Организацията на водното спасяване в страната е доста странна.

Обучението и квалификацията на водните спасители са поверени на БЧК. Организацията на водноспасителните служби по плажовете е задължение на стопаните на плажовете. За контрола отговарят кметствата и МРРБ, а санкции не са предвидени или по точно има такива, но не могат да бъдат реално наложени.

БЧК от своя страна също е със странно организирана структура. Там съществува водноспасителна служба. Защо е водноспасителна служба, а не водноспасителна дейност? Отгоре има дирекция водно спасяване, която се състои от 4-5 човека. Има и 28 регионални организации, във всяка от които има по някой, който отговаря за водноспасителната дейност. Същият не е подчинен на дирекцията, а е на пряко подчинение на регионалния си шеф. Проблем за отговарящите по региони е, че освен с водноспасителната се занимават и с други дейности. Регионалните специалисти провеждат курсовете за водни спасители. Компетентни ли са те и до каква степен (били ли са въобще спасители, кога и къде?) е отделен въпрос, но от червенокръстки ангажименти нямат време за водно спасяване.

След като бъде проведен курс за спасители, идват спациалистите от Дирекцията да изпитат курсистите и да определят кой става и кой не. Разбира се има и финансова страна, и курса и изпита, а впоследствие и издаването на документ са по ценоразпис.

След издаването на документ новосъздаденият воден спасител има свидетелство за такъв и почти никакви практически умения. Отивайки на плажа същият е нещо като новобранец в казармата.

Стопаните на плажовете (концесионери или арендатори) отговарят за организацията на водноспасителните служби по плажовете. Тъй като това е свързано с определени разходи много от тях не спазват нормативната уредба, като търсят вратички в нея, за да я нарушат. Те на думи декларират, че са загрижени за живота и здравето на плажуващите, но реално това което ги интересува е как да изкарат по-голяма печалба и да направят по-малко разходи.

За съдбата на давещите се можем да се допитаме до Илф и Петров.

Относно контрола и санкциите и тук правилото е „парица е царица“.

Есен е. Сезонът е приключил…

Ще се промени ли нещо?

Сега е времето да се приеме нова нормативна уредба, която да доведе до промени  в цялостната организацията на водното спасяване в страната.

Георги Димитров

Изтегли от линка:

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие

Районът на действие на спасителните постове е водната повърхност заключена между бреговата ивица и далечните плаващи знаци. В района на действие спасителите оказват помощ само на пострадали, намиращи се на водната повърхност.

Зоната на спасяване на спасителните постове е водната повърхност заключена между бреговата ивица и близките плаващи знаци. Работещите на поста спасители отговарят за площта пред себе си, която в ляво и в дясно граничи с площта охранявана от съседните спасителни постове. Работещите на всеки пост спасители си сътрудничат с тези от съседните постове. Първият и последният пост граничат със зона, забранена за къпане, която се указва със съответните знаци и табели. В зоната на спасяване спасителите оказват помощ на пострадали, намиращи се на водната повърхност, под нея и на дъното на водната площ.

Виж линка:

БЧК – специалисти по водно спасяване

Виж линка:

Статистика за спасените и удавените

Виж линка:

Статистика за причините за удавяния

Курсовете за обучение се провеждат съгласно  “Инструкция за организиране на курсове за водни спасители“, утвърдена от Националния съвет на БЧК с решение №9, протокол №1 от 25.01.2008 г. Инструкция е изготвена на основание Закона за Българския Червен кръст (обнародван в ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г.) и Наредбата за водно спасителната дейност и обезопасяването на водните площи (приета с Постановление №182 на Министерския съвет от 24.07.1996 г., обнародвана в ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г.).

Виж линка:

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА КУРСОВЕ ЗА ВОДНИ СПАСИТЕЛИ