В Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България, професията „Спасител на плаж” е класифицирана в Клас 5 – персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната.

Групата в която е включена професията „Спасител на плаж” е 516 – полицаи и друг персонал, осигуряващ защита и сигурност.
В тази група са обхванати лицата, които охраняват хора и собственост срещу пожар и други рискове, поддържат реда и закона. Задачите им обикновено включват: превенция, борба и гасене на пожари, спасяване на хора, имущество и стоки по време на пожари и големи инциденти; поддържане на реда и закона, защитаване на лица и имущество от рискове и беззакония; арестуване на лица за нарушения на закона; управление на пътния трафик; контрол и поддържане на дисциплината в затворите и подобни институции. В задачите може да бъде включен контрол над други работници.

В Единична група 5169 – персонал, осигуряващ защита, некласифициран другаде, заедно с професиите „Ловен надзирател”, „Охранител”, „Пазач, въоръжена охрана”, „Патрул, служби за сигурност”, „Планински спасител”, „Полски пазач-пъдар”, „Прелезопазач”, „Риболовен надзирател”, „Горски стражар”, „Оперативен дежурен”, „Организатор охрана”, „Спасител при бедствия, аварии и катастрофи”, „Спасител на ски-писта”, „Оператор сигурност”, „Рентгенов оператор”, под код 5169-1009 се намира професията „Спасител на плаж”.

Ползвани източници:

http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/metodology.asp

http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=317

През месец март във Варна ще се проведе еднодневна практическа конференция на тема надводно и подводно спасяване. На нея ще присъстват около 120 специалисти. Подводната дейност ще бъде разгледана  като тема на конференцията.

Според Илия Раев, председател на БЧК – Варна, туризмът под водата се е увеличил, което налага предприемането на спешни мерки.

В някои страни на всеки 50 – 100 метра плажна ивица има пункт, в които човек може да се запише, да получи сертификат и да влезе под вода. Развитието на подводния туризъм води със себе много нещастни случаи.
През минлата година е починал човек, докато бъде транспортиран от Бургас до Варна в специална камера. За справяне с проблема е нужно да бъде направен разчет на барокамерите по Черноморието, както и да се уеднаквят условията около експлоатацията им и получаването на първият сигнал за подводен инцидент.

По информация на: Darik News Варна

Използван източник за снимката:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486956

Председателят на Българския Червен Кръст (БЧК) Христо Григоров пред днешното отчетно събрание на организацията в Добрич:

Информационна агенция – Фокус:

Христо Григоров: Плуването трябва да се превърне в част от възпитанието на децата

25 февруари 2010 | 12:33 | Агенция „Фокус“

Начало /

Добрич. За да стане един човек воден спасител, той трябва да може да плува. Много хора, които се явяват на конкурси за водни спасители, не могат да покрият и елементарни нормативи по плуване. Това заяви председателят на Българския червен кръст (БЧК) Христо Григоров, който е гост на днешното отчетно събрание на организацията в Добрич, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. Григоров подчерта, че за в бъдеще важна тема ще бъде плуването да се превърне в част от възпитанието на децата. “Не може в една Германия 90 на сто от хората да умеят да плуват, а в една България този процент е между 22- 25”, каза Григоров. Той допълни, че е недопустимо басейните у нас, използвани преди години за плуване, сега да бъдат заривани или превръщани в градини, а децата да излизат на улицата и да възприемат всичко негативно, срещу което сега обществото се бори, като наркотици, алкохол, проституция, насилие. В този контекст на 5 март във Варна ще се проведе Национална конференция по проблемите на водното спасяване. Тогава червенокръстката организация ще си позволи да предложи на правителството една формула, по която всички заинтересувани страни заедно да върнат спорта и в частност плуването, като задължителна дисциплина в обучението на децата още като малки. “Когато едно дете се научи да плува, то вече е потенциален спасител”, коментира Христо Григоров. Той представи и друг немаловажен проблем – натоварването от концесионерите на водните спасители с допълнителни задължения, например разнасяне на чадъри, сладоледи, хавлиени кърпи, дори почистване на пясъка. “Това е неправилно. Водните спасители трябва да бъдат само такива и когато се качат на вишката, тяхното съзнание да е ангажирано с водното спасяване на хората”, категоричен е Григоров. Той не скри факта, че част от концесионерите правят трикове, с които се рискува човешкия живот. Примерът представя следната ситуация – комисия отива за проверка на даден плаж, съгласно нормативната база на 100 м трябва да има вишка, откъдето да се наблюдава плажната ивица. Порочната практика е, че когато комисията си тръгне, вишките се разделят на по 200-300 м и по този начин фактически се нарушават правилата и нормите. Това налага повишаване на контрола и увеличение на санкциите, “защото това е нарушение на Закона”, заяви Христо Григоров.
Жулиета НИКОЛОВА

Мине не мине и в пресата току излезе някаква информация със съмнителна стойност. От публикуваното днес във вестник „Стандарт“ става ясно, че във Варненският регион ще имат проблеми със спасителите по плажовете през лятото.

А ето я и манипулацията. Нямало да има спасители по плажовете, понеже ходели в САЩ за по големи заплати. Това било причината.

Всъщност, наистина много водни спасители ходят да работят зад океана. Те обаче, основно работят на басейн. Единици са българите там, които работят на морски плаж. Всъщност става въпрос за две различни категории спасители, които някой нарочно смесва.

Би било интересно да се даде статистика за ежегодно обучените водни спасители за море, както и за заверените талони за открити водни площи. Тогава ще стане ясна истинската причина за евентуалната липса на водни спасители по нашите морски плажове.

Виж линка:

Денят – Спасителите бягат към плажа на Маями – Стандарт.

Историята на легендарния бургаски спасител

Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се Пандира, че никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: „Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие...“

Виж линка:

ПОРЕДИЦА | Бат Петьо Пандира | Поколения бургазлии са израснали с лакардиите на първия гларус – Капитал.

Виж линка:

Стартира курсът за водни спасители.

От появилата се в интернет информация относно курсовете за спасители във Варна и Бургас (виж линковете от долу) става ясно, че основно се подготвят спасители за басейн. Това е по лесно, тъй като плувните изисквания за спасител на море са значително по-големи.

Регионалните организации на БЧК отчитат, че са обучили достатъчно водни спасители, които заедно с обучените във вътрешността на страната ще са достатъчно, за да осигурят плажните ивици.

Реално обаче, подготвените в новите курсове спасители за сега са основно за басейн. Това е предпоставка през летния сезон, плажните морски ивици да бъдат оголени, което не се отчита в появилата се информация.

Виж линковете:

http://moreto.net/novini.php?n=76209

http://burgas.dir.bg/2010/02/05/news5826605.html

Ако публикуваното в днешният брой на вестник „Стандарт“ е вярно (виж линка от долу), следва да се зададат някои въпроси.

Първо, как е сформиран този курс за спасители, след като в града няма подходящ басейн, а приемният изпит за курса е свързан с плуване.

Второ, след като в момента се водят теоретични занимания, а плувната подготовка ще бъде през март, какво ще се учи до месец юни, когато завършва курса.

Трето, дали безработицата в региона не е подтикнала неподходящи хора към тази професия. След опита да я овладеят, ще бъдат ли добре подготвени и ще могат ли да се справят със специфичните и особености.

Виж линка:

Денят – Учат спасители с плуване на сухо – Стандарт.

Отвори линка от долу:

NAUI Курсове за Водолазни Ръководители.

БЕЗОПАСНО над, под, с, около, във ВОДАТА

2009, Теодора Томова, Майа Антова, Наталия Стоянова, Борис Захариев

Илюстрации и оформление: Майа Антова

Рецензент: доц. Стоян Андонов, д-р

Тираж: 6500

Печат: „АРТКОМ”

Тази книжка е част от проекта „НИЕ И ВОДАТА”, по програма „Спортни, младежки и детски дейности” и е осъществена от екипа на дирекция „ВСС” при БЧК. Проектът включва и провеждане на курс „Млад спасител” в Националния Учебен Център в гр. Созопол.

Книжката е предназначена за деца и е издадена с финансовата подкрепа на Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен Общински Съвет и на Български Червен Кръст.