Investor.BG

На заседание в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разгледани 23 от общо 55-те плажа на територията на Варненска област и е взето решение през това лято 6 от тях да бъдат отдавани под наем от министерството, съобщи вчера областният управител Данчо Симеонов.

Договори с регионалното ведомство за стопанисване ще се сключват за плажовете „Кабакум бисер“, „Панорама“, „Паша дере“, „Романтика“, „Камчия север“ и „Бяла юг“.

Чрез договори с областната управа във Варна ще бъдат отдадени 13 плажа. Два от плажовете – „Галата север“ и „Галата изток“, са обявени за опасни и на тях ще бъдат поставени информационни табели. Други два плажа – „Самотино“ и “Камчия юг“, ще останат неохраняеми, обясни Симеонов, цитиран от БТА.

По думите му най-ниската първоначална тръжна цена е 697 лева за плажа „Минерален басейн юг“, а най-високата – за плажа „Камчия север“ – 149 550 лева. Симеонов посочи, че очаква още днес да бъдат получени документите за търговете от МРРБ, за да може да стартира по-бързо процедурата.

Оценката на пораженията на бреговата зона вследствие на силното вълнение през март сочи, че щетите са за над 13 млн. лева, съобщи още областният управител.

Виж материала в Investor.BG-96547

През последните години се забелязва една трайна тенденция – по Черноморските плажове да липсват водни спасители. Обяснения за това защо се случва подобно нещо, много.

Заплатите на спасителите по плажовете били ниски, битовите условия и тези за работа били лоши. Бг спасителите предпочитали да ходят на работа в чужбина, защото там били по добре заплатени. Концесионерите не желаели да назначават спасители, за да спестят разходи или пък ги карали да извършват несвойствен труд. БЧК не бил подготвил достатъчно спасители за море и т.н.

В написаното по-горе има голяма доза истина, но това ли са истинските причини за състоянието на нещата.

Според нас основната причина за липсата на добро водно спасяване по Черноморските плажове е абдикацията на държавата от проблема.

С приемането на закон, с който плажовете се отдават на концесия на частни фирми, а последните се задължават да осигурят и обезопасят прилежащите им водни площи, държавата дава в ръцете на хора непрофесионалисти в областта на водното спасяване правото да се занимават с организирането му по места. И те го правят така както го разбират или както им е по изгодно.

Това че има държавна наредба която регламентира дейността не представлява пречка за т.н. стопани на плажовете, защото който плаща парите, той поръчва и музиката. И така, заложеното в наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи може да не се спазва от тях, защото държавата е издала в последствие и друга наредба, за категоризиране на плажовете, която им дава право по изключение да охраняват водните площи със забранителни табели… и разбира се, изключението става правило.

Контролните функции на държавата спрямо концесионерите са камуфлажни. Липсват внезапни проверки, което би дало истинска гледна точка за състоянието на нещата, напротив предварително се знае кога комисията от МРРБ ще дойде на инспекция. И дори да няма назначени спасители, за представлението се назначават.

Компетентността на проверяващата комисия относно водно спасителната дейност е ниска. Обикновено член който отговаря примерно за екологията проверява водното спасяване. Той разбира се не знае за какво става дума и е елементарно да бъде изпързалян. А след като проверката приключи, особено ако е към края на сезона, следва освобождаване на половината спасителски щат от плажа с цел икономия. За пред гражданите се разиграва и друг цирк. Чистачите и касиерите от чадърите се обличат с униформи на водни спасители, каквито всеки собственик на плаж може да закупи от БЧК. Това дава илюзията, че на плажа има спасители. Измамата лъсва при воден инцидент, но и тогава нещата се покриват или…се плаща.

На плажовете, гражданите са склонни да винят  за това което не им харесва концесионерите. Но те не са виновни. Виновна е държавата, защото тя е партньор на концесионерите, тя одобрява схемите с чадърите и заведенията по плажа, тя взима голямата ежегодна концесионна вноска и тя си затваря очите и не ги санкционира когато нарушават правилата.

А би могло да има единна организация която да се занимава с водноспасителната дейност по плажовете, било тя държавна или частна. Парите с които тя ще се издържа ще идват от държавата, която по същият начин по който взима от концесионерите концесионните вноски ще взима и тези за водно спасяване.

Тази година 70 % от плажовете ще бъдат неохраняеми.

Вчера на среща в Бургас концесионери, представителни на Областната администрация, Морска администрация и Гранична полиция обсъдиха наредбата за предоставянето на водноатракционни услуги.

За това как е протекла срещата дава информация Радио “ Фокус“ – Бургас.

Виж линка:

RADIO.

В днешният брой на вестник „Монитор“ има интересна информация за проведената среща между концесионери на южни плажове и представителите на областната администрация в Бургас.

Виж линка:

Искат 240 хиляди лева за бургаския плаж.

Плажовете в Бургаско, които са без стопани, ще бъдат обявени на търг и таксите им ще са с 30 на сто по-ниски в сравнение с тези от миналата година. Това съобщи областният управител Константин Гребенаров по време на среща с концесионерите на пясъчните ивици по Южното Черноморие.

Той поясни, че в момента в областта има 34 нестопанисвани плажа. Не всички от тях обаче са атрактивни и вероятно на търг ще отидат около 20. До края на седмицата ще бъде уточнен окончателният им списък, пише БТА. Плажовете ще се отдават за пет години.

Преди две години в Бургас беше създадена Асоциация по водно спасяване.

По повод някои твърдения относно нейната легитимност представяме линк към Информационният портал  на неправителствените организации в България.

Виж линка:

НПО – Асоциация по водно спасяване.

Бургаският централен плаж това лято може да остане затворен за граждани. Любимото място на хиляди туристи остана без стопанин. Концесионерът отказа да плаща, защото няма печалба от рушащите се постройки по плажа, а държавата му отне концесията.

Сега топката е в общинската администрация на град Бургас. Те са готови да обезопасят ивицата, но нямат финансов ресурс. „Почистването на плажа заедно с водно спасителното обезопасяване и медицинското осигуряване ще излезе около 120 хиляди лева“, казва д-р Лорис Мануелян, заместник-кмет на община Бургас. Общината обаче, няма заложени финанси в бюджета си и сезонът е пред провал.
Общо 40 плажа в Бургаски регион към момента нямат стопани.

Ползван източник:

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/25066

Курс за водни спасители на плувен басейн организира Българският Червен Кръст в Русе. Приемният изпит по плуване ще се проведе на 13 април /вторник/ от 17.00 ч. в покрития плувен басейн на Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване в Русе.

Във Варна приключи курса за водни спасители на басейн към областния съвет на БЧК. Нови 25 души, сред които 3 жени го завършиха успешно.

От утре, понеделник започват нови 2 курса за водни спасители на басейн. Досега са се записали над 50 кандидати.

Тестовете, въведени от началото на март т.г., се оказаха много удачна форма за проверка на знанията на курсистите, коментира Лавренти Силов, главен специалист по водно спасяване към БЧК – Варна.

И тази година има сериозна опасност българските морски плажове да останат без водни спасители.

На курса за придобиване на правоспособност за водни спасители на морски плажове, проведен от Бургаския клон на Българският Червен Кръст са се явили само 8 кандидати. Те са от Бургас, Велико Търново и Ямбол.

След приключването на новите два курса за басейн във Варна, областния съвет на БЧК също има амбицията да организира и курс за море.

… а това лято отново над 200 български плажа очакват своите водни спасители.

Ползвани източници:

http://news.ruse24.bg/154407.html

http://news.burgas24.bg/154646.html

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/24958

http://news.varna24.bg/155220.html

В края на миналия месец воден спасител - менте е получил присъда от Районния съд в Панагюрище. Магистратите са дали осем месеца условно на Е.М., който работел като спасител, с фалшиво свидетелство за завършени курсове по водно спасяване към БЧК. Ментето е било наето на работа с фалшивия документ, на плажовете в Баня и Стрелча. Е.М. се е правил на спасител в продължение на две години - през 2008 и 2009, станало ясно по време на заседанието.

Присъдата може да бъде обжалвана пред Окръжен съд – Пазарджик.

Ползван източник:

http://pia-news.com/index.php/news/35-society/2224-2010-03-23-07-14-26.html

БЧК осъди фирмата „Куул бийч” ООД, стопанин на морски плаж „Оазис” в дело свързано с водно спасяване.

Двете фирми са работили заедно, организирайки водното спасяване на плажа. Стопанинът „Куул бийч” ООД е възложил на БЧК да организира водноспасителната дейност. БЧК е свършил своята работа, но когато в края на сезона е дошло до плащане, стопанинът на плажа се е въздържал да го направи, смятайки, че ще му се размине по същия начин по който се разминава на други концесионери на плажове, които лъжат спасителите и в края на сезона ги освобождават от работа без да им платят, заявявайки им, да си търсят правата в съда.

След отказа за плащане, БЧК е завел дело в Бургаският районен съд. На 18. 03. 2010 г съдът реши, да осъди фирмата „Куул бийч” ООД, стопанин на морски плаж „Оазис” да заплати на БЧК сумата от 14 776.26 лева, която му дължи по договор от 24. 04. 2009 год. за организиране на работата на водноспасителните кадри при осъществяването на водноспасителната дейност на морски плаж „Оазис”. „Куул бийч” ООД е осъден да заплати на БЧК и разноските по делото, както и държавната такса за производство, по сметка на Районен съд – гр. Бургас.

Виж Решението по делото в линка от долу.

Р Е Ш Е Н И Е