Курс за старши спасители в Созопол

Това е снимка на участниците в курса за старши спасители, проведен в началото на лятото на 1992 година в Централната Школа по Водно спасяване – Созопол.

Истинското  име на Петьо Пандира е Петър /Петко/ Благоев. Казват, че е роден в  поморийското село Каменар. Името му е станало нарицателно не само по Черноморието, то е знаме за всички майтапчии… Спасителят, който пълни два чувала с въздух и скача от моста, за да извади давещия се софиянец… Вечният спасител, който свири неистово със свирката си на непослушните летовници и им казва: “По-добре аз да ти свиря, отколкото духовата музика!”… Колоритният Пандир, който постигна американската мечта и се пенсионира като …. шеф на всички спасители…
Той не е родом от Бургас, но с вечната си моряшка фланелка и накривена фуражка, минава за най-големия бургазлия. “Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии”. Това е ключовата реплика на бат Петьо Пандира – легендарният бургаски спасител, зевзек, бохем и пияница.

Ода за Петьо Пандира от Бургас

Сред рибя смрад и дим в рибарска кръчма,
на груба маса – за едно на крак
за малко спира, дълго си отива,
морета седем в чашата бучат.
Костюмът му – фланелка на райета
и бяла шапка, килва я с фасон,
умее и със риби да говори,
и дами ще посрещне със поклон.
Уж само за едно, а после колко
ще палят огън в слаба мъжка гръд,
не вярвам и самият той да знае -
рибари пият, чаши не броят.
Една…, че друга… – пак е млад спасител,
а от морето ражда се жена,
Венера се изправя от вълните
и удря го пред него на молба:
“Помогни ми, аз пръстен скъп изгубих!”
и капят, капят бисерни сълзи,
за миг припламва жал в сърцето мъжко,
не вярва той обаче на жени.
“Но моля ви, мадам, какъв тук пръстен?!
Кипи морето и е същи ад”.
Но как пред дама днес да се изложи
и осем метра зад гърба летят.
Надолу осем метра. Нещо блясва!
И цяла е душата му във смут:
“Мастички колко после ще поръчам…?!
Но, Боже мой! Това е изумруд!”
Присяда сам на дъното и мисли,
и дълго мисли – съвест го гризе,
от рибите акъл не ще да вземе,
че рибите са с женски ум и те.
Но разум трезв накрая надделява
към горната земя гребе с размах:
“Мадам, как ужасно съжалявам!
Акула го погълна – аз видях.”
“Елате вий, приятели, седнете!
И искам тук за всеки по една!
Във ваше име днес дори изгубих,
една същински изумруд жена.”

Сред рибя смрад и дим в рибарска кръчма,
на груба маса – за едно на крак
за малко спира, дълго си отива,
и кръчма е сърцето му, и бряг.
Такива все до изгрев ги говори
и слушат го от скитник до поет,
във чаша сбира сините простори,
запазил за отвъдното билет.
И върна се душата при морето,
но вярвам, че дори във този час,
за помен някой глътка му отлива,
и спомня си Пандира от Бургас.

Лили Качова

На 9-ти март в София започна втори курс за водни спасители. Той отново е за спасители на басейн, като след завършването му ще се проведе и такъв за море.

В курса участват 22 курсисти, от които 7 са момичета. Заниманията са три пъти седмично вечер, като практическото обучение се води на басейн „Мадара”.

Информация:

Пламен Харизанов

Заключителен изпит за водни спасители се проведе вчера в Бургас.

Виж линка:

BG Факти – - Изпит за водни спасители в Бургас

По Северното черноморие днес се наблюдава природно явление, което учените наричат “щормови нагон”. Нивото на морската вода се покачи с близо метър и заля плажа и пристанищни кейове.

Виж линковете:

http://dnes.dir.bg/2010/03/09/news6011961.html

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=494396

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=408157

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=494552

Петьо Пандира е част от очарованието на Бургас

Портрет на бат Петьо Пандира от негова германска приятелка през 1981 г.

Като спасител на морето, дошла една мадама да му се моли: “Загубих си пръстена. Той е спомен от майка ми, реликва семейна. Моля ви…” “Гмуркам се – три, пет, осем метра. Гледам на дъното – няма нищо. Излизам и казвам: “Мадам, няма го.” “Моля ви, проверете още веднъж. Разбирате ли какво е това за мен – все едно, че губя нещо от себе си.” “Далдисвам пет, шест, седем, осем метра. Нещо блесва. Пръстена. Сядам долу на дъното, мисля… Съвестта ми казва – Петьо, дай го! Истинският Петьо ми казва – не го давай! Слагам пръстена в плувките си, излизам горе и казвам: “Мадам, няма го.” “Моля ви се.” “И да ми се молите, няма го.” Вечерта го изпихме с апапите.

Петър Слабаков

Източник:

http://www.bourgas.org/menu-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-347-bg.html

През лятото на 2004 г. бяхме спасители на плажа на ММЦ Приморско. Работихме на култовия първи пост.

Голямо беше нашето учудване и изненада, когато една вечер разхождайки се из Приморско открихме, че са ни увековечили на картичка с изглед от плажа.

Ето и въпросната картичка.

Вчера в сайта www.bulswim.info, в раздела новини http://www.bulswim.info/FBSS.htm, Иван Цанов е публикувал статия, относно проблемите на водното спасяване в България. В нея са представени насоките разглеждани на състоялата се на 5-ти март конференция по водно спасяване във Варна.

Виж линка:

Варна от високо

http://www.bulswim.info/varna-res-m-2010.htm