Виж линка:

Наредба № 2 от 24 април 1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм

Инструкция № 1 от 3 юли 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, издадена от Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването /обн. ДВ. бр.57 от 18 юли 1997г./

Виж линковете:

Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

Наредба за категоризиране на плажовете

Дейността на водния спасител предявява големи изисквания към качествата и възможностите му. Професията е подобна на тази на спортиста, но отговорността е многократно по-голяма. Спортистът знае предварително кога ще бъде старта на състезанието и се готви за него целенасочено по програма, с цел да бъде във върхова форма тогава. При спасителя ситуацията не стои по същия начин. Той трябва ежедневно в рамките на 10, а понякога и на повече часа, да бъде готов за участие. При това от участието му, зависи нечий човешки живот.

Това налага определени изисквания към начина на живот на водния спасител. Сънят е от особено значение за възстановяване нормалните функции на организма, поради което е необходимо той да е в рамките на поне 7-8 часа в денонощието. Храненето трябва да е калорично, като храната приемана през време на работа трябва да е малка по обем, за да не пречи на предприемането на евентуална спасителна акция.

Грижата за собственото здраве е основно задължение на водния спасител. Това е съставна част на неговия професионализъм. Поддържането на добро здраве е от особено значение. Дребните здравословни проблеми (болки в ушите, зъбите, нараняване целостта на кожата) не трябва да се подценяват, тъй като биха могли да изкарат спасителя за дълго време от строя.

Спасителската професия се практикува под прякото въздействие на слънчевите лъчи. Изхождайки от това, че прекалено дългото стоене на слънце е вредно, е наложително водният спасител да вземе мерки за своята безопасност. Това включва употребата на слънцезащитни кремове, шапка, носене на слънчеви очила (задължително качествени), а в определени моменти при по-силно греене на слънцето и защита на тялото с обличане на дрехи. При възможност стоенето на сянка е препоръчително.

Водният спасител трябва да познава добре своите права и задължения.

При постъпване на работа ежегодно, всеки спасител представя на стопанина на водната площ документ за правоспособност и медицинско удостоверение за здравословното си състояние.

Негово право и задължение е да уведоми писмено стопанина на водната площ при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения.

Водният спасител наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район и има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция. При инцидент във водата извършва спасителна акция и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист.

Спасителят проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство, ежедневно. Той не допуска плуването на лица зад ограничителните плаващи знаци и къпането на деца под 10-годишна възраст без придружител, с отправяне на устни предупреждения, а също с помощта на знаци, указателни и предупредителни табели, флагова сигнализация и др. Водният спасител няма право да употребява силови средства и насилие към туристите при неизпълнение на разпорежданията му. Това което трябва да направи в такъв случай е да се обърне към органите на МВР.

В района на действие водният спасител оказва помощ само на пострадали, намиращи се на водната повърхност, а в зоната на спасяване на пострадали, намиращи се на водната повърхност, под нея и на дъното на водната площ.

Спасителят няма право по време на дежурство да извършва несвойствена работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на преките му служебни задължения. Той носи отговорност за своите действия.

Когато плажната ивица се използва за организирано къпане на деца и ученици, организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи се съобразяват с държавните изисквания.

Участъкът от плажа, който се ползва за детски отдих трябва да е отделен от съседните терени. Той трябва да е ограден и обозначен с указателни табели за разположението на почивните детски групи.

Изискванията, на които следва да отговаря мястото за къпане са:

1. Общата водна площ да осигурява по 2-4 кв.м площ за къпещо се дете;

2. Дълбочината на водата в района на къпане да е от 0.70 до 1.50 м;

3. Границите на определеното място да са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м;

4. Да няма придънни течения;

5. Релефът на дъното да е безопасен, задълбочаването да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, водорасли и др.

Когато в близост до водната площ определена за къпане съществува някоя от гореизброените опасности, то там се поставят червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Изграждането на спасителни постове, станции и медицинско обслужване, и тяхното оборудване става съгласно държавните изисквания, като близките плаващи знаци се поставят във водата съгласно инструкциите за детски отдих.

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, се определя място за лагера на плажа. Това място се огражда и се обозначава с указателни табели.

Детски лагер на плажа

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар.

Съгласно изискванията, при детски и ученически лагер с до 120 броя на лагерниците е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

При занимания по плуване във водата не трябва да има други къпещи се групи. Тези занимания, както и упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност стават само с изричното съгласие и разрешение на началника на почивната смяна, при наличие на правоспособни инструктори, съответно в или извън зоната за къпане, при взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя в детските и ученически лагери край водни площи

Спасителят (спасителите) в детските и ученически лагери разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на лагерниците при къпане. Първия ден, преди първото къпане, той запознава лагерния съвет с изискванията на водното спасяване в детските и ученически лагери и с дневника за водноспасителната и плажната дейност. На това заседание се води протокол в който поименно се подписват присъстващите, включително лекарят и началникът на лагера. Протоколът се пази до завършване на смаяната при началника.

Преди първото къпане на плажа спасителят разяснява на лагерниците организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойките за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на лагерниците лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането на лагерници. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят запознава децата с водноспасителния минимум. Организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват. Ежедневно преди къпането попълва дневника за водноспасителната и плажната дейност, подписва го и го поднася за подпис на лекаря и на началника.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

37 години кошмари преследват водолази, вадили 36 трупа от река Караач. Tози мост стана причина тези 36 души да загинат там. Кошмарният спомен за десетки удавени майки с вкопчени в тях деца преследва вече 36 години леководолази, военни и спасители, които на 28 юли 1972 година са вадели от река Караагач край Китен жертвите на зверска катастрофа. Тогава автобус „Чавдар“ с 48 пътници се връщал от почивка във ведомствената станция на ДСО „Автопром“ в Ахтопол към София. В 19, 20 часа рейсът достига фаталния мост, намиращ се малко преди Китен. На моста имало гърбица и шофьорът решил да я избегне. Автобусът отскочил леко и водачът вероятно е загубил за миг контрол. Предната и задна лява гума затънали в пешеходната зона на моста, която се счупила и пропаднала, а рейсът се превърнал в ковчег, като потънал изцяло във водата по таван. Свидетели на трагедията са станали четирима спасители от Царево, които случайно са се движили след автобуса на път за ММЦ, където отивали на купон. Младежите скочили в мътната вода на река Караагач и започнали да вадят през изпочупените стъкла пътниците. Един местен рибар, бай Васил, извозвал с лодката си оцелелите. За нещастие обаче късметът да оживеят са имали едва 12 от общо 48 пътници. Дошлите по-късно леководолази и военни вече се натъквали само на трупове, 14 от които на деца. Така Караагач се превръща в още по-страшен вариант на Лим, където през 2004 година загинаха по време на екскурзия 12 ученици. Според местните хора реката край Китен е била жадна за трупове, тъй като името, с което тя е известна край морето, е Караач и в превод означава Черен глад.
В тогавашните вестници съобщенията за трагедията са твърде кратки, комунистическата власт не обръща особено внимание на фаталния инцидент и случаят бързо се забравя от институциите. Покъртителната картина обаче остава в спомените на местните хора, които още говорят, че извадено дете, чиито родители са загинали, е било отгледано от своите спасители. Това се разказва като легенда сред местните хора. Оказа се обаче, че оцелели деца няма.
Миналата година за първи път на мястото на зловещата катастрофа бе почетена паметта на жертвите по инициативата на комисията по парламентарна етика. „Държавата дължи много на тези хора, защото по подобен начин се забравят и други десетки трагедии“, каза шефът на комисията Тодор Батилов. Идеята е, след като 36 години трагедията е била забравена, да бъде изградена паметна плоча, на която да бъдат изписани имената на жертвите, които са на възраст от 3 до 75 години. Смъртните актове на тези хора са единствените документи от фаталния инцидент, останали в община Приморско, на чиято територия се намира сега Караагач. Дори имената на четиримата спасители, извадили живите, са неизвестни. Двама от участниците в организираната след това акция по изваждането на хората и автобуса са леководолазът Георги Дърмонаров и служителят на КАТ Атанас Николов.
„Ако не бяха момчетата, които са спасили 12 души преди нас, то всички щяха да загинат. Шокиращо е, че до ден-днешен няма никаква публична благодарност, изказана към тези хора от страна на държавата, нищо не се знае за тях.“, каза Георги Дърмонаров – дългогодишен инструктор на наборници. Сега той е на 72 години, по време на служба е извадил от морета и язовири 8 трупа, но смята, че не е виждал толкова зловеща гледка като тази край Китен. „По това време аз обучавах леководолази в Поморие. Разпоредиха ни да тръгнем към река Караагач на мен и някои от моите възпитаници – инструктури. Дойдоха и военни от Атия, колеги от Мичурин, сега Царево. Няма да забравя, че когато вадихме автобуса, няколко пъти го изтървахме. Така по това време от него изпаднаха 12 трупа. Беше ужас.“, разказа Дърмонаров.
Атанас Николов е бил офицер към КАТ в Царево. „По време на трагедията бях в Приморско, около 20, 30 часа дежурният ни съобщи, че има произшествие. След 10 минутки отидохме на моста, автобусът в действителност не се виждаше, водата го закриваше. Три денонощия вадихме трупове. Спомням си, още виждам като насън, че повечето хора бяха обърнати по гръб и вероятно са починали от удара, а не толкова от удавяне. Само десетина души успяха да излязат. Те са седели на различни места в автобуса, така че не може да се каже, че някои са били в по-изгодна позиция. Целият рейс беше в тиня и кал. Водата в реката е много мътна и търсенето на телата беше изключително трудно. Две от телата се наложи да ги търсим повече време. Никога няма да забравя майките с вкопчените в тях деца. При нас работеше една жена, която беше следовател. Тя плачеше непрекъснато три дни поред.“, спомня си Николов.
При ваденето на автобуса е имало съмнения, че мостът ще удържи крана. Според бившия офицер от КАТ съоръжението е било твърде слабо. След драматичния инцидент единствената реакция от страна на тогавашната власт е била да постави ограничение за 20-тонни камиони през моста. Тировете, преминаващи до този момент оттам на път за Турция, са били изведени през Звездец. „Не знам къде изчезна този знак, както и кой реши, че мостът е годен да носи товарните коли. Аз и сега имам съмнения, че е безопасен.“, каза Николов.

Препечатано от http://www.factor-bs.com/news-4215.html

При  предприемане на акция  в която се използва спасителното въже, единият от спасителите на поста действа с него, а другият уведомява за произшествието водноспасителната служба.

Водният спасител стъпва в поставената пред въжето гаша, вдига я с ръце и я изтегля нагоре, като я поставя зад врата и под раменете си. След това взима в едната ръка макарата с въжето, а в другата размотаните намотки от него и на бегом по брега се изнася към мястото на инцидента. Там поставя макарата на брега и изчаква пристигането на своя колега.

Вторият спасител след като подаде сигнал до ВСС за възникването на воден инцидент, се изнася по най-бърз начин по брега, за да  подпомогне колегата си. Спасителят с гашата влиза във водата по посока към давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см. След това продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното.

Спасителят на брега подава въже с високо вдигната над главата ръка, като е застанал на най-високата част от бреговата ивица. Той следи за движението на въжето и дава указания на влезлия във водата спасител ако същият загуби от поглед давещия се поради голямо вълнение или друга причина.

Докато спасителят с гашата се придвижва, на брега при подаващия въже пристигат спасители от другите постове. Някои от тях може да влязат във водата да помагат за вкарването на въжето, а другите очакват сигнал за изтеглянето му.

Наближавайки до давещия се водният спасител прави китово гмуркане, за да се скрие от него и да му мине в гръб. Той го хваща с подраменна  хватка след което подава сигнал да започне изтеглянето на въжето, като вдига високо ръка.

Спасителите на брега при забелязване сигнала започват тегленето на въжето. Те се подреждат по него на разстояние 4 – 5 м един от друг. Едната ръка на всеки участник държи обтегната въжето горе, на 45 градуса напред над главата. Другата ръка го държи долу ниско пред корема. Първият спасител на въжето се предвижва с него 7 – 8 м., след което го пуска и на бегом се изнася, и го хваща последен. Вторият , вече станал първи, извършва същото и т.н. и т.н.

Въжето трябва да се тегли високо горе в противен случай има опасност да бъде удавен спасителя.

При двама – трима участници на въжето предвижването при теглене трябва да става на бегом, иначе съществува опасност спасителя и давещия се да потъват периодично и да гълтат вода.

При повече участници на въжето тегленето става ходом, тъй като ако скоростта на теглене е много голяма могат да бъдат наранени раменете на спасителя.

Въжето трябва да се тегли високо горе, в противен случай спасителят и давещият се гълтат вода. Вариантите „Бурлаки на Волге“ са грешни и неправилни.

Тегленият с въжето и държащ давещия се спасител, периодично спуска единия от краката си с цел да провери има ли дъно под тях. При докосване на дъното с крак спасителят подава знак вдигайки високо ръка.

Спасителите теглещи въжето след забелязване на сигнала веднага прекратяват тегленето, а няколко от тях влизат във водата, за да помогнат за транспортирането на удавника от водата до брега.

Удавникът се пренася от водата на брега с транспортна хватка самолет. Същата дава възможност, при пренасяне тялото на давещия се да бъде в дренажно положение и водата свободно да изтича от дихателните пътища.

С изнасянето на давещия се на брега същия се поставя по гръб достатъчно далеч от водата, като се използва естествения релеф на бреговата ивица. Оказва му се първа помощ от спасителите до пристигането на медицински специалист.

Спасителната акция приключва с връщането на пострадалия към живот или с извозването му от плажа с линейка към болнично заведение.

Описаната по-горе спасителна акция касае спасяването на давещи се хора. В някои случи обаче, става дума  за воден инцидент при който няма давене, а уморени плувци или мускулни крампи на плувци. При тези случаи, при провеждане на акция, на пострадалия може да бъде помогнато като му се подаде въже от спасителя и бъде изтеглен на брега.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

При забелязване на воден инцидент от спасителният пост се предприема спасителна акция. Единият от двамата спасители влиза по най-бърз начин във водата с цел да окаже помощ на пострадалия, а другият уведомява ВСС за произшествието след което се притича на помощ на колегата си. По българското Черноморие по-голямата част от водните инциденти стават в зоната на спасяване и особено често там където се пречупва най-далечната прибойна вълна.

Спасителят който влиза във водата да окаже помощ действа по следния начин:

-        стартира и с бягане по бреговата ивица стига до мястото от където по най-къс път по вода ще достигне до давещия се;

-        влиза във водата по посока на давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см;

-        продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното;

-        ако морската повърхност е гладка акцията продължава с плуване, а ако има вълнение се извършва гмуркане под насрещните вълни и отново с плуване се доближава до давещия се;

-        при достигане до давещия се, на разстояние 2 м от него спасителят извършва китово гмуркане, като с него се стреми да се скрие, да мине покрай него или под него и да му излезе в гръб;

-        веднъж минал в гръб на давещия се, спасителят се стреми да го хване по подходящ начин след което да започне транспортирането му към брега;

-        при достигане на плитката част на морското дъно се извършва пренасяне на пострадалия от водата на брега и се поставя на земята;

-        след изваждане на пострадалия на брега спасителите му оказват първа помощ до пристигането на медицински специалист.

Вторият спасител след като уведоми ВСС за инцидента се включва да помага на колегата си по пост. Ако има зелен флаг и морето е гладко той също може да влезе във водата и да окаже помощ при извличането на давещия се.

В това време на брега при мястото на инцидента пристигат по един спасител от всеки пост, които се включват в акцията. При добро време и море те обикновено помагат за транспортирането на удавника от морето на бреговата ивица.

Когато има вдигнат жълт или червен флаг и голямо вълнение на морето, спасителят който оказва помощ влиза във водата със спасително въже. Вторият спасител от поста подава от брега въжето, а дошлите на помощ от съседните постове спасители се включват в акцията участвайки в извличането от водата на спасителя и давещия се, и в транспортирането на последния от водата до брега.

На малки плажове обезопасени с един разкрит спасителен пост не е удачно използването на спасително въже, поради липса на спасители които да го изтеглят от водата. Такова може да се използва инцидентно само в екстремални обстоятелства. На такива плажове е удачно да се прилага индивидуално извличане на пострадалия с моряшка транспортна хватка. Ако последният е с големи габарити, широк гръден кош, дебел, с много силно развита мускулатура, спасителят не може да направи захват за моряшка транспортна хватка. Той хваща удавника и го държи над водата, за да не потъне изчаквайки пристигането на колегата си, след което двамата правят хватка подобна на моряшката транспортна, като всеки от тях хваща по една от ръцете на удавника. Така те го извличат на брега.

В акваторията на плажа може да възникнат различни водни инциденти. Според отдалечеността от бреговата ивица те могат да бъдат в зоната на спасяване или извън зоната на спасяване на спасителните постове. Могат да бъдат и в неохраняема зона.

Действие на ВСС при воден инцидент в зоната на спасяване

При възникване на воден инцидент в зоната на спасяване на спасителния пост, спасителят забелязал инцидента сигнализира за това първо на колегата си по пост. Двамата заедно предприемат спасителна акция. Единият от спасителите влиза по най-бърз начин във водата и оказва помощ на пострадалия, а другият подава сигнал до другите спасителни постове и до медицинския специалист за инцидента, след което подпомага по най-удачен начин колегата си. На мястото на инцидента пристигат спасители от другите постове, които се включват в акцията. В зоната на спасяване ВСС оказва помощ както на пострадал на повърхността, така и под водата и на дъното. Пострадалият се изважда на брега и му се оказва първа помощ до пристигането на медицинския специалист. Медицинският специалист със своето пристигане поема грижите за пострадалия. Част от спасителите му оказват помощ, а останалите се завръщат по спасителните постове.

При изваждане на удавник от водата около него обикновено се събира тълпа от хора. Началникът на спасителната станция организира спасителите да освободят място около пострадалия, за да може медицинският специалист да извършва служебните си задължения безпрепятствено. По указание на медицинското лице същият извиква линейка или реанимобил и организира пренасянето на пострадалия до тях.

Действие на ВСС при воден инцидент извън зоната на спасяване

При възникване на воден инцидент извън зоната на спасяване на спасителния пост, спасителят забелязал инцидента сигнализира за това на колегата си и съседните спасителни постове. При наличието на спасителна станция обикновено такъв инцидент пръв забелязва дежурният на наблюдателната кула. Забелязалият инцидента сигнализира ВСС и обявява тревога. Предприема се спасителна акция в зависимост от ситуацията. В нея участват по един спасител от всеки спасителен пост. При изваждане на пострадал на брега се действа по начина описан по-горе.

Действие на ВСС при воден инцидент в неохраняема зона

Информация във ВСС за възникването на воден инцидент в неохраняема зона обикновено постъпва от дежурния на наблюдателната кула на спасителната станция или от граждани забелязали инцидента. Предприема се спасителна акция при която спасител от най-крайния пост (и на-близък до мястото на инцидента) се изнася по посока на инцидента и влиза във водата да оказва помощ. От другите спасителни постове също се изнася по един спасител. Те са екипирани със спасително въже и други помощни средства. Достигайки до мястото на произшествието спасителите действат по описания по-горе начин.

Действия на водните спасители при зелен флаг:

По време на дежурство, при зелен флаг единият от спасителите наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Наблюдава се също и района на действие (акваторията заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци), тъй като там би трябвало да се движат водни колела.

Водните спасители не допускат:

-преминаването на граждани зад близко стоящите плаващи знаци;

-преминаването на водни колела пред близко стоящите плаващи знаци (в зоната на спасяване);

- къпането на граждани в коридорите за придвижване до районите и зоните за движение на плавателните съдове и съоръжения;

Освен къпещите се граждани и водните колела, спасителите наблюдават и плавателните съдове и съоръжения.

При забелязване на инцидент, ВСС веднага предприема спасителна акция.

Действия на водните спасители при жълт флаг:

По време на дежурство, при жълт флаг единият от спасителите наблюдава непрекъснато района на действие и прилежащата на поста зона на спасяване, а другият се намира на бреговата ивица в обсега на действие на спасителния пост. Той не допуска влизането във водата на граждани с надуваеми плаващи предмети (топки, пояси, възглавници, дюшеци).

Водните спасители не допускат преминаването на граждани зад близко стоящите плаващи знаци. Освен къпещите се в зоната на спасяване граждани, спасителите следят и движението на плавателните съдове в прилежащата на плажа акватория. При жълт флаг е забранено влизането на водни колела в морето.

При забелязване на инцидент,  ВСС веднага предприема спасителна акция. В зависимост от вълнението и конкретните особености на плажа, спасителите избират най-правилния вариант за реакция.

Действия на водните спасители при червен флаг:

По време на дежурство, при червен флаг единият от спасителите наблюдава непрекъснато прилежащите на поста район на действие и зона на спасяване, а другият се намира на бреговата ивица в обсега на действие на спасителния пост. Той не допуска влизането във водата на граждани, тъй като при такъв флаг къпането е забранено. Забранено е и влизането в морето на джетове и водни колела.

Ако спасителите изпълняват съвестно своите служебни задължения, а гражданите спазват правилото да не влизат в морето при червен флаг не би било възможно да възникнат водни инциденти. Въпреки това такива има, което се дължи на практиката, когато спасителите не допускат гражданите да се къпят в морето в охраняемата зона,  те да го правят в неохраняемата.

С цел да бъде избегнато това е удачно ако има възможност да се намери подходящо място на плажа, на което да се постави жълт флаг, и под усиления контрол на ВСС, при определен ред да бъде разрешено на гражданите да се къпят.

При възникване на воден инцидент ВСС предприема спасителна акция, като в повечето случаи е удачно да се използва спасителното въже.

В състава на водноспасителните служби на плажовете работят водни спасители. Те трябва да притежават съответните документи за правоспособност.

Водните спасители трябва да са екипирани според изискванията, като на облеклото им е необходимо да има знаци на ВСС.

Работното място на водните спасители е спасителния пост.

Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция.

Добре е на спасителните постове да се назначават по трима спасители, което е оптимален вариант и гарантира,че през цялото работно време на ВСС, на постовете ще има гарантиран минимум. Минимумът от двама спасители на пост е необходим, за да има взаимодействие между спасителните постове при предприемане на спасителна акция по време на воден инцидент. Третият човек на поста е необходим и за да могат да бъдат давани дежурства на наблюдателната кула на спасителната станция, а в най-натоварените периоди от работното време на плажа, спасителна гребна лодка с воден спасител на борда да патрулира зад близко стоящите плаващи знаци със задачата да не допуска преминаването на граждани зад тях.

При предприемане на спасителна акция трябва да има взаимодействие между спасителните постове. Когато е подаден сигнал за воден инцидент, по един спасител от всеки пост се отправя по посока към поста, подал сигнала. Целта е да бъдат подпомогнати колегите, които вече са предприели спасителна акция. На плажове, на които има разкрита спасителна станция, при воден инцидент и такава организация на работата, на поста подал сигнала за време до 1.30 мин. се събират 5-6 водни спасители. Това дава възможност във водата да влязат повече хора, както и да бъде организирано изтеглянето на пострадалия от водата със спасителното въже. При голямо вълнение на морето и вдигнат червен или жълт флаг, влизането във водата с въже по време на спасителна акция, гарантира както изваждането на удавника, така също и сигурността и безопасността на спасителя. Необходимо е обаче, на брега да има кой да тегли въжето и това отлично се решава с тази организация на работата.

Използването на спасителното въже по време на акция може да бъде приложено и при плажове с два, три или четири спасителни поста. При такава ситуация на поста подал сигнал за воден инцидент, за време до 50 сек. има 5 спасители при 4 поста; за време до 40 сек. – 4 спасители при 3 поста;  и за време до 20 сек. – 3 спасители при 2 поста.

При самостоятелен отделен спасителен пост използването на спасително въже не е особено ефективно, поради липсата на спасители, които да го изтеглят от водата заедно със спасителя и удавника. Използването на туристи от плажа за тази цел не е удачно, понеже крие голям риск за живота и здравето както на давещия се, така и на спасителя.

Изваждането на давещ се от морето със спасително въже ще бъде разгледано подробно по нататък.

При предприемане на спасителна акция своевременно се уведомява специалиста от медицинския пункт. Той по най-бърз начин се придвижва до мястото на произшествието, за да окаже помощ. Тъй като лекарската чанта тежи между 5 и 7 кг е удачно тя да стои на някой от централно разположените спасителни постове на плажа. От там до мястото на инцидента тя се пренася от спасител, който се е отправил на там. Това гарантира, че при пристигане на медицинския специалист чантата ще е вече там, а в същото време облекчава неговото придвижване.

При наличие на тежък случай на удавяне трябва да се извърши транспортиране с линейка (реанимобил) до болнично заведение.

При забелязан от наблюдателната кула инцидент в района на действие на спасителната станция, дежурният подава сигнал, а спасителите предприемат акция съобразена с конкретните особености на ситуацията.

При нещастен случай, възникнал на територията на водната площ извън охраняваната брегова ивица или извън района на действие на спасителната станция, спасителите не носят отговорност, но  предприемат спасителна акция.

На плажовете, на които действат изградени спасителни станции се провеждат тактически тренировъчни занимания. В тях се цели да бъдат доведени до автоматизъм действията на спасителите по време на воден инцидент, както и да бъдат проиграни повечето от възможните критични ситуации. Това дава допълнително самочувствие на спасителите и сигурност в собствените сили.

Тренировъчните занимания се ръководят от началника на спасителната станция.