След спирането и стихването на вятъра, периодичните трептения на водните частици около равновесното им положение в морето не затихват. Траекторията им на движение от кръгова става елипсовидна. Морската повърхност е гладка, но под нея съществува мъртва вълна.

Мъртвото вълнение е явление при което водни маси под повърхността се придвижват с различна скорост, под формата на скрито подводно течение.

При мъртвата вълна съществува обратно дърпане навътре към морето и дъното на водата , която достига брега. Когато човек застане на плитко във водата, усеща как пясъка се изплъзва под краката му и като, че ли го придвижва навътре към по-дълбокото.

Мъртво вълнение по нашето Черноморие настъпва и когато духа северен или североизточен вятър. Тогава посоката на движение на вълната е към Босфора. Когато наближи брега обаче, тя се завърта и излиза от въздействието на вятъра. В момента, в който не зависи от силата и посоката на вятъра вълната се превръща в мъртва. Тя не се разбива в брега и при докосването си до него се обръща обратно към морето.

Мъртвата вълна също копае дупки по дъното.

Георги Димитров

Ветровата вълна се поражда от вятъра. С усилването му, нараства и постъпателното и движение. Скоростта и на придвижване е около 75 % от скоростта на вятъра.

Сигурен белег, че вълната е ветрова са “зайчетата” които набраздяват морето и това, че има гребен. Ветровата вълна се разбива шумно в брега и образува бяла пяна.

При увеличаване на вятъра често гребена на вълната се откъсва от нея. Придвижвайки се към брега долната част на вълната среща дъното и забавя своят ход, а горната и част продължава напред, надвисва над падината на предната вълна и се пречупва, и пада в нея. Това явление се нарича прибой. По нашето крайбрежие обикновено се наблюдават две прибойни вълни. Първата е по навътре в морето, а другата в непосредствена близост до брега. Прибоят крие големи опасности за къпещите се и плуващи граждани.

Верова вълна и прибой

По време на спасителна акция в бурно море спасителят преодолява прибойните вълни и стига до давещия се плувайки под тях.

Ветровата вълна копае дупки по морското дъно.

Таблицата на Бофорт дава връзката между скоростта на вятъра и състоянието на морската повърхност. Създадена е от британския морски адмирал сър Френсис Бофорт. Тя отчита в мерни единици, наречени в негова чест. Базира се на субективни фактори, като състояние на морската повърхност или височина на вълните в морето.

Най-високите стойности на ветрово вълнение, наблюдавано по нашето черноморско прибрежие за времето от когато се водят наблюдения на този океанографски елемент  са измерени край Ахтопол. Регистрирано е вълнение на морето от 9 бала – височина на вълната около 14 метра.

Георги Димитров

Според океанологията морските вълни представляват разпространение на периодични трептения на водните частици около равновесното им положение в морето.

Основните елементи на морските вълни са гребен, падина, височина, дължина и стръмнина.

Гребенът на морската вълна представлява частта, която се намира над средното вълново равнище. Падината е частта на вълната, която е разположена под средното вълново равнище. Разстоянието  вертикално между най-ниската и най-високата точка на вълната е височината и. Дължина на вълната е разстоянието между два съседни гребена, а стръмнина, отношението на височината към дължината.

Съществуват различни видове вълни, но в Черно море най-често срещани са ветрова, мъртва и сплеск.

Георги Димитров

Основните ветрове които духат през летните месеци по бългаското Черноморие са дневният и нощният бриз.

Дневният (морски) бриз обикновено започва като слаб, перпендикулярен на брега, повърхностен вятър, духащ от морето. Той се появява през горещите летни дни. Породен е от различното затопляне на близко разположените суша и вода. През деня земната повърхност се затопля по-бързо от водната, от което следва, че въздухът над сушата е по-топъл от този над морето. Поради факта, че по-топлият въздух е по-лек, въздухът над земната повърхност се издига. В същото време хладният въздух над морето се придвижва към сушата, за да замести издигналия се. Това представлява дневният (морски) бриз.

Морският бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. При слабо движение на вятъра, морски бриз ще се появи по брега скоро след като температурата на сушата започне да става по-висока от тази на водата. Колкото повече нараства разликата, токова по-силен става бризът и нахлува толкова по-навътре към сушата.

През нощта земната повърхност изстива по-бързо от водната. По-топлият въздух над морето е по-лек и се издига. По-тежкият хладен въздух над сушата се придвижва към водата, за да замести издигналия се. Това представлява нощният морски бриз. Също както морския бриз, нощният бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. Нощният бриз е по-слаб от морския бриз и се появява по-рядко.

При нормална конфигурация на брега при  силен северен или северо-източен вятър се поражда вълнение. По нашето Черноморие тези ветрове са основните причинители на ветровите вълни.

Георги Димитров

Думата плаж има френски произход. Според речника на чуждите думи, означава нисък, леко наклонен пясъчен, морски бряг. Има и друго значение, като място за къпане на открито и правене на слънчеви бани. Според океанологията плажът е акумулативна форма в зоната на бреговата линия, създадена като резултат от активното въздействие на прибоя, който възниква при разрушителната дейност на вълните. Горната граница на плажа е валът образуван от най-силните щормове (щормов вал), а долната е под уреза на водата до първия подводен пясъчен вал или първото рязко изменение на релефа на подводния брегов склон. Плажът има надводна и подводна част. Границата между двете части е линията на уреза на водата, която е неравна, с многобройни дъговидни врязвания в тялото на плажа, т. н. плажни фестони. Според наклона на плажа се различава и състава на плажните наноси. При стръмен наклон плажовете обикновено са каменни и чакълести. Когато наклонът на плажа е среден, той обикновено е изграден от едър пясък, а когато е с малък наклон, пясъкът е дребен и фин. Зад щормовия вал на някои плажове, в резултат от действието на вятъра се образуват плажни дюни.

Плажа на Иракли

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично         притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /на пясъка/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.

Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.

Източник за картинката:

http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1589&news=%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E+%D0%9D%D0%AF%D0%9C%D0%90+%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98+%D0%A1%D0%9F%D0%90%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98+-+%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%A0&skMID=280

Разпознаване на спрялото кръвообращение става след проверка за наличие на пулс на сънната артерия. При липса на такъв се преминава към изкуствено кръвообращение.

Добре е да се подпомогне кръвообращението, като се постави удавника с повдигнати крака по-високо от тялото, което води до подобряване на притока на кръв към сърцето. На плажа за тази цел се използва профила на брега.

Изкуственото кръвообращение се извършва чрез външен сърдечен масаж (гръдно, външно притискане на сърцето).

Професията на водния спасител е твърде отговорна. Стриктното изпълнение на служебните задължения е абсолютно необходимо. Залогът при не добре свършена работа е голям – човешкият живот.
В ежедневието си спасителят се сблъсква с множество проблеми. Той трябва предварително да е подтотвен да посрещне предизвикателствата които го очакват.
Трудовата дисциплина е от особена важност. При нарушаването и се носи дисциплинарна отговорност изразяваща се в забележка, глоба (санкция), предупреждение за уволнение и дисциплинарно уволнение. Навременното започване и завършване на работния ден, сериозното отношение към работата по време на дежурство и съвестното изпълнение на служебните задължения е гаранция, че при воден инцидент спасителят ще е в точното време, на точното място.
Професионалните задължения на водния спасител са записани в длъжностна характеристика, която работодателят му връчва при започване на работа. Те трябва да се изпълняват съвестно, тъй като много от посетителите на плажа не умеят да плуват, разчитат, и са поверили живота си в ръцете на спасителите. Въпреки, че спасителят няма право по време на дежурство да извършва несвойствена работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на преките му задължения, понякога по нареждане на работодателя, а в някои случаи и самоволно, той извършва такава. Това е категорично забранено и при нещастен случай с фатален край спасителят носи наказателна отговорност.
При доказана вина на спасителя в съда, към същия може да бъде предявена и гражданска отговорност.
По време на работата си спасителят се сблъсква с множество проблеми. Такива съществуват във взаимоотношенията му с работодателя, между спасителите на поста, в рамките на водноспасителната служба, а също между спасителя и туристи посещаващи плажа. Това налага да има изработени правила за работата на водноспасителната служба, а спасителят да работи по тях и да ги спазва.
Понякога взаимоотношенията между спасителите и туристи посещаващи плажа са свързани с възникването на конфликтни ситуации.
Има случаи, на агресивно отношение на гражданите към спасителите, когато те им отправят препоръки или им правят някаква забележка.
За съжаление нормативната уредба и заплащането не са достатъчно добри, което прави професията воден спасител непривлекателна.

Георги Димитров

Непряк сърдечен масаж се извършва винаги, когато се установи спряла сърдечна дейност чрез търсене на пулсации в сънната артерия. С върховете на пръстите се упражнява лек натиск в областта на шията под долната челюст, встрани от трахеята и в продължение на няколко секунди внимателно се търсят пулсации. Ако не се установят, веднага се започва непряк сърдечен масаж.
Всяко забавяне от съмнение и колебание за наличност на пулсации безвъзвратно изгубено време.
Пострадалият трябва да бъде поставен легнал по гръб върху твърда повърхност. Извършващият масажа трябва да е коленичил до гърдите на пострадалия, поставя едната си ръка с длан върху средата на гръдната кост, а другата другата върху нея. С движение от кръста, а не само със силата на ръцете се извършват тласъчни, почти резки движения върху гръдната кост. От тласъчния натиск с ръце кръвта принудително циркулира и пренася животоспасяващия кислород за главния мозък. Тласъкът трябва да бъде достатъчно силен, за да „потъне“ гръдната кост 4-5 см, но не като удар и не толкова силен, за да счупи ребра. Когато извършващият непряк сърдечен масаж е сам първо се извършват 5 последователни издишвания в белите дробове на пострадалия и веднага след това 15 тласъка върху гръдния кош на пострадалия. По-нататък реанимирането се извършва в съотношение 2:15 с честота на нормалната сърдечна дейност. Повишена честота не е необходима, реанимацията не е ефективна и изморява бързо оказващия първа помощ.
При двама души, единият извършва едно издишване, а другият застанал от другата страна на удавника, 5 тласъчни натискания за непряк сърдечен масаж с честота на нормалната сърдечна дейност. Съотношението 1:5 е много по-ефективно.

Нови изследвания в областта на медицината твърдят, че особено ефективно е съотношението 2:30, прилагано както от един, така и от двама спасители. Това съотношение се прилага в САЩ, а отскоро и в нашата страна. Задължително е периодично по време на реанимирането да се проверява за появата на пулс в областта на сънната артерия. При наличие на пулсации непрекият сърдечен масаж се прекъсва и продължава само изкуствено дишане. Изкуственото дишане и кръвообращение се извършват до възстановяване на самостоятелното дишане и сърдечна дейност или до категоричното установяване на настъпила биологична смърт.

Георги Димитров

При изваждането от водата на давещ се без дишане и пулс, максимално бързо се действа по схемата „ABC – азбука на живота“.

А. Airway open – осигуряване на проходимост на дихателните пътища

B. Breath for victim – провеждане на изкуствено дишане

C. Circulation – поддържане на кръвообращението

Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането на пострадалия от водата. Първоначално той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи и се осигурява проходимост на дихателните пътища. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеята, бронхите и стомаха. Ако самостоятелното дишане не се възстанови пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При изпадане в безсъзнание лицевата мускулатура и езика се отпускат. Последният падайки назад запушва горните дихателни пътища. За да бъдат освободени те е необходимо главата на пострадалия да бъде изтеглена в положение максимално назад като устата е затворена. Отдалечената по този начин от гръбнака долна челюст издърпва със себе си езика и освобождава глътката като път за дишането. Това положение осигурява проходимост на дихателните пътища и е задължително да бъде поддържано през цялото време на реанимационните действия.

Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма и се преминава към изкуствено дишане.

Изкуственото дишане се провежда по следния начин:

Изкуствено дишане “уста в нос”

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия, поема дълбоко въздух, обхваща с уста носа му и енергично вдухва в ноздрите му, като вкарва въздух в дробовете му.

- При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия.

- Ако след вдухването на въздух гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух.

- Следва отдръпване на спасителя и ново поемане на въздух. Издишването на пострадалия става самостоятелно.

По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Изкуствено дишане “уста в уста”

Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия и поема дълбоко въздух.

- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа.

- Устата на пострадалия се отваря леко.

- Спасителят, поел дълбоко въздух прилепва широко отворената си уста към тази на пострадалия.

- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като се проверява сънната артерия за наличие на пулс.
При изкуственото дишане “уста в уста” поради високото налягане при вкарването на въздуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.

Изкуствено дишане с апарат  тип АМБУ

Маската на апарата се поставя така, че да обхване устата и носа на пострадалия. Апаратът притежава клапи които пропускат въздух само еднопосочно – от атмосферата, в балона, от балона към пострадалия и от пострадалия, навън в атмосферата.

Въздух се подава ритмично, чрез стискане с ръка на балона. При необходимост през апарата може да се подава и кислород.

Георги Димитров