейността на концесионерите. Третото, което се предлага чрез проекта за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, е да се намалят площите, които концесионерите имат право да изграждат като търговски обекти. В момента единственият гарантиран източник на доходи за концесионерите са заведенията. Туристическите сезони вече за големите комплекси са около 60 дни, а за останалите от 30-40 дни. В малките населени места пък сезонът вече е само от 20 дни. През цялото останало време пак има хора, но са малко. Практически за този кратък период ние трябва да съберем такива приходи, които да покрият всичките ни разходи, които никак не са малки. Длъжни сме да осигурим почистване, обезопасяване, обезпаразитяване, опазване на плажа, водно спасяване, медицинско осигуряване, както и да си внесем концесионното възнаграждение. То се плаща към държавата независимо от това дали концесионерът има прихода или няма.
- С две думи твърдите, че държавата се държи с вас като с доведени деца, така ли?
- Точно така е. Лошото е, че поради кризата цените по морските плажове не се вдигат, защото хората не могат да ги плащат. И се завъртаме всички в един омагьосан кръг без никакъв шанс за изход.
- Какво конкретно ще предприемете вие, концесионерите и наемателите?
- В момента започва процес на прекратяване на много от концесиите, никой не се явява на обявените процедури за наем. От двеста плажа, в момента държавата има отдадени на концесия само 67.
- А държавата какви стъпки ще предприеме щом не може сама да се грижи за тези територии, но и не ги дава за стопанисване чрез взаимно приемливи условия?
- Не зная, не мога да ви отговоря на този въпрос. От 2009 година сме включени в работна група за изменението на текстовете от закона. За съжаление почти нищо от нашите предложения не е прието. А малкото ни одобрени предложения пак бяха така изменени, че да са в полза само на държавата. Затова и накрая вдигнахме ръце и решихме да потърсим подкрепа от медиите и обществеността. Безсилни сме сами да се справим.
- Кажете конкретни имена на виновниците за този „разговор“ между глух и ням, който водите с държавата?
- Името на отговорното ведомство е МРРБ. Ресорно с този проблем се занимава зам.-министър Екатерина Захариева. Имали сме много срещи, но все ни казват: „да, добре, дайте вашите предложения, а ние ще ги обсъдим“. И после – нищо. Диалогът, който вие така точно нарекохте, тече между нас и държавата от 2009 година насам. Ние сме в пълна безизходица. Няма никакво взаимодействие и чуваемост между нас. Държавата се отнася с концесионерите по административен ред. Правят се проверки едностранно, без предупреждения. Констатират се някакви нарушения – кои са коректни, кои не, но се съставят актове, налагат се глоби и т.н.
- Ако се чувствате толкова ощетени, защо не съдите държавата?
- За съжаление никой не може да съди държавата за калпави, лоши закони. Правенето на такива нормативни актове е единствено в компетенцията на държавната институция Народно събрание. Нашите договори се нарушават, обаче това се прави ловко чрез промени в закона и така ни връзват ръцете. И това е огромният ни проблем. Законите ни се променят по предложения на същата тази администрация, която уж трябва да е наш съвестен коректен партньор. Но досега ние не сме седнали заедно и сговорчиво да обсъждаме нито един практически и наболял проблем. Концесии за морските плажове у нас се дават от 1998 година. Досега не е имало среща между представители на държавата и на концесионерите, които да обсъдят проблемите и да видят какви са предпоставките за нарушенията на договорите. Предпоставките са тези условия, които довеждат до нарушаване на нещо. При условие че на концесионера са му извити ръцете, че е изправен до стената, той естествено ще търси начини да компенсира тези ограничени права, увеличени задължения и т.н.
- Компенсацията как става – с нарушения или увеличен наем за заведенията?
- Най-масовото нарушение е чрез изграждане на допълнителни търговски площи, за да се увеличат приходите. Става въпрос за т. нар. тротоарно право – масички, които се изнасят пред заведенията. За тези приходи концесионерите си плащат всички дължими данъци, плюс концесионното задължение. Знаете, че м. г. НАП засили приходите и върху събираемостта на данъците. Проверки масово заляха дискотеки и заведения край морето. В това няма лошо, това са задълженията на държавата – да си събира приходите. Но е лошо, че тя пречи на концесионерите да работят, за да могат да се издължават редовно към нея. Когато се прави един закон, той трябва да може да решава обществени проблеми, а не да създава такива. Практически и трите изменения, които коментираме с вас, са направени без предварителни изследвания какъв ще е ефектът след това.
- Сегашното правителство ви помогна някак или влоши проблемите започнали от 2009 г.?
- И едното, и другото. Вече имаме редовни срещи с представителите на МРРБ, което не е лошо. Но като видят, че започваме да им поставяме много болни въпроси, те спират да се срещат с нас. Лошото е, че като коментираме проблемите, после не се търсят решения за тях, които да са удовлетворителни и за двете страни. Просто някой някъде взема еднолично решение и то се спуска с парашут. Например м.г. предложихме морските плажове да бъдат групирани или типизирани. В момента изискванията са унифицирани както за плажовете на Слънчев бряг и Златни пясъци, така и за Китен и др. по-малки селища и диви плажове като Силистар например. Това е един малък плаж – теренче, до което няма път, минава се през гората. Затова предложихме на държавните служители да се направи категоризация на плажовете – тези да са за търговска дейност, онези за екологично и природосъобразно използване и т.н. Потребителите имат различни вкусове. Но не ни чуха. Принуждават ни и дивия плаж ние да го товарим с търговска дейност, за да избием нужните средства.
- Колко струва концесията за Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и т.н. силни търговски центрове?
- Концесионните възнаграждения за тези курорти са средно по около 1 800 000 лв., а сумарно за Слънчев бряг е близо 2 316 051 лв. с ДДС. Тези пари трябва по някакъв начин да се спечелят от концесионерите. И още разходите им са приблизително още по толкова пари. А от три години цените на чадърите и шезлонгите в тези курорти не са вдигани. Ясно е, че в тази криза, ако вдигнат цените, ще секнат потребителите.
- Но вие вземате високи наеми от заведенията, а държавата принципно се държи със средните търговци като с доведени деца, вие с какво сте по-различни?
- Концесионерите на морски плажове са една от основните движещи сили на летния туризъм за държавата ни. Туристите ходят на море заради плажовете. Малко са местата, където има сключени договори между хотелиери и концесионери. Малко хотели предоставят чадъри на плажовете. Друго, в България се промени профилът на потребителите. В Слънчев бряг сега се продават пакети по 12 евро на ден. Тези пакети се договарят с големите тур оператори за чужденците. Тези фирми обичайно са чужди и не оперират на българския пазар. Тук са по-малките, а и българинът все още си организира почивката предимно сам. И затова тя му излиза още по-скъпо. Съгласете се, че ако на вас ви е организирано всичко за 12 евро в хотела, хич няма да стъпите на плажа. Така правят повечето в големите курорти.
- Какво ще кажете накрая на държавните служители, от които зависи вашата дейност?
- Да не правят повече помен с чужда пита. Да седнем и да направим закон, който да е в полза на двете страни по договора.
Прочети статията в оригинал:
