Агенция „Фокус“

Бургас. Плаж Бургас – Север ще работи официално до 12 септември. Това каза за радио „Фокус”- Бургас Николай Иванов, началник „Водно спасяване” на плажа и началник на Асоциацията по водно спасяване в Бургас. До тази дата на бургаския плаж ще работят 30 спасители по двойки за всеки пост. След официалния край на сезона в продължение на седмица или 10 дни, зависи от концесионера, ще има обходни двойки по плажа, обяви още той.

Най-честите инциденти, с които се сблъскват спасителите на бургаския плаж са изгубване на деца. В най-посещаваните дни от седмицата събота и неделя доста родители губят от поглед децата си. Всекидневно спасителите на бургаския плаж се сблъскват и с вадене на хора от водата. Причините са различни, но най-вече затруднена ситуация при ползване на дюшеци при силно вълнение и жълт флаг. Има ги проблемите и с ентусиастите, които скачат от Мостика, въпреки че не могат да плуват. По думите на Иванов най-дисциплинирани са плажуващите от Бургас. „Те са свикнали с нашия начин и метод на работа и ни слушат доста повече от останалите”, посочи Николай Иванов. Според него на бургаския плаж не се допускат по-сериозни инциденти. До този момент са регистрирани не повече от 50-60 леки инциденти, докато техният брой през минали години е достигал до 200-300 на сезон. Най-сериозният и единствен инцидент до момента е бил на централния бургаски плаж, които през лятото остана неохраняем. Спасителите са получили сигнал за 53-годишна жена от Чехия, която е изкарана от водата в много тежко състояние, но върната към живота, благодарение на бързата намеса на спасителите и на медицинските екипи. Инцидентът е от началото на месеца.

Закъснението за работа на спасителите от бургаския плаж е неприемливо, каза още Николай Иванов. Според Наредбата за работа на спасителите, разписана от началника на охраната на бургаския плаж, стриктно се спазва работното време, което е от 08.00 до 18.00 часа. „Закъсненията не се приемат, защото в  08.01 часа може да се удави някой, същото важи и за тръгване една минута по-рано от работа”, поясни Иванов. Сред другите основни забрани са да не се напуска работното място, да не се водят лични разговори с роднини или плажуващи девойки. Спасителите не могат да обядват по заведенията на плажа или да лежат на шезлонг. „Всеки спасител си има трудова характеристика и на курсовете го учат, че неговите задължения да гледа във водата, да следи за безопасността на плажуващите летовници и всяко негово разсейване като заиграване с момичетата, говорене по телефона, ходене до магазина, вършене на несвойствена дейност е т.н. разсейване, което води до фатални инциденти понякога”, посочи началникът на спасителите. „При мен няма този случай да вдигна жълто знаме и да видите във водата надуваеми предмети, т.е. момчетата слушат и изпълняват стриктно разпорежданията на началника. За това и този плаж работи толкова добре. Цялото звено работи много добре като екип”, посочи Иванов.
Виолета Димова

Вестник „Сега“ прави коментар на ситуацията около плажовете.

Виж линка:

Няма нито една глоба за заградени плажове.

Агенция „Фокус“

Варна. На плажовете по Северното Черноморие това лято не са констатирани категоризирани плажове, в които концесионерът или наемателят да не спазва изискването за наличието на свободна зона за плажуване. Това каза в интервю за радио „Фокус” – Варна директорът на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите във Варна Илиян Станоев. Мобилните екипи са реагирали основно на подадени жалби и сигнали. Станоев припомни, че когато един плаж е категоризиран, в самата схема, одобрена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са определени две зони – така наречената платена зона, в която се предоставят допълнителни туристически услуги – шезлонг и чадър срещу заплащане и зона за свободно плажуване, където не се предоставят никакви допълнителни туристически услуги. Важно е да се знае, че тази зона за свободно плажуване не може да бъде по-малка от 50%. При констатациите след извършените проверки по жалбите и сигналите става ясно, че обикновено туристът, който отива на плаж решава, че иска да плажува в платената зона, като казва, че няма да ползва чадър, но иска да постави хавлията си между чадърите. Тогава концесионерите или тези, които стопанисват плажа, му обясняват, че всъщност това не е зоната за свободно плажуване и се получава конфликт между туриста и концесионера. Според становищата на концесионерите, а и според служителите на Комисията за защита на потребителите, при такива случаи се нарушават правата на потребителя, който е заплатил за чадър и шезлонг. „Този, който иска да плажува свободно между чадърите, притеснява туриста, заплатил за услугата. Много е важно да се знае, че когато искаш да упражниш правото си на свободно плажуване, трябва да се насочиш към свободната зона”, каза Станоев и добави, че всеки потребител трябва да знае, че по закон освен права има и задължения.
Марияна Валентинова

Dir.bg

Над 150 000 лева глоби са наложени за различни нарушения при изненадващи проверки на плажовете по цялото Черноморие

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, цитиран от БТА. По думите му от 209 плажни ивици вече са проверени над 100, а до края на сезона проверените ще достигнат поне 150.
Плевнелиев коментира, че край някои плажове има констатирани незаконни паркинги, които не са регистрирани, или са изградени върху общински парцели и горски масиви.
„Установихме и казуси, при които плажът не е отдаден под наем, не е охраняем, но някой е отишъл и е сложил чадъри и събира такса, без да има договор с държавата“, каза министърът.
Той допълни, че всички подобни нарушения трябва да бъдат разследвани от прокуратурата. Работна група ще обобщи резултатите от проверките на плажовете и ще ги оповести между 15 и 30 септември.
Плевнелиев коментира още, че свободният достъп до плажовете е категоричен факт и идеята да има вип плажове, за бедни и богати, намира за абсурдна.

Над 110 басейна за къпане не са проверявани от комисия

През септември се очаква постовете на водните спасители по плажовете да бъдат намалени наполовина

В края на август над 110 басейна за къпане във Варна и курортните комплекси не са подали молби да бъдат открити за посетители. Това съобщи Лавренти Силов, специалист по водно спасяване към Областния съвет на БЧК. Басейните към хотелските комплекси във Варненския район са над 220, като само 110 от тях са подали писмени молби за откриване. Дали останалите работят и как става това, няма кой да каже, добави Силов. Според него е тревожно и че масово посещавани плажове като тези на Военно-почивния дом и на станцията на Министерския съвет в курорта Свети Константин са обезопасени едва през август. Добре е, че Господ ни пази, коментира специалистът. В немалко случаи спасители от съседни пясъчни ивици са се намесвали при инциденти.
През септември се очаква концесионерите да намалят почти двойно броя на водните спасители. През месеца ще има много хубави дни за морски бани, но хората трябва да внимават, защото морето няма да е спокойно и топло както през август. Прави впечатление, че много от летовниците – румънци, руснаци и българи, са с много ниска морска култура. Те не изпълняват и разпорежданията на водните спасители, което е предпоставка за инциденти. Като цяло обаче организацията по обезопасяване на плажовете през този сезон е по-добра в сравнение с миналата, каза още Силов. Повече в сравнение с м.г. са и наетите на работа водни спасители. Заплащането им обаче е дръпнало назад спрямо сезон 2009. Средното им възнаграждение е около 400 лв.
От началото на годината Областният съвет на БЧК във Варна е провел 11 курса за водни спасители. Обучени са 106 души за басейн и 21 – за море. Сред тях има и 6 жени. До края на годината се очаква да бъдат проведени поне още 1-2 курса.

Ставри Таргов

Източник: http://more.info.bg/

Фактор

-Г-н Гребенаров, и министър Плевнелиев се обяви днес /б.р. вчера/ против вашата идея за разделянето на плажовете на такива за бедни и за богати. Още ли държите на идеята си, след като срещу не я се изказаха и депутати от вашата партия?
- Аз да съм казал някога „частни“ плажове? Казал съм „категоризирани“, но никой не ме пита какво означава това. Невъзможно е да има затворени плажове, разбира се. Това законът не го позволява. Никога не съм казвал да има отделни ивици  за бедни и за богати. Аз, който трябва да пазя Закона и да гледам неговото прилагане, много добре знам, че трябва да има свободен достъп на всеки един гражданин до плажната ивица. В момента има много оплаквания ,както при вас – журналистите, така  и при нас, от хора, които искат да посетят дадени ивици, но срещат отпор. Като някои граждани дори са карани да платят услугата “ол инклузив“, за да могат да влязат до ивицата. Този проблем съществува и затова на едно от първите заседания на Консултативния съвет по туризъм към областния управител  се гледаха тези сигнали. Обсъди се, дори в свободен разговор, че е възможно решение на този проблем чрез категоризация на плажовете, каквато така или иначе съществува, защото в момента имаме плажове, които са труднодостъпни, такива, на които пясъкът го няма, както и ивици, които са неатрактивни, неохраняеми. Имаме плажове, отдадени под наем от общини, от областни управители,  от министерството, както и  дадени на концесии. Има и такива, които се поддържат много добре от концесионери, и такива, които са занемарени. Това разделение си съществува.
- Да, но как ще се процедира с плажовете пред големите хотелски комплекси, които предлагат услугата „ол инклузив”, защото точно заради тях се повдигна проблемът?
- По принцип услугата „ол инклузив“ е хотелиерска услуга, тя не е за плажа. Прилагането й в рамките на ивицата, при категоризация на плажа, трябва да бъде единствено, след като се принуди концесионера или наемателя да осигури свободния достъп на гражданите. Никога не съм говорил за ограничаване правата на хората. Единствената ми цел е била да се търси възможност за още по-свободен достъп.
- Но как на практика при категоризацията ще бъдат принудени концесионерите да отворят свободно плажовете като този на Дюни например?
-Той е свободен по принцип, но съществува известен проблем. Хората искат да влизат, стопаните не дават, искат да се плаща. Там трябва да се прилага така закона, че управителите или концесионерите да осигурят достъпа. Аз се радвам, че се предизвика доста широка дискусия около моята идея, защото се оказва, че това е проблем, който вълнува доста хора. В действителност съществува работна група към Министерството на регионалното развитие, която ще работи по този въпрос и по всяка вероятност през септември ще се събира, така че ще се намери решение.
- С допълнителни условия ли ще бъдат натоварени концесионерите при категоризацията?
-Да, може би по този начин – предлагаш „ол инклузив”, но осигуряваш достъпа до плажовете, дали чрез допълнителен вход или по друг начин, но свободен достъп трябва да има. На територията на Бургаска област са само два такива плажа – на Дюни и Елените, така че тук нямаме толкова голям проблем.

Автор: Боряна Тенчева

Източник: http://www.factor-bs.com/

Хотелиерът е най-заинтересован туристът да се върне, на всички останали им е все едно, особено на наемателите на плажовете. Плажът започна да става лукс. Това се случва заради политиката за концесия на плажовете, която в момента се води от МРРБ. Тя обаче е наследена. В България от концесионно възнаграждение се събират 7 млн. лева, което в сравнение с 2,5 млрд. евро оборот от туризма е капка в морето. Още преди години предложихме плажовете да се дават без концесионно възнаграждение, но да се сложи таван на цената, т.е. чадър и шезлонг да не струват повече от 10-15 лева примерно. Да се направят точни сметки, парите да покриват чистенето на плажа, предлаганата услуга и процент за издръжка. Заведенията по плажа, разположени по утвърдена схема, да се дадат без наем и които са професионалисти, да си изкарват пари от това заведение. С тази ценова политика държим хората по басейните, а те са дошли за прекрасния пясък, който имаме. Пълен парадокс е плажът, който е съществена част от туристическия продукт, да се контролира от МРРБ, тази дейност трябва да е в ръцете на МИЕТ.

Източник:

http://www.klassa.bg/

Виж линка:

ЗАД „Армеец“ – официален застраховател на турнира по водно спасяване.

Мине не мине и някой се направи на по католик от папата…

Виж линка:

Спасители флиртуват с майки на плажа, морето пълно с плуващи при червен флаг.

БНТ

Ние имаме 384 км бряг – за сравнение Хърватска има 7000 км бряг, а Гърция двойно повече – 14-15 000 км бряг. Там според мен могат да си правят всякакви експерименти, включително и острови да продават – Гърция я подтикваха да прави това наскоро по време на кризата, но България с нейните 384 км трябва да бъде много внимателна, когато трябва да лиши от достъп хората, които по сегашните закони имат право да ползват всеки сантиметър от тези 384 км, така проф. Божидар Димитров, министър на българите в чужбина, коментира въпроса може ли да има частни плажове у нас. Близо половината от тези километри, продължи той, са заети от исторически създали се селища на морския бряг, от пристанища, индустриални квартали и военни поделения. Затова затварянето на част от оставащите 200 км, отдаването им на концесия или продаването им ще доведе до това българският гражданин да бъде лишен от достъп до крайбрежието, подчерта министър Димитров.

Константин Гребенаров, областен управител на Бургас, заяви, че никога не е поставял въпроса за ограничаване на достъпа на българските граждани до плажовете. Той посочи, че това е тяхно конституционно право. Единствено в светлината да се осигури по-добър достъп до тях се търси някакво решение. Така че тази идея, която възникна за категоризацията на плажовете, се разглежда точно в тази насока, каза той. Доволен съм, че в резултат на това се разви една широка дискусия, което означава, че проблемът съществува и вълнува много хора. Решението може да се търси единствено в посока да се осигури свободен достъп на гражданите до българските плажове, категоричен беше той. Константин Гребенаров отрече някога да е лобирал за бизнес интереси.

Кметът на Каварна Цонко Цонев заяви, че разискваната тема „не е проблем само на държавата, областни управители и кметове, а трябва да се решава от концесионерите и ползватели на плажове, защото те са третата страна – дори четвъртата, третата са хората, които посещават плажовете. Виждате, че проблеми се създават и от тези, които имат частни обекти на плажовете“. По темата „Русалка“ той обясни, че конфликт има между хората, които искат да ползват плажовете на „Русалка“ и тези, които ги държат. Но има административна процедура и този проблем ще бъде решен, увери той.

Следва пълен текст на разговора:

Водещ Йордан Димитров:
Здравейте отново, уважаеми зрители. Започваме по една много важна тема да говорим, става дума за моретата, плажовете по тях и това дали ще има така наречените закрити плажове – тема, която разбуни духовете в България в последните дни. Ще разговаряме с областния управител на Бургас Константин Гребенаров, Цонко Цонев, кмет на Каварна, и проф. Божидар Димитров, министър без портфейл за българите в чужбина. Вече виждам, че проф. Божидар Димитров е на нашата пряка линия. Ще започна с него като морски човек, тъй като най-важно е хората, които обичат морето, да ни кажат какво мислят. Г-н професор, кажете ни какво мислите за идеята за така наречената категоризация на плажовете?

Божидар Димитров:
Аз мисля, че ставаше дума за закрити плажове. Сега, ние имаме. . . когато говорим за морето, трябва да ви е ясно, че имаме 384 километра бряг. За сравнение Хърватска има 7 хиляди километра бряг, а Гърция двойно повече – 14-15 хиляди километра. Там според мен могат да си правят всякакви експерименти, включително и острови да продават. Гърция имаше. . . или по-скоро я подтикваха да прави това наскоро по време на кризата. Но България с нейните 384 километра трябва да бъде много внимателна, когато трябва да лиши от достъп. . . хората, които по сегашните закони имат право на достъп до всеки сантиметър от тези 384 километра. В интерес на истината те и сега нямат върху близо половината крайбрежие. Те са заети от исторически създали се селища на морския бряг, от пристанища, индустриални квартали и военни поделения. Така че ни остава само половината от тези близо 400 километра бряг. И ако затворим и някои плажове, и кои в края на краищата ще бъдат тези затворени плажове, и тръгне ли вълната на затваряне на плажовете и отдаването им под концесия или направо да се продават, аз не знам какво точно се има предвид, трябва да ви кажа, че българският гражданин ще бъде лишен от достъп до голяма част от крайбрежието.

Водещ:
Вашата позиция. . .

Б. Димитров:
Затова мисля, че трябва. . . не, не, това трябва да стане с един широк обществен дебат.

Водещ:
Вашата позиция – „да“ или „не“?

Б. Димитров:
Не, с „да“ или „не“ не може да се отговори. Трябва да бъде резултат на един обществен дебат, много голям, много широк обществен дебат, като се имат предвид всички тези данни, а и предложението за затворени плажове да се мотивира икономически преди всичко – какво ще спечелим и какво ще загубим от това, че ще затворим някои плажове да ги отдаваме на. . . и аз не знам на кого, на бизнесмени, на хора, построили хотели, и т.н.

Водещ:
Да видим откъде, да видим, г-н професор, откъде дойде идеята. Нека да включим и Константин Гребенаров, областният управител на Бургас. Така, той хвърли тази бомба. Чуваме ли се, г-н Гребенаров?

Константин Гребенаров:
Чуваме се. Добро утро на вас и на вашите зрители.

Водещ:
Здравейте.

К. Гребенаров:
Добро утро и на уважавания от мен проф. Божидар Димитров. Преди всичко искам да кажа. . .

Водещ:
Здравейте. Правим нещо, само да вметна, правим нещо изключително – свързваме София, Бургас, така че е доста интересно, дано да сблъскаме мнения и да намерим истината. Кажете ни защо решихте, така, да лансирате тази идея за категоризация на плажовете по Черноморието?

К. Гребенаров:
Преди всичко искам да заявя пред вас и вашите зрители, че никога не съм поставял въпроса за ограничаване достъпа на българските граждани до плажовете. Това е тяхно конституционно право. Единствено в светлината да се осигури по-добър достъп до тях се търси някакво решение. Така че тази идея, която възникна, евентуално за категоризация на плажовете, е свързана точно със. . . тази идея. Аз съм доволен, че в резултат на това се разви една широка дискусия, което означава, че проблемът съществува, проблемът вълнува много хора. Единствено решението зависи от нас. Решението трябва да се търси в посока осигуряване на свободен достъп на българските граждани до плажовете. Така че идеята с евентуална категоризация на плажовете е свързана точно с това – да намерим механизъм, с който да накараме концесионерите или собствениците на такива плажове да осигурят свободен достъп на българските граждани до плажа. Що се касае до. . .

Водещ:
Г-н Гребенаров, вие говорите. . . във вашето изложение чух няколко пъти думата, т.е. словосъчетанието „свободен достъп“. Но когато говорим за категоризация на плажовете, за закрити плажове, става въпрос и за това, че до някои от елитните плажове ще се влиза след като се платят определени такси. Това все пак е някакво ограничение и липса на свободен достъп.

К. Гребенаров:
Категорично заявявам, че никога не съм говорил за закрити плажове или за плажове за бедни и богати, както и за плажове, които да бъдат частни. Аз дори завърших своето изявление, че плажовете си остават, както и досега, плажове, отдадени на концесия, и плажове, отдадени на търг. Аз се радвам, че в тази дискусия се свързаха и кметове. Видяхте, че. . . от техния опит се разбра, че 20 години никой от тях не е успял да се справи с този проблем. Опитвали са се и накрая са се примирили. Поздравявам г-н Цонев, че в последно време търси начин за решаване на този проблем, но и той самият се убеждава, че това не е толкова лесно. Така че проблемът съществува. Не трябва да си крием главите в пясъка, а действително да търсим някакво решение. Изключително подкрепям идеята на професора, и аз мисля,
че сложих началото на това, за една широка дискусия. Самият аз съм предвидил в началото на септември отново да свикам съвета по туризма, в който участват браншовите организации от туризма, дружества, граждански, всички контролни органи, свързани с тази дейност, както и специалистите от областна управа. . .

Водещ:
Това е хубаво, г-н Гребенаров, това е част от административната ви работа. Но все пак лансираната от вас идея, макар да ни звучи вече доста смекчена, може би и от реакцията на медиите. . . но във форумите това, което пише, аз се постарах да прочета, явно хората са разбрали не така меко, както днес представяте тезата си, явно сте и премислил, но във форумите говорят дори за това, че едва ли не сте политическо камикадзе с подобна теза. Вие как ще коментирате подобно нещо? Лобирате ли за бизнес. . .

К. Гребенаров:
Няма такова нещо.

Водещ:
Лобирате ли за бизнес интереси?

К. Гребенаров:
Не лобирам. За нас бизнесът и гражданите са еднакво равнопоставени. Така че този проблем, както виждате, съществува. Двадесет години никой не си е направил труда да го реши. Така че ние повдигаме сега въпроса за дискусия, но никога на другата страна не стои въпросът за ограничаване свободния достъп на българските граждани до плажовете. Напротив, трябва да търсим механизми това право, това конституционно право на българските граждани да бъде осигурено.

Водещ:
Ако има синджир пред даден плаж и трябва да се плати такса, за да се влезе на него, според мен свободният достъп е под въпрос. Да чуем и Цонко Цонев, един, така, доста успешен според мен кмет по българското Черноморие, кметът на Каварна. Г-н Цонев, чуваме ли се?

Цонко Цонев:
Чуваме се идеално.

Водещ:
Кажете ни вашето мнение по темата.

Ц. Цонев:
Прав е г-н Гребенаров, че. . . той повдигна, така, една дискусия, което е хубаво, защото наистина това са наследени проблеми, проблеми, които ги имаме в последните петнайсетина години, двадесет, и според мен трябва да се решат веднъж завинаги. Но това нещо според мен не е проблем само на държавата, областен управител, кметове, това също така трябва да бъде проблем и да се решава и от концесионерите и ползватели на плажове, защото те са третата страна, дори четвъртата, хората, които посещават плажовете, са третата страна. А виждате, че проблеми се създават и от тези, които имат частни обекти и пред тях има плажове, тоест. . .

Водещ:
Именно в тази връзка, г-н Цонев, да ви попитам – при вас имаше един казус с комплекса „Русалка“. . .

Ц. Цонев:
По Северното Черноморие е този казус, аз не знам Балчик и Шабла да има. . . и при нас няма друг такъв проблем. Мисля, че ще се реши по някакъв начин. . .

Водещ:
Как се развиват там нещата?

Ц. Цонев:
Ами, развиват се, има си процедури, започваме административно. . . премахването на този синдижир. Има разпореждане на Окръжна прокуратура, възложена е проверка от Върховна административна прокуратура. Вече сме към края на казуса. Но пак казвам, ние ще решим. . .

Водещ:
Ще има ли конфликт между бизнеса и вас като кмет в случая от този казус?

Ц. Цонев:
В случая от този казус има конфликт между хората, които искат да ползват плажовете на „Русалка“, и тези, които ги държат. Ето това е конфликтът. Аз трябва да. . . този конфликт. . .

Водещ:
Така е. А колко, колко се плаща, за да се влезе в плажа на „Русалка“?

Ц. Цонев:
Ами, искат шест. . .

Водещ:
Колко се плащаше?

Ц. Цонев:
Значи, говорим за т. нар. френски плаж. Там искат 50 лева all inclusive, в 14.00 часа. . . след 14.00 – 25 лева, за да влезеш. Това предполага. . . те си представят, че хората като влизат, влизат, за да ядат и да пият, а не да ходят на плаж, и ги задължават да ползват all inclusive на плажа.

Водещ:
Така е, така е. И тук малко като че ли наистина свободният достъп до този плаж е поставен под въпрос, поне според моята, така, бегла към момента преценка. Така си мисля аз.

Ц. Цонев:
Пак ви казвам, че просто трябва да си има една сериозна дискусия, да се седне, да се обмислят вариантите как да се ползват, как такива случаи да се избягват, а и как да бъдат санкционирани. Затова трябва не само от тези браншови организации, трябва да има дискусия между областни управители, които са по морето, кметове, собственици на такива обекти, които имат плажове или техни представители. . . организации и да се реши въпросът.

Водещ:
Г-н Цонев, като кмет на Каварна, като кмет на населено място
вие знаете, че най-важни са хората. Нека да чуем какво казаха те в наша анкета.

х х х

Водещ:
Г-н Гребенаров, искам да ви попитам – тази идея, дошла от вас, беше ли консултирана с ръководството на ГЕРБ по някакъв начин?

К. Гребенаров:
Не, не. Това, аз както и заявих, е идея на Консултативния съвет по туризъм, така че тя не е консултирана. В интерес на истината чух доста положителни мнения, в смисъл – от гражданите. И бих казал, че не е необходимо да се опитваме да противопоставяме бизнеса, гражданите, местната власт, държавата, а напротив, трябва да намерим един консенсус между тях в едни дискусии, в едни разговори и действително да намерим едно. . .

Водещ:
Така е. Вие чухте, вие чухте положителни отговори, аз чух и отрицателни. Да попитаме и г-н Димитров. Г-н Димитров, смятате ли, че по този начин, с такъв дебат, се стимулира туризмът в България, който е много важен за икономиката ни?

Б. Димитров:
Не. Туризмът в България и проблемите, които са свързани с проблемите на плажовете, поне за момента на мен като човек от Созопол ми изглеждат съвсем други. Искам да ви кажа, че липсата на пречиствателни станции замърсява в момента и най-красивите плажове в България като, да речем, Царския плаж край Созопол, 6 километра превъзходна плажна ивица. Созопол няма пречиствателна станция, тя не се работи и е спряна. Същото е и в „Слънчев бряг“, Несебър, Равна и т.н., и т.н.

Водещ:
Прав сте, г-н Димитров. . .

Б. Димитров:
Съмнявам се, че някой там ще вземе на концесия като закрит, открит или прочие плажове в следващи години, ако така продължава, тоест ако не се вземат спешни мерки.

Водещ:
Аз, г-н Димитров, много обичам Созопол, затова реших да ви поканим. Но аз бях. . .

Б. Димитров:
Ами, хайде, аз тръгвам натам.

Водещ:
Бях преди няколко дни там и ми направи впечатление. . .

Б. Димитров:
От вчера съм в отпуск.

Водещ:
. . . наистина доста са, доста са мръсни плажовете за съжаление на това хубаво място. Дано да се променят нещата. Да видим, да чуем и г-н Цонев, за да ни каже в Каварна как са плажовете. Не съм бил скоро там. Г-н Цонев, чисти ли са вашите плажове и ще мога ли спокойно да отида на плаж, без да бъда спрян от някого?

Ц. Цонев:
Абсолютно. Само да ви кажа, че например на голф игрището „Тракийски скали“ има плаж, който тази година беше отдаден, тъй като за първи път бяха отдадени. Там хората си паркират спокойно, супер луксозен плаж, направен е прекрасно, и паркинги, и всичко, не се плаща нито една стотинка за разлика от едно друго място на около 10 километра по на север. Така че все пак всичко си зависи, както каза една госпожа от анкетата, и от собствениците, от тези, които стопанисват плажовете. Дай, Боже, да са по-коректни и по. . . на по такива хора да попадаме. Но това зависи и от нас, от хората, които сме на местно и на национално ниво, да успеем, ако някой от тях пък не си върши работата, ние да му покажем как да я прави.

Водещ:
Това е най-важното, г-н Цонев. Ние от екипа се чувстваме поканени в Каварна, така че ни очаквайте. Това е от нас.