Вестник Десант

Тази върволица от кръчми и кебапчийници е разположена върху пясъка на бургаския плаж в разрез с изискванията на закона... Снимка Николай Недев

Държавните институции са неспособни да се справят със стопанисването на плажовете. Своеволията на самозабравили се бизнесмени по морето продължиха и тази година, въпреки заканите на новото правителство, че ще внесе ред в държавата. Това са основните констатации след поредния летен туристически сезон у нас.

В резултат местни политици по морето отново заговориха за прехвърлянето на плажовете изцяло в компетенцията на общините. В момента отговорности по контрола на бреговата ивица имат и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), и областните администрации, и общините, което води до институционален хаос, от което неуморните остапбендеровци на прехода продължават да се възползват в пълна степен.

25 са плажовете, до които гражданите нямат свободен достъп, въпреки повелите на конституцията и законите, касаещи морското крайбрежие. Това установи проверка на МРРБ в края на лято 2010.

Сред тях са местностите „Русалка” и „Градина”, също вилите „Чайка” до Балчик, плажът „НСА” в Равда, както и къмпингите „Ахелой” и „Делфин”. (Против правилата е дори ограничаването на подстъпите до централния бургаски плаж преди и по време на нашумелия музикален фестивал “Spirit of Burgas”, но това е друга тема).

Причина за беззаконието е, че държавата е продала на частници пътя до тези плажове. Те пък от своя страна или не пускат да се преминава през техните имоти, или искат такса за „услугата“.

Правителството на ГЕРБ наскоро смело оповести и разрешение на проблема. Зам. министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева обяви, че имало два варианта. Първият е държавата наново да изкупи земята, която е продала на частните собственици. А вторият е да се изградят алтернативни пътища до плажните ивици. Както можем да се досетим – и в двата случая това ще струва твърде много средства на данъкоплатеца. Зам. министър Захариева дори ни подготви психически, като заяви, че става въпрос за терени на първа линия до морето и следователно отчуждаването нямало да бъде евтино. Да не говорим за строителството на нови пътища, което, както е известно, е изключително скъпо удоволствие.

Друг проблем за поредна година се оказаха незаконните преместваеми обекти, нароили се по българските плажове. Фирмите, получили право да стопанисват заведения на пясъка, често ползват пространство, десет пъти повече от разрешеното. Особено фрапиращи са случаите по бургаския плаж, където кръчми и кебапчийници масово поставят допълнителни дървени скари с маси и столове с обща площ от 400-500 кв. м, при разрешени 40 кв. м. на обект. По закон заетото от временните постройки пространство не може да надвишава 1 % от площта на целия плаж, но в Бургас тази норма е превишена неколкократно. Въпреки това всяка година продължава да се повтаря една и съща ситуация. Местни медии сигнализират общинската администрация за безобразията, а тя влиза „в процедури“, които така и не приключват до края на лятото, тъй като собствениците на заведения или обжалват до дупка, или общинарите чакат безкрайно някакви указания и уточнения от МРРБ, тъй като държавата е собственик на плажовете.

Управителят на СКАТ и бургаски общински съветник Валери Симеонов изрази недоумението си от това по време на дискусия в комисията по устройство на територията към местния парламент. „Просто си правят, каквото си искат. Това е вече трета година. Нужно е своевременно да се вземат мерки, да се реагира по-бързо, а не така мудно“, упрекна той главния архитект на общината Веселина Илиева.

В борбата между институциите се намесват и областните управители, на които регионалният министър има практика да делегира част от правата по управлението на концесиите и на плажовете като цяло. Когато обаче трябва да се дават строителни разрешения, се оказва, че собствениците на заведения трябва да се обръщат отново към регионалното министерство, което допълнително допринася за хаоса по българските плажове. А в „мътните води“, знае се, най-добре плуват „хищните риби“, които пак се оказват с едни гърди напред пред институциите. „Ако областна администрация си е на мястото, ще санкционира нарушителите“, упрекна Симеонов областният управител на Бургас.

...за разлика от огромната „Копакабана“ в Рио де Жанейро, където нямало нито едно подобно заведение

Независимите в крайморския град са категорични, че прехвърлянето на топката между държавата и общинските администрации е крайно време да бъде преустановено, като един от начините за това бил плажовете просто да преминат под управление на общините. Те недоумяват защо изобщо се дава разрешение да се поставят каквито и да било заведения на пясъка, давайки пример със световно известните плажове „Копакабана” в Рио де Жанейро и „Оушън Бийч” в Сан Франциско, по чиито протежения от десетки километри нямало нито един такъв обект.

Особено показателна е безумната ситуация, която се случи това лято с централния плаж на Бургас. Държавата не успя да намери концесионер, а общината се оказа, че няма право да поддържа района и че дори може да бъде глобена, ако си позволи да го направи. Отговорните институции – МРРБ и областен управител, обаче не наеха спасители и оставиха плажа без реален контрол. Това е и обичайната практика – държавните органи считат, че отговорността им приключва с поставянето на няколко забранителни табели. А безстопанствеността понякога има и фатални последици. Може би заради това и преди няколко дни точно на централния плаж в Бургас изплува трупа на удавила се жена.

Един от най-популярните политически принципи в ЕС е този на т. нар. субсидиарност. Това означава проблемите да се разрешават от най-ниското възможно институционално ниво, което може да справи с тях. В този контекст, изглежда съвсем естествено общините да получат право да стопанисват българските плажове. Те просто са много по-наясно с това, което реално се случва в тяхната отговорна територия и могат да бъдат много по-адекватни от държавния център, отдалечен на 350-400 км. от морето.

Автор : Лъчезар Лисицов, lisicov@desant.net

Има реална опасност в близките години плажната ивица в най-големия курортен комплекс на България – „Слънчев бряг“, да намалее драстично и дори да изчезне.

Това заяви вчера на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Атанас Терзиев, председател на политическа партия „Дела“ и общински съветник, избран с листата на партията в Несебър.

Терзиев твърди, че яхтеното пристанище на братя Диневи пред комплекс „Марина Диневи“ в курорта „Св. Влас“ прекъсва наносният поток, който захранва плажната ивица на курорта „Слънчев бряг“ с пясък.

Според Терзиев, който представи снимки, направени чрез програмата „Google Earth“, пясъчната ивица пред хотел „Оазис“ през 2007 г. е била 14 метра, а сега е едва два метра.

Той смята, че единствената причина за скъсяването е прекъсването на движението на пясъка. Терзиев добави, че има становище на „Геозащита“, в което се посочва, че прекъсването на наносния поток ще спре захранването на курорта „Слънчев бряг“ с пясък.

От партия „Дела” смятат, че пристанището е незаконно и ще настояват пред институциите за премахване на съоръжението.

Източник: http://news.expert.bg/

Още по темата:

http://www.monitor.bg/article?id=262604

DarikNews

43-годишен мъж се е удавил в язовира край хасковското село Мандра, потвърдиха от полицията в Хасково.

Местни жители са открили трупа тази сутрин в 7,50 часа. Според първоначалния оглед няма следи от насилие, уточниха от полицията. Назначена е аутопсия.

Част от снимките са направени в средата на сезона (м. юли), а друга част в края ( на 1-ви септември). При първите прави впечатление, че на спасителните постове има максимум по един спасител, в неохраняемите зони е пълно с хора (всъщност защо тези участъци от плажа са неохраняеми?), джетовете карат близо до хората. При вторите снимки се вижда,че на постовете въобще липсват спасители, на практика плажът е неохраняем. Хора обаче, има.

Има и син флаг. Как се дава син флаг?

Чл. 12. от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи гласи: „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч”.

Какво показва реалността по плажовете към днешна дата? Няма морски плаж в България, на който да има назначени на работа по трима водни спасители на пост.

Концесионерите, които отговарят за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи назначават по двама спасители на пост и така осигуряват минимума. При минимум на спасителите обаче, няма как да се изпълни изискването при носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Спасителите имат физиологични нужди при които се налага да напуснат поста, а в такъв момент е нарушена наредбата. Има и почивка за обяд, която регламентирана или не се прави, а на поста остава по един спасител.

Мотивирайки се с Кодекса на труда на много морски плажове спасителите работят на „две смени”. Първата пристига на работа в 8.00 часа и си тръгва в 17.00 часа. Втората идва на работа от 9.00 часа и работи до 18.00 часа. Така като се прибави и по един час обедна почивка работното време на спасителите става 8 часов работен ден.

От гледна точка на Кодекса на труда правилата са спазени, но при подобна ситуация е грубо нарушен Чл. 12. от  Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи.

Има обаче и продължение на абсурда. Проверяващите органи било в лицето на комисии на отдел концесии на МРРБ или такива на областните управи (в чийто състави влизат специалисти по водно спасяване от БЧК) при наличието на двама спасители на пост отчитат в констативните протоколи от проверките, че всичко е наред и спасителните постове са изрядни.

Непредубеден наблюдател следящ ситуацията от страни би си извадил изводи, че концесионерът се стреми да мине по евтино назначавайки по малко спасители въпреки, че нарушава наредбата. По интересно е обаче, какво би си помислил наблюдателят за проверяващите органи. Опциите са няколко: те са некомпетентни и не познават нормативната уредба или те са корумпирани и за това си затварят очите, или тълкуват наредбата като дявола евангелието.

Що се отнася до формалното „разминаване относно работното време” между Кодекса на труда и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи за незнаещите да четат и тълкуват законите е следният прост пример: медицинският персонал в една болница работи на 8 часов работен ден, а болницата работи 24 часа. Аналогът който трябва да се направи е свързан с разминаване на работното време на спасителя с това на водноспасителната служба.

Георги Димитров

Възрастен курортист прави забележка на спасителя на централния варненски плаж.

- Защо не си вдигнал червения флаг? Не виждаш ли какви страшни вълни идат?!

- Виждам, дядо! – кротко му отвърнал спасителят – но не искам да дразня левскарите…

Снимките са направени на 30.08.2010 г. Денят е облачен и хладен, неподходящ за плаж.

Поради лошото време спасителите, които не се виждат на някои от постовете се намират по заведенията зад тях на завет.

Агенция „Фокус“

© Дарик Варна

Варна. Още в началото на септември започна изтеглянето на спасителите от варненските плажове, а след 10-и септември останаха съвсем малко. Това каза за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов от водноспасителната служба на БЧК в морския град. Той добави, че към момента малко са спасители на градския плаж, като там са останали едва 1/3 от броят им през лятото. Според специалиста изтеглянето на спасителите не е правилно решение предвид, че времето в морския град все още е хубаво и плажа е пълен с хора, които се къпят. Силов подчерта, че няма кой да води разговори с концесионерите независимо, че такива разговори са необходими. Според него хората винаги се обръщат към Водноспасителната служба с въпроси, за инциденти или за помощ, а в действителност БЧК само подготвя спасители, преквалифицира ги и участва в една комисия със съвещателен глас по контрола на плажовете, нищо друго. Според него всичко останало е държавен контрол, който на практика не се провежда. „Искам това да е ясно, защото ние сме г-н Никой и от нас не зависи абсолютно нищо”, категоричен бе Силов. По отношение на спасителните постове експертът от БЧК заяви, че в курортните комплекси има хотели, които са пълни на 80-90%, но въпреки това няма спасители, които да следят за безопасността на плажуващите туристи и даде за пример к.к. „Златни пясъци”, където в момента са останали едва 12 спасители за целия комплекс. Силов добави, че никой от концесионерите или собствениците на хотели не съобщава на Водноспасителната служба, че е освободил спасителите, а те сами търсят информация, за това, какво се случва по плажовете във Варна и курортите. „Общото впечатление е обаче, че вече спасители почти няма”, допълни експерта. Той уточни, че преди два дни е обикалял около буните във Варна и е забелязал, че са оставени едва 2 поста, а там са били 9 през активния летен сезон.
Десислава Стоянова

Туристите, отиващи на посещение в Австралия, често се страхуват от смъртоносните паяци и акули, но нова кампания на борда на самолетите, пристигащи в страната, предупреждава за една по-голяма опасност – карането на сърф.

Презокеанските туристи, идващи в Австралия, ще получават инструкции за безопасност след голямо покачване на случаите на удавяния на чужденци по известните плажове на страната. 82 души са се удавили по плажовете на Австралия миналата година, а повече от 1/4 от тях, 26, са били чужденци. Данните показват голямо покачване на удавянията спрямо предходни години. „Тази група, изложена на голям риск, има ограничени познания по английски език, не познава плажа, надценява плувните си умения и не се съобразява с инструкциите за безопасност при каране на сърф“, заяви Брет Уилямсън, главен изпълнителен директор на Surf Life Saving Australia (SLSA). В опит да ограничат броя на жертвите, шест международни авиокомпании се съгласиха да пускат кратък видеофилм за мерките за безопасност по плажовете на пристигащите полети.

Източник: http://www.infotourism.net/