bulswim.info

Дияна Копринкова

Австралия - плуването е забавление, веселие, метод за релаксиране (1932)

Защо плуването е най-популярният спорт в Австралия, страната, в която спорта не се спонсорира от държавата и практикуването му е на доброволни начала? Ако запиташ австралийци от различни възрасти ще ти отговорят, че плуването е забавление, веселие, метод за релаксиране, отслабване, физическо укрепване на духа и тялото и какво ли не още. Плуването винаги е било приемано и разглеждано като упражнение с невероятен ефект. То се препоръчва за лечение на всякакви болежки. За него не се изискват много средства. Трябват ти само бански и евентуално плувна шапка и можеш целогодишно да си във водата, използвайки безбройните абсолютно безплатни плажове, впускайки се в бой с океанските вълни. А ако се страхуваш от атака на акули, можеш да плуваш в огромни, специално направени и ежеседмично почиствани скални басейни, естествено пълнещи се с океанска вода и намиращи се за удобство в непосредствена близост до плажа. Още можеш да плуваш в езера и язовири във вътрешността на страната и отдалечените, провинциални райони или в частните басейни по дворовете на къщите, разбира се ако те поканят, или срещу малко заплащане в обществените басейни към всяко квартално кметство. Ето защо плуването е най-предпочитаният и общодостъпен спорт в страната на кенгурутата и коалите и с удоволствие е практикуван от всички поколения независимо от възрастта. А и не би могло да бъде по друг начин ако живееш в страна заобиколена от повече от 35,000 километра брегова линия и многобройни фантастични плажове. И това ако не е добър повод да се научиш да плуваш!

Още: http://www.bulswim.info/aussie-h-swim.htm

Австралия е държавата с най-добре развито водно спасяване в света. Моделът, който е създаден и използван там е коренно различен от българския.

Surf Life Saving е една от големите водноспасителни организации в Австралия. За нея в сайта вече е писано.

Организацията Surf Life Saving Австралия e добре развита, както като доброволческа служба за водно спасяване така и като федерация за състезателен спорт. През 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

Към днешна дата Surf Life Saving Австралия има 307 водноспасителни сърф клуба, които заедно патрулират на над 400 плажа. През сезон 2003 / 2004 г. Surf Life Saving Австралия има 24 968 активни членове (тези, които са включени в списък и патрулират редовно), от които около 40% са жени. Те са извършили през сезона 9044 спасявания, дали са спешна медицинска помощ на 26 739 нуждаещи се от такава, и са предприели 171965 пъти превантивни действия.

Водните спасители от Surf Life Saving Австралия работят в спасителни служби изградени на доброволен принцип. Те охраняват плажовете в почивните дни и на официални празници и са на целогодишно разположение.

През активния сезон в работните дни за безопасността на гражданите се грижат наети от органите на местното управление платени водни спасители. На същия принцип се патрулират езера, басейни и други водни пространства.

Георги Димитров

Ползван източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Surf_lifesaving

Пандира изпраща една мадама на влака за София. Тя стои на прозореца и плаче. Едри сълзи като съчми падат на перона. „ Гледах я, гледах я и аз заплаках”. Тя пита:

- Ти поне, защо плачеш?

- За компания, мадам.

Текстът е от книгата на Румяна Емануилиду, „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии“.

Ситуацията на прехвърляне на топката между държава и общини по отношение на обезопасяването на плажовете поставя в опасност живота и здравето на гражданите, избрали да бъдат туристи по родното Черноморие.

Държавата, която е собственик на плажовете се опитва да ги стопанисва, като ги отдава на концесия или под наем. Ако им намери стопани, те съгласно договор ще бъдат охраняеми. Ако не им намери стопанин обаче, те се обявяват за неохраняеми и на тях  се поставят табели „Къпането забранено”.

Към днешна дата, 2/3 от плажовете са неохраняеми.

За отношението на общинските власти към плажовете може да се направят изводи от думите на Коста Аргиров, директор на Дирекция „Туризъм” в община Каварна: „По отношение на плажовете – след като бъдат отдадени на концесия или под наем, тогава концесионерите или наемателите си назначават спасители, които ще се грижат за безопасността… Имаме някои плажове, които и миналата година бяха неохраняеми. Там на места дори табелите, които предупреждаваха туристите, стоят. Тези плажове ние не правим опити да ги поддържаме, защото те са държавна собственост, а трябва да се назначат хора”.

При това положение за какъв морски туризъм говорим? Човек през летния сезон отива на почивка на морето, заради морето. Той не отива в Каварна, за да живее на квартира или в хотел и да налива пари в местната икономика. При цени на частните квартири на нива от 12 до 15 или 18 лв. за нощувка, а в хотелите цените зависят от категорията като започват от 20 и достигат до 70 лв. на нощ в четири звездния хотел, да е забранено къпането в морето е направо цинизъм.

А каква е всъщност ролята на табелите?

Ето следната хипотетична ситуация. Жена с малко дете отива на курорт в черноморско селище. След като се настани на квартира или в хотел и плати предварително за това, взима детето и отиват на плажа. Там обаче, виждат табели „Неохраняем плаж” и „Къпането забранено”. Жената и детето се разхождат по плажа след което се прибират в квартирата или хотела и питат хазаина или на рецепцията къде е най-близкия охраняван от спасители плаж и къде могат да се къпят в морето. Отговорът е, че такъв плаж няма, понеже плажа е държавен и държавата не му е намерила стопанин.

От тук нататък туристката има две опции. Да си поиска парите за нощувка, които е платила предварително обратно (не е сигурно, че ще и бъдат върнати), за да отиде в друго курортно морско селище или да рискува и да посещава неохраняемия плаж.

При положение, че избере втората опция… се случва следното: Отива с детето на плажа. Тя се пече и не влиза във водата, защото това е забранено, но детето е дете, то иска да си намокри поне краката… и започва да джапа в морето. Постепенно детето се увлича, влиза до коленете, а след това и малко по навътре. Майката му прави забележка, но то е дете, играе му се и… изведнъж попада в дупка и започва да се дави. Майката, която не може да плува веднага скача и на бегом тръгва да го спасява. Влиза във водата и достигайки до детето попада и тя в дънната яма.

Краят е фатален и за двамата.

Тука идва ролята на табелите. Разследващите инцидента дознатели констатират, че има поставени информационна табела, че плажа е неохраняем и друга, забраняваща къпането и заключават, че удавилите се граждани не са спазили нормативната уредба. Държавата и общината са свършили своята работа, но безотговорната майка не се е съобразила с табелите и освен своя живот е погубила и този на детето си.

Препоръка към всички неумеещи да плуват: Ако ви е мил живота, не ходете на море в България! Там е опасно.

Георги Димитров

Христос Воскресе! – казват ви всички днес.

Во Истина Воскресе! – отговаряте вие.

И си мислите, че казвате, че Той наистина е възкръснал. Но преводът на „Во Истина Воскресе” не означава това. Означава, че Христос е възкръснал в Истината, а Истината е Бог.

www.bgizlet.com

Обзор е разположен в едно от най-живописните кътчета на северното Черноморие, на брега на залив, простиращ се между нос Свети Атанас (на север) и подножието на Еминската планина (на юг) – последния залесен склон на Източна Стара планина.

Обзор има една от най-дългите плажни ивици в България – 8 км.

БГНЕС

До края на годината Сметната палата ще направи проверки на всички концесии на плажове.

Първоначално ще се извърши одит на постъпленията от концесии, тяхното разпределение и разходване, както и одит на контрола по изпълнението на концесионните договори за морски плажове „Слънчев бряг“ – север, централен и юг, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

www.vsekiden.com

Спасителите нямат власт над нарушителите, трябва да има плажна полиция

Г-н Силов, искате създаването на плажна полиция. Ще има ли такава?

Въпросът е поставян от 40-50 години. Решение няма и няма да има скоро. Миналата година Националната комисия по водно спасяване постави официално въпроса пред МВР. И имаме официален отговор – на този етап не може въобще да се мисли за плажна полиция. Казват ни, че при инцидент трябва да се обаждаме и да искаме помощ по нормалния ред. Плажната полиция е нещо, което е абсолютно необходимо и из цял свят се прави. По-рано на всеки плаж у нас имаше милиционер, който отговаряше за случващото се на плажа, координираше се със спасителите и се намесваше на място. Сега обаче няма такова нещо, отрязаха парите.

Защо е толкова необходима плажната полиция?

Спасителите нямат никакви юридически правомощия и сила да се справят с проблемите. Много често се налага да решават казуси, които не са в тяхната компетенция и власт. Затова трябва да има овластен човек, тъй като много често се стига и до побой над спасители. Курортистите не спазват указанията на Водно-спасителната служба, които са задължителни. Като отидат на плаж и казват – аз отговарям за себе си. Не си дават сметка, че са на обществено място, където има задължения – не трябва да се влиза във водата при червен флаг или с помощни средства, защото е опасно. Но това не се спазва.

Колко често се налага да викате полиция по плажовете?

Много често се налага. Много често също спасителите предпочитат да не викат полиция, тъй като полицаите идват след като всичко е свършило. Това са хиляди хора и винаги възникват някакви инциденти.

За какви инциденти по-точно говорим?

Има случаи, в които курортистите не изпълняват указанията на спасителите и влизат в морето, налитат на бой, когато им се направят забележки. А спасителите нямат юридическа власт да спрат един такъв човек.

Правили ли сте сметка, колко полицаи са ви нужни във вашия регион?

Сметка може да се направи, когато има някакво отношение към този проблем за решаване. А такова отношение няма. Лошото е, че в близките години това няма да се реши. Ние имаме и други проблеми. Трябва концесионерите да си назначат необходимия брой спасители и да не ги занимават с несвойствени дейности.

Какви например?

Нашите спасители ги обръщат на всякакви. На басейните поливат цветята, копаят, косят трева. Косиш тревата и наблюдаваш с другото око басейна. На плажовете ги карат да се занимават с друга дейност. Назначават се нетрудоспособни хора. Големите проблеми са на по-малките плажове, с големите се справяме добре, в нашата област те са оборудвани както трябва. Но няма икономически интерес да се охраняват плажовете, а именно те са много посещавани от хората. Слагат една табела „Неохраняван плаж“ и като дойдат чуждите туристи на нашите прекрасни плажове виждат една табела, на която пише “Къпането забранено”.

Как стоят нещата в другите страни?

Навсякъде в нормалните страни има плажна полиция, а водното спасяване е или към полиция, или към пожарна, или към гражданска защита. Това са държавни организации, които имат своите права и там проблеми няма. В САЩ например, спасителите са като сътрудници към полицията и при всяко обаждане пристига полицейска кола и нарушителите си плащат глобите на място. А при нас като се обадим на полицията ни отговарят, че няма свободни коли или идват на другия ден да ни питат какво е станало.

DeltaNews

И тази година ще има недостиг на спасители по българското Черноморие заради ниското заплащане и скъпите курсове, които са задължителни за морските спасители. Курсовете за спасител на басейн струват 130 лева. Тези, които искат да бъдат на плажа, обаче трябва да платят още близо 100 лева, за да бъдат обучени.

Антон и Мартин са бивши спортисти. В момента се обучават за спасители на басейн, но и двамата са категорични, че няма да работят на морски постове.

40% от необходимите за сезона по Северното Черноморие 1000 спасители трябва да работят на морските постове. Ниското заплащане не е основната причина за недостига им. Броят на морските спасители зависи и от това дали концесионерите на плажовете спазват закона и какви условия им предлагат. Голяма част от морските спасители по плажовете са от вътрешността на страната, но работодателите им в повечето случаи не поемат нощувката и храната им.

Иван Славков беше ватерполист. Помня го от Циганския плаж на края на „Пиротска“. Там аз бях спасител и понеже нямахме очила за плуване, а пък водата мътна като боза и всички пикаят в басейна, остана ми конюнктивит на очите за цял живот. Там един скочи в басейна и не излезе. Гмурнах се, намерих го лазешком и пипнешком по дъното, извадих го. Той пиян като обущар. И наистина бил обущар. Като го извадих, наметнах си хавлията с величествен жест, обух си налъмите (още нямаше джапанки) и направих тур дьо триомф покрай басейна за овации.

Прочети цялата статия: Спорт. Джамайка!.

P. S. Заглавието е поставено от Жоро & Жоро и изразява нашето отношение към Димитри Иванов.