Водно спасяване

Мъж и три деца са били спасени от удавяне в язовир „Огняново“ край Елин Пелин

Съобщението за инцидента било получено вчера на тел. 112 около 17,50 ч. от един от родителите на децата. Той обяснил, че техен познат качил три непълнолетни деца да ги повози с джет. На 40 метра от язовирната стена джетът се обърнал. Никой от возещите се на джета не е можел да плува.

Жител на София, случаен свидетел на случилото се, е помогнал на давещите се да се хванат за джета и да се задържат над водата. И четиримата са спасени с помощта на „Гражданска защита“.

При търсене на информация относно водните инциденти по морето в интернет, прави впечатление, че такава се намира основно от Варненският регион или от Бургаският плаж. Обяснимо е тъй като това са двата най-големи регионални центъра, плажовете се охраняват основно от местни кадри и за тях това е реклама в един или друг вид.

Реклама си правят и шефа на Варненското ДКЦ д-р Иван Иванов и шефа на спасителната служба на бургаският плаж Николай Иванов, което в никакъв случай не трябва да бъде разглеждано като самохвалство, напротив – хората защитават работата на спасителните екипи по плажовете и я показват на обществото.

От там нататък обаче, има информационно затъмнение. Не се знае какви инциденти има в най-големият курортен комплекс – Слънчев бряг. А такива не е да няма. Просто се покрива информацията.

По същият начин стои въпросът и с южното Черноморие. За региона от Созопол до Лозенец човек остава с впечатление, че всичко е наред, проблеми няма никакви, както и водни инциденти и произшествия.

От тази година по плажовете е в сила нова наредба за плажните атракции. Спазва ли се тя и ако се спазва, къде по точно се спазва?

Аз лично с очите се се убедих, че в Поморие например не се спазва. Джетовете карат зад близките шамандури на 20 метра от къпещите се граждани. Не видях и спасителна лодка за джетовете, така, както е описана в наредбата.

Подобна ситуация  видях и на Слънчев бряг. Не видях обаче, джетовете да са оборудвани с устройства за дистанционно изключване.

В морето около Равда видях да се движат неномерирани джетове, а уж всички щяха да са номерирани. Видях и водни колела, с по 6-7 деца на тях, но без задължителните от наредбата спасителни жилетки.

Сега има телефон 112, където както каза министърът на транспорта Александър Цветков всеки може да звънне и да подаде информация за опасности застрашаващи живота на хората плажуващи по Черноморския бряг. Но такава явно никой не подава или поне така излиза. Тази година няма опасности. Всичко е в ред.

Всъщност това не сме  ли го виждали вече… преди 20 и малко повече години…

Георги Димитров

Вестник Фактор

Караваните масово напускат имотите по морето на олигарха Николай Банев. На софиянци им писна всяка година да бъдат рекетирани с нова по-висока такса от мастития бизнесмен за къмпинг „Градина“, без в същото време да бъдат правени никакви инвестиции. Тоалетните и баните там са като през годините на соца. Протести срещу поскъпването на местата на плажа имаше още в началото на пролетта, но те не дадоха резултат. Въпреки кризата, Банев закова на 5000 лева таксата за сезон на каравана и не отстъпи. Аргументът му – щял да сложи цели 80 нови електрически контакта в общите части. Поне с това изявление излезе преди седмици по bТВ.

Къмпинг „Градина” е собственост на фирмата му „Хелиос Турс -С“ АД, а върху имота от 63192.00 кв.м. има наложена възбрана от 2- ри ноември 2009 г. заради дългове на дружеството. Къмпинг „Каваци”, също на „Хелиос Турс -С“, е предложен вече на публична продан от съдия Тодор Мавродиев заради неизплатени пари на Агенцията за следприватизационен контрол.

Къде обаче хората ще преместят караваните си, след като таксите на „Градина“ се оказаха прекалено скъпи за тях. През последните две седмици десетки каравани и палатки изникнаха на един от безстопанствените плажове между „Градина“ и „Златна рибка“. При това не става въпрос само за евтини каравани. Има и такива, чиято цена надхвърля 100 000 лева, според търговци. Туристите вече са изградили навеси от дърво и слама и са завзели голяма част от плажа. Девствената борова горичка пък е пренаселена с палатки. Само преди две години, в пика на сезона, когато температурата гонеше 40 градуса, мощен пожар изпепели тази част на горичката. Той избухна от нехайството на незаконните туристи в нелегалния къмпинг. Животът на десетки летовници бе на косъм, след като момиче и момче решили да си направят барбекю сред шубраците. Това коства няколко часа борба с огъня на пожарникари от Бургас и Созопол.

Днес картината е същата. Просто плажът и гората са още по-пренаселени. Интересното обаче е, че са докарани до пясъка вода и ток.
„15 лева на ден струва да сложиш палатката до ивицата. Плаща се на „Баш Бара“, отговори момче, което се беше настанило на плажа.
Ивицата е без стопанин, поне засега. Според областния управител Константин Гребенаров обаче в най-скоро ще има концесионер. Тези уверения получил преди дни от МРРБ. Подготвяли се документите. Въпреки това губернаторът се ангажира да направи проверка за настанилите се в боровата горичка.

Кой е собственикът на „Баш Бара“

В последните години името на заведението стана синоним на най-големите морски веселби и средище на различните хора. Вече  има „Баш Бара“ и в София.
Единият от собствениците му  Лъчезар Йорданов е известен софийски бизнесмен. Засега обаче областният управител мълчи дали Йорданов ще е бъдещият концесионер. На самия плаж все още няма чадъри, нито спасители.
Според  Евростат, българските къмпинги били най-зле в Европа. Всъщност у нас реално не останаха къмпинги. Земята на метри от морето се експлоатира години наред от находчиви бизнесмени, които са заградили с бариери терените, а вътре е пълна скръб. Всичко е така, каквото ни го е оставил Тодор Живков.
Ако в Гърция решиш да си оставиш караваната край морето, за това удоволствие плащаш 1500 евро на година. Ако предплатиш за десет години, ти дават още две безплатно.
В Гърция спазват и изискванията за площ: 100 квадратни метра са твои – облагородявай ги, обзавеждай ги, дори си посади цветя и чесън, щом искаш; не можеш само да строиш. В България на същата площ палатките и караваните са десетки.
Когато пристигнеш на гръцки къмпинг и си паркираш караваната, веднага се включваш на ток и вода. У нас се започва едно кошмарно опъване на кабели и маркучи.

Кой раздаде къмпингите ни?

Още през 2000 г. Агенцията за приватизация даде „Каваците“, „Златна рибка“, „Градина“, „Веселие“, „Черноморец“ и „Тополите“ на бившата държавна фирма „Хелио – Тур – С“, която от години ги стопанисваше. Сделката тогава подписа вицепремиерът в оставка Петър Жотев. Истинският купувач обаче е бившият приватизационен фонд „АКБ Форест“.
Според последната актуализация от 13 март тази година капиталът на дружеството  „Хелио – Тур – С е 773 780 лева от емитирани поименни акции, показва справка в системата ДАКСИ.

Историята на „АКБ Форес – социален“

В средата на 90-те години на миналия век Банев създава приватизационния фонд „АКБ Форес – социален“, който сега все още се търгува на фондовата борса под името „АКБ Корпорация“, макар в портфейла му да не е останало много. Тогава чешката „Форестинвест“ го кредитира с 3.5 млн. лв. и благодарение на усилената реклама той се превръща в един от най-големите по набран капитал. По-късно чужденците твърдят, че не са си получили заема обратно, но протестите им не постигат много.
Чрез фонда Банев придобива дялове в дружества като „Декотекс“ – Сливен, „Елма“ – Троян, „Изида“, „Полимери“ и др. По-късно увеличава участието си в девненския завод, като купува от Агенцията за приватизация 24% срещу 13 млн. долара. После се оказа, че по сметки на „Полимери“ са го чакали 6 млн. долара. Приватизира и курорта „Русалка“. Повечето от изброените компании остават под контрола на Банев и досега, но не и под шапката на „АКБ Корпорация“, където по време на масовата приватизация отиват боновете на хиляди хора.
Управлението на холдинга, а и на повечето дъщерни дружества, не блести с особено добра слава. Достатъчно показателна би била дори само кратка разходка из архивите на вестниците от края на миналия век: „Държавата иска несъстоятелност на „Полимери“", „Булбанк иска фалит на „АКБ корпорация“, „СИБанк иска фалит на „Русалка“ и т.н.
Имената на неговите компании се появяват около голяма част от къмпингите по Черноморието – „Градина“, „Каваците“, „Златна рибка“, повечето от които очакват частично застрояване. Името му се свързва и със скандалите около строителството в Иракли, което предизвика сериозни протести от екоорганизации. За кратко той беше и издател на вестници и собственик на няколко футболни отбора.

Автор: Женя Атанасова, в. Фактор

Източник: БГНЕС

Седмицата на водното спасяване, организирана от дружеството на спасителите и ОС на БЧК – Варна ще завърши с първенство по водно спасяване, в което спасители от различни плажове в България ще покажат уменията си в реални условия.
Седмицата на водното спасяване, организирана от дружеството на спасителите и ОС на БЧК – Варна ще завърши с първенство по водно спасяване, в което спасители от различни плажове в България ще покажат уменията си в реални условия.Първенството е открито за участници и гости от страната. Ще се проведе на 30.07 /петък/ от 17.30 часа на плаж Буните – Рапонги. Съдийска комисия ще излъчи индивидуални първенци на 100 м плуване, 25 м извличане. Ще има отборно класиране за извличане от 50 м и комплексно класиране. При повече заявили участие в състезанието ще има отделно класиране за жени. /БГНЕС

bTV Новините

Спасител, който тежи 150 килограма и е висок почти два метра, се грижи за сигурността на туристите в Слънчев бряг. Валентин Георгиев се забелязва отдалеч. Рядко някой се опитва да спори с него, а когато надуе свирката и най-самонадеяните плувци бързат да излязат на брега.

„Туристите малко се учудват като видят такъв голям човек, малко се бутат, сочат с пръст, много им е интересно. Обаче във водата е определено предимство, защото като ги хванеш хората, можеш да носиш, по двама да държиш“, каза Валентин Георгиев.

След първоначалния стрес, летовниците признават, че се чувстват сигурни на плажа, понеже не визията е важна, а авторитетът на спасителя.

„Задавали са ми обратния въпрос – по-лек спасител дали може да изкара по-тежка жертва – всичко за мен е опит, тренировки. Един спасител, за да е добър, първо трябва да е спасител от сърце – да му се отдава тази професия, да иска да я върши с голямо желание“, каза Николай Иванов – председател на Асоциация по водно спасяване – Бургас.

С 30-годишния си опит като спасител, Валентин си е изградил собствена стратегия – да не допуска инциденти, вместо да се налага да ги преодолява. А за да няма проблеми с 8-часовото дежурство на слънце, спазва режим.

„Млад човек да го хванеш така, вечер се ходи на дискотека, на другия ден не могат да станат. Трябва да има режим за тази работа, спането е много важно – да дойдеш бодър“, казва Валентин..

И тъй като все още е добър и в плуването, и в тегленето с въже, 55-годишният бивш боксьор се кани да кандидатства за Рекордите на Гинес като най-тежкият действащ спасител.

Виж в сайта, има и видео:   http://www.btv.bg/

Трупът на възрастна жена откриха хора от Розино вчера сутринта около 8.00 часа в селската река Казанчето, на около километър от моста, южно от селото. Те веднага разпознали, че тялото е на баба Невизер Ибрям, 82-годишна старица, която от доста години е вдовица и живее сама. Миналия ден следобед старата жена излязла от къщи и тръгнала из селото. Тя правила почти ежедневно подобни разходки, повечето пъти излизала тайно, докато няма никой вкъщи, случвало се да се загуби и близките да я търсят. Тази вечер тя не се прибрала. Брат й и снаха й, с които деляла една къща, и роднините тръгнали да я търсят из селото, ходили у роднини, съседи и познати, но така и не я открили. Сутринта обаче местният козар, който пасял козите на махалата на баба Невизер, споделил, че видял една жена сама из нивите край реката, приличала му на изчезналата. Половин час по-късно открили тяло й край моста на реката. Жената била оставила обувките си на брега и влязла във водата. Последните дни селската река Казанчето е много буйна и жената не е могла да излезе от там, коментираха вчера местните хора. Първоначално всички смятаха, че поройната река е завлякла старицата. Преди няколко години майка и дъщеря се скриха под моста на Казанчето, реката внезапно придошла и ги повлякла във въртоп надолу. Майката почина, а дъщерята едва оцеля, припомниха местните. Вчера тялото на 82-годишната жена бе предадено на Съдебна медицина за оглед.

Източник: http://www.marica.bg/

Днес на нашия плаж в Ахелой имаше проверка организирана от Областната управа.

Проверяващите дойдоха на плажа в 17.15 часа.

За пръв път от години водноспасителната дейност на плажа беше проверена от компетентен човек. Обикновено в последните години тя се проверява от еколози и други набедени проверители, преследващи неясни цели. Този път проверяващият беше Васил Загорчев от БЧК Бургас.

До този момент не познавахме този човек, но впечатлението което той ни направи е на компетентно лице, което познава проблемите на водното спасяване и желае да помогне за тяхното разрешаване.

Надяваме се и в бъдеще време проверителите да са на такова ниво.

На 14 малолетни лекарските екипи на ДКЦ І „Св. Клементина” във Варна, които обслужват плажната ивица, са оказвали медицинска помощ, след като спасители са ги извадили от морето. „Две от децата са едва на 7 години, други две са на 8 и на 9 г., а останалите са тийнейджъри на по 14 години. Всички те са били без родители на плажа, което според нормативните разпоредби е недопустимо”, каза управителят на ДКЦ І д-р Иван Иванов. Повечето от спасяваните от удавяне деца са момчета. Едно от пострадалите е латвийче, паднало от катерушка на Златните пясъци и си ударило главата.

Останалите драматични случки са се разиграли на територията на Трета буна и на Централния плаж. Още преди началото на сезона медицинските екипи са помагали при инциденти с чужденци на Златни пясъци и Св. Константин. От началото на сезона медиците са оказали помощ на 80 нуждаещи се. 35 от инцидентите са водни, а 45 са медицински. Повечето от станалите на сушата са топлинни удари, хипертонични кризи и порезни рани, допълни д-р Иванов.

Силвия Стойкова

Източник: http://pozvanete.bg/

Предстои да бъдат приети промени в Наредбата за водно спасяване. Предвид бурните води на Черно море, сред спасителите в страната се водят остри спорове „за“ и „против“ въвеждане на някои промени, сред които са задължителните спасителни буйове. Шефът на водното спасяване в Бургас Николай Иванов перефразира известна народна мъдрост така: „На калпавия спасител буйовете му пречат“. Оказа се, че за бургаския плаж предстоящите задължителни промени са въведени преди 4 години. Още тогава в Бургас са въведени спасителните буйове. Те са изместили спасителното въже. По сега действаща Наредба е задължително на постовете да има спасително въже с дължина 100 метра, което да завършва с топка. „Наскоро при извършване на проверка ми беше направена забележка за липсата на това въже. Как да го имам, след като още преди 4 години в Бургас сме въвели спасителния буй?“, бил отговорът на Иванов. Той разказа, че тази идея, както и други, свързани с подобряване работата на спасителите през сезона, са оформени като предложение и внесени в БЧК още преди две години. Това е направено с помощта на д-р Найденов, един от радетелите на водното спасяване в Бургас. Сред нововъведенията за другите плажове, които отдавна са наложени на бургаския, е и наличието на маски за обдишване. Те пък са въведени от бургаските спасители преди две години.“За всеки е ясно, че при инцидент да се подава въздух с вдишване уста в уста е нехигиенично. При този бум от вируси и болести, които се разпространяват по въздушно-капков метод, това дори е опасно“, коментира Иванов. Бургаските спасители са предложили и задължително наличие на постовете на носилка за счупване на врат, ръка или крак. „Учудвам се, че едва след 4 години и две след нашите предложения, започна да се говори за промяна в Наредбата за водно спасяване. В нея виждам много бургаски идеи“, добави Николай Иванов. Това, което на този етап убягва от Наредбата, е съвместната работа с общините. „Всеки ден имаме разправии с недисциплинирани хора по плажа. Кой скачал от моста, кой се къпе в неохраняема зона – за това, ако имаме подкрепа от общинския орган УКОРС /познат за мнозина като общинска полиция/, няма да се стига до разправии“, подбчерта Иванов. Той разказа, че вижда непрекънато дежурните от УКОРС в Морската градина, но по никакъв начин, при възникване на подобни инциденти, няма как те законово да се намесят.

Днес е първият ден на бургаския плаж със солуган /мъртво вълнение/, каза още шефът на водното спасяване. На плажа се вее червено знаме и спасителите не допускат къпане и игри във водата, дори влизане с предпазни средства. „Спасителите, за разлика от туристите, са повече нащрек“, категоричен е Иванов. Според него, идвайки на почивка, голяма част от туристите забравят всякакви задръжки и правила. Пиян мъж с три деца едва е извадил днес от водата самият Иванов. Мъжът се перчел, че работи в БЧК-София и знаел добре правилата, а и можел сам де се предпази. „Меко казано, подобно поведение е безотговорно“, подчерта Иванов. Според него ако в новата Наредба бъдат предвидени сурови наказания за „такива смелчаци“, спасителите ще бъдат улеснени в работата си.

30 спасители са разположени по двойки на 14 поста на плажната ивица в Бургас. Работното им време е от 8.00 до 18.00 часа.

Източник: http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/32809-burgaskite-spasiteli-izprevariha-promeni-v-naredbata-si-s-4-godini

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. На бургаския плаж зачестяват водните инциденти с деца под 15 години, каза за радио „Фокус”- Бургас Николай Иванов, началник на Асоциацията по водно спасяване в Бургас. Най-уязвими са деца от малцинствата, които не знаят да плуват и идват сами на плаж. Плувната култура на българина е доста занижена, коментира Иванов. Най-честите случаи на травматизъм на бургаския плаж са в района на Моста, където предимно младежи постоянно скачат от съоръжението в морето, но там, където е плитко. Вследствие на безразсъдното поведение от страна на ентусиастите, решили да покажат умения в скачането от моста, не са редки счупванията и натъртванията на крайниците. Районна около Моста на централния плаж в Бургас е неохраняем, след като в началото на летния сезон остана без концесионер. При постъпване на сигнал за инцидент спасители от плаж Север реагират. Други травми и наранявания могат да се получат на брега. Чести инциденти стават и в района на шамандурата, каза още Иванов. Не са редки инцидентите с деца, които припадат от голямата жега на плажа. „Трябва да употребяват големи количества вода и да носят слънцезащитна шапка, крем с висок фактор, да са закусвали. В много горещ ден организма се дехидратира”, посъветва спасителя. Важно е и спазването на флаговата сигнализация, силен родителски контрол, допълни той.
От началото на летния сезон на бургаския плаж има два-три слаби водни инцидента, но с бързата намеса на лекари и спасители всичко е приключило добре. „Оказвали сме помощ и на централния плаж, където няма спасители”, посочи Иванов. Там преди дни е имало инцидент с чешка гражданка на 53 години, на която е оказана нужната помощ и от лекари и от спасители.
Виолета Димова