Списъкът на неохраняемите морски плажове за летен сезон 2011 г. е публикуван от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на неговия сайт.

Можете да се запознаете с него на линка по долу.

Списък на неохраняемите морски плажове

Бургас

днес и утре

Плажовете на града вече са пълни с почитатели на слънцето и морето. Обезопасяване обаче няма. В община Бургас само плажът на Сарафово е охраняем. Той си има и концесионер. На останалите трябва навсякъде да набучим табели “Плажът е неохраняем. Къпането забранено”. С други думи – удавянето си е лична работа.

Само за двата плажа в града – Северния и Централния – по изчисления на комисията ще трябват около 200 хиляди лева, за да бъдат извършвани най – необходимите дейности – обезпаразитяване, водно спасяване и реанимационни и медицински пунктове. 80 хиляди са за Централния, където по стандарт трябва да се поддържат 5 спасителни поста и медицински пункт, а близо 120 хиляди са за Северния. Там е по-критично положението, защото трябва да има и реанимационен пункт.

Общината е направила всичко възможно още преди сезона, но и до момента няма отговор от държавата. Ако от тук нататък се даде ивицата за стопанисване от общината – идва другият въпрос – от какви пера ще бъдат взети средствата. В края на юни е следващата сесия, когато евентуално могат да бъдат гласувани. А търгът за Северния плаж е на 6 юни. Дълбоко се съмнявам, че за него ще се намери желаещ в момента, когато сезонът вече тече.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

И през този летен сезон на територията на община Видин ще бъде забранено ползването на необезопасени водоеми. От общинската прес служба съобщиха, че в началото на месец юни ще бъдат поставени табели, с които къпането в неохраняеми зони ще бъде забранено.

На градския плаж до крепостта „Баба Вида“ и тази година ще има медицински екип. Предстои да бъдат определени и спасителите, с които ще бъдат сключени договори.

Къпането и плуването в река Дунав и всички останали водни площи е забранено и в община Лом. Заповедта на кмета Пенка Пенкова е издадена въз основа на данните на РЗИ-Монтана за качеството на водата в река Дунав.

Освен в река Дунав, заповедта забранява къпането и плуването във всички останали водни площи в общината- открити канали, водоеми, реки, изкуствени езера, създадени при изкопаване на инертни материали. Кметовете и кметските наместници и собствениците на водоеми са длъжни да поставят забранителни табели за срок от 15 юни до 15 септември 2011 г. На плажа ще бъдат поставени предупредителни табели, че къпането и плуването в Дунав са забранени. Определена е и общинска комисия по водно спасяване.

Автор: Йорданка Герасимова

Източник: http://radiovidin.bnr.bg/

Новинар

Красимир Кръстев / Снимка Aни Петрова

Интервю на Аделина Делийска

Властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма, категоричен е бизнесменът

Красимир Кръстев е роден през 1970 година в София. Той е инженер, завършил е Техническия университет, специалност „Енергетика”. Работи във фирма „Карес 2003”, чиято дейност е в областта на туризма.

- Г-н Кръстев, защо от 200 плажа по черноморската ни крайбрежна ивица само 67 се използват чрез концесиониране, държавата няма ли да печели повече от всичките?

- Този въпрос е много интересен и отговорът му ще осветли дейността, която за повечето хора е обвита в неяснота. Всеки, който е решил да се занимава с концесии, задължително трябва да има доста опит и рутина. Или ако ги няма, обезателно трябва да си наеме консултанти, които да му помогнат в изготвянето на документацията, която е огромна по обем. Малко от плажовете са дадени на концесия поради това, че държавата се интересува най-вече и основно само от цената, която наемателят трябва да й плати, за да вземе даден терен за експлоатация. Всичко останало сякаш не интересува администрацията, а то е много важно. Документацията, която трябва да се подготви, както вече споменах, е много обемна и това е твърде специализирана материя. До назначаването на съответния конкурс и процедури се минава през дълъг и тромав процес, който отнема много средства, енергия и време на хората. Добра стратегия би била тази, според която желаещите да работят, ще са облекчени и подпомагани в дейността им. Защото става въпрос за много пари, които държавата би могла да печели от концесиите на плажовете. Но, както се знае, властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма. Просто гледа по най-лесния начин да си прибере финанси от където може, без оглед на всичко останало. Парите, които взема от нас са доста, но няма желание да се погледне партньорски на това и да ни се осигурят нормални условия за работа, така щото и за нас да има изгода.

- Повечето хора смятат, че вие, концесионерите, печелите доста от тази работа?

- Погрешно е това впечатление и то няма нищо общо с реалността. Може и да са падали големи печалби, но това е било преди 15-20 години, когато стопанисването на черноморските плажове се правеше по съвсем друга система. С въвеждането на концесиите картината коренно се промени. Нашата концесия например е една от първите – от 1999 година и ние сме сред пионерите в тази дейност. И ви уверявам, че ситуацията при нас хич не е розова. Гражданите идват на плажа, виждат, че той е подготвен, направен, почистен и т.н., но не знаят какво ни струва всичко това. По договор ние сме длъжни да правим всичко това и така е редно. Но определено са мит приказките, че от тази дейност вадим купища пари.

- Големите хотели по ивицата не са ли ваши или пък собствениците им не плащат ли на вас такса?

- Не, не са наши и не ни плащат. Когато сключваме договорите за концесия, се прави една подробна карта с координатен лист, на който са обозначени границите на терена, който ни е даден. После ние наемаме геодезисти заедно с министерството, които ни отлагат тези граници и можем да си направим ограда. Ние нямаме право обаче да ограничаваме свободния достъп за хората. Правят се ниски огради, които обозначават границите на концесионната територия. Където има подходи обаче, те трябва да си останат, да се изградят съответни пътеки, така щото даже хората с увреждания да имат свободен достъп до плажовете. Колкото до хотелите, то повечето от тях са построени около плажовете, а някои и на самата ивица. Това поражда непрекъснати сблъсъци между държавата и общините по места. Защото държавата дава терени на концесия, но не си прецизира нещата и често тези площи влизат в границите на регулационните планове на населените места. Има безброй остри конфликти, породени от административна немарливост. Например в Созопол има възстановена частна собственост в границите на самия плаж. Това е нонсенс, защото по конституция плажовете са изключителна държавна собственост. С две думи, хотелите, които са зад плажната ивица, са извън концесионните територии в повечето случаи. Има много малко изключения, за които вече обясних как се получават. Плажовете включват дюните, които се водят не активна плажна площ. Защото хората не могат да се катерят, а използват т.нар. активна част от тях, където се разполагат чадъри, шезлонги, обекти и т.н.

- Какво правите, след като получите концесията?

- За да въведем концесионните територии в някакъв приличен вид, правим една сложна процедура. Подготвяме по три вида схеми, които трябва да се одобрят от МРРБ. След това тези схеми се пускат за заверки и одобрения през всички местни институции като енерго, ВиК и т.н. После цялата документация влиза за разглеждане в експертен съвет на местната община, за да ни издадат всички изискани разрешителни. На практика ние можем да разполагаме на плажа само преместваеми съоръжения, но минаваме цялата процедура като за един строителен обект, със съвсем козметични облекчения.

- Общинските власти по-скоро ви улесняват в работата ви или ви пречат и затрудняват?

- Няма еднозначен отговор на този въпрос. Те са наясно, че от облика на плажа зависи какъв ще е цялостният вид на населеното място. Като дойдат туристите, правят преценката си комплексно – за плажа и за мястото. Повечето общини поради финансовата си нестабилност залагат на това каквото могат да съберат от нас. Те ползват всички вратички, които им дават законите ни – ЗУТ (Закон за устройство на територията), Закона за устройство на черноморското крайбрежие и т.н. Прибират се всички видове държавни такси и налози, позволени от несъвършените ни и работени на парче закони. Надяваме се положението малко да се подобри след ремонта на Закона за черноморското крайбрежие. Досега всяка година ни принуждават да си заверяваме схемите, които министерството ни одобрява. Това се прави, въпреки че нито поставяме нови обекти, нито нещо кардинално се променя върху поверените ни площи. Само че така се прибират всяка година нови и нови пари за таксите, които ни изискват по тези документи. Също така всяка следваща година ни преиздават разрешенията за поставянето на обектите на плажа. Това са леки, преместваеми съоръжения, които в края на всеки сезон ние сме длъжни да демонтираме. Като инженер мога да ви уверя, че не е измислено такова нещо, което да можеш да сглобяваш и разглобяваш 20 пъти и то да има здрав и нормален вид. И като капак на всичко плащаме и такси по близо 1000 лева. И накрая излиза така, че държавата ни налага едни правила, общините други – като в менгеме сме. А когато хората дойдат на плажа, те виждат нас и стоварват всичките си претенции и недоволства върху ни.

- Кажете кои са основните ви претенции към властите?

- Първо, ако може тези разрешения за обектите да са валидни за по-дълъг период. Ако няма промени по съоръженията, да платим наведнъж таксата, даже да е по-висока, но да не ни разиграват всяка година. Второ, при положение че няма никакви промени, да не ни карат да правим схемата всяка година. Защото експертните съвети в общините се събират по веднъж в месеца и ние сме в зависимост и от тях. Благодарен съм, че сега поне имаме срещи със зам.-министърката на МРРБ Екатерина Захариева и дано това не е само предизборно. Досега никой не ни обръщаше внимание. Няма да е лошо по-често държавата да си комуникира и с общините, за да не се получават разминавания, които в крайна сметка вредят на нас, гражданите.

- Като човек, зает в туристическия бранш, какво бихте направили, ако сте министър, за да подобрите този бизнес и българите да се задържат тук, по нашите курорти, а не да харчат парите си в чужбина?

- Веднага бих направил кръгла маса и после редовни сбирки с всички заети в тази сфера. Да седнем заедно, да обсъдим проблемите и заедно, коректно и толерантно да заработим с уважение един към друг и най-вече към нашите клиенти. Този бранш формира не малък процент от БВП. Затова хората от туризма трябва да кажат как да се променят нормативните актове така, че да заработят ефективно.

Радио Фокус

Добрич. От 1 юни “Водноспасителната служба” към ОС на БЧК в Добрич ще назначи 11 водни спасители по плажовете на Северното ни Черноморие. Това съобщи Петър Андреев, началник на службата в добруджанския град, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. В момента за безопасността бдят 20 водни спасители. Още четирима ще започнат работа след 5 юни. На всички спасителни постове в Албена има осигурен воден спасител. В момента е поставен червен флаг, което означава, че къпането в морето е абсолютно забранено. Въпреки това се намират смелчаци да се потопят, а морската вода продължава да се затопля. Сега температурата й е между 18 и 20 градуса. Под 18 градуса обаче правилникът изключва къпане в морската вода дори за водните спасители, защото съществува риск за здравето на хората и може да се стигне до гравитационен шок, каза Петър Андреев. Той обърна внимание на едно любимо занимание на курортистите – да скачат на вълните, за да ги изтласкват до брега. Трябва обаче да се прави разлика между различните типове вълнение – мъртво, ветрово и прибойно. Особено опасно е мъртвото, при което скачащите на вълните туристи се приземяват на дънни ями или попадат в течения. Така те рискуват живота си. При подобен вид вълнение в събота в курортното село Кранево е станал инцидент с мъж, влязъл в морето да спасява от удавяне жена. Мъртвото вълнение е станало причина “спасителят” да се удави. Петър Андреев подчерта, че къпането в морето се препоръчва да става на охраняеми плажове, където има водна и медицинска служба, която може да окаже помощ в случай на нужда. След като флагът по плажовете в Албена стане жълт, ще бъдат обозначени и зоните за къпане с шамандури, отбеляза Андреев. Разходка обаче из курорта и плажовете му показва, че местата, където се използват водни съоръжения – джетове, банани, скутери за парасейлинг, не навсякъде са ограничени с въжета на пясъка, а това е задължение на фирмите, предоставящи плажната услуга. Така се осигурява безопасността на плажуващите на брега. Въпреки, че туристическият сезон постепенно набира скорост в Албена и все още плажовете са полупразни, вече има смелчаци, готови да преживеят полет над морето с парашут, дърпан от скутер.

Жулиета Николова

Инспекторите от Морска администрация-Варна проверяват състоянието на плавателните съдове за превоз на пътници през летния туристически сезон. На контрол подлежат също джетовете и базите, където водните мотори се отдават под наем, информира БНТ Море.

Заради лошото време проверката на атракционните корабчета през тази година започна по-късно. Инспекторите от Морска администрация-Варна вече са направили оглед на 26 плавателни съда, 7 от които за разходки по река Камчия. Точният брой на корабчетата за морски разходки през това лятото не се знае, защото проверките продължават. Освен за общото състояние на атракционните плавателни съдове проверяващите следят и за наличието на достатъчен брой спасителни средства. „На първо място те трябва да притежават спасителни средства- колективни и индивидуални за 100% от броя на хората, които са на борда. Значи това са спасителни ризи за 100% от хората,плюс детски спасителни ризи, които са 50% от общия брой на хората, и колективни спасителни средства, това са т.н. плотове- също за 100% от броя на хората”, обясни н-к сектор “Малки кораби” в МА-Варна Веселин Марков.

Цялата статия:

Морска администрация погна атракционните корабчета

НДТ

45-годишен мъж от Добрич се удави в събота в морето край село Кранево. Сигнал за инцидента е постъпил в полицията около 17 часа.

Трагедията се разиграла в морските води край буните, под Южния плаж, каза кметът на Кранево Румен Николов. Той допълни, че мястото се пада на територията на община Аксаково.

Запознати разказаха, че пийнала руска туристка влязла да се къпе и започнала да се дави. Добричлията се хвърлил да я спасява и така загинал.

В деня на инцидента е имало мъртво вълнение.

www.varnanews.com

снимка: vts.bg

Двама удавници са били спасени вчера в курорта „Свети свети Константин и Елена“, разказаха медици от МБАЛ „Света Марина“ за VarnaNews. В ранния следобед 21-годишно момче с инициали Г.К. и 23-годишно момиче с инициали Н.В. влезли в неохраняемата зона в близост до корабчето “Сириус“.  Не след дълго обаче двамата младежи започнали да викат за помощ.

Бдителни минувачи веднага се притекли на помощ, като междувременно извикали и линейка. Дошлите на място плажни медици от курорта оказали първа помощ на пострадалите, след което ги транспортирали по спешност в реанимацията на МБАЛ „Света Марина“. Там лекарите успели да стабилизират състоянието на младежите. Причините за плажния инцидент се изясняват.

Екипи от морски спасители са успели да помогнат на мъж, който се заклещил в скалите край Фичоза този следобед, научи още VarnaNews.  По първоначалната информация мъжът се опитал да слезе по стръмния участък към плажа, но се подхлъзнал и попаднал в скалния капан. За щастие пишман летовникът не е пострадал сериозно. Дано сполетялата го уплаха го направи по-бдителен през идните месеци, коментираха участници в спасителната операция.

Написано от Анелия Прохаска

Снимка: Gramofona.Com

Часът е 12:24. Бургаският плаж е почти претъпкан, като по пясъка трудно може да се намери празно място, а във водата е пълно с хора от всякакви възрасти, най-вече деца.

Спасители обаче няма и всеки може да се досети, че къпането в морето става опасно. Последните няколко години за щастие нямаше инциденти, но какво ще стане през 2011?

Очаква се Централният плаж да бъде даден за стопанисване на Община Бургас, а на 6 юни ще има търг, на който има вероятност Северният плаж да бъде даден на концесионер за срок от 5 години.

Прочети статията:

Бургаският плаж още дълго без спасители? – Gramofona.Com.

Агенция „Фокус“

Бургас. Ако централният бургаски плаж не бъде даден за стопанисване на община Бургас, то отговорността ще падне върху Областна управа и държавата. Това каза за радио „Фокус” Бургас кметът на общината Димитър Николов. Той прогнозира, че при такъв вариант, вероятно ще се поставят табели „Неохраняем плаж”, с което и самият достъп до плажа частично ще бъде ограничен за хората, които примерно не могат да плуват и няма кой да се грижи за тяхната безопасност. Вече за четвърти път бургаската община изпраща чрез Областна управа до МРРБ молба заедно с решението на Общинския съвет максимално бързо централният плаж да бъде даден за стопанисване на общината, най-вече в посока обезопасяване и почистване, тъй като той вече е посещаван, а няма кой да се грижи за сигурността на плажуващите. „За съжаление община Бургас няма право нито юридически, нито счетоводно да изразходва средства по обезопасяване и почистване на този плаж. Ние имаме средства и готовност, но това може да се случи в момента, в който плажът ни бъде предоставен. Нямаме никакви намерения да откриваме търговски зони като кафенета, капани и ресторанти, просто искаме максимално бързо да поставим няколко поста за водно спасяване, да организираме почистването и да поставим реанимационен пункт”, посочи кметът. Николов е разпоредил на фирмата, ангажирана с почистването на града, периодично да почиства и плажа, но за самото водно спасяване евентуално ще има готовност от средата на юни. Въпреки това кметът отново подчерта, че не могат да се правят незаконни действия. „Аз съм позитивен човек. Вярвам, че министерството ще погледне с окото на един добър стопанин и ще даде тази възможност на община Бургас да се грижи за плажа”, каза още кметът Димитър Николов. Само четири от всички търговски обекти – ресторанти и капани по северния бургаски плаж отговарят на изискванията, каза областният управител на Бургас Константин Гребенаров. След назначена специално за целта комисия той даде за пример фрапантен случай, при който от разрешени 40 квадрата, има застроени цели 400. Именно незаконните постройки са били една от причините да няма досега кандидати за наематели на този плаж. До 6 юни е срокът, в който фирмите, които желаят да го наемат, трябва да подадат документи. Засега желаещи има двама, но в последните дни се очаква да има още по-засилен интерес. „Дано някой да спечели и плажа от началото на юни да си има стопанин. Искаме плажа да го предадем в един нормален вид”, каза Гребенаров. Що се отнася до другия бургаски плаж, който също в момента е без стопанин- централния, там все още се очаква решението на МРРБ и МС да бъде даден за стопанисване на община Бургас. Областна администрация е изпратила в Министерството на регионалното развитие и благоустройство обосновка, защото това трябва да стане с основния мотив, че плажът е много посещаван, а за него няма кандидати, въпреки проведените вече три търга. „Обосновката е изпратена до МРРБ да се подготви предложение до Министерски съвет, за да се вземе решение плажът да се предостави за ползване на общината. Това е изключение така да се дава плаж с излишното условие да няма стопанска дейност. Имах разговор със зам.-министъра Екатерина Захариева, която ме увери, че ще се направи всичко възможно това решението да се вкара и приеме в МС. Надявам се това да стане в най-кратки срокове и общината да поеме своите ангажименти, защото плажът не е ли даден за стопанисване на общината по тази процедура те няма как да гласуват в Общински съвет средства по поддръжката му”, посочи Гребенаров.
Калина Енчева