След като Министерският съвет реши да прекрати концесията на плаж Иракли заради нарушения на договора от страна на концесионера „Партнърс комерс“, фирмата обяви, че ще претендира за пропуснати ползи.
След проверките на плажа през юли и септември е било установено, че плажът не се почиства, няма наети спасители и медицинско обслужване. Освен това, концесионерът не е изпълнил инвестиционната си програма за 2009 г. Концесионерът „Партнърс комерс“ от своя страна, разпространи съобщение до медиите, в което хвърля вината за състоянието на плажа върху „еколози“ и „лица ползващи наркотични вещества“. Те „ежедневно рушали собствеността им заплашвали охраната на плажа и проповядвали свобода за природата и хората“. Фирмата твърди, че за 8-те години, откакто държи концесията е инвестирала 184 000 лв. – в „укрепващо оградно съоръжение“, което да предпазва от срутване на земна маса върху пясъка и от достъп на бездомни кучета и селскостопански животни на плажа. Инвестирано било в чистене на ивицата, водни спасители, чадъри и шезлонги. Според нея „еколозите“ са посегнали на собствеността ѝ и контролните органи не са реагирали на нейните сигнали, вдъхвайки „нови сили на анархията“.

В отворено писмо до строителния министър Росен Плевнелиев, управителят на компанията Димитър Караиванов твърди, че за 8-те години, през които са стопанисвали плажа, от фирмата са платили на държавата 49 493 лв.

С тези основания концесионерът „Партнърс комерс“ ще търси пропуснатите си ползи от държавата.

Един преглед из страници в интернет дава доста любопитна информация по темата.

С решение № 130 от 14 март 2001 година – дни преди парламентарните избори за 39-о Народно събрание, правителството на Иван Костов дава на концесия „крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Иракли“, община Несебър, Област Бургас“. Спечелилият „неприсъствен търг“ за плажа е „Партнърс комерс“ ЕООД – 100% собственост на бизнесмена Николай Йорданов Банев. Сключен е договор за 20 години. След това работата „заспива“ до края на 2003 година. На власт вече е правителството на НДСВ. Тогава покрилият се с печална слава министър на регионалното развитие Валентин Церовски прави промяна в методиката за определяне на концесионната такса. Тя представлява серия от безумни елементи, между които минималната работна заплата, брой места на плажа, икономическа рентабилност на обекта – все неща, които са неприложими за тихото кътче Иракли. Независимо от това „Партнърс комерс“ получава коефициент 1,5, обвързан с „конкурсната цена“, предложена от фирмата, каквато и да е тя, защото сумата се оказа търговска тайна. Но всичко това влиза в сила от 1 януари 2004 г. Плащала ли е от 2001 г. до онзи момент „Партнърс комерс“ вноски по договора и колко – никой не знае. Управителят на компанията Димитър Караиванов твърди, че е плащано.

Ако се направи анализ на написаното по-горе излиза, че концесионната такса за периода средногодишно е 6186 лева. Всеки концесионер на плаж към днешно време ще се изсмее на тази сума и ще завиди.

Що се отнася до сумата от 184 000 лева, която за 8 години концесионерът е инвестирал в „укрепващо оградно съоръжение“ и в чистене на ивицата, водни спасители, чадъри и шезлонги, това е средногодишно по 23 000 лева на година. Тази цифра е направо смешна с оглед на това, че плаж с 6 спасителни поста се охранява минимум с 15 водни спасители, който през изминалият сезон биха стрували по 15 000 лева на месец. Има обаче, почистване на плажа, медицинско обслужване, инвестиционна програма…

Така,че държавата е в правото си и е крайно време този подход да бъде приложен и към други концесионери на плажни ивици.

Ползвани източници:

http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2009/12/03/825590_otriazaniiat_koncesioner_na_irakli_shte_sudi_durjavata/

http://www.standartnews.com/news/

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159267

http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?p=140284&sid=87989b22494f502575eddcc6def97bc9

http://paragraf22.wap-bg.com/pravo/drugi/reshenia/ms/14896.html

http://www.penelopepalace.com/J15/images/stories/landscape/sea/1.jpg

В Германия съществуват две големи обществени организации, които обучават хора за водни спасители. Те извършват организацията  на водноспасителната дейност по плажовете на доброволен принцип. Това са Немското водноспасително общество (DLRG) и Wasserwacht, който е част от германския Червен кръст.

Според Wikipedia, (DRLG)  е най-голямата водноспасителна организация в света и има над 500 000 члена. Основана е през 1913 г. със задача да предпазва хората от удавяне. Работи изцяло на обществен принцип. Има около 2200 местни клона със спасители, които работят на обществени начала.

Ежегодно по крайбрежието и откритите водоеми охраняват около 61 000 водни спасители. Това те правят доброволно, без заплащане.

http://en.wikipedia.org/wiki/Lifeguard

http://www.dlrg.de

По данни на Американската Водноспасителна Асоциация  (USLA – United States Lifesaving Association) водното спасяване в САЩ се заражда в началото на XVIII век. В началото то е свързано със спасяването на корабокрушенци. В края на XIX век с отслабването на проблема с корабокрушенията и с популяризирането на плуването и водните спортове се преориентира и водното спасяване. Постепенно то става част от американската брегова охрана. В началото плажните спасители разработват свои собствени методи за спасяване, които впоследствие допълват с методи от други спасителни служби.

В САЩ за разлика от други страни спасителите са държавни служители, заплатени от щатското правителство. Организирани са подобно на полицията и пожарната.

USLA има над 100 подразделения, като всяко едно е свързано с местните спасителни служби и плажни патрули. Подразделенията са разпределени в 8 крайбрежни региона.

http://www.usla.org/about/history.asp

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

1960 г. Приморско. Първата в България водно-спасителна бригада. Никола Аладжов основава първата водно-спасителна служба – в Международния младежки център в Приморско. По това време в България още няма истински морски курорти (в Златни пясъци например има само една сграда!- Казиното). Две години по-късно, на 19 февруари 1962 г, Министерският Съвет издава Постановление за организиране на водното спасяване у нас. На снимката отляво-надясно са: Весо Маринов, Георги Карагънов, Павел Николов, Георги Георгиев, Борис Константинов и Никола Аладжов

Източник: http://www.nsa.bg/bg/faculty/department/branch,142/subpage,145

Едно от основните задължения на водния спасител е да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район. Това предполага добро зрение, а то от своя страна се  нуждае от предпазване, от вредни влияния.

Най-добрият начин за предпазване на очите през лятото на плажа, когато слънчевите лъчи са най-силни е носенето на слънчеви очила.

Очилата трябва да имат  UW 400. Какво обаче, означава това? Това е дължина на ултравиолетовите лъчи, които представляват късовълновата слънчева радиация и се измерват в нанометри. Тези лъчи биват А, В и С. UW-С лъчите се поглъщат от атмосферата и не достигат до земната повърхност. UW-В лъчите са с дължина от 280 до 320 нанометра и биват погълнати от роговицата на човешкото око, за да не достигнат до ретината. UW-А лъчите са с дължина от 320 до 400 нанометра / загадъчното число 400/, като тези лъчи биват абсорбирани от вътреочната леща на човешкото око, отново за да бъде предпазена ретината. Така, обаче ако не се носят слънчеви очила с максимална защита, вътреочната леща започва постепенно да помътнява и след време се получава катаракта /перде/, която се отстранява само и единствено оперативно – премахва се естествената леща на човешкото око и се имплантира изкуствена. Затова е важно очила да се носят не само в слънчево време, но и в облачно, защото когато на плажа е мрачно зениците се разширяват и без очила ултравиолетовите лъчи проникват в очите безпрепятствено.

Добре би било, ако очилата имат поляризация – това е филтър, който създава по-голям комфорт, като намалява в много голяма степен блестенето на лъчите и дразнението на отразената светлина. В същото време едни качествени стъкла и без поляризация, стига да са с добре подбрана рамка /добре да следва овала на лицето и да се доближава до веждите или да ги покрива напълно/ ще предпазват очите и ще създадат отличен комфорт.

В някои случаи /например при оригиналния Ray Ban/ поляризацията е съчетана и с антирефлексно покритие. Това е покритие, което не отразява светлината, т.е. с него ще се вижда по-контрастно и по-чисто! Това покритие не е задължително за слънчевите очила, но при някои го има.

Що се касае до ултравиолетовата защита вече и очилата, които се продават на сергии по тротоарите я имат в 70% от моделите. Това обаче, не прави очилата качествени или оригинални. Едни очила са качествени, тогава когато и рамките са изработени и от качествени метали и пластмаси.

Евтините очила и имитациите са евтини именно защото са изработени от много евтини и некачествени сплави или пластмаси. Като нови те са добри, но изключително бързо се амортизират.

Самоуважението има много измерения – едното от тях е човек да цени здравето си и да си купува качествени очила.

Оптичните гиганти Safilo group, Luxotica и Allison притежават правата за производството на най-скъпите дизайнерски марки очила. При тях всичко се прави под строг контрол. Очилата са придружени от сертификати на тези компании. Качествени очила се произвеждат и в други компании. Това са марки като Gucci, Valentino, Dior, Max Mara, Ray Ban, Exte, GF Ferre, Ives Saint Laurent, Pierre Cardin, Oxydo, Diesel, Carrera, John Richmond и др. Много високо качество предлагат и фирмите Rodenstock и Silhouette. Техните рамки за очила са изработени от титан. Те са изключително леки, удобни, нечупливи при нормална употреба, не се окисляват от влагата и не алергизират кожата. Има и много, много други добри неща, естествено не толкова класни и скъпи марки, но също с не лошо качество. Обикновено срещу високата цена стои и високо качество.

Има и по-нисък до среден клас очила, като например Полароид. Това са очила с поляризирани стъкла. През тях се вижда изключително комфортно, но в производството на тези очила са вложени по-евтини материали, които се амортизират и износват за по-кратко време.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Точка 11

Проект на Решение за прекратяване на договора за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Иракли“, община Несебър, област Бургас

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: При проверки на 3 юли 2009 г. и последваща проверка на 2 септември 2009 г. са констатирани сериозни нередности на този плаж – не са осигурени водни спасявания, липсват спасителни постове, не са поставени табели за неохраняем плаж и много други нередности. От тази гледна точка, със спазване на всички процедури, предлагам да се прекрати договорът за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Иракли“, община Несебър, поради неизпълнение на основни задължения и условия за осъществяване на концесията.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 11.

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=826667&ref=rss

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях.

(2) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение са:

1. моторни плавателни средства;

2. моторно-ветроходни плавателни средства;

3. ветроходни плавателни средства;

4. плавателни средства, задвижвани с човешка сила.

Чл. 2. Наредбата не се прилага:

1. при плаване във военните пристанища (включително граничнополицейски пристанища, пунктове за базиране на военни и граничнополицейски кораби);

2. за пътнически, търговски, риболовни, военни, граничнополицейски и държавни кораби.

Чл. 3. Плаването с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва при спазване на Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. (COLREG) (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.; ратифицирана с Указ № 461 от 1975 г. на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 22 от 1975 г.), Правилника за плаване в българския участък на река Дунав, Специалните препоръки на Дунавската комисия към компетентните власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по р. Дунав и установените задължителни правила по чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.

Чл. 4. (1) Контролът на плаването във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществява самостоятелно и съвместно от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) За контрола по ал. 1 се използват държавни кораби на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, граничнополицейски и военни кораби, технически средства за наблюдение и контрол и средства за връзка.

Чл. 5. (1) Органи за граничен контрол са длъжностните лица от службите за граничен контрол.

(2) Входният и изходният граничен контрол се извършва в български пристанища за обществен транспорт, където има разкрити гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

(3) По изключение граничният контрол на яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, пристигащи от международно плаване, може да бъде извършен и в други български пристанища, в които плавателното средство е принудено да пристане поради авария, бедствие или непреодолима сила.

Раздел ІІ

Правила за плаване във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 6. (1) Плаването се осъществява извън забранените райони.

(2) При плаване и маневриране с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява престоя и/или заставане на котва на фарватерите и входовете на пристанищата.

Чл. 7. При плаване с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява:

1. управлението им от лица без съответната правоспособност, ако се изисква такава;

2. управлението им след употреба или под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. превоза на повече от определения в корабните документи брой лица;

4. изваждането на предмети от морското дъно без съответно разрешение, когато такова се изисква;

5. произвеждането на изстрели и взривове, освен като сигнал за бедствие;

6. изхвърлянето на отпадъци, отпадъчни води, нефтопродукти и замърсени с тях сантинни води, освен в предвидените за това съоръжения.

Чл. 8. (1) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение с дължина над      24 м, извършващи крайбрежно плаване, участват в системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и спазват сигналите и разпорежданията на оператора на системата за управление на трафика за контролирания от него район.

(2) Радиокомуникации се извършват в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по реда на чл. 362, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и при спазване на Радиорегламента, част от Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.), изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.), изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм.,       бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г.), Наредба № 14 за оборудването, регистрацията и използването на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища (обн., ДВ, бр. 89 от 2004 г.) и Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България (обн. ДВ. бр. 3 от 2008 г.).

(3) Установяването на връзка се извършва чрез радиотелефонна УКВ станция по обявените канали за слушане, работа и повикване.

(4) При осъществяване на връзка, капитаните на яхти и лодки са длъжни да спазват разпоредбите на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.); изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.); изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), като се забранява използването на кодирани думи и изрази.

(5) Плавателните средства, за които се изисква да имат радиооборудване, носят радиовахта на 16^-ти канал.

Чл. 9. Капитаните на яхти, плаващи под чуждо знаме, са длъжни да съхраняват и предоставят за проверка документите на плавателното средство, включително и Свидетелство за регистрация (транзитен дневник) на яхти за български пристанища, съгласно приложението.

Чл. 10. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, плаващи под българско знаме и извършващи крайбрежно плаване, са длъжни да изготвят и съхраняват актуален списък на лицата на борда.

Чл. 11. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване, при отплаване от яхтено пристанище и завръщане в него са длъжни да информират собственика му за:

1. броя на лицата на борда;

2. пристанището/района, за който отплава или от който пристига;

3. приблизителното време на плаване.

Чл. 12. (1) Провеждането на регати, ралита и други състезания във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва след получаване на разрешение от съответната териториална дирекция „Морска администрация“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в зависимост от района на плаване.

(2) За провеждане на състезанията по ал. 1 организаторът подава писмено заявление до съответната дирекция, съдържащо информация за района, в който ще се извършва състезанието, началото и продължителността на състезанието, осигуряващите плавателни средства, начина на комуникация и броя на участващите плавателни средства.

(3) Към заявлението организаторът прилага съгласувателни писма от компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за провеждане на състезанията по ал. 1.

Чл. 13. (1) Джетове, както и други моторни плавателни средства, независимо от вида и наименованието им, трябва да бъдат снабдени с 2 (два) червени ръчни димни сигнала, сигнално огледало и свирка.

(2) Движението на плавателни средства по ал. 1 се забранява:

1. когато са налице неблагоприятни хидрометеорологични условия;

2. преди изгрев и след залез слънце;

3. когато плавателните средства не притежават система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината, в случай, че водачът падне във водата;

4. при превоз на повече от допустимия брой лица, определен от производителя за конкретния модел джет;

5. в случай, че лицата не носят индивидуални спасителни жилетки.

(3) Забранява се тегленето от джетове на хора, каращи водни ски или извършващи друг воден спорт за отдих, развлечение и туризъм (като шейна, пръстен и др.).

(4) Забранява се плаването с плавателните средства по ал. 1:

1. на разстояние по-малко от 200 (двеста) метра навътре в морето от плаващите шамандури, които обозначават зоната за санитарна охрана и къпане, съгласно одобрената специализирана схема на прилежащата акватория на охраняемите морски плажове;

2. извън означените с плаващи въжета и шамандури водни коридори на зоната за водни спортове на охраняемите плажове;

3. на разстояние по-малко от 300 (триста) метра от брега, в крайбрежните зони, където няма охраняеми плажове.

(5) Максималното допустимо отдалечаване от брега или кораба, на който плавателното средство е базирано, е 1 морска миля.

(6) Потеглянето и връщането от/към брега до районите по ал. 4 се извършва със скорост не по-висока от 5 (пет) възела или 9 км/ч.

Чл. 14. Плаването с моторни плавателни средства тип „скутер“ се извършва при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

Чл. 15. (1) Водноатракционна услуга „Воден парашут“ (Parasailing) се извършва с високоскоростен плавателен съд, оборудван с платформа, лебедка и двигател с необходимата мощност в зависимост от вида на парашута, при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6, като не се допуска издигане и приземяване на брега.

(2) Екипажът на плавателния съд по ал. 1 се състои най-малко от двама души като поне единият е инструктор по парасейлинг.

(3) Не се допуска използването (тегленето) на парашути с три или повече места.

(4) Теглещото въже трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да се задържа над водата;

2. да няма възли или усуквания;

3. да е с дължина до 80 (осемдесет) метра.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) По време на полета парашутистите трябва да носят индивидуални спасителни жилетки.

Чл. 16. (1) Водноатракционна услуга „Водна шейна“ се извършва с високоскоростен плавателен съд с екипаж не по-малко от двама души и при спазване на

изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

(2) Водната шейна трябва да е снабдена с валидни документи за техническа годност и да има застраховка на местата.

(3) Лицата, ползващи водна шейна, трябва да носят индивидуална спасителна жилетка.

(4) Услугата по ал. 1 се предоставя на лица на възраст над 18 (осемнадесет) години.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) Не се допуска броят на лицата, използващи водната шейна, да надвишава броя на местата, определен от производителя.

Раздел ІІІ

Граничен режим. Организация и провеждане на граничния контрол във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 17. (1) Контролът по спазване на граничния режим се осъществява от патрулните граничнополицейски кораби и бреговите граничнополицейски наряди на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи.

(2) При извършване на контрола по ал. 1 съответните длъжностните лица съставят протокол за проверка на плавателното средство и връчват екземпляр от него на капитана.

Чл. 18. (1) Граничен контрол в българските пристанища се извършва на всички яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи международно плаване.

(2) Не подлежат на граничен контрол яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване.

Чл. 19. Службите, извършващи граничен паспортно-визов и митнически контрол поддържат 24-часово дежурство.

Чл. 20. (1) Входният и изходният граничен контрол се заявява от капитана на яхтата или корабния агент.

(2) За извършване на входен граничен контрол, капитанът на яхтата или корабният агент уведомява органите по чл. 4, ал. 1 при влизането на плавателното средство в териториалното море на Република България на 16^-ти канал УКВ.

Чл. 21. Входният граничен контрол на плавателните средства по чл. 1, ал. 1 се извършва при следната последователност:

1. търсещи спешна медицинска помощ плавателни средства;

2. претърпели авария плавателни средства;

3. други.

Чл. 22. Капитанът вдига жълт флаг „Квебек“ от Международния сигнален код (INTERCO) за карантина на плавателното средство при навлизане в пристанището, който се спуска след получаване на свободна практика.

Чл. 23. До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от международно плаване плавателни средства, с брега, в това число с други физически лица и плавателни средства, освен при необходимост за спасяване на човешки живот или имущество.

Чл. 24. (1) Плавателното средство, преминало изходен граничен контрол, не може да остане повече от два часа на кейовото място, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби, други плавателни средства или въздухоплавателни средства.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 се извършва нов граничен контрол.

(3) След извършен изходен граничен контрол не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващи в международно плаване плавателни средства, с брега, с други физически лица или с други плавателни средства.

(4) При нарушаване на разпоредбата на ал. 3 органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на Агенция „Митници“ извършват повторен граничен контрол на плавателното средство.

Чл. 25. (1) При осъществяване на контрол по спазването на граничния режим, корабите и бреговите постове за наблюдение на Главна дирекция „Гранична полиция“ използват международен канал за връзка (16^-ти канал) с плавателните средства, след което връзката се осъществява на канала, предоставен на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Корабите на органите, които осъществяват граничен контрол върху плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, в случаи на спиране и проверка, влизат във връзка с тях по установените радиоканали като подават и следните сигнали:

1. вдигнат на мачтата флаг (Лима) по Международния сигнален кодекс (INTERCO) – през деня;

2. включени на мачтата две зелени светлини, разположени една над друга и включена синя проблясваща светлина – през нощта, която във вътрешните водни пътища на Република България е кръгло видима.

Чл. 26. При първо посещение в българско пристанище на плавателни средства, плаващи под чуждо знаме, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласувано със съответната регионална дирекция „Гранична полиция“, издава Свидетелството по чл. 8, което е валидно до извършване на изходящ граничен контрол, но не повече от 6 (шест) месеца от датата на издаване.

Раздел ІV

Предоставяне на водноатракциони услуги във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 27. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва от физически или юридически лица – концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители.

(2) Предоставянето на услугите по ал. 1 се извършва единствено в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, чието местоположение и граници се съгласуват предварително с Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Щаба по подготовката на военноморските сили и Главна дирекция „Гранична полиция и се определят в специализираните схеми по чл. 22, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

(3) Лицата по ал.1 подават заявление за съгласуване, към което прилагат следните документи:

1. копие от договора за концесия или наем;

3.копие от договора между концесионера или наемателя на морския плаж и подизпълнителя на водноатракционни услуги – когато има сключен такъв договор;

4. проекти на специализираните схеми по чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗУЧК.

(4) Не се допускат зони за предоставяне на водноатракционни услуги на охраняеми плажове с дължина на водната им граница с Черно море по-малка от 300 метра.

(5) Разстоянието между две зона за предоставяне на водноатракционни услуги не може да бъде по-малко от 500 метра.

Чл. 28. Във всяка зона за предоставяне на водноатракционни услуги лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да назначи управител, който трябва да притежава морска правоспособност съгласно Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 101 от 2007 г.).

Чл. 29. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 разработват Правила за организацията и дейността на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и Указания за безопасно ползване на плавателните средства, които се съгласуват със съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) С правилата по ал. 1 се определят зоните за водни спортове върху територията на морския плаж и коридорите в прилежащата акватория за влизане и излизане на плавателните средства, в съответствие с одобрените специализирани схеми по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗУЧК.

(3) Указанията по ал.1 се изготвят на български език и най-малко на три чужди езика, един от които е английски език.

(4) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги или упълномощено от него лице, което отговаря на изискванията по чл. 28, провеждат задължителен инструктаж на лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги.

(5) Лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги, подписват декларация, че са запознати с указанията за безопасно ползване на плавателните средства, в която вписват имената си.

(6) Декларациите по ал. 5 се номерират и се съхраняват от лицето по чл. 27, ал. 1 за срок 1 година.

Чл. 30. (1) Лицето по чл. 27, ал. 1 изготвя, води и съхранява дневник за вписване на плавателните средства, в който се вписват всички собствени или наети плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, използвани за предоставяне на водноатракционни услуги в зоната, ако не подлежат на вписване в регистъра на корабите на Република България, съгласно Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн., ДВ, бр. 7 от 2003 г., изм., бр. 78 от 2004 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 32 и 91 от 2006 г.).

(2) В дневника по ал. 1 се съдържат следните данни:

1. дата на вписване;

2. номер и име (ако има такова), с които се вписва плавателното средство;

3. вид и модел на плавателното средство, марка, номер и мощност на двигателя (когато има такъв), максимална дължина, ширина, газене, максимална скорост, разрешен брой лица на борда;

4. имена по документа за самоличност, адрес и телефон за връзка на собственика, ако е различен от лицето по чл. 27, ал. 1;

(3) Лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да изготви, води и съхранява дневник за движение на моторните плавателни средства, ползващи зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, в който задължително се вписват:

1. номерът и името (ако има такова) на плавателното средство;

2. декларацията по чл. 29, ал. 5;

3. дата и час на отплаване и завръщане;

4. брой лица, ползващи плавателното средство при отплаването му.

(4) Дневниците по ал. 1 и 3 се прономероват и прошнуроват. Заверяват се от съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и се съхраняват от тях след последното вписване.

Чл. 31. (1) На плавателни средства, вписани в дневника по чл. 30, ал. 1, се определя бордови номер.

(2) Бордовият номер съдържа номера на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и поредния номер, под който е вписано плавателното средство в съответния дневник за вписване на плавателни средства.

(3) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни трайно да закрепят или изпишат на видимо място на предната част на корпуса получения бордови номер по ал. 1.

(4) Спомагателни лодки и джетове се обозначават със същите бордови номера или имена, с които са регистрирани корабите, на които принадлежат.

Чл. 32. (1) Лицата, ползващи плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, са длъжни:

1. да подпишат декларация по чл. 29, ал. 5;

2. да носят индивидуални спасителни жилетки;

3. да не допускат качване на плавателното средство на лица, надвишаващи разрешения брой лица на борда за съответното плавателното средство;

5. да не скачат във водата по време на движение на плавателното средство;

6. да излизат и да се завръщат на брега съобразно инструкциите за безопасност и по указаните коридори.

(2) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги не допуска използването на:

1. моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица под 18-годишна възраст, ако не са с пълнолетен придружител, който да управлява плавателното средство;

2. плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица във видимо нетрезво състояние, употребили алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. плавателни средства, неотговарящи на изискванията за техническа безопасност или ако създават предпоставки за замърсяване на морската среда.

Чл. 33. (1) Съобразно условията на морския бряг и прилежащата акватория се осигуряват и обозначават зони за предоставяне на водноатракционни услуги и водни коридори за безопасно движение, влизане и излизане на плавателни средства от водата.

(2) Размерите и местоположението на зоните за предоставяне на водноатракционни услуги на морския бряг и прилежащата му акватория и на водните коридори в прилежащата акватория на охраняемите плажове се съобразяват с наситеността на движение, типа на плавателното средство и дейността, за която се използва, като водните коридори, които пресичат акваторията на охраняемите морски плажове, не могат да бъдат с широчина по-малка от 30 метра.

(3) Не се допуска навлизането на лица, неползващи плавателно средство или водноатракционна услуга, в зоните за предоставяне на водноатракционни услуги и коридорите за водни спортове по ал. 1.

(4) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да обозначат с ясно видими плаващи знаци, одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, водни коридори с широчина не по-малка от 20 м и с дължина 200 м след зоната за къпане, които служат за влизане и излизане в зоната на спортни моторни плавателни средства.

(4) Движението на моторни плавателните средства във водните коридори се извършва при скорост не по-висока от 5 възела или 9 км/ч. Не се допуска разминаване на плавателните средства в коридора.

(5) Ветроходните плавателни средства се използват на разстояние не по-малко от  100 м от обозначената зона за къпане.

(6) Моторните плавателните средства се използват на разстояние не по-малко от    200 м от обозначената зона за къпане.

(7) Плавателните средства, задвижвани с човешка сила, се използват до 200 м от зоната за къпане.

Чл. 34. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да:

1. осигурят в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги моторна лодка, способна да развие скорост не по-малка от 12 (дванадесет) възела, снабдена със спасителни и пожарогасителни средства, санитарен и превързочен материал и кръгъл спасителен пояс с въже с дължина 30 м, съгласно законните разпореждания на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. На бордовете на лодката се изписва с ясно различими букви надписът: „СПАСИТЕЛНА ЛОДКА“ на български и английски език;

2. осигурят безопасното използване на плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, съгласно указанията и правилата по чл. 29;

3. съхраняват плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения,  предоставящи се за ползване в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, така че да не се допусне нерегламентираното им използване;

4. оборудват джетовете, които отдават под наем, с дистанционна система за автоматично спиране от разстояние най-малко 1 000 м. (CONTROL PANEL), която се използва в случай, че ползвателите създават рискови ситуации за сигурността на лицата и плавателните средства в района;

5. не допускат използването на джетове, които не са оборудвани със система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината в случай, че водачът падне във водата;

6. не предоставят водноатракционни услуги и да забраняват движението на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения при неблагоприятни хидрометеорологични условия, както и преди изгрев и след залез слънце от техните зони за предоставяне на водноатракционни услуги.

Чл. 35. Лицата по чл. 27, ал. 1 не могат да забранят използване на коридорите на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги от плавателни средства, които не са вписвани в дневник за вписване на плавателни средства.

(2) Собствениците/ползвателите на плавателно средство по ал. 1 са длъжни да спазват действащите в тази зона за предоставяне на водноатракционни услуги правила и указания за безопасност.

Раздел V

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 36. За нарушения на наредбата виновните лица се наказват по чл. 121, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 37. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от упълномощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Водноатракционни услуги“ са услуги, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение срещу заплащане;

2. „Джет“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 kW.

3. „Зона за предоставяне на водноатракционни услуги“ е определен, подходящо организиран участък от плажната ивица на морския бряг, нанесен в схемата за разположение на обектите в съответствие с договора за концесия или наем, с прилежаща обозначена водна площ, в който концесионерът или наемателят осъществява водноатракционна дейност с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения;

4. „Коридор“ е обозначена с плаващи знаци част от крайбрежното морско пространство, започваща от брега, преминаваща през зоната за къпане и достигаща навътре в морето до определена дистанция от брега съобразно целите, за които се използва.

5. „Свободна практика“ е разрешение за яхта, пристигаща от международно плаване, да плава крайбрежно, а нейният екипаж и пътници да слязат на брега и да се движат свободно на територията на Република България;

6. „Скутер“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, способно да развива скорост по-голяма от 5 възела или 9 км/ч.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Тази наредба се приема на основание на чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Виж линка:

Novsport.com – Най-добрият ни каякар спаси човешки живот.