Монитор

Изненадващи проверки по морските плажове ще извършва цяло лято Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно с останалите отговорни институции.

Това съобщи вчера по време на парламентарния контрол строителният министър Росен Плевнелиев.

„Проверките ще бъдат изненадващи, непланирани, ще се извършват от комисии, чийто състав непрекъснато ще бъде променян и ще продължат до края на летния сезон“, обясни Плевнелиев.

Целта е да се види дали концесионерите спазват договорите си и ако не е така, да бъдат санкционирани и да преустановят нарушенията още по време на активния сезон.

За всяко констатирано нарушение ще бъдат налагани санкции, категоричен е министърът.

Според контрактите фирмите, които стопанисват морските плажове, са длъжни да осигуряват спасители, медицински пунктове, съблекални, санитарни възли, както и да поддържат плажа изрядно чист. Освен това по закон концесионерите задължително трябва да оставят 50 на сто от площта на ивицата като свободна зона, в която плажуващите могат да поставят свои чадъри и шезлонги. При това свободната зона не трябва да е разположена там, където концесионерът реши, а да е позиционирана по конкретна, утвърдена от регионалното министерство схема. От началото на годината досега МРРБ вече е санкционирало 23 морски плажа заради неизпълнение на задълженията.

Министър Росен Плевнелиев обясни още, че кризата не е подминала и отдаването на плажовете под наем и на концесия. Интересът към тази дейност е намалял и затова тази година ще има доста неохраняеми плажове, каза още министърът.

Строителният министър Росен Плевнелиев съобщи, че в момента се провеждат двуседмични масирани контролни проверки по морските плажове. Те са започнали в началото на тази седмица. „По този повод искам категорично да заявя готовността и интереса на държавата да въведе ред по плажовете през сезон 2010″, каза още той.Плевнелиев припомни, че през лятото на 2009 г. също са били извършени масирани проверки – нещо, което според министъра не е правено от нито едно друго правителство. Стигнахме дори до прекратяване на три концесии, каза той.По отношение на събираемостта на концесионните такси строителният министър каза, че миналата година са проверени 71 концесионни договора за морски плажове. Това довело до повишаване на събираемостта на концесионните такси през 2009 г. спрямо 2008 г. с 40 на сто, съобщи още министърът. Или от 5,9 млн. лв., постъпили в държавната хазна през 2008 г., през следващата година сумата е набъбнала до 8,33 млн. лв.Имаме много констатации за забавени плащания, за неизпълнени задължения, в резултат на което са наложени неустойки в размер на 180 хил. лв. на 38 плажа, съобщи още Плевнелиев.Междувременно от ековедомството съобщиха, че през юни са проведени съвместни проверки от експерти на  Басейнова дирекция – Варна, РИОСВ и РИОКОЗ във Варна и Бургас на източници на замърсяване в близост до зоните с води за къпане в Черно море. Проверени са общо 55 обекта във Варненско и Бургаско. Експертите са констатирали, че основни потенциални замърсители са заустванията от пречиствателните станции, които не са реконструирани и са технически остарели. Вторият етап от проверката ще е през август.

Теодора Тодорова

26.06.2010

Труд

Комисия от бургаската областна управа ще проверява днес плажовете от Несебър до Ахелой преди старта на летния сезон.

“Концесионери се оплакват от намалена плажна територия, каза пред “Труд” зам. областният управител Златко Димитров, който е председател на комисията. – От 28 години морето не е било толкова бурно. То е стопило ивиците на плажа “Робинзон” и край санаториума на Свети Влас.

Засега концесионерите нямат претенции за промяна на параметрите на плажната площ, която стопанисват по договорите си, но ако морето по естествен път не възстанови ивиците, вероятно ще искат актуализация.

Проверяващите ще инспектират всеки ден дали концесионерите осигуряват свободна зона на плажовете, без платени чадъри и шезлонги. Някои от фирмите са нарушили наредбата за свободните зони заради системата “ол инклузив”, предупредили сме ги”, каза Димитров.

Виж повече: http://www.trud.bg/

Труд

Само трима кандидати досега са заявили желание да станат стопани на 11-те извици без концесионери в Бургаско. Те са избрали съответно Малък плаж – Лозенец, Вромос и Алепу, съобщи областният управител Константин Гребенаров вчера.

11-те плажа, в това число и Бургаския централен плаж, ще бъдат обявени на търг на 1-ви юни. Те се отдават под наем за пет години като най-висока е първоначалната годишна наемна цена на Бургаския плаж – 254 061 лева, а най-ниска е тази на плаж Резово – 847 лева. Ако на 1-ви юни не се появят желаещи да стопанисват 11-те ивици, цената ще бъде намалена с 30 на сто, а ако отново няма концесионери ще последва ново намаление с 50%. В списъка на плажовете без стопани влизат Поморие-почивни станции, Сарафово юг, Бургас централен, Крайморие север и Крайморие юг, Вромос Черноморец, Алепу и др.

За да се привлекат концесионери може, например, губещ плаж да се закача за печеливш, каза областният управител. Ако централният плаж в Бургас остане без стопанин, вероятно общината ще се грижи за него, съобщи губернаторът и добави – „И аз загубих вяра, че ще можем да отдадем повече от няколко плажа под наем. Обиколих ги лично. До един от тях например може да се слезе само ако си алпинист.“

Там където няма стопани, както и на плажа на къмпинг Ахелой, където всеки момент ще рухне подпорната стена, ще бъде забучена табела за летовниците, указваща че ивицата е опасна.

Прочети материала в: http://www.trud.bg/

Труд

Сезонът на морето стартира, но голяма част от плажовете не са безопасни – нямат концесионер или наемател и съответно са без осигурена спасителна служба и медицински пунктове. Избягвайте ги, предупреждават от различните институции.

У нас според регистрите има общо 209 морски плажа. В момента от тях на концесия са отдадени 67, а 45 са на краткосрочен наем. Други 20 няма да се отдават, тъй като са във военни обекти, резервати или свлачищни райони. На 77 безстопанствени ивици ще бъдат поставени общо 200 предупредителни табели, съобщиха от Министерството на регионалното развитие. За тяхното изработване е обявена обществена поръчка, която е пред приключване.

Във Варненско на концесия и наем през този сезон са отдадени 25 плажа. Неохраняемите ивици са 24, като две от тях са особено опасни – Галата-север и Галата-изток. Край тях са надвиснали свлачища и множество табели предупреждават летовниците за дебнещите ги опасности. Въпреки това някои рискуват и опъват хавлии там.

В Добричко безстопанствени са 19 плажа. В Бургаско – 34.

Концесионерите на плажовете са задължени да осигурят безплатна зона за летовниците, припомнят от областните управи. От юни специални комисии започнаха обхождане на ивиците, за да проверяват дали се спазва това изискване, съобщи зам. областният управител на Бургас Златко Димитров.

Специални мерки за сигурност ще се прилагат това лято за джетовете. Контрольорът, който ще бди за сигурността в съответния морски коридор, щом види нередност, ще подава предупредителен сигнал на джета с дистанционно от брега. На пулта на водния мотор ще светва специална лампичка. Ако джетът продължи да създава опасности за къпещите се, тогава контрольорът директно ще спира мотора и с лодка ще го издърпва на брега.

Прочети повече: http://www.trud.bg/

в.“БАНКЕРЪ“

Всички знаят, че през лятото по Черноморието се въртят милиони и че ангажираните с туризма бизнесмени само за два-три месеца изкарват пари, колкото за цяла година. Затова е трудно да се допусне, че държавата може да изпитва особени трудности при отдаването на плажовете под наем по Черноморието. Напротив, логично е да има голям наплив от кандидати, желаещи да правят пари от пясъка. Само че ситуацията е съвсем различна. През последните две години списъкът на крайбрежните ивици, за които не може да се намерят стопани, непрекъснато расте. Това лято без наематели ще останат близо 80 плажа, докато през 2008-а техния брой е бил под двадесет.

Сега се провеждат вторите търгове на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управи на Бургас, Варна и Добрич, тъй като в предишния конкурс кандидати не се явиха. Този път първоначалните наемни цени са намалени с 30%, крайният срок за подаване на оферти е 14 юли, но засега интерес липсва. Сред най-привлекателните плажове, за който не може да се намери наемател, е Централният в Бургас (47 хил. кв. м), чиято концесия беше разтрогната от правителството през пролетта поради неизпълнение на задълженията от страна на концесионера. Наддаването за него би трябвало да започне от 254 хил. лв. годишно, като евентуалният договор ще се сключи за пет години. Над 100 хил. лв. пък е минималният наем на „Камчия – Север“. Плажът на къмпинг „Ахелой“, чиято площ е 29 хил. кв. м, също е в списъка. За него държавата иска най-малко 83.7 хил. лева. Близо 79 хил. лв. е заложеният годишен наем за една от най-големите морски ивици – къмпинг „Градина“ край Созопол (над 70 хил. кв. м). С 10 хил., лв., по-малко са оценени пясъчните ивици „Вромос“ и „Поморие – почивни станции“. Наемът за „Алепу“ е 54 хил. лв., за „Черноморец“ – 47 хил. лв., за „Каварна“ – 35 хил. лв., а за плажа на друг популярен къмпинг – „Каваците“, е определена цена от 40.7 хил. лева.

Има и атрактивни места, които могат да се наемат за около 10 хил. лв., а и по-малко на сезон. Такива са плажовете „Крайморие – Север“, „Паша дере“ край Варна, „Варвара“, „Росенец“, „Оазис“ и „Липите“ край Царево, както и „Балчик-Двореца“. Ако и сега не се намерят наематели за тях, ще има трета процедура, при която цените ще паднат още, но сезонът вече ще е приключил и второ лято близо половината ивици по нашето крайбрежие ще са неохраняеми.

Така съвсем резонно възниква въпросът какви са причините, още повече че не става въпрос за никому неизвестни местенца край морето, а за изключително популярни дестинации? Истината е, че бизнесът не вижда как ще спечели прилични суми, ако трябва да плаща поисканите такси. От асоциацията на концесионерите на плажове са на мнение, че определените цени са твърде високи дори и след намалението им с 30 процента.

Преди 2009-а с тази дейност се занимаваха общините, а не регионалното министерство, и тогава цените се определяха на местно ниво. Сега се прилага специална методика, според която едно плажно място е с размер 8 кв. м или 12 кв. м при плажовете с площ от над 100 хил. кв. м и минималният приход от него трябва да е 150 лв. на сезон. По такъв начин се уеднаквява базата за определена на крайната цена, но пък не се отчитат специфичните особености на всеки плаж. Някои са по-труднодостъпни, нямат електричество и водоснабдяване. А без тези „екстри“ няма крайбрежни капанчета, няма редица атракции, няма и добри печалби.

Не е за подценяване и фактът, че със сключването на договор за наем частниците се ангажират да почистват пясъчната ивица, да осигурят охрана, лекарски екип и т.н. Все неща, които са свързани с разходи. Неотдавна председателят на Асоциацията по водно спасяване Николай Иванов пресметна, че обезпечаването на градския плаж в Бургас с медицински персонал за сезона струва около 20 хил. лева. По думите му по-малките плажове дори не можели да привлекат лекари, защото специалистите искали непосилни суми от 50 до 100 лв. на ден. Не са по-различни нещата и при наемането на спасители. Професионалистите с богат опит не са склонни да работят за по-малко от 1500 лв. на месец, а заплащането на ученици и студенти, които имат необходимите сертификати, варира от 800 до 1000 лева. Тоест, само за спасители евентуалният наемател на плажа в къмпинг „Градина“ ще трябва да даде около 50 хил. лева. Подобни сметки набързо отказват „пясъчните“ бизнесмени от надпреварата за някои ивици и в крайна сметка все по-често туристите са посрещани от табели с надпис „Неохраняема зона“ и „Къпането забранено“. В същото време останалите плажове са се превърнали в истински златни мини за своите наематели. В повечето случаи те имат блестящи дългосрочни договори, подписани още в края на миналия век, и плащат значително по-ниски такси, които се актуализират единствено с нивото на инфлацията.

Очевидно държавата трябва да предприеме някакви мерки. Та нали уж туризмът е приоритетен за икономиката на страната? Вместо това приходите от отдаването на плажове под наем намаляват. Според отчета на Министерството на регионалното развитите и благоустройството постъпленията от концесионни плащания по 71 договора за пясъчни ивици през 2009-а са били 8.33 млн. лева. Година по-рано сумата е била близо 20 млн. лева.

Виж статията в: http://www.banker.bg/

Плавателните съдове тип джет и приравнените към тях да се вписват в отделни томове в регистровите книги на малките кораби в дирекциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във Варна, Бургас, Русе или Лом.

Това предвижда Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за вписване в регистъра на корабите (ДВ, Бр. 7 от 2003 г.), издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ. бр.44 от 11 Юни 2010г.

Досега те не подлежаха на вписване в регистъра подобно на водните колела, академичните лодки, кану, каяк, надувните лодки и сърфовете.
За да бъде вписан джетът, собственикът му трябва да приложи към заявлението си документ, установяващ основанието за придобиване на плавателния съд, нотариално заверена декларация, че той не е регистриран в друго пристанище, както и декларация за съответствие съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих.
Заедно с пристанището на регистрация, името и адреса на собственика и основанието за придобиване в регистровите книги за джетовете ще се вписват и техническите им характеристики – марка и модел, година на производство, мощност на двигателя и тип на движителя, номерата на корпуса и двигателя. В зависимост от мястото на регистрация плавателните съдове ще получават регистров номер, състоящ се от буква – А за Бургас, В за Варна, Р за Русе и Л за Лом, и 4 цифри. Той ще се изписва на двата борда в носовата част на джетовете, като височината му не трябва да е по-малка от 10 см.
Към джетовете се приравняват всички моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 кВ, предвиждат промените в допълнителната разпоредба.
Създаването на специален регистър за джетовете е отдавнашна идея на работещите в сферата на водното спасяване и морския туризъм заради честите инциденти с мощните машини. Специалисти от Морска администрация и Гранична полиция от години коментират, че е парадоксално единственото законово изискване към водните мотори, които могат да отнемат и живот, да е застраховането им.

Този плаж се състои от две малки изкуствено създадени  ивици, разположени с гръб една към друга.

© 2010 НДТ, Добрич, България

Концесионната такса, която „Албена” АД плаща за плажа на курорта е несправедлива, тъй като черпенето на блага е по-малко от това, което е договорено, каза пред журналисти финансовият директор на „Албена” АД Ивелина Грозева.

Дружеството сега плаща по 1,7 млн. лева годишно. За сравнение от всички отдадени на концесия плажове годишно в държавния бюджет постъпват общо 8 милиона лева. Освен това, концесионната такса се увеличава с темпа на инфлация. В същото време в условията на икономическа криза, туристическият бизнес върви надолу. Затова от курорта настояват да се промени методиката за изчисление на годишните концесионни възнаграждения по договорите за концесия на морските плажове. Според, Иван Калинков, член на Съвета на директорите, таксата за плажа на Албена трябва да е не повече от половин милион лева годишно. Това, че концесията на плажовете е висока, показва и тенденцията голяма част от пясъчните ивици да останат неохраняеми. Според мениджърския екип на Албена, трябва да има коригиращ показател за вложените средства.

Радио „Фокус“-Бургас

Фокус: Колко са спасителите на бургаския плаж в момента и ще се запази ли броят им до края на лятото?
Николай Иванов: Спасителите на нашия плаж са 28. Те са разпределени на 14 спасителни поста по двама спасители, както и един старши спасител. Имаме и един лодкар, който обикаля постоянно с моторницата в морето и бди за сигурността на гражданите. Тази бройка се запазва до 6 септември в зависимост от времето. Говорили сме с концесионера, ако има повече хора от предвиденото и времето е добро, бройката ще се запази до 15 септември.
Фокус: Спасителите, с които работите, нови ли са тази година или са същите, както през миналото лято?
Николай Иванов: По принцип всяка година работим с едни и същи кадри, но естествено всяка година имаме и нови попълнения – хора, които са завършили тази година курса и хора, които са работили на други плажове и предпочитат нашия плаж, който доста добре е оборудван, добре заплатен и доста атрактивен за работа за младите момчета.
Фокус: Как стои въпросът с инцидентите на бургаския плаж?
Николай Иванов: За последните шест години няма нито един смъртен случай по вина на водно-спасителната служба. Инциденти има всяка година и бройката е стряскаща – всеки сезон има около 200-300 случая. По-голяма част от тях не стигат въобще до болницата, което означава, че момчетата си гледат доста добре работата и оказват нужната адекватна медицинска помощ. За съжаление имаме един смъртен случай, но той не е по вина на водно-спасителната служба, също така в неохраняемата зона на централния плаж, който тази година ние не охраняваме, в района на пристанището също имаше един смъртен случай. Като цяло тенденцията от 2003 година насам жертвите са намалени до минимум, тъй като преди това, по моя статистика, имаше по пет-шест смъртни случаи на плажа в Бургас.
Фокус: Кой става най-често жертва на инциденти на плажа – деца или възрастни хора, и какви са причините за тези инциденти?
Николай Иванов: Естествено, че деца стават по-често жертви на удавяния, защото са неопитни, родителите не ги наблюдават, не познават флаговата сигнализация, не познават опасностите, които се крият в морето – мъртво вълнение, дънни ями, подводни течения. Много опасен е и вятърът, който духа от брега към морето. Целогодишно има хора, с които се караме, например, защото те питат защо има жълто или червено знаме, когато морето е гладко, точно поради тази причина – вятърът е обратен и децата, които са на надуваеми предмети най-често биват завлечени навътре и стават жертва на удавяния, в други случаи пък, когато играят с топки, тръгват навътре в морето да ги гонят, губят дъното под краката си и започват да се давят.
Фокус: Съобразяват ли се като цяло плажуващите със съветите на спасителите и със сигнализацията?
Николай Иванов: Като цяло се съобразяват, но всяка година имаме пререкания. Няма година, която да е минала без проблеми, без да обясняваме защо не ги оставяме да се къпят. Трудно е да се промени мисленето и манталитетът на българина. Пак ви казвам – за шеста година сме на този плаж, в началото беше много трудно. Сега бих казал, че по-голяма част от хората се понаучиха. Надявам се тази година някоя от черноморските общини да отпусне някакви средства на Асоциацията по водно спасяване, за да реализираме този проект, който сме разработили „Превенция на водния травматизъм”. Идеята е да влезем в училищата и да обхванем точно тази група от деца между четвърти и седми клас, да им покажем кои са опасностите на морето, как да се предпазят от инциденти, какво трябва да правят, когато са на плажа, как да разпознават флаговата сигнализация, кога морето е опасно, какви капани крие и т.н.
Фокус: Кога е разработен този проект и колко средства са необходими за реализирането му?
Николай Иванов: Този проект го разработихме миналата година. Благодаря на община Бургас, която отпусна миналата година сумата от 10 хиляди лева, за да посетим пробно две от училищата в Бургас. Отзивите са доста добри и от родители, учители, директори, които искат да посетим и други училища. Това е доста интересно и за самите деца. Показват им се филми, униформи на спасители, знаци, как да си помогнат един на друг. Ще цитирам едно изказване на Меглена Кунева от времето, когато тя беше еврокомисар, че удавянията са на второ място по смъртност в Европейския съюз след катастрофите. Това е доста стряскаща статистика. На година средно между 160-200 души се давят в цялата страна, като 35% от тях са деца, което е доста голяма бройка. Всеки един спасен човешки живот за нас е нещо много ценно и искаме сега, когато свърши лятото, за следващата година да подготвим, колкото се може повече деца, за да знаят какви са опасностите, защото един човек може да се удави на 10-15 см вода.
Фокус: Има ли в Бургас случаи на инциденти, причинени заради невнимание при използването на водни атракции?
Николай Иванов: На бургаския плаж за радост няма такива инциденти, защото от дълги години практика на концесионера е да не се допускат джетове на плажа. Предните два дни се наблюдават странични джетове, които пристигат на нашия плаж и най-лошото е, че някои от тях си позволяват да влизат между хората, зад обозначителните шамандури, което е доста сериозна предпоставка за инцидент. За жалост не виждам никакъв контрол от страна на службите. Те трябва да се контролират по някакъв начин, защото според мен това са частни джетове, които дори и с новия закон за дистанционното спиране, той е само за джетове, които се отдават под наем. По отношение на другите водни атракции – по-опасни са бананът, който се дърпа от скутер, и парашутът. Водните колела са също опасни, защото на тях се качват повече хора от допустимия брой, не се използват жилетки. Ползващите водното колело също карат между хората.
Фокус: Какво се случва в момента с централния плаж в Бургас, знаем той и до момента е без стопанин?
Николай Иванов: Това, което знам е, че на първи тур нямаше кандидат, защото цената му е доста висока. Сега на втори тур мисля, че или 70%, или 50% ще бъде намалена цената му, но бих заявил на 100%, че и сега няма да има кандидат, защото плажът е неатрактивен. Да се надяваме, че районът ще бъде облагороден, виждам, че там се направи нов хотел, всяка година там се прави фестивалът „Духът на Бургас”, като цяло плажът е хубав. Там е нужно да се осигурят около 10 спасители, има пет спасителни поста, необходимо е и едно медицинско лице, но бъдещият концесионер трябва да се разбере с общината или държавата, може би там проблем са старите сгради. Да се надяваме, че ще седнат на една маса трите институции и бъдещият концесионер и ще се разберат за този хубав плаж, защото доста бургазлии го предпочитат. Той е хубав от гледна точка на това, че е дъното остава плитко доста навътре в морето и там дори и да има червено знаме, не е проблем хората да влизат да се къпят.
Фокус: Какъв е вашият съвет към плажуващите?
Николай Иванов: Съветът ми е най-вече родителите да не оставят децата без надзор, защото мога да кажа, че почти всеки ден имаме случай на изгубено дете. Те трябва да се обърнат възможно най-бързо към близкия спасителен пост, защото спасителите са оборудвани с радиостанции и веднага при сигнал за изгубено дете ще се информират помежду си и биха го намерили по-бързо. Бих казал също, че хората ги е срам да викат за помощ, когато се давят. Ако имат нужда от помощ нека да викат, ние сме за това на плажа, момчетата бдят за тяхната сигурност и се надявам да имаме едно безаварийно лято.
Божана Петрова

Зачестиха удавянията на деца във вътрешни водоеми. Оставени без контрол те стават лесни жертви на водата

На 09.06. 12-годишно момче в инвалидна количка, оставено без надзор, се е удавило в басейн в русенското село Красен.

На 16.06. момче на 15 години се удавило в неохраняем водоем в пернишкия кв. „Църква”. Тийнеджърът Адуард А. решил да се разхлади в голямата жега, но водоемът бил обрасъл с растения, той се оплел в тях и се удавил.

На 17.06. екипите на пожарната и полицията извадиха удавено дете от водите на река Харманлийска край Уллу дере.Телцето на момченце на около 6 години било забелязано да плува на повърхността от случайни минувачи.

Вчера, в късния следобед, дете на възраст 8-10 години се е удавило в напоителен канал в с. Розово, община Казанлък.

Преди двадесетина дена българче на 8 години се удави на плажа в Тор Сан Лоренцо край Ардея, Италия, а преди това беше Веско, издирван от цяла България… и дете удавило се в Русенско.

Жалко! За всички тези загинали деца, сме виновни ние – възрастните.