През неактивния туристически сезон на всички плажове трябва да има поставени забранителни, предупредителни и информационни знаци, тъй като според действащата в Република България нормативна уредба през този период те подлежат на средно обезопасяване.

Със започване на активния летен сезон водните площи трябва да бъдат обезопасени максимално и на бреговите ивици трябва да бъдат разкрити водноспасителни служби.

Стопанинът на плажа и водноспасителната служба (ВСС) организират предпазването на гражданите от инциденти, предизвикани при къпане, плуване и водни спортове и ги запознават с начините за тяхното избягване. Охраната на водните обекти се организира по такъв начин, че да не се създават условия за възникване на воден инцидент.

На входните места на плажовете съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете се поставят задължително информационни табла.

Размерите на таблото са: 1 м широчина и 1,5 м височина.

Таблото се изработва от метал. Боядисва се с основен цвят бял и се поставя на височина 1 м над терена.

Съдържание на отделните полета на таблото:

1. На български, руски, немски, английски и френски език се изписва видът на обекта – например „Морски плаж“.

2. Поставя се ламинирано копие от удостоверението за категория на обекта.

3. На кирилица и на латиница се изписва името на обекта – например „Русалка“.

4. Поставя се ламинирано копие от табелата с категорийната символика.

5. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Неохранявана зона“, а ако зоната е охранявана, полето остава празно.

6. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вляво от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи наляво – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вдясно или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

7. Ако таблото се поставя в неохранявана зона, със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

8. Ако зоната, където е поставено таблото, е охранявана, или ако е неохранявана, но вляво или вдясно има охранявана зона, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Охранявана зона“.

9. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вдясно от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи надясно – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вляво или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

10. Със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

11. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Собственик“.

12. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва наименованието на собственика.

13. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Ползвател“ или „Концесионер“ в зависимост това каква е формата на ползване.

14. На кирилица и латиница се изписва името на ползвателя или концесионера.

15. Поставя се схема на обекта, на който с пиктографски символи се обозначават:

15.1. охраняваната и неохраняваната зона;

15.2. разположението на обектите на водноспасителната служба и медицинското осигуряване;

15.3. обектите на санитарно-хигиенното поддържане – тоалетни, душови площадки, съблекални;

15.4. разположението на водните бази и коридори за водни спортове;

15.5. разположението на заведенията за хранене и развлечение;

15.6. разположението на защитени територии с кратко описание;

15.7. други указания за ползване на обекта – например „Забранено за животни“, „Забранено влизането на моторни превозни средства“ и пр.

16. Изобразяват се използваните пиктографски символи и на български, руски, немски, английски и френски език се изписва обяснение на всеки символ.

На същите места както и на спасителните постове се поставят табла с означенията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Табела със задълженията на гражданите, ползващи водните площи

В зависимост  от конкретните особености, на точно определени места на плажа могат да бъдат поставени различни видове забранителни, предупредителни и информационни знаци. Забранителните знаци посочват причините наложили забраната. Предупредителните знаци показват опасностите при къпане и плуване, а информационните – начините за оказване на първа помощ.

В началото и в края на охраняваната плажна ивица се поставят табели, обозначаващи началото и края на охраняваната зона. При определени ситуации част от плажната ивица може да бъде охранявана с табели забраняващи къпането. В началото и в края на максимално обезопасен участък от плажната ивица (плажа се охранява със спасителни постове) се поставя жълто-червен флаг, според изискванията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Първият спасителен пост се разкрива на разстояние до 50 м от флага, означаващ началото на максимално обезопасената плажна ивица. Следващите постове се разкриват на еднакво разстояние един от друг, като се спазва правилото за максимум 100 м разстояние по между им.

На разстояние до 50 м от последния спасителен пост се поставя флага, означаващ края на максимално обезопасената брегова ивица.

При наличие на разкрити пет или повече спасителни поста на плажа е необходимо организиране на спасителна станция.

Георги Димитров

Спасителната станция е център където се води практическата работа за предотвратяване на инциденти във водата и за оказване помощ на пострадалите. Организира се при брегова ивица на прилежаща водна площ около която има разкрити пет или повече спасителни поста.

Спасителната станция е свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационни пунктове, дежурните моторни спасителни катери или лодки и най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ. На малки плажове свръзката със спасителните постове може да се изгради и по друг начин.

Спасителната станция се състои от командно-свързочен възел, спасителен пост и медицински или реанимационен пункт. Нормативната уредба в Република България  дава определени изисквания към устройството и обзавеждането на спасителната станция.

Устройство и обзавеждане на спасителна станция

1.Командно-свързочен възел:

А. Наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове;

Б. Профилактични табла;

В. Сигнално средство за тревога – сирена, камбана или ракетно устройство;

Г. Свързочни средства – телефон или радиотелефон;

Д. Високоговорително устройство или мегафон;

Е. Бинокъл;

Ж. Хронометър;

З. Термометри за вода и въздух;

И. Дневник за дежурствата и инцидентите;

Й. Справочна литература и документи (схема за определяне района на действие и зоната на спасяване на спасителната станция, таблици със скали за определяне силата на вятъра и степента на вълнението);

К. Резервни комплекти плавници, плаващи знаци, табели, облекло;

Л. Спасителна лодка с гребла – обзаведена според изискванията на Морска Администрация;

М. Спасителен моторен катер – на всеки 10 спасителни поста (обзаведен според изискванията на Морска Администрация);

Н. Хангар за плавателни средства и гориво-смазочни материали;

О. Учебно-тренировъчни средства (манекени за извличане и първа помощ) – по 1 на 10 спасителни поста.

2. Спасителен пост в състава на спасителната станция:

А. Спасително въже;

Б. Профилактично табло;

В. Сигнално средство – свирка, рупор или мегафон;

Г. Спасителна топка с 30 м въже;

Д. Радиотелефон;

Е. Сигнални флагове;

Ж. Сигнална мачта;

З. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости;

И. Спасителна лодка с гребла или извънбордов двигател;

Й. Бинокъл;

К. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табели;

Л. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел);

М. Термометри за вода и въздух.

3. Медицински пункт / Реанимационен пункт

Наблюдателна кула - ММЦ Приморско

Наблюдателна кула е съоръжение, построено специално за наблюдение на водната повърхност. Според изискванията на нормативната уредба, всеки плаж с разкрити 5 или повече спасителни поста, трябва да има изградена спасителна станция, снабдена с наблюдателна кула. Съоръжението се състои от фундамент, тяло със стълба и горна част. На горната част се монтират покрив и ветрозащитни плоскости. Височината на кулата няма определен размер, но не трябва да е много висока, защото това смалява вертикалния ъгъл на наблюдение, от който зависи ефективността на наблюдението. В Република България няма приет образец за строеж на наблюдателни кули.

Сирената, камбаната или ракетното устройство са сигнални средства за тревога. Те са предназначени да превръщат постъпващата от спасителните постове информация в съответни сигнали.

Към свързочните средства телефон и радиотелефон с успех може да бъде включен и мобилният телефон (GSM).

Дневникът за дежурствата и инцидентите е основен документ. В него ежедневно се дават данни за натовареността на плажа и водната площ, разпределението на спасителите по постове, метеорологичната обстановка, възникналите инциденти и проведените спасителни акции, тренировъчните занимания и др. Дневникът трябва да дава цялостна картина за дейността на спасителната служба.

При плажове с разкрити над 10 спасителни поста в състава на спасителната станция трябва да бъде включен и моторен спасителен катер . Той има задача да патрулира в охранявания район и в случай на воден инцидент за максимално кратко време да достигне до мястото на произшествието, и да окаже помощ на пострадалите.

Около наблюдателните кули на спасителните станции се поставят табели със схеми на плажната ивица. Поставят се също  табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Табела със схема на плажната ивица

Табла с означения на международната флагова сигнализация също имат място на територията на спасителната станция.

Табела с означения на международната флагова сигнализация и други знаци

Спасителната станция се ръководи от началник. Той се назначава от стопанина на водната площ и трябва да е правоспособен воден спасител. Необходимо е да е завършил курс и да притежава документ за старши спасител по водно спасяване. Началникът организира и ръководи дейността на спасителната станция и попълва дневника за дежурствата и инцидентите.

Според държавните изисквания на плажовете които се охраняват с един до пет спасителни поста се разкрива медицинския пункт. Той е третото звено в устройството на спасителната станция. В медицинския пункт работят лекари и медицински сестри, които имат свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от катедрите по анастезиология и реанимация към  висшите медицински училища.

На плажове с дължина на ивицата над 1000 метра се разкрива медицинския реанимационен пункт. В него работят лекари анастезиолози, разполагащи с нужната апаратура, средства за свръзка и транспорт.

Устройството и обзавеждането на медицинските звена, трябва да бъде съобразено с нормативните държавни изисквания.

Необходимо е също да бъде осигурен санитарен транспорт на плажа, с който в случай на нужда, да бъдат извозени пострадалите при воден инцидент, до най-близкото лечебно заведение.

Георги Димитров

Зелен флаг

Зелено знаме – къпането разрешено

Жълт флаг

Жълто знаме – къпането разрешено, но с повишено внимание

Червен флаг

Червено знаме – къпането забранено

Жълто-червен флаг

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Спасителният пост е основно звено при обезопасяването на водните площи. В него се извършва профилактична работа за предотвратяване на водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременното извличане и оказване на първа помощ на пострадал. В спасителния пост работят водни спасители. Личният състав на поста се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Двама спасители е минималния брой при който може да бъде разкрит спасителен пост. Това е свързано с нормативната уредба, но с оглед оптимизацията на работата, на поста трябва да бъдат назначавани трима спасители, което би гарантирало, че по време на дежурство ще има винаги двама действащи. При наличие на един воден спасител не може да бъде разкрит спасителен пост. Спасителният пост се оборудва със следния инвентар и съоръжения:

1. Спасително въже

2. Профилактично табло

3. Сигнални средства – свирка, рупор, мегафон

4. Спасителна топка с 30 м въже

5. Сигнални флагове

6. Сигнална мачта

7. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости

8. Слънцезащитен чадър

9. Спасителна лодка с гребла

10. Бинокъл

11. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки

12. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел)

13. Термометри за вода и въздух

Спасителното въже представлява спасително средство за извличане.

Профилактичното табло трябва да бъде изработено от ламарина или от друг издържлив на атмосферните условия материал. На него с трайни цветове се нанася текст, уведомяващ гражданите за опасностите при къпане и плуване в морето и основните предпазно-хигиенни правила. Изписват се също означенията на международната флагова сигнализация, температурата на водата, температурата на въздуха и др.

Свирката е най-често срещаното сигнално средство. Всеки спасител трябва да има такава и по време на дежурство е задължен да я носи винаги със себе си. Свирката е идеално средство за свръзка между спасителните постове, а също така служи за привличане вниманието на гражданите.

Рупорът е говорна тръба с вид на фуния. Изработва се от ламарина. Заедно с мегафона който е електрически уред за пренасяне на говор на разстояние, служат за предаване на съобщения и връзка между отделните спасителни постове, постовете и спасителната станция, а така също и за предаване на предупреждения и съобщения на гражданите, ползващи водната площ.

Спасителната топка е част от оборудването на лодката с гребла. Използва се по време на акция, като се хвърля  по посока на давещия се.

Сигналните флагове се поставят върху мачта, която се монтира на наблюдателната вишка. Флаговете трябва да бъдат достатъчно големи, за да се забелязват от разстояние.

Наблюдателната вишка трябва да бъде със сенник и ветрозащитни плоскости. Подиумът трябва да е с височина не повече от 2 м. От нея се води наблюдение на цялата водна повърхност, на района на действие. Практиката обаче, показва, че вишката се използва само по време на екстремална ситуация, за наблюдаване на воден инцидент и при търсене на удавник около най-далечната прибойна вълна на плажа. При това положение, ако на поста има слънцезащитен чадър, който играе ролята на сенник (а такъв винаги има), вишката може да бъде от по прост тип.

Наблюдателна вишка

Бинокълът е наблюдателно средство, което увеличава ефикасността на наблюдението. Използва се за увеличаване на далечината на зрителното наблюдение в района на действие на спасителните постове. В системата на водното спасяване се използва призматичния бинокъл – неговите увеличителни възможности са по-големи. Може да се използва също далекогледна тръба.

Спасителният пост трябва да бъде снабден с комплект ограничителни плаващи знаци. Трябва да има на разположение и означителни табели и маркери, които при нужда  да влизат в употреба. Комплектът за гмуркане № 1  и термометрите за въздух и вода също са необходим инвентар на спасителния пост.

Според действащата в Република България нормативна уредба, спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица, на прилежаща водна площ. В зависимост от дължината на плажа се определя броя на спасителните постове.

Георги Димитров

Професията на водния спасител е високохуманна, но за практикуването и е необходимо човек да има предварителна подготовка, която включва определена техника и тактика за спасяване на давещи се. Техническата подготовка включва уменията на водния спасител да окаже помощ на давещ се човек. Тези умения са наблюдение на водната площ, оказване на помощ от брега, плувна подготовка, подход към давещия се, работа със спасителните средства и съоръжения, гребане, освободителни и транспортни хватки, даване на първа помощ и др. В курса по водно спасяване, който всеки спасител е преминал, за да придобие правоспособност, това се изучава, а накрая се полагат изпити. Приема се, че след като спасителят е правоспособен, притежава и необходимата техническа подготовка за практикуване на тази дейност. В реална ситуация не всички изучавани елементи са приложими, но те имат значение за формиране на уменията, сръчностите и навиците у водния спасител и изграждането му като такъв. По време на работа по морското крайбрежие техническата подготовка на спасителя трябва да е подчинена на тактиката за спасяване на давещи се на конкретния плаж. Това означава, че в зависимост от ситуацията трябва най-бързо и ефикасно да бъде помогнато на давещия се. По време на воден инцидент на плажа индивидуалната тактика на спасителя е индивидуална до момента на включването му в спасителната акция. От този момент нататък тактиката е организирана дейност на водноспасителната служба. Тя се формира предварително, конкретно за всеки плаж и се проиграва многократно под формата на тренировъчни занимания.

Георги Димитров

Съществуват десетки видове възли. Те се използват в морската практика от моряци, рибари, ветроходци и др. Във водноспасителната практика се прилагат някои от тях. Те са изложени по долу.

Съединителни възли

Съединителните възли се използват за съединяване на две въжета.

Прав възел

Прав възел – използва се за съединяване на две въжета с еднаква дебелина. Във водноспасителната практика приложението му е за свързване например на двата края на скъсано спасително въже. Недостатък на правия възел е трудното му развръзване след намокряне.

Шкотов възел

Шкотов възел – това е разновидност на правия възел. Може да се използва се за съединяване както на две въжета с еднаква дебелина, така и за съединяване на две въжета с различна дебелина. Той е по-стабилен като възел.

Брамшкотов възел

Брамшкотов възел - използва се за съединяване на две въжета с различна дебелина. Отличава се от шкотовия по това, че краят на едното от въжетата се прекарва два пъти през ухото. Много стабилен възел.

Плосък възел

Плосък възел – използва се за съединяване на две въжета както с еднаква, така и с различна дебелина.

Рифов възел

Рифов възел – той също е разновидност на правия възел. Краят на едното от въжетата е сдвоен и така е вкаран в ухото. Това дава възможност възелът да бъде развързан лесно, като се дръпне свободният край.

Възли правещи се с едно въже

Моряшки възел

Моряшки (спасителен) възел – Това е възел с който на въже без ухо може да се направи такова. С този възел човек може да се завърже за въже, ако има свободния му край. Спасителят го използва както за направата на гашата, на спасителното въже, така и евентуално, за да се завърже във водата за подаден му край на въже.

Примката (ухото) при моряшкия (спасителен) възел е незатегаема.

Кръстат възел

Кръстат възел – използва се за връзване на въже за скоба, халка или колона. Двата края ня възела излизат в различни посоки.

Рибарски възел

Обикновен рибарски възел – използва се за връзване на въже за скоба, халка, шамандура.

Двоен рибарски възел

Двоен рибарски възел – използва се както обикновеният рибарски възел, а също за връзване на котва, където има голямо триене.

Разликата е в това, че през халката (примерно) се правят две намотки за по-голяма здравина, след което се прави задържаща наметка.

Лодъчен (буксирен) възел

Лодъчен (буксирен) възел – в спасителната практика се използва за влачене на буксир на лодки. Този възел е здрав и в същото време може да бъде развързан незабавно.

Според действащата нормативна уредба, водноспасителните служби по морските плажове трябва да бъдат оборудвани със спасителни лодки с гребла, а на всеки 10 спасителни поста и със спасителен моторен катер. Те трябва да бъдат обзаведени по изискванията на Морска администрация (ИАМА).

Спасителната лодка с гребла трябва да е лека и стабилна, от клас който позволява плаване по морското крайбрежие при вълнение до два бала. Най-голямата дължина на такава лодка е до 3,70 м., най-голямата ширина 1,50 м. Височина на борда в мидела е 0,52 м. Газенето при пълно водоизместване е  0,18 м. Теглото на лодката празна е до 90 кг., а пълното и водоизместване около 0,25 т.

Такава лодка се вкарва лесно в морето, управлява се без проблем и е идеална за спасителна дейност.

Спасителна гребна лодка

Спасителната лодка стои на брега, пред спасителния пост, оборудвана и готова за влизане в спасителна акция. При вкарване на лодката във водата, а също и при изкарването и на брега действащите с нея спасители трябва да внимават, да не предизвикат инцидент, тъй като преминаването и през зоната за спасяване крие опасност за къпещите се в нея граждани.

Спасителният моторен катер може да бъде от всякакъв вид. Двигателят му трябва да е мощен, бензинов, като за предпочитане е да е извънбордов. Подвижността на извънбордовия двигател около хоризонталната ос дава възможност той да бъде повдиган целия при плитко дъно и дори да бъде изтеглян на брега без опасност от повреждане на винта. Мощността на двигателя трябва да е съобразена с конструкцията на катера и с разпределението на тежестта в плавателния съд.

Спасителният моторен катер трябва да да бъде оборудван освен по изискванията на Морска администрация (ИАМА) е със специални спасителни средства.

Катерът стой закотвен в морето, в коридора на полигона за водни услуги или на друго подходящо място и при забелязване на воден инцидент или при подаване на сигнал от брега, действа според конкретната ситуация.

Спасителен катер

Наредбата за компетентност на морските лица в Република България гласи, че „кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб или плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, предназначени за плаване по море, независимо от знамето, под което плава, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.

Съгласно цитираната по горе наредба, спасителите, които управляват гребни плавателни средства или дежурни моторни катери трябва да имат съответна правоспособност  за водач на плавателен съд до 20 бруто тона по море.

В последните години голяма популярност добиха т.н. водни джетове. Използването им за водноспасителна дейност не е регламентирано към настоящият момент. Въпреки това, те имат място в оборудването на водноспасителните служби по плажовете. Задължително условие обаче, е влизането им в морето да става през специален коридор. Джетът стои закотвен в коридора и при забелязване на воден инцидент спасителят от най-близкият кост влиза с него във водата и се отправя към мястото на произшествието.

Спасителен джет

Пренасянето на водни маси на разстояние в морето, поради постъпателното им движение се нарича морско течение.

Основното морско течение по българското крайбрежие е в посока от север на юг. То не представлява сериозна опасност за водни инциденти.

По нашето крайбрежие условия за водни инциденти създават обратните, ветровите и местните течения.

Вълната след сблъсъка с морския бряг се устремява обратно към морето. Поради голямото съпротивление което среща от идващите следващи вълни, тя се провира под тях и образува дънно течение. Дънното течение е обратно течение. То е особено опасно за неумеещите да плуват, понеже неусетно ги вкарва навътре в морето. Използва се от спасителите за преодоляване на прибойната вълна.

При оттичането на водата от брега към морето, често поради нееднородност на състава на дъното, между две дънни плитчини може да се образува канал. В него водата се движи със скорост не само по дъното, но и по повърхността. Това е класическо обратно течение. То може да има скорост по-голяма от скоростта с която човек може да плува. Преодолява се с плуване настрани и след излизането от него, към брега. Може да бъде използвано от спасителя за по-бързо придвижване в морето и достигане до мястото на воден инцидент.

Ветровото течение  зависи от силата и скоростта на вятъра който го поражда. Посоката му е под известен ъгъл спрямо посоката на вятъра. Това течение създава условия за завихряния около скални носове, буни и укрепителни съоръжения в морето.

Местните  течения  се образуват около морския бряг, породени от различни причини. Най-често това са реки вливащи се в морето. Тези течения не съществуват непрестанно, имат различна скорост и често променят своето местоположение. Представляват голяма опасност за възникване на водни инциденти. Преодоляват се по начина описан по-горе.

Георги Димитров

Понякога около морския бряг се образуват водовъртежи. Водовъртежът е място в морето, където водата се върти и влече към центъра си и надолу. Попадането във водовъртеж е много опасно за неумеещите да плуват. Излизането става, като плуващият се остави да бъде повлечен към дъното, където силата на дърпането отслабва и тогава с плуване встрани излиза от обсега му.

Сплескът е вълна срещаща се в Черно море. Той е “стояща” вълна. Образува се около вълноломи и отвесни брегове. Може да се получи и около закотвени морски съдове и съоръжения.

Сплескът е по-опасен за слаби плувци, но и добри такива биха могли да пострадат от него.