В Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България, професията „Спасител на плаж” е класифицирана в Клас 5 – персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната.

Групата в която е включена професията „Спасител на плаж” е 516 – полицаи и друг персонал, осигуряващ защита и сигурност.
В тази група са обхванати лицата, които охраняват хора и собственост срещу пожар и други рискове, поддържат реда и закона. Задачите им обикновено включват: превенция, борба и гасене на пожари, спасяване на хора, имущество и стоки по време на пожари и големи инциденти; поддържане на реда и закона, защитаване на лица и имущество от рискове и беззакония; арестуване на лица за нарушения на закона; управление на пътния трафик; контрол и поддържане на дисциплината в затворите и подобни институции. В задачите може да бъде включен контрол над други работници.

В Единична група 5169 – персонал, осигуряващ защита, некласифициран другаде, заедно с професиите „Ловен надзирател”, „Охранител”, „Пазач, въоръжена охрана”, „Патрул, служби за сигурност”, „Планински спасител”, „Полски пазач-пъдар”, „Прелезопазач”, „Риболовен надзирател”, „Горски стражар”, „Оперативен дежурен”, „Организатор охрана”, „Спасител при бедствия, аварии и катастрофи”, „Спасител на ски-писта”, „Оператор сигурност”, „Рентгенов оператор”, под код 5169-1009 се намира професията „Спасител на плаж”.

Ползвани източници:

http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/metodology.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=317

През месец март във Варна ще се проведе еднодневна практическа конференция на тема надводно и подводно спасяване. На нея ще присъстват около 120 специалисти. Подводната дейност ще бъде разгледана  като тема на конференцията.

Според Илия Раев, председател на БЧК – Варна, туризмът под водата се е увеличил, което налага предприемането на спешни мерки.

В някои страни на всеки 50 – 100 метра плажна ивица има пункт, в които човек може да се запише, да получи сертификат и да влезе под вода. Развитието на подводния туризъм води със себе много нещастни случаи.
През минлата година е починал човек, докато бъде транспортиран от Бургас до Варна в специална камера. За справяне с проблема е нужно да бъде направен разчет на барокамерите по Черноморието, както и да се уеднаквят условията около експлоатацията им и получаването на първият сигнал за подводен инцидент.

По информация на: Darik News Варна

Използван източник за снимката:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486956

Председателят на Българския Червен Кръст (БЧК) Христо Григоров пред днешното отчетно събрание на организацията в Добрич:

Информационна агенция – Фокус:

Христо Григоров: Плуването трябва да се превърне в част от възпитанието на децата

25 февруари 2010 | 12:33 | Агенция „Фокус“

Начало /

Добрич. За да стане един човек воден спасител, той трябва да може да плува. Много хора, които се явяват на конкурси за водни спасители, не могат да покрият и елементарни нормативи по плуване. Това заяви председателят на Българския червен кръст (БЧК) Христо Григоров, който е гост на днешното отчетно събрание на организацията в Добрич, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. Григоров подчерта, че за в бъдеще важна тема ще бъде плуването да се превърне в част от възпитанието на децата. “Не може в една Германия 90 на сто от хората да умеят да плуват, а в една България този процент е между 22- 25”, каза Григоров. Той допълни, че е недопустимо басейните у нас, използвани преди години за плуване, сега да бъдат заривани или превръщани в градини, а децата да излизат на улицата и да възприемат всичко негативно, срещу което сега обществото се бори, като наркотици, алкохол, проституция, насилие. В този контекст на 5 март във Варна ще се проведе Национална конференция по проблемите на водното спасяване. Тогава червенокръстката организация ще си позволи да предложи на правителството една формула, по която всички заинтересувани страни заедно да върнат спорта и в частност плуването, като задължителна дисциплина в обучението на децата още като малки. “Когато едно дете се научи да плува, то вече е потенциален спасител”, коментира Христо Григоров. Той представи и друг немаловажен проблем – натоварването от концесионерите на водните спасители с допълнителни задължения, например разнасяне на чадъри, сладоледи, хавлиени кърпи, дори почистване на пясъка. “Това е неправилно. Водните спасители трябва да бъдат само такива и когато се качат на вишката, тяхното съзнание да е ангажирано с водното спасяване на хората”, категоричен е Григоров. Той не скри факта, че част от концесионерите правят трикове, с които се рискува човешкия живот. Примерът представя следната ситуация – комисия отива за проверка на даден плаж, съгласно нормативната база на 100 м трябва да има вишка, откъдето да се наблюдава плажната ивица. Порочната практика е, че когато комисията си тръгне, вишките се разделят на по 200-300 м и по този начин фактически се нарушават правилата и нормите. Това налага повишаване на контрола и увеличение на санкциите, “защото това е нарушение на Закона”, заяви Христо Григоров.
Жулиета НИКОЛОВА

Мине не мине и в пресата току излезе някаква информация със съмнителна стойност. От публикуваното днес във вестник „Стандарт“ става ясно, че във Варненският регион ще имат проблеми със спасителите по плажовете през лятото.

А ето я и манипулацията. Нямало да има спасители по плажовете, понеже ходели в САЩ за по големи заплати. Това било причината.

Всъщност, наистина много водни спасители ходят да работят зад океана. Те обаче, основно работят на басейн. Единици са българите там, които работят на морски плаж. Всъщност става въпрос за две различни категории спасители, които някой нарочно смесва.

Би било интересно да се даде статистика за ежегодно обучените водни спасители за море, както и за заверените талони за открити водни площи. Тогава ще стане ясна истинската причина за евентуалната липса на водни спасители по нашите морски плажове.

Виж линка:

Денят – Спасителите бягат към плажа на Маями – Стандарт.

Историята на легендарния бургаски спасител

Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се Пандира, че никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: „Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие...“

Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии. Това е ключовата реплика на бат Петьо Пандира – легендарният бургаски зевзек, и пияница.

Пунктуално погледнато, по-скоро само чайките са най-старите бургазлии, тъй като часовникът на гарата е започнат през 1908 г., а бат Петьо Пандира е роден през 1919 г. Но тези разминавания са сигурно най-малките, които се случват в историите на Пандира. Неговото родно име е Петко Благоев. Въпреки че той е може би най-известният бургазлия, корените му не са от Бургас – баща му е от Карнобат, а майка му – от странджанското село Граматиково. Според краеведа Георги Райков той е роден в поморийското село Каменар, а според други – в махалата между старата болница и старите казарми. През 20-те години това е краят на града, а веднага след тях са започвали лозята. Сега там се намира един от най-хубавите бургаски квартали – „Лазур“. През тази махала е минавал пътят за народния плаж. Точно с плажа е свързан животът на Петьо Пандира. Митко Лисицата-Димитър Георгиев (виден бургаски зевзек, лека му пръст) имаше в личния си архив една снимка, която най-добре показва началото на кариерата на Пет­ко Благоев като гларус, може би първия. На нея са Христо Георгиев-Рингата, Петко Благоев-Пандира, Георги Кондолов-Шерифа, Тома Димитров-Курназа и Петър Филипов-Румънеца като спасители на бургаския плаж през 1939 г. Петимата каяци са с перфектни тела, позират като на състезание по културизъм – с глътнати кореми и набъбнали мускули. Пандира е може би първият български гларус, чиито свалки на спасителен пост №10 с чужди туристки се превръщат в легенди.

Някъде от това време е историята за пръстена и царската дъщеря, която ще направи Пандира известен по цялото Черноморие. Седяла царската дъщеря на плажа и плачела. Минал бат Петьо Пандира и я попитал защо плаче. Загубих си пръстена, проплакала царската дъщеря. Не бой се, казал Пандира и се гмурнал в морето. Плувал, плувал, плувал по вода, няма пръстен. Тъкмо да се откаже и покрай него минава паламуд, стиснал пръстена със зъби. Дай пръстена бе, паламуд, изкрещял бат Петьо. паламудът отказва. Дай пръстена бе, паламуд! паламудът отказва. Прас, прас два шамара и паламудът изпуснал пръстена. Сграбчил го Пандира, изплувал на повърхността и го върнал на царската дъщеря. Естествено историята има и друг вариант, социалистически. Вместо царската дъщеря пръстена си загубило едно чехкинче. Отиш­ло то на десети спасителен пост, където работел като спасител бат Петьо, и през сълзи разказало как си загубило наследствения пръстен. Гмурнал се Пандира два-три часа, накрая намерил пръстена – един такъв златен с диамант. Седнал бат Петьо на дъното и започнал да мисли – да върне пръстена или да не го върне. Мислил, мислил, запалил една, втора, трета цигара и продължил да мисли. По едно време чул глас: „Бат Петьо, върни пръстена на момичето!“ Бат Петьо най мразел някой да му казва какво да прави. „Абе кой си ти, че ще ми казваш да върна пръстена?“ „Аз съм твойта съвест“, отвърнал му гласът. „Ниц бе (стига бе на бургаски сленг – бел. авт.), бат Петьо няма съвест“, отвърнал Пандира, пуснал пръстена в гащите и изплувал. Вечерта изпили парите с аверите (приятелите – бел .авт.). Това е единия финал на историята. Другият е, че бат Петьо върнал пръстена на чехкинчето да помни с доб­ро Бургас и Пандира.

Някъде между първата и втората версия на тази история Пандира е изпратен в лагера в Белене.

Според негови спомени, документирани в сборника „Морски таралежи“, това се случва след унгарските събития през 1956 г. Милицията започнала да арестува по-известните бургазлии, които говорели срещу властта. Пандира се покрил у тях. След три-четири дена, разказва Петьо, минал през дома му Тома Курназа, негов авер: Пандир, ела да пием по едно. Зевзека се показал и пак се скрил в дома си. Обаче след няколко часа дошли милиционерите с „мандолините“ и го прибрали. „Качват ме на камиона, разказва години по-късно Пандира, и в Белене. Бой, глад, въшки като скариди. Добре, че имаше авери, че издържах“, изповядва се той. После, като го питали къде е бил толкова време, отговарял, че е бил в Оксфорд, на обмяна на знания. Всъщност бургазлията няколко пъти е бил въдворяван в Белене. Съдили го за хулиганство, обвинявали го във всички социалистически грехове. При едно от делата го обвинили, че е откраднал водопроводните тръби на гробищата. „Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка-ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият!“, казва в своя защита Пандира. Жената на бат Петьо Надка също е неизменен персонаж от неговите истории. Прибрал се една вечер Пандира вкъщи и казал на Надка: „Жена, събличай се.“ Надка се съб­лякла. „Лягай в леглото“, казал зевзекът. Тя легнала. „Завий се!“ Надка се завила. „Заспивай… аз отивам да пия“, казал Пандира и тръшнал входната врата.

От Белене е останала и следната история. Тъй като бат Петьо Пандира бил зевзек, но безобиден, го оставили да храни кокошките и патките. Пандира наблюдавал как кокошките кълват зърно по зърно, а юрдечките гълтали по няколко наведнъж. Възмутил се той от тази природна несправедливост, хванал патките една по една и им изпилил с шмиргел човките и те да ядат пестеливо като другите птици. Тази история се разказваше от шоумена Миодраг Иванов на плочата на централния плаж в Бургас – място за младежки увеселения по времето на соца.

Пандира е бил приятел с всички големи бургаски културтрегери. През 60-те и 70-те години в Бургаския драматичен театър играят артисти като Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Никола Анастасов. Твърди се, че Пандира е прототип на героя на Георги Парцалев от филма „Петимата от Моби Дик“. Тъй като бил невероятен колорит, Калоянчев дори го водил на проби в сатиричния театър в София. Бургаският зевзек обаче се стреснал от сцената и целият чар на неговите истории отишъл по дяволите. Така се провалила артистичната му кариера на спасител от плажа. В свои интервюта за бургас­кия си период Слабаков сам си признава, че често е имитирал прегракналия глас на бат Петьо.

Пандира се запивал в „Морски вълни“ с компания. По едно време в ресторанта влязъл Никола Анастасов. „Браво бе, Кольо! Идваш в Бургас и не се обаждаш“, провикнал се Пандира. „Ами къде да те търся“, започнал да се оправдава артистът. „Къде, риташ първото паве, няма значение кое, като стъпиш в града, и то ще ти каже къде съм“, отвърнала му бургаската легенда. Особено близък е бил с поета Христо Фотев. Веднъж се напивали в ресторант „Приморец“ заедно с друг бургаски поет – Димитър Велинов. По едно време се скарали със съседна компания, станал масов бой. След десетина минути, когато маризът (побоят) приключил, Пандира се измъкнал изпод една от масите и се провикнал: „Ей, има ли живи бе?“

Друг път пътували двамата в автобуса с Фотев и по едно време се задала контрольорка. „Пандир, нямам билетче, дай едно“, казал поетът. Кажи едно стихотворение тогава, казал бат Петьо. Тогава Фотев родил стиха:

„Обичам сутрешната мента

в устата що донася хлад

и на бургаските пияници

обичам гръмкия парад.“

Всяка стара бургаска кръчма пази десетки истории за бат Петьо Пандира. Легендата се е подвизавала и в „Морски вълни“ на „Александровска“, и в „Одеса“ на „Богориди“, и в Клуба на културните дейци, и в „Интера“ до гарата, и в шкембеджийницата до джамията срещу „Черно море“…

Пандира умира през 1986 г., на 67 години. Казват, че си отива от този свят като щастлив мъж – нетрезвен и върху жена. Ама знае ли се. Пандира никога не разказвал една история по един и същ начин. За да не скучаят тези, които вече са я чували.

Йово Николов

Източник: ПОРЕДИЦА | Бат Петьо Пандира | Поколения бургазлии са израснали с лакардиите на първия гларус – Капитал.

Виж линка:

Стартира курсът за водни спасители.

От появилата се в интернет информация относно курсовете за спасители във Варна и Бургас (виж линковете от долу) става ясно, че основно се подготвят спасители за басейн. Това е по лесно, тъй като плувните изисквания за спасител на море са значително по-големи.

Регионалните организации на БЧК отчитат, че са обучили достатъчно водни спасители, които заедно с обучените във вътрешността на страната ще са достатъчно, за да осигурят плажните ивици.

Реално обаче, подготвените в новите курсове спасители за сега са основно за басейн. Това е предпоставка през летния сезон, плажните морски ивици да бъдат оголени, което не се отчита в появилата се информация.

Виж линковете:

http://moreto.net/novini.php?n=76209

http://burgas.dir.bg/2010/02/05/news5826605.html

Ако публикуваното в днешният брой на вестник „Стандарт“ е вярно (виж линка от долу), следва да се зададат някои въпроси.

Първо, как е сформиран този курс за спасители, след като в града няма подходящ басейн, а приемният изпит за курса е свързан с плуване.

Второ, след като в момента се водят теоретични занимания, а плувната подготовка ще бъде през март, какво ще се учи до месец юни, когато завършва курса.

Трето, дали безработицата в региона не е подтикнала неподходящи хора към тази професия. След опита да я овладеят, ще бъдат ли добре подготвени и ще могат ли да се справят със специфичните и особености.

Виж линка:

Денят – Учат спасители с плуване на сухо – Стандарт.

Отвори линка от долу:

NAUI Курсове за Водолазни Ръководители.

БЕЗОПАСНО над, под, с, около, във ВОДАТА

2009, Теодора Томова, Майа Антова, Наталия Стоянова, Борис Захариев

Илюстрации и оформление: Майа Антова

Рецензент: доц. Стоян Андонов, д-р

Тираж: 6500

Печат: „АРТКОМ”

Тази книжка е част от проекта „НИЕ И ВОДАТА”, по програма „Спортни, младежки и детски дейности” и е осъществена от екипа на дирекция „ВСС” при БЧК. Проектът включва и провеждане на курс „Млад спасител” в Националния Учебен Център в гр. Созопол.

Книжката е предназначена за деца и е издадена с финансовата подкрепа на Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен Общински Съвет и на Български Червен Кръст.