Информацията в тази публикация е благодарение на Варненска библиотека „Пенчо Славейков“ и техния проект „Стара Варна“

В първите години след Освобождението, до 1889 г. варненските морски бани представляват леки дървени кабинки, строени върху стълбове в морето и подменяни всяко лято. През 1889 г. при кметуването на Кръстю Мирски е взето решение да се построят първите в България солидни морски бани. Новите морски бани (архитект Сава Димитриевич) са завършени и открити през лятото на 1890 г. Мъжката и женската бани са отдалечени на разстояние една от друга. Имат квадратна форма и са монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега се свързват посредством мост. През 1896 г. общината построява още две подобни бани, с което броят на кабините надхвърля 300. С времето ръждата и морската стихия разрушават тези съоръжения. Опитите на чуждестранни фирми да получат концесия за построяването на нови морски бани не намират разбиране и подкрепа от общинските власти и така Варна посреща началото на 20-те години без морски бани, само с леки, примитивни дъсчени и тръстикови кабинки.

През 1921 г. Варна официално е обявена за първия български морски курорт. С решението си за този акт правителството дава на варненската община правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището.

През юли същата година кметът Йордан Пекарев има честта на общоградско събрание да съобщи на варненци за взетото решение да се обяви Варна за морски курорт. Това поставя пред общината неотложната задача за построяване на необходимите съоръжения. Строителството на новите бани е възложено на популярната по това време в България чешка фирма „Пител Браузеветер“. Основният камък е положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. се състои тържественото откриване.

Новите морски бани се разпростират на площ от 2000 кв. метра източно от сградата на Аквариума. Масивната им постройка е изградена във формата на буквата Ш, на два етажа. Има 1000 кабинки – първа и втора класа. За лечебни нужди – най-вече за лекуване на ревматични заболявания – в централния корпус са изградени малък басейн и 66 вани за топли морски бани, до които морската вода се изпраща от моторна помпа по тръбопровод. От средата на постройката, перпендикулярно навътре в морето, е построен железобетонен мост (неговите останки са окончателно демонтирани в началото на 80-те години), който завършва с четириетажна кула за скокове във водата. Там е и първият безалкохолен бюфет. Първоначално мостът служи и като преграда – „параван“ между мъжкия и женския плаж. От 1928 г. достъп на жени до мъжкото отделение на баните е разрешен, но за мъжете влизането в женската част на плажа остава „табу“ до 1932 г. През 1929 г. са построени и Северните морски бани с водната пързалка (руджбана) към тях…

Построяването на Централните морски бани има за Варна значение, подобно на това, което изиграва 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараства чувствително. През юли курортистите са 6081, през август – 5435, през септември – 378. Към тях се прибавят и невключените в официалната регистрация ученически летни колонии, учителски и туристически групи, личните гости на варненци, като според статистиката броят на летуващите в първия сезон на новите морски бани надхвърля 30000 души. Още през следващата 1927 г. летовището става най-приходоносната част на общинската икономика. Увеличава се и притокът на българите от вътрешността на страната, които с присъствието си превръщат града в лятна столица на България. Към такова реноме варненци се стремят и с организирането на културни прояви и развлечения.

През 1928 год. е създадена първа професионална водноспасителна команда към общината на гр. Варна. Организира я Лазар Чирпански тогава директор на морските бани във Варна.  За спасители поканва членове на рибарската кооперация „Български риболовец”, на която е председател и курсисти от съществуващото тогава Рибарско училище. Командата се състои от 8 човека с ръководител (старши) Владо Бостанджиев.

Първата голяма акция на изградената ВСС е предотвратяването на масово давене на 13 човека на празника света Марина. За първата година от съществуването си водно спасителната команда във Варна действа при 59 инцидента и не допуска нито един смъртен случай.

Благодарение на Проект „Стара Варна“ , както и на Водноспасителна служба в град Варна, БЧК Варна, Лавренти Силов, Георги Ставрев, Димитър Ставрев и Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов” – Варна

Румяна Емануилиду: Спасителите извеждат лодката с Нептун, в ляво във водата до лодката, човекът с шапката е Петьо Пандира.

Снимката е от архива на Румяна Емануилиду и е публикувана в книгата ѝ „Пандира. Мюнхаузен от Бургас и останалите бургазлии.“, както и на страницата „Снимки от Старият Бургас“ във Фейсбук.

Това е снимка на водноспасителната служба на ММЦ Приморско от 2009 г. На нея са Тончо,  Петко Янакиев, Емилиян Чамов, Жорката, Мартин Чамов, Сашко, Юли, Митака, Петьо колелото, Даката лудийо, Георги Коцев (The boss), Пачо и др.

Снимката е от архива на Мартин Чамов.

В Италия водни спасители се сертифицират от Италианската федерация по плуване към Националното общество по водно спасяване и от Италианската федерация по водно спасяване.

Дипломата за басейн, издадена от Италианската федерация по плуване се признава в чужбина, в страните членки, свързани с международната федерация по водно спасяване (ILS), докато тази, издадена от Италианската федерация по водно спасяване е с признание от Международната федерация по морско спасяване (International Maritime Rescue Federation – IMRF).

Италианският Червен кръст има клон, специализиран за водно спасяване обслужващ някои части на Италия.

Съществуват различия при подготовката на спасители и издаването на дипломи за басейн, закрити вътрешни площи (езера) и море.

Георги Димитров

Разглеждайки снимки на групата Старият Бургас във Фейсбук, попаднах на тази спасителска вишка

Едно време имаше и такива.

Плажът - Бургас 1970-1979

Снимката е от архива на Ugo Moner.

Георги Димитров

Да бъде Коледата ви незабравима,
а годината – неповторима!
Да сте здрави, весели, засмени
и от Бог благословени!

Вчера вечерта в сградата на Националния съвет на Български Червен Кръст, на бул.”Джеймс Баучер” 76 в София се състоя Новогодишно тържество, организирано от Дирекция ВСС на БЧК.

Присъстваха деятели на водното спасяване, ветерани и действащи водни спасители.

Тържеството протече в дружеска атмосфера. Направени бяха изказвания, разказани бяха спомени, вдигнати наздравици за здраве и бъдещи успехи.

Ето и някои снимки от събитието:

Доживяхме времето български спасители и водноспасителна служба на морски плаж, да бъдат лице на календар. Става дума за колегите от Южния плаж на Приморско и календар за 2011 г.

Ето и снимка на заглавната страница на календара.

Снимката е от архива на Стефан Сакъзов.

Днес в интернет се появи информация, че благоевградска фирма набира водни спасители за работа в Кипър през следващия летен сезон.

Осигурена е безплатна храна и квартира.

Изискванията са, владеене на английски език на средно ниво и удостоверение за воден спасител от БЧК.
Необходимите документи са:
- CV (автобиография) на английски език
- Снимка – паспортен формат и в цял ръст
- Удостоверение за воден спасител
- Свидетелство за съдимост – изисква се едва при одобрение от работодателя и подписване на договор

Заминаване Април – Май.

За повече информация по въпроса: http://www.rabota.bg/turizym/2010/01/21/spasiteli-za-o-v-kipyr.184937

P. S. Сайтът http://vodno-spasiavane.com/ предоставя информация за тази обява, но не отговаря за нейната достоверност.

Спасителната риза (жилетка) е задължителна при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. В днешно време тя обикновено се изработва от микропореста пластмаса или друга плаваща материя и е обвита с плат.

Ето, обаче, нейният първоизточник на снимката.

... от велосипедни гуми (Германия, 1925 г.)

Източник на изображението и други подобни изобретения: http://www.lubopiten.com/418-izobreteniya-ot-blizkoto-minalo.html