Сезонът е в началото, а инцидентите по морето започнаха.

Виж линка:

Moreto.net – Варна | Спасиха двама от удавяне в курортите | Плажовете пълни с курортисти, но водни спасители още няма.

Черно море

Професионален воден спасител е извадил от морето давещия се румънец Геца Думитрио Мариус. За инцидента, станал на 14 май около 17 ч. на неохраняем плаж в курорта Свети Константин, писа агенция „Черно море” вчера. Името на спасителя на румънския турист е Георги Димитров (на снимката). Видях суматоха на плажа и, тъй като бях наблизо, се притекох веднага на помощ, разказа той. Не съм се замислял за опасността, тъй като съм старши инструктор по водно спасяване и зная как се реагира в подобни ситуации. Хвърлих се в морето и успях за извлека туриста, който за щастие дишаше. После дойде линейката, каза още той.
Георги Димитров е зам.-председател на Обединен спортен клуб “Орка” и треньор по плуване към клуба. На 16-годишна възраст завършва курс за млад спасител, а в последствие  и обучение за старши спасител-инструктор. Дипломант в НСА ”В. Левски” – София, със специалност треньор по плуване, учител по физическо възпитание и спорт и икономика и мениджмънт на спорта. Участник в републикански шампионати по плуване, продължава състезателната си дейност в отбора на ветераните на Варна. Допринесъл е за шампионските титли на тима през последните няколко години.

Прочети материала в http://www.chernomore.bg/

Сезон 2010

Предстоящият летен сезон се очертава като тежък за водното спасяване по морето. От една страна множеството новопостроени басейни предлагат по добри условия за работа на водните спасители при по малък риск. От друга страна стопаните на плажове до последно се чудят дали да наемат спасители и когато се усетят, на фона на по-лошите условия които предлагат се оказва, че не могат да намерят такива.

Допълнителен проблем създава и държавата с късните процедури по отдаване на плажовете без стопани, под наем. При повечето от тези плажове се очертава да бъдат неохраняеми.

Поставянето на уведомителни табели, че плажът е неохраняем и на такива забраняващи къпането и плуването не решава проблема. Тази процедура просто прехвърля вината за удавянето, на удавения и оневинява държавата и общините. В 21 век лозунгът на Илф и Петров – „Делото по спасяване на давещите се – дело на самите давещи се!“ е от ново на мода.

Нещо повече, някои концесионери – тарикати, въпреки подписаните между тях и държавата договори също наблягат на табелите, за сметка на спасителите. Тук оправданията са световната финансова криза, световното първенство по футбол, отлива (според тях) на туристи от Черноморието, липсата на спасители (е как да ги има при заплата 500-600 лева) и т.н., а всъщност целта е икономия на средства от водно спасяване и повишаване на чистата печалба. Животът на гражданите не струва пукната пара, ценни са техните портфейли.

С липсата на адекватни контролни органи и санкции държавата влиза в комбина с тези концесионери, защото тази симбиоза пълни и хазната (концесионна такса) и джобовете на облажилите се с плаж. Разбира се това е за сметка на гражданите на тази държава, които в случая са разглеждани като дойни крави, живота и безопасността на които са без значение.

Наличието на търговска дейност на плажовете при липса на спасители е форма на престъпно нехайство от страна на държавата. Разбира се, когато дойде лошото тя ще се разграничи от печалбаря, ще му потърси вина, но това няма да върне нелепо приключилия земните си дни човек.

Радио „Фокус“- Пирин

Благоевград. Един от основните проблеми, с който се сблъскват водните спасители в работата си, са изискванията на концесионерите на плажове или преките им работодатели, освен да следят за сигурността на хората във водните зони, да продават напитки, чадъри и ред други туристически пособия. Това каза за радио “Фокус”-Пирин Наталия Стоянова-главен експерт в Дирекция “Водно-спасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК). „Основната задача на водните спасители е да предотвратяват водни инциденти и да се грижат за безопасността на хората, а не да докарват безумна печалба за собствениците на плажове” , обясни Стоянова. Средната заплата в момента за спасител на басейн е между 600 и 800 лева, при откритите водни площи-възнаграждението е по-ниско. За сметка на това изискванията към спасителите на открити водни площи са по-завишени. Освен това се наблюдава същества разлика във заплатите по Северното и Южното Черноморие, подчерта експертът. Като последваща реакция от това е по-слабият интерес за работа на открити водни площи. Стоянова обясни, че голяма част от водните спасители в момента търсят работа в чужбина, където заплатите са значително по-високи. Така например в САЩ надницата за час варира между 6 и 12 долара.
Красимира ДИМИТРОВА

Прочети материала в http://www.focus-radio.net/

Агенция „Фокус“

Бургас. В Община Бургас има 6 плажа – два от тях са отдадени на концесия с подписани договори. От останалите четири за два има започнала процедура за отдаване, но още не е приключила и не са избрани концесионери. За останалите 2 плажа държавата трябва да реши дали да ги обяви като неохраняеми или да ги даде под наем за лятото. Това заяви пред Агенция „Фокус” кметът на Община Бургас Димитър Николов. „Ако два от плажовете на Бургас останат неохраняеми, в зависимост от това кой е неохраняем, Община Бургас ще направи разчет на разходите за почистване и ще осигурим двойки от спасители към тях. След това Общинският съвет в Бургас ще вземе решение за осигуряване на безопасността и за почистването от отпадъци. Закъсняло е решението за отдаването на два от плажовете и за това какво ще се случва с другите”, посочи кметът на Бургас. Димитър Николов припомни, че през миналата година два плажа са били отдадени на концесия, два плажа са били отдадени под наем от Община Бургас на частни фирми, които са ги стопанисвали само за лято 2009. „През миналата година останаха два неохраняеми плажа, които ние почиствахме и осигурявахме за събота и неделя двойки от спасители. Миналата година ние почиствахме два малки плажа, които не бяха много посещавани от туристи”, каза още кметът на Бургас. Той беше категоричен, че през тази година ресурсът на общината е наполовина и обясни, че докато не се разбере за кой плаж става въпрос, не може да се каже и колко ще струва.
Росица ГЕОРГИЕВА

Прочети материала в http://radio-focus.net/

Moreto.net

12 Май 2010

Градските плажове във Варна вече са пълни с хора, които събират тен, а комисията по откриването на плажните ивици още не е сформирана. До края на седмицата се очаква да бъдат оповестени представителите на БЧК и на Здравната инспекция във Варна, пише „Позвънете“. На практика обаче и комисията да се сформира, тя няма какво да открива. „Няма подаден нито един комплект документи за откриване на басейн. Само допреди дни собствениците на хотели с басейни ни упрекваха, че им спираме бизнеса, но явно не са си подготвили документите. Заповедта на кмета за създаването на комисията за водните обекти е от 28 април”, каза д-р Красимир Тунчев от дирекция „Здравно развитие” в общината. Вероятно и това лято той ще бъде председател на комисията. Тунчев припомни, че през миналия сезон са били открити едва 79 от общо 220 басейна. Тази година басейните са общо 237, а съмненията са, че доста от тях вече работят. Презумпцията е, че един басейн работи, ако в него има хора, а санкцията за работещо водно съоръжение, което не е открито, е от 100 до 2000 лв. „Тази година сме разделили басейните от плажните ивици и срокът за подаване на документи за басейните е до 31 юли”, допълни и шефът на дирекцията доц. д-р Станка Маринчева. Общинската такса за разкриване на воден обект е 150 лв.

Общо 23 са плажовете към момента без концесионер, за които е обявен търг на 31 май. Други 4 плажни ивици от години са непожелавани и е почти сигурно, че и тази година ще останат без концесия, тъй като са засегнати от свлачищни процеси. Преди ден на 2 от плажовете, за които се знае, че ще останат без концесия, са поставени табели на 3 езика, че са неохраняеми, уточни д-р Тунчев. Това са Галата Север и Галата Изток. „По принцип трябва да изчакаме заповедта на областния управител кои плажове остават без концесия, а за това трябва да минат търговете”, допълни още Тунчев.

В същото време шефът на ДКЦ І д-р Иван Иванов каза, че от 1 юни по плажовете вече ще има медицински екипи, които ще се грижат за здравето на плажуващите. Вчера обаче градският плаж във Варна беше пълен. Въпреки това трактор подравняваше пясъка. На Рибарския плаж, както и в курорта Св. Константин морето е отнесло пясъчната ивица. „Вероятно проблемът вече е отстранен”, допълни д-р Тунчев, който е присъствал на проведената от община Варна среща с концесионерите.

Виж материала в http://www.moreto.net/

Фактор Online

С 10% по-ниски възнаграждения да получават спасителите по Южното Черноморие този сезон, очаква председателят на Асоциацията по водно спасяване Николай Иванов.

Причината е в кризата, която ще се отрази и в заплащането на сезонните дейности. Заплатите ще вървят надолу и заради вдигнатите осигурителни прагове.
Спасителите на юг се пазарят за 700 до 1 000 лв. за месец. “За заплата под 700 лв. не се наемам да подписвам договор за плаж или за басейн”, категоричен е Иванов, който преговаря от името на колегите си. Миналата година асоциацията обезпечи с морски гардове Бургас – Северен и Централен плаж, ивицата на Приморско, Сарафово и Ахелой.
Недостиг на спасители винаги има, но не заради липса на кадри, а заради неатрактивност на ивиците, смята Иванов. На тези плажове всяко лято подготвителните дейности закъснявали, тъй като концесионерите до последно се чудели дали да наемат спасители. Като специфичен проблем и тази година от асоциацията посочват високите концесионни такси, заради които плажове остават без стопани. Иванов призова там, където има стопани, те да бъдат стриктни към осигуряването на водноспасителната верига.
Първият курс за спасители на море, организиран от БЧК-Бургас за този сезон, стартира вчера. 19 са мераклиите да се обучават. Над 80 души от началото на годината са получили сертификати за спасители на басейни. Те ще осигурят и водните атракционни в курортните комплекси.  “Политиката ни е насочена към подготовката на местни кадри. Това икономисва от бюджета на концесионера за храна и нощувка”, посочва Виолета Радева, секретар на Областния съвет на БЧК. Тя уточнява, че засилен интерес към курсовете тази година има от живеещи в община Царево.
Най-много запитвания за спасители в момента идват от Слънчев бряг, тъй като курортът след 15 май функционира активно. Интензивността на търсене се определя от ранните резервации в хотелите. Едва в началото на юни ще бъде пикът на наемане на спасители, тъй като сезонът на юг започва по-късно, а и повечето практикуващи са ученици и студенти, които се освобождават от учебните си ангажименти по това време, смятат от червенокръстката организация.
На 22 май на бургаския плаж ще бъдат пуснати първите две обходни двойки. Ако прогнозата за времето е благоприятна и жега извади бургазлии на плажа рано, от началото на следващия месец обходните двойки ще бъдат увеличени. На 12 юни сезонът ще бъде официално открит на градската ивица. От тази дата на нея ще има охрана на всички спасителни постове и реанимационни пунктове.

Автор: Петя ЯНАКИЕВА

Прочети материала в http://www.factor-bs.com/

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Областният управител на Бургаска област Константин Гребенаров очаква голяма част от плажовете, които ще се отдават на търг под наем от администрацията, да останат без стопани, предаде репортер на радио „Фокус” – Бургас. На среща с медиите Гребенаров посочи, че в началото на подготовката на търговете е имал очаквания, че от предоставените за разпореждане на областната управа 11 ивици успешно ще се отдадат под наем поне 5 – 6 плажа. След запознаване със състоянието на плажовете след тежката зима обаче може да се очаква интерес към два – три плажа според Гребенаров. Той е на мнение, че трябва да се търси процедура за предоставяне без такса на неатрактивни плажни ивици на стопани, които имат готовност да осигурят медицинско обслужване, водно спасяване и подходящи санитарни условия. Друг механизъм, по който да се намерят стопани на непривлекателните плажни ивици е те да се отдават в комплект с атрактивен плаж, допълни Гребенаров. По отношение на Централния плаж в Бургас Гербенаров припомни, че има заповеди на РДНСК за събаряне на част от изоставените постройки там. За други три има обжалване на заповедите. Според областния управител при премахване на тези постройки, за плажа ще се намерят стопани.
Христина КОВАЧЕВА

Виж материала в http://www.focus-radio.net/

От 1993 година няма школувано плуване в Добрич

Радио „Фокус“ – Варна

Добрич. От 1993 година до сега няма школувано плуване в Добрич. Това заяви Петър Андреев, началник на “Водно спасяване” към ОС на БЧК, предаде кореспондентът на радио „Фокус“- Варна. Налага се да бъде организирано полуначално обучение по плуване на курсистите, които желаят да работят като водни спасители, уточни Андреев. Преди години в Добрич имаше един открит и три закрити басейна. Сега те не функционират, някои от тях дори не съществуват. Обучението по плуване на водни спасители се провежда в закрит басейн в Албена, докато се стигне до едно изравнително ниво, след което започва и самият курс по водно спасяване. По този начин обучението се забавя, защото закритият басейн започва да работи от началото на април месец. И към момента в Добрич се провеждат курсовете за водни спасители. Два пъти седмично се тренира плуване. Това предизвиква затруднения, защото много от курсистите са ученици, други работят. 27 души посещават тези курсове. От тях 7-8 курсисти се обучават за водно спасяване на море, останалите – на море и басейн. Възрастовата граница е 17 навършени години за обучение, 18 години е правоспособната възраст за работа като воден спасител, каза Петър Андреев.

Виж материала в http://radio-focus.net/

През тази година има сериозна опасност българските плажове да останат без водни спасители. Причините са различни. От една страна е слабата плувна подготовка на младото поколение, която води до твърде малък интерес към отговорната професия. От друга страна е желанието за по-голяма чиста печалба на стопаните на плажове и псевдо заинтересоваността на държавата към проблема.

Младите хора предпочитат да работят по басейни и плажове в Западна Европа и в Съединените щати. С настъпването на предстоящият летен сезон множество водни спасители отново ще се отправят в чужбина, за да търсят място под слънцето.

Водното спасяване е въпрос на държавна политика. С решение на МС на НРБ от 1963 г. подготовката на водните спасители и организацията на водното спасяване в страната се възлага на БЧК. През 1968 г. излиза 10-то ПМС с което държавно се регламентира водноспасителната дейност. За един дълъг период от време БЧК става методически ръководител и координатор по проблемите на водното спасяване. Той е в пряка връзка  със съответните стопани на водни площи, плажове и къпални места, които по установените нормативи изграждат и издържат водноспасителните станции и постове. По плажовете на българското Черноморие се създава добре организирано, професионално водно спасяване, което става модел за други водноспасителни служби по света.

С настъпването на демократичните промени обаче, настъпват изменения в организацията на водното спасяване в страната.

Плажовете, които са държавна собственост се отдават на фирми, на концесия или под наем.

БЧК отговаря за обучението на водни спасители, а с организацията на водноспасителната дейност по бългаското Черноморие се занимават изключително стопаните на плажове.

Стопаните на плажове са задължени да изградят водноспасителни служби според държавните изисквания. За съжаление незнанието на повечето от тях, а понякога и нежеланието им, както и липсата на добър контрол от страна на държавата водят до не спазване на правилата и масово застрашаване на живота на гражданите.

Водното спасяване е разходна дейност. Това към което стопаните на плажове имат интерес са приходните дейности, докато тези при които има изваждане и харчене на пари се изпълняват само по задължение. Нещо повече, търсят се вратички да се заобиколи нормативната уредба и всичко се прави на ръба на разрешеното.

Могат да бъдат дадени много примери за подобни нарушения. Ето само един.

В нормативната уредба е указано, че личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от спасителите наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч. Това означава, че минимумът спасители който трябва да бъде назначен на пост е трима спасители, тъй като работното време ежедневно е 10 часа, има обедна почивка, когато спасителят в определен момент не е на пост и т. н. Към днешна дата никой стопанин на плаж не назначава по трима спасители на пост.

Други примери, за нарушения са поставяне на спасителните постове на разстояние по-голямо от 100 метра един от друг, липса на оборудване и не пълна комплектовка на постовете, ангажиране на спасителите с несвойствен труд, през активният сезон поставяне на табели „Къпането забранено” на участъци от плажа и пр.

Тук основна е ролята на държавата. Плажът е държавна територия и собственост. Има подписани договори между държавата и стопаните на плажовете относно стопанисването им. В тях е залегнало и осигуряването на водно спасяване, като част от договора. Държавата трябва да следи за стриктното спазване на тази част, а  при неизпълнение от страна на стопаните на плажове, да налага такива санкции, че на последните въобще да не им идват мисли за икономии. Държавата обаче, я интересува да вземе концесионната такса, а чиновниците отговарящи пряко за проблема са некомпетентни в материята.

Съществува реална опасност през идващият нов сезон, за множество инциденти с нещастен край. След войната по пътищата се отваря нов нелеп фронт – по плажовете.